Р Е Ш Е Н И Е
№ III-36, 25.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 121 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С
Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. Районен съд Поморие е
прекратил като недопустимо
производството по предявения от „Брезник – четири сезона” ЕООД, със седалище и
адреса на управление в гр.Брезник, ул. „Капитан Кисов”, № 1, ЕИК *********,
представляван от управителя Георги Боянов Лазаров, със съдебен адресат в
гр.Бургас, ул. „Сердика”, № 2Б, ет.1 – адв.Петя Шивачева, против Етажна
собственост „Хелиос” в жилищна сграда, състояща се от 12 секции „А”, „Б”, „В”,
„Г”, „Д”, „Е”, „Ж”, „З”, „И”, „К”, „Л”, „М”, разположена в поземлен имот с
идентификатор 57491.509.36 по КККР на гр.Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. „М.”,
№ 52, представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС Станка Маркова
Станчева, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Христо Фотев”, № 22, ет.1,
ап.среден – адв.Иванка Кирязова, иск за прогласяване нищожността на решенията
на проведеното на 04.07.2018 г. Общо събрание на собствениците в Етажната
собственост, обективирани в протокол от същата дата.
С
решението е отменено като незаконосъобразно решението на проведеното на
04.07.2018 г. Общо събрание на собствениците в Етажна собственост „Хелиос” в
жилищна сграда, състояща се от 12 секции „А”, „Б”, „В”, „Г”, „Д”, „Е”, „Ж”,
„З”, „И”, „К”, „Л”, „М”, разположена в поземлен имот с идентификатор
57491.509.36 по КККР на гр.Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. „М.”, № 52,
представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС Станка Маркова
Станчева, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Христо Фотев”, № 22, ет.1,
ап.среден – адв.Иванка Кирязова, взето по т.10 от дневния ред на събранието, с
което ОС е приело да бъдат съвместени длъжностите на председател на
управителния съвет и касиер, като иска на „Брезник – четири сезона” ЕООД против
Етажна собственост „Хелиос”, за отмяна на всички останали решения на
проведеното на 04.07.2019 г. Общо събрание на собствениците в Етажната
собственост е отхвърлен.
С
решението Етажната собственост „Хелиос” е осъдена да заплати на „Брезник –
четири сезона” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер 3.47 лв. (три лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска, а „Брезник – четири сезона” ЕООД, ЕИК ********* е осъдено
да заплати на Етажната собственост „Хелиос”, сума в размер 765.22 лв.
(седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и две стотинки), представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от адвокат П.Ш., пълномощник на „Брезник -четири сезона“ ЕООД
срещу Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд
Поморие, в частта в която са отхвърлени
исковете за отмяна на решения на проведеното на 04.07.2019 г. Общо събрание на
собствениците в Етажната собственост с изключение на това, взето по т. 10 от дневния ред на събранието.
На
първо място се сочи, че съдът е следвало първо да се произнесе по въпроса за
нищожността на решенията, и евентуално ако не приеме доводите за нищожност да
провери дали решенията са законосъобразни. Твърди се, че Комплекс „Хелиос“ е от затворен тип и по отношение на
него не може да действа Общо събрание на Етажна собственост. Цитирана е съдебна
практика на Районен съд - Поморие и Окръжен съд – Бургас в тази насока. Сочи
се, че в комплекса има 12 отделни жилищни сгради и отделно паркинг- гараж,
както и, че всяка от 12-те жилищни сгради има самостоятелен асансьор,
самостоятелен покрив, самостоятелна вертикална комуникация и отделно
площообразуване, а жителите на една сграда за да стигнат до своя апартамент не
трябва да минават през общи части на другата сграда.
На
следващо място са изложени възражения за незаконосъобразност на решенията на
общото събрание. Твърди се, нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и на чл.
12, ал. 3 от ЗУЕС, като се сочи, че няма произнасяне на Районен съд – Поморие
по така направените с исковата молба възражения.
