РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Г.О. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100125 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 318 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск за установяване, че В. П. П. дължи
на ищеца сумата от 455,61 лв. – главница, за доставена в периода от
04.12.2019 г. до 02.08.2020г. електрическа енергия за имот, находящ се в гр.
Г.О., ул. ***, с аб. номер **********, както и сумата от 15,17 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на
всяка една фактура до 21.09.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1506/2020г. на ГОРС.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът е оспорил предявения иск. Основното му възражение е, че
въпреки, че е собственик на 1/ 2 ид. част от недвижимия имот, заведен в
ищцовото дружество под горепосочения абонатен номер, то няма качеството
потребител на ел. енергия за битови нужди, т.к. не го обитава. Оспорва
твърдението на ищеца, за валидно възникнало помежду им облигационно
отношение за доставка на ел. енергия в обекта. Посочва, че от 1993 г.
1
недвижимият имот се използва изключително и само от брат З.П.А..
Счтича, че не носи отговорност за заплащане на цената за ползваната в обекта
ел. енергия, т.к. не е битов клиент, нито потребител на такава. Посочва
параграф 1, т. 2 а от ЗЕ, съгласно който битов клиент е този клиент, който
купува ел. енергия за собствените си битови нужди. Цитира чл. 4 от
ОУДПЕЕ, съгласно който потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД, което ползва
ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енегро
про продажби“ АД. С оглед изложеното иска от съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За обект (с абонатен номер **********, находящ се в с гр. Г.О., ул.
*** ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получателя
З.П.А., за клиентски № **********, както следва : ФП0289956085,
ЛП3226945620, Ф11029П18763, ФП0292283006, ФП0293365062,
ФП0294609292, ФП0295773260, ФП029885553, ФП **********, за периода
10.02.2020 г. до 10.09.2020 г., за сумата общо 470,78, от която 455,61 лв. -
главница и 15,17 лв. -лихва за забава. Счита, че сумите се дължат от друго
лице, а именно от В. П. П..
На 02.10.2020 г. „Енерго-Про Продажби” АД е подало срещу В. П. П.
пред ГОРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за неизплатените задължения на ответника по изброените фактури.
Образувано е ч. гр. дело № 1506/2020 г. по описа на съда, по което е издадена
заповед № 181 от 02.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу длъжника В. П. П.. Заповедта е връчена на длъжника,
който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение за недължимост на
вземанията. На основание чл. 415 ГПК заповедният съд е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си, като в едномесечния срок е
депозирал исковата си молба.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. чл.200, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, който съдът намира за
допустим.
Уважаването на претенцията за установяване на съществуването на
вземанията на „Енерго-Про Продажби“ АД, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1506/2020 г. по описа на
ГОРС, е предпоставено от установяване на възникването и съществуването на
облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа
енергия, при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния
снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на
посочените в представените фактури количества електрическа енергия, както
и размера на претендираните вземания.
За съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е
необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството
„потребител на електрическа енергия за битови нужди“ за процесния обект.
Съгласно §1, т.42 ДР на ЗЕ това е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 92 ЗЕ,
определя като страни по сделките с електрическа енергия – „крайните
снабдители на електрическа енергия“ и „краен клиент“ (пар. 1, т. 28а и т. 27г
ДР, ЗЕ). Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се
уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на които
съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя,
т.к. приложение намират специалните разпоредби на Закона за енергетиката,
които дерогират общите такива по ЗЗД и ТЗ.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени
от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к „Репортер“, действали през процесния период. Съгласно
чл.4, ал.1 от тях „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва
3
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
от „Енерго-Про Продажби“. Именно това са предпоставките, при
осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват
наличието на доставено и потребено количество ел. енергия по редовен отчет,
от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото.
От друга страна възражението на ответника за недължимост на
сумите е основателно. Ответникът успешно доказва, че не е ползвател на
обекта на потребление заведен с кл. № **********. Свидетелските показания
на С. П. и В. У. установяват, че П. никога не е пребивавала на този адрес, не
ползва апартамента, съответно не е потребител на отчетената със СТИ ел.
енергия, както и че доставка обективно не обслужва „собствените битови
нужди“ на П.. Свидетелката В. У., живуща в блока в който се намира обекта
на потребление на ел. енергия, посочва, че процесния апартамент винаги се е
ползвал от З.А., както и че ответницата никога не е живяла на този адрес.
Както е посоченото и в представеното от ищеца съдебно решение
№205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, длъжник по
вземането за цена на доставена енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката е този, с който е сключен договор за
доставка на ел. енергия. В случая всички доказателства събрани по делото
водят до извод, че договорът за доставка на ел. енергия в процесния обект е
сключен със собственика З.П.А..
Съдът намира, че след като ищцовата страна не представи договор за
доставка на ел. енергия с ответника по делото, че след като в началото на
обстоятелствена част на исковата молба се сочи, че клиент на дружеството е
З.П.А., а не ответницата В. П. П., че след като извлечението за фактури и
плащания за процесния период е издадено на името на З.П.А., на чието име са
и изброените по-горе фактури, и след като се доказа от свидетелите, че
ответницата никога не е пребивавала на адрес с гр. Г.О., ул. ***, то съдът
приема, че ищецът не успя да докаже основния елемент от предмета на
делото, а именно между страните да е възникнало облигационно отношение с
предмет доставяне на ел. енергия. Ето защо след като не се доказва
ответникът да е пасивно материално правно легитимиран по облигационно
отношение между страните, то искът подлежи на отхвърляне.
4
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищцовото дружество следва да заплати на ответната страна сумата от 320 лв.,
представляваща направени разноски в производството по настоящото
гражданско дело /адвокатско възнаграждение – 300 лв. и 20 лв. депозит за
явяване на свидетел/.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК от „Енерго – Про
Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:********* иск срещу В. П. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. „***, за признаване за установено
по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 455,61 лева -
представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за
продажба на ел. енергия за имот, находящ се в гр. Г.О., ул. ***, с аб. №
**********, кл. №**********, за периода 20.01.2020 г. до 19.08.2020 г., както
и мораторна лихва върху главното вземане в общ размер на 15,17 лева,
представляваща сбора от лихви на всяка фактура от падежа до 21.09.2020 г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до изплащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 181/02.10.2020 г. по ч. гр. дело№ 1506/2020 г. на
ГОРС.
ОСЪЖДА "Енерго-Про Продажби"АД с ЕИК103533691, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Г.О., ул. „*** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 320 лв., представляваща направени разноски в настоящото
производството.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. № 1506/2020 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6