Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..05.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 343 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила въззивна жалба, подадена от ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ , със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Средец, бул.Дондуков №2А, действащо чрез адв.Е.В., против решение № 4927/03.12.2018г. по
гр.д. №6777/2018г. на ВРС, 19 състав, с което са отхвърлени предявените от ФОНД
"НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ" гр. София, срещу Фондация „ПОЗНАНИЕ ЗА
МОРЕТО", ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. Сава Доброплодни № 6, вх.
Б, ет. 4, ап. 10, искове за присъждане на сумата от 21010.50 лева, претендирана
като заплатено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ М01/19
от 07.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в
приоритетни области - 2012 г.", ведно с лихвата за забава върху главницата
в размер на 10675.33 лева, за периода 10.12.2012 г. до 08.12.2017г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е формирал изводи,
които не отговарят на събраните доказателства по делото. Излага, че
изпълнението на договора е станало невъзможно поради причина, за която никоя от
страните не отговаря, а именно отмяна на извършено класиране от трета страна.
Намира, че с отмяната на адм.акт, послужил като основание за сключване на
договора, последният се счита за развален по право и то с обратна сила. Касаело
се за смесен факт.състав, състоящ се от гражданскоправен и адм.правен елемент,
при който актът на администрацията по класирането предхождал сключването на
договора и от този акт се породило задължението на адм.орган да сключи
договора. Счита, че не било необходимо едностранно изявление на ищеца за
прекратяване на договора. След като договорът бил сключен въз основа на
опорочен индив.адм.акт, то същият не можел да породи правни последици, нито
може да бъде саниран. Счита, че при разваляне на договор с обратно действие не
е необходима покана от страна на кредитора за връщане на заплатеното от него,
поради което и обезщетението за забава се следвало от датата на постановяване
на адм.акт. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска. Моли да му
бъдат присъдени разноски.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ФОНДАЦИЯ ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос,ул.Сава Доброплодни №6, вх.Б, ет.4, ап.10, действащо
чрез адв.С.К., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ , със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Средец, бул.Дондуков №2А, срещу ФОНДАЦИЯ ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО, ЕИК
*********, с която са предявени при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 21010,50лв,
представляваща платена на отпаднало основание авансова сума по договор
№ДФНИ М01/19 от 07.12.12г. за финансиране на научноизследователски проект в
конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области“-2012г., както и сумата от
10675,33лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
10.12.12г. до 08.12.17г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът ведно с МБАЛ-РУСЕ АД са
кандидатствали пред ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в национален конкурс „Финансиране
на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните
области“-2012г. с проект“ Превенция на неоплазмите на дебелото черво чрез ранна
диагностика на преканцерозните лезии и карциномите в стадий на интраепителна
неоплазия“. Излага се, че това предложение е било одобрено , поради което между
ищеца като възложител , и ответника и МБАЛ–РУСЕ АД като изпълнители е сключен
договор №ДФНИ М01/19 от 07.12.12г. за финансиране на научноизследователски проект
№ FFNNIPO–12-01162 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на
150000лв. Сочи, че по сметка на ответника е преведена сумата от 21010,50лв на
10.12.12г. Излага се, че в резултат на извършена проверка били констатирани
нарушения по конкурсната процедура и на 11.02.13г. на осн. чл.99, ал.1 от АПК е
издадена заповед РД-09-122 на Министъра на ОМН , влязла в сила, с която е
отменено утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ
по Педагогика и Мултидисц.изследвания с приложение в повече от едно приоритетно
направление. Счита, че с отмяна на ИАА , по силата на който е сключен договора,
са отпаднали породените с него правни последици и плащането се явява извършено
на отпаднало основание. Излага се , че с отмяната на решението ищецът бил в
състояние на трайна обект.правна невъзможност да изпълни задълженията си по
договора, което водело до прекратяването му по право. Твърди, че ответникът бил
поканен да възстанови полученото по договора с писмо от 22.08.17г., но плащане
не последвало, поради което и дължал лихва за забава.