Сочи,
се че са нарушени и разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС. Твърди се, че
събранието е започнало работа в 18.00 ч. вместо в 17.00 ч. и не е обявен кворума. Твърдят се множество нарушения на
разпоредбите за представителство в общото събрание, като се сочат пороци в
упълномощаването на представителите. Сочи се, че по много от бюлетините е
установено, че апартаменти, имащи голямо количество на собственици не
съответства на количество на подписи на упълномощени лица с издадени пълномощни
и присъстващи на събранието. Твърди се, че решенията по всяка точка от дневния
ред не са обявявани непосредствено след всяко гласуване, като по това
възражение няма произнасяне на районния съд.
Излагат
се съображения за нарушения на разпоредбата на чл. 16 от ЗУЕС, като се твърди,
че протоколът не съдържа данни за явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата - "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения
Твърди
се нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.4 ЗУЕС, като се сочи, че районният
съд се е позовавал на предишно свое решение, с което се е произнесъл по иск по
чл.40 ЗУЕС, което няма задължителна сила за съда.
Твърди се, че решенията по т. 6 и 7
на са взети с необходимия кворум, доколкото се изисква квалифицирано
мнозинство.
Оспорва
се решението по т.8 от ОС като нищожно, респ. незаконосъобразно. Сочи се, че е
направено предложение за член на УС от страна на представителя на „Хексагон“,
което предложение изобщо не е подложено на гласуване.
Оспорва
се решението по т.9 от ОС като нищожно, респ. незаконосъобразно. Сочи се, че е
било направено предложение за член на УС от страна на представителя на госпожа
М. в състав на КС да бъде включен К.С., което предложение също не е подложено
на гласуване
Оспорва
се решението по т.11 като нищожно. Твърди се, че изцяло извън компетентността
на ЕС се взема решение бюджета на ЕС да се сформира от събиране на финансови
средства за парка и басейна, т.е. за чужда собственост.
Наведени
са възражения за нищожност и на решенията по т. 16, 20 и 21 от общото събрание.
Още
веднъж се излагат съображения, че комплексът е такъв от затворен тип по смисъла
на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС.
Моли
се за постановяване на въззивно съдебно решение, с което първоинстанционния
съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен, а исковите претенции- уважени.
Не
се иска събиране на доказателства. Претендират се разноски.
Постъпила
е и частна жалба от адвокат Петя Шивачева, пълномощник на „Брезник -четири
сезона“ ЕООД срещу Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на
Районен съд Поморие в частта, в която същото има характер на определение,
съгласно което производството по предявения иск за прогласяване нищожността на
решенията на проведеното на 04.07.2018 г. ОС на собствениците в ЕС обективирани
в протокол от същата дата е прекратено като недопустимо.
Твърди
се, че съдът неправилно отказва произнасяне по твърденията за нищожност,
въпреки, че същите са заявени в преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС.
Сочи
се, че по отношение на комплекс „Хелиос“ редът на ЗУЕС е неприложим, защото
етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението
от чл. 2 или изключението от чл. 3 от ЗУЕС. Прави се позоваване на Определение
№ 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Геника Михайлова.
Изложени
са идентични съображения като тези във въззивната жалба, като се твърди, че
Комплекс „Хелиос“ е от затворен тип и по отношение на него не може да действа
Общо събрание на Етажна собственост. Цитирана е съдебна практика на Районен съд
- Поморие и Окръжен съд – Бургас в тази насока. Твърди се, че в комплекс
„Хелиос“ всяка от 12-те жилищни сгради има самостоятелен асансьор,
самостоятелен покрив, самостоятелна вертикална комуникация и отделно
площообразуване. Излагат се съображения, че собствениците в една сграда, за да
стигнат до своя апартамент не трябва да минават през общи части на друга
сграда. Сочи се, че от нотариалните актове на отделните собственици е видно, че
идеалните части от общите части са изчислени на базата на отделна сграда, а не
на всички сгради в комплекса, апартаменти във всяка от 12 жилищни сгради имат
отделна номерация от 1 до 15-27.
Иска
се отмяна на обжалваното прекратително определение, инкорпорирано в Решение №
209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд Поморие.
Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание представител на дружеството въззивник- „Брезник -четири
сезона“ ЕООД, адв. Шивачева моли съда да постанови решение, с което да бъдат
уважени изцяло подадените жалби срещу
решението на Районен съд -Поморие. Излагат се аргументи за това, че решенията
на общото събрание на етажната собственост са нищожни, са свързани с това, че
комплекс „Хелиос“ е комплекс от затворен тип, като се прави позоваване на
решение на Окръжен съд – Бургас. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по въззивната жалба ЕС в комплекс "Хелиос Бийч
Апартмънтс" гр.Поморие.
Твърди
се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна.
Оспорва
се като неоснователно наведеното възражение, че съдът е следвало да се
произнесе по отношение на твърдяната нищожност на решенията, взети от ОС.
Споделя се извода на Районен съд- Поморие, че защитата на ищеца в случая е
ограничена до оспорване на решенията по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не се
разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради което производството по исковете
за прогласяване нищожността на решенията правилно е прекратено като
недопустимо. Относно твърденията в жалбата, че комплекс „Хелиос” е такъв от затворен
тип, се сочи, че това не са правни аргументи, а е направен анализ на дела, които са приключили
и решенията са влезли в законна сила, като са поставени и въпроси, които съдът
е обсъждал в дела, водени между страните. Цитирана е практика на Районен съд –
Поморие и Окръжен съд – Бургас.
Оспорват
се наведените възражения за незаконосъобразност на решенията на общото
събрание. Изразява се несъгласие с твърдението, че събранието е свикано от нелегитимен орган. Сочи се, че с
Решение от 03.01.2018г. е отхвърлена обезпечителната претенция по чл. 40, от ЗУЕС, поради което и след тази дата постановеното от съда спиране на решенията
на ОС от 14.07.2016г. е отпаднало.
На
следващо място се сочи, че невключването на въпроса за назначаване на комисия,
която да извърши проверка на работата на председателя, на УС и КС във връзка с
разходване на суми в бюджета от 2015г. до 2017г., не е нарушение на чл. 16, ал.
3 от ЗУЕС доколкото искането не фигурира сред уредените законови възможности за
контрол и отчет на тези органи.
Относно
възражението, че събранието не е започнало в определения час се сочи, че
регистрацията е била прекратена в 17 часа, като за установяването на кворума е
било необходимо време и събранието е започнало своята работа в 18.00ч.
Твърди
се, че липсват доказателства за оспорване на протокола, като такова е направено
едва с подаването на исковата молба, поради което и съдържанието му е
стабилизирано и следва да се ползва с доказателствена сила за отразеното в
него.
Споделя
се извода на Районен съд Поморие относно начина за преизчисляване на идеалните части в комплекса
по реда на 17, ал. 5 от.1, вр. с ал. 4 от ЗУЕС.
По
наведеното възражение за кворума се твърди че С. е бил неколкократно поканен да
се присъедини към комисията и да участва в нейната работа, но същият не се е
отзовал да изпълни задълженията, които са му били вменени, с което самият той е
в нарушение на чл. 55 от ЗУЕС, като се твърди, че той умишлено не е участвал в
работата на комисията с цел да се позове на допуснато нарушение и да бъде заведено
настоящото дело.
По
отношение на представителството с пълномощни, се сочи, че пълномощници на
събранието са били други етажни собственици, както и адвокати, като в тези
случаи законът не изисква нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 14,
ал. З от ЗУЕС, а за случаите когато заверка се изисква е следено при регистрацията от членовете на
комисията, с което са изпълнили изискванията на ЗУЕС.
Твърди
се, че е неоснователно възражението, че решенията по т.6 и т.7 от дневния ред,
за приемане отчета на ЕС и на КС, са незаконосъобразни тъй като не са взети с
квалифицирано мнозинство, доколкото ЗУЕС не изисква тези отчети да се приемат с
квалифицирано мнозинство.