В отговор на исковата молба
ответникът ФОНДАЦИЯ ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО, ЕИК
*********, поддържа
становище за неоснователност на иска. Не оспорва твърдението, че заедно
с МБАЛ-РУСЕ АД е кандидатствал с проект пред ФНИ в горепосочения конкурс, както
и факта на сключване на договор за финансиране на проекта и превеждането по
негова сметка на сумата от 21010,50лв, представляваща авансово плащане. Счита,
че сумата е платена на валидно правно основание, като ответникът бил изпълнил
предвидените в договора и проекта задължения. Сочи, че проектното предложение е
било одобрено , но със корекции на бюджета, като сумата била намалена на
150000лв и за първия етап било предвидено авансово плащане от 105000лв. сочи,
че договорът бил сключен за 24 месеца, с продължителност на двата етапа от по
12 месеца, като втория етап е обвързан с приемане на научния и финансов отчет
за изпълнението на първия етап и датата на предоставяне на финансиране от
страна на възложителя. Излага, че в проектното предложение били описани
конкретните действия, които следвало да бъдат извършени от фондацията, като в
12-месечния срок за изпълнение на първия етап тя изпълнила всички уговорени
дейности, като представила и отчет във
ФНИ, който бил приет без възражения. Излага, че с писмо от 22.08.17г. бил
уведомен, че финансирането на следващите етапи от договора не било възможно и
му било отправено от ищеца предложение за прекратяване на договора по взаимно
съгласие. Счита, че договорът не е развален от ищеца и е налице основание за
задържане на вече даденото по договора, като издаването на заповед за отмяна на
класирането не било основание за връщане на получен превод. Твърди липсата на
основания за разваляне на договора доколкото не бил неизправна страна по него.
Прави възражение за погасяване на исковете по давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав
намира предявените искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД, за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало
с обратна сила / в тази насока е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г. на Пленума на ВС/.
По делото няма спор, че между страните
е сключен договор №ДФНИ М01/19 от 07.12.12г. за финансиране на научноизследователски
проект вх. № FFNNIPO–12-01162 с тема „Чернодробна
стеатоза-медико социална проблематика на съвременното общество. Алгоритми за
диагностика, контрол и превенция". Не се спори още, че същият е сключен
след проведена по реда на ЗННИ конкурсна процедура „Финансиране на
фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните
области“-2012г., в рамките на която конкурсният проект на ответника и МБАЛ Русе
е бил определен с решение на Изпълнителния съвет на ФНИ като подлежащ на
финансиране. Безспорен по делото е и факта, че ищецът е извършил авансово
плащане за изпълнение на първия етап от договора в размер на 21010,50лв съгл.
чл.4, ал.3 от същия /за което е представено и платежно нареждане от
10.12.12г./, както и факта, че ответникът е изпълнил всички уговорени дейности
за първи етап от проекта, като е представил и отчет във ФНИ съгл. чл.8, ал.5 от
договора. По делото не се спори и обстоятелството, че със заповед №
РД09-122/11.02.13г. на Министъра на образованието, младежта и науката, влязла в
сила, е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране
от Фонд Научни изследвания.
По делото е представено и писмо
изх.№26/37 от 22.08.17г. на ФНИ, адресирано до ответника, с което е отправено
предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие предвид влязла в
сила заповед №РД 09-122/11.02.13г. за отмяна на класирането и искане за възстановяване на получените
средства по договора. Представено е и писмо от ответника до ФНИ, изпратено на
04.09.17г., в което е направен отказ за прекратяване на договора и
възстановяване на средствата.
Процесният договор е сключен по реда
на чл.24-31 от ЗННИ и е резултат от осъществен смесен фактически състав,
включващ административноправен и частноправен елемент. Административноправния
елемент е именно решението на изпълнителния съвет на ФНИ по чл.29, ал.3 ЗННИ, с
което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, както и размера на
средствата , които се предоставят за финансиране. Това решение има характера на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като
представлява волеизявление на адм.орган, насочен към създаване на права и
задължения в полза на определено лице. Същевременно частноправния елемент е
договорът за финансиране, сключен между фонда и спечелилото конкурса лице.
За да се породят правните последици на
договора е необходимо да са се осъществили всички елементи от този смесен
факт.състав. Безспорно е по делото, че решението на изпълн.съвет , послужило
като основание за сключване на договора, е отменено по реда на чл.99 и сл. от АПК, която отмяна съставлява извънреден способ за контрол на един порочен
административен акт. В случая отмяната е мотивирана с наличие на обстоятелства
по чл.99, т.1 АПК, а именно съществено нарушение на изискванията за законосъобразността
на класирането. Трайна е съдебната практика, че отмяната на ИАА води до
отпадането с обратна сила на разпоредените с него акт правни последици. Изрично
това обратно действие е изключено по правилото на чл.105 АПК, предвиждаща , че
отмяната или изменението на адм.акт по реда на чл.99 АПК не може да засегне
правата, придобити от трети добросъвестни лица, каквото качество обаче
ответникът по делото няма, тъй като е страна по договора и адресат на акта. Или
спрямо ответникът отмяната на решението на изпълн.съвет има обратно действие и
води до отпадане на административноправния елемент от факт.състав, от който
възниква правоотношението между страните. Така факт.състав остава незавършен и
не може да породи правни последици, респ. да бъде годно основание за
разместване на имуществени блага. Отпаднало е основанието за сключване на
договора за финансиране, както и определените с акта съществени елементи на
същия / размер на финансирането, лице, с което да се сключи договора/, поради
което няма основание за получаване на изплатените по него суми, респ. не може
да се обоснове извод за наличие на основание за задържането им.