Твърди
се, че и решението по т.8 от дневния
ред, за избор на УС на ЕС, както и това по т.9, за избор на КС, са
законосъобразни, тъй като ОС е избрало членовете на УС/КС с изискуемото от
закона мнозинство.
По
направеното възражение за решението по т. 11 се твърди, че теренът (вътрешен
двор), в който е изградена вертикална планировка към сграда - етажна
собственост, включваща озеленяване, алеи и зона за отдих с басейн, представлява
обща част по предназначение, която подлежи на ползване от всички етажни
собственици, поради което разходите във връзка с тази обща част, включително
електрическото осветление на алеите и басейна, следва да се заплащат от ЕС.
Твърдението
за нарушение при гласуването чрез бюлетини, се оспорва като неоснователно, тъй
като в ЗУЕС не се въвежда изискване за явно гласуване на решенията на ОС.
Иска
се потвърждаване на постановено по гр.д. № 479/2018г. по описа на Районен съд
Поморие решение , като правилно и законосъобразно.
Не
се иска събиране на доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил и
отговор на частната жалба от
ответната ЕС в комплекс "Хелиос Бийч Апартмънтс" гр.Поморие.
Изложени
са идентични съображения, като тези в отговора на въззивната жалба. Оспорва се като неоснователно наведеното
възражение, че съдът е следвало да се произнесе по отношение на твърдяната
нищожност на решенията, взети от ОС. Споделя се извода на Районен съд- Поморие,
че защитата на ищеца в случая е ограничена до оспорване на решенията по реда на
чл. 40 от ЗУЕС, а не се разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради което
производството по исковете за прогласяване нищожността на решенията правилно е
прекратено като недопустимо. Относно твърденията в жалбата, че комплекс
„Хелиос” е такъв от затворен тип, се сочи, че това не са правни аргументи, а
е направен анализ на дела, които са
приключили и са влезли в законна сила, като са поставени и въпроси, които съдът
е обсъждал в многобройни дела, водени между страните. Цитирана е практика на
Районен съд – Поморие и Окръжен съд – Бургас.
Иска
се потвърждаване на обжалваното прекратително определение, инкорпорирано в
Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд Поморие,
като правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание за въззиваемата страна ЕС „Хелиос“, се явява адвокат К.,
която моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена въззивната
жалба като неоснователна и недоказана и да бъде оставено в сила обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Депозираната
частната жалба също е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу акт по чл. 274, ал. 1. т. 1 от ГПК подлежащ
на инстанционен контрол и отговаря на изискванията на чл. 275,ал. 2 във вр. с
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
С
Определение № 227 от 23.01.2020 г. по в.гр.д. №121/2020 г. настоящият състав е
приел, че произнасянето по въззивната жалба е обусловено от произнасянето по
частната жалба и двете се разглеждат в едно производство.
Eто защо предмет на въззивно обжалване е Решение № 209 от
24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. Районен съд Поморие, като същото се
обжалва изцяло.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В
обжалваното решение е прието, че пред
Районен съд- Поморие са предявени два обективно съединени иска в условията на
евентуалност: главен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на решенията приети на ОС на ЕС, проведено на 04.07.2018 г., поради
противоречието им със закона и евентуално съединен иск с правно основание чл.
40, ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на същите решения като незаконосъобразни.
За
да прекрати производството в частта по предявения иск по чл. чл.26 от ЗЗД
районният съд е приел, че ищецът сочи едни и същи нарушения като основание за
нищожност/незаконосъобразност на процесните решения и неговата защита е
ограничена до оспорване на решенията по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не се
разпростира и до такава по реда на ЗЗД, поради
което производството по претенцията за прогласяване нищожност на
решенията следва да се прекрати като недопустимо.
Този
извод на съда е неправилен.
С
исковата молба са изложени на първо място съображения за нищожност на решението
на общото събрание на ЕС от 04.07.2018 г., тъй като комплекс „Хелиос“ е от
затворен тип по см. на чл. 2 от ЗУЕС и при това положение съществуването на ЕС,
свикването, провеждането на събрания и гласуване на решение на ЕС е неприложимо
по отношение на комплекс „Хелиос“. Изложени са съображения и защо комплекс
„Хелиос“ е такъв от затворен тип.
Едва
след това са посочени конкретни процедурни пороци по свикването и провеждането
на общото събрание и са въведени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
взети конкретни решения на проведеното събрание.
За
да прекрати производството по иска по чл. 26 от ЗЗД районният съд се е
позовавал на Определение № 482/17.10.2017 г. по гр. д. № 11/2017 г., I г. о.,
ГК на ВКС и посоченото в него Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012
г., I г. о., ГК на ВКС. Действително в цитираната съдебна практика е прието, че
ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание
на етажната собственост, а законосъобразността на тези решения се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Районен
съд-Поморие действително се е съобразил с константната съдебна практика при
оспорване на конкретни решения на общото събрание като е приел, че едни и същи
нарушения могат да бъдат основание за нищожност/незаконосъобразност на процесните
решения в рамките на иска по чл. 40 от ЗУЕС.
Игнорирано
е обаче обстоятелството, че се твърдят не само пороци водещи до нищожност на конкретно решение на общо
събрание на етажна собственост, а и изначална нищожност поради изключване реда
на ЗУЕС и липса на етажна собственост.
С
Определение №89 от 22.05.2017 г. по
ч.гр.д. №1464/2017 г. на ВКС, I Г.О. е прието, че ЗУЕС
и съдебната практика, допускат разграничаване на иска за отмяна на решението на
ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността на взетото
решение. Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава когато ОС е свикано и/ или
решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите
правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на
ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл.
2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило
правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е
взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Конститутивният
иск по чл. 40 ЗУЕС не включва съдебна защита срещу онези решения на ОС на
етажните собственици, които (изначално) не са породили действие, - онези, за
които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на
етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в
действителност няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го
отразява. Редът за тази защита е с установителен иск по чл. 26 от ЗЗД.
С
исковата молба ищецът е извел и правния си интерес от иска по чл. 26 от ЗЗД,
като е посочил, че е собственик на самостоятелни обекти на собственост (СОС) в комплекс
„Хелиос“ – апартаменти, магазини, кафе-сладкарница и ресторанти, индивидуализирани
подробно на стр. 1-5 от исковата молба, за което обстоятелство са приложени и
нотариални актове. Изложени са съображения, че не е налице етажна собственост,
тъй като е налице комплекс от затворен тип по см. на ч. 2 от ЗУЕС, като е
посочено че комплекс „Хелиос“ представлява съвкупност от 12 жилищни сгради,
всяка от които със самостоятелен вход, покрив и комуникация, паркинг-обикновена
съсобственост и терен, който е частен имот- собственост на търговски дружества.
Направено
е и позоваване на Решение №III-80/18.07.2018 г. по
в.гр.д. №821/ 2018 г. на Окръжен съд Бургас,
като това решение е служебно известно на настоящия съдебен състав, доколкото е и
постановено от същия. В отговора на частната жалба е посочено, че в цитираното
решение никъде съдът не е приел, че комплекс „Хелиос“ е от затворен тип.
Твърдението
е невярно. Действително в.гр.д. №821/ 2018 е образувано по вещен спор между
други страни, но действително в мотивите му е прието, че е налице един ансамбъл от сгради, зони за отдих и
незастроени части в УПИ, с изграден басейн, складове, търговски обекти, с
контролиран достъп на външни лица, който отговаря изцяло на дефиницията на
„жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР ЗУЕС. Решението е
отменено с Решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр.д. №4660/2018 г. на ВКС, I Г.О., като независимо от отмяната на друго основание в
решението си върховната инстанция е стигнала до същия извод за качеството
комплекс от затворен тип на „Хелиос“.
В
решението на върховната инстанция е посочено, че суперфициарните собственици,
упражнявайки правото по чл. 64 от ЗС да се ползват от терена до колкото това е
необходимо, за да използват обекта си, имат правото и да ползват елементите и съоръженията,
които са принадлежност към сградите-етажна собственост, но управлението на ЕС
става по силата на императивната правна норма на чл. 2 от ЗУЕС, при условията
на договора , сключен между собственика на СОС и инвеститора, като последният е
собственик на терена. Правото на
носителите на ограниченото вещно право на строеж да ползват елементите и
съоръженията на дворната инфраструктура не го лишават от правото му на
собственост върху терена, затова разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС е предвидила
особена форма на управление на комплексите от затворен тип.
Следва
да се посочи, че преценката дали комплекс „Хелиос“ има характеристиките на „жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 ДР ЗУЕС във вр. с чл. 2 от ЗУЕС е такава по основателността, а не по допустимостта на иска по чл. 26 от ЗЗД и съответно следва да бъде направена в производството по разглеждане на
иска. За допустимостта на същия е достатъчно да се твърди, че редът по ЗУЕС е
изключен, доколкото е налице отклонението по чл. 2 от ЗУЕС, както е и в
процесния случай.
Ето
защо и във връзка с горното следва да бъде уважена частната жалба и да бъде
отменено Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд
Поморие в частта, в която същото има характер на определение, съгласно което
производството по предявения иск по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на решенията на проведеното на 04.07.2018 г. ОС на собствениците в ЕС
обективирани в протокол от същата дата е прекратено като недопустимо.
Районен
съд-Поморие преждевременно е разгледал евентуалния иск, след като е прекратил
главния иск без да изчака стабилизиране на определението за прекратяване,
подлежащо на инстанционен контрол.
Евентуалният
иск се счита предявен под условие, което има вътрешнопроцесуален характер. Постоянна
и непротиворечива е съдебната практика, че съдът не се произнася по евентуалния
иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му, т.е. в
случаите на отхвърляне /прекратяване на производството по главния иск. Въззивният
съд не може да разгледа за първи път иск, който не е разгледан от
първоинстанционния съд, освен в хипотезата на чл.271, ал.2 от ГПК, като по тази
начин страните биха били лишени от една съдебна инстанция.
Ето
защо делото следва да бъде върнато за разглеждане на главния иск по чл. 26 от ЗЗД на Районен съд- Поморие.
Въззивният
съд следи за допустимостта на решението в обжалваната част. Както беше посочено
по-горе като не е изчакал стабилизиране на прекратително определение по главния
иск по чл. 26 от ЗЗД, районният съд преждевременно е разгледал евентуалния иск
по чл. 40 от ЗУЕС без да е налице вътрешнопроцесуалното условие за това, като
по този начин е постановил един недопустим съдебен акт. Законът не
предвижда изключения от общото правило,
че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва. Ето
защо Решение № 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд
Поморие, следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по
иска по чл. 40 от ЗУЕС.
При
направения извод за недопустимост на първоинстанционното решение за въззивната
инстанция няма процесуална възможност да се произнесе и да обсъди доводите за
неправилност на решението на въззивната страна.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца-въззивник за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в
размер на 40 лева държавна такса за въззивна жалба и 15 лева държавна такса за
въззивна частна жалба.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 278, ал. 2 и чл. 270,ал. 3 от ГПК, Окръжен съд
Бургас
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 209 от
24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд- Поморие, в частта имаща характер на определение, с
която съдът е прекратил като недопустимо
производството по предявения от „Брезник – четири сезона” ЕООД, против
Етажна собственост „Хелиос” иск по чл.
26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията на проведеното на
04.07.2018 г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост,
обективирани в протокол от същата дата.
ВРЪЩА гр.д. № 506/ 2018 г.
на Районен съд-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск по чл. 26 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 209 от
24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд Поморие в останалата му
част.
ОСЪЖДА Етажна собственост „Хелиос”, код
по БУЛСТАТ:********* да заплати на „Брезник – четири сезона” ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер 55 лева /петдесет и пет
лева/ представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението, в частта в която е обезсилено Решение
№ 209 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 506/ 2018 г. на Районен съд Поморие подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.