След като ищецът е заплатил на
ответника сумата в размер на 21010,50лв в изпълнение на задължение, което е
възникнало на правно основание, което в своята съвкупност се счита отпаднало с
обратна сила с отмяната на индив.адм.акт, който е част от неговия факт.състав,
то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и за
ответникът е възникнало задължението да върне получените средства в пълен
размер.
По делото липсват доказателства за
изпълнение на това задължение. От страна на ответникът в срока за отговор е
направено възражение за погасяване по давност на това вземане. Съгласно чл.114, ал.1 и 2 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а когато е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана – давността тече от
възникването му. Съответно по отношение вземанията за връщане на престация,
дадена на отпаднало основание, за разлика от случаите на дадено при начална
липса на основание, давността тече от момента, в който настъпят фактите,
обуславящи отпадането на основанието, от който момент именно възниква и става
изискуемо вземането, тъй като за предхождащия период е съществувало основание
за получаването и задържането й. Доколкото не се твърди, а и не се установява по делото заповедта да
е била обжалвана от страните по договора, то същата е влязла в сила спрямо тях
с изтичане на срока за обжалване, а именно 26.02.13г. Тъй като от тази дата до
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2017 г. не е изтекла общата
давност по чл.110 ЗЗД, поради което и предявеният главен иск следва да бъде
уважен изцяло.
Относно заявената претенция по чл.86 ЗЗД
съдът съобрази, че задължението за връщане на получени на отпаднало основание
суми не е с определен от закона или страните срок за изпълнение, поради което и
на основание чл.84, ал.2 ЗЗД за поставянето на ответника в забава е необходима
покана. В случая такава покана е отправена с писмо изх.№26/37/22.08.17г., като
липсват данни за датата на получаването му. Доколкото обаче от страна на
ответника е отправен отговор от 04.09.17г.,
то следва да се приеме, че от тази дата същият е в забава и дължи мораторна
лихва. Размерът на лихвата за периода от 04.09.17г. до претендирания период –
08.12.17г. , изчислена с програмен продукт, възлиза на 560,28лв, до който
размер искът се явява основателен. Възражението за изтекла погас.давност по
отношение на това вземане се явява неоснователно, доколкото не е изтекъл
предвидения в чл.111, б.в ЗЗД давностен срок. Ето защо предявеният
иск по чл.86 ЗЗД се явява основателен за сумата от 560,28лв, дължима за периода
от 04.09.17г. до 08.12.17г. , като за разликата над тази сума до претендирания
размер от 10675,33лв, и за периода от 10.12.12г. до 03.09.17г. вкл. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде
частично отменено, а предявените искове да бъдат уважени в горепосочените
размери.
В
съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира и
по отношение на присъдените разноски. Съобразно уважената част от предявения
иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част на иска
за първата инстанция са в размер на 2072,55лв. Следващите се на ответника за производството пред ВРС разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска, възлиза на 472,78лв. С
оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер и установената от въззивния
съд частична основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното
производство, които по съразмерност се следват за въззивника са 1641,28лв. Разноски за въззивното производство се следват и на възз.страна по
съразмерност. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на
заплатеното адв.възнаграждение се явява неоснователно, предвид това, че същото
е в минималния предвиден размер по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо в полза на възз.страна следвада се присъдят
разноски за възз.производство в размер на 472,78лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4927/03.12.2018г. на
Варненски районен съд, 19 състав, постановено по гр.д. №6777/2018г. на ВРС, в частта му, в която са отхвърлени
предявените от ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ , със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, бул.Дондуков №2А, срещу Фондация „ПОЗНАНИЕ ЗА
МОРЕТО", ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. Сава Доброплодни № 6, вх.
Б, ет. 4, ап. 10, искове за присъждане на сумата от 21010.50 лева, претендирана
като заплатено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ М01/19
от 07.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс
"Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в
приоритетни области - 2012 г.", ведно с лихвата за забава върху главницата
в размер на 560,28лв, за периода 04.09.17г. до 08.12.17г., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–
11.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта му, в която са
присъдени разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Фондация „ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО",
ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. Сава Доброплодни № 6, вх. Б, ет. 4, ап.
10, ДА ЗАПЛАТИ на ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Средец, бул.Дондуков №2А, СУМАТА от 21010.50 лева, представляваща
платена на отпаднало основание авансова сума по договор
№ДФНИ М01/19 от 07.12.12г. за финансиране на научноизследователски проект в
конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области“-2012г., както и СУМАТА от 560,28лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 04.09.17г. до
08.12.17г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 11.12.17г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.55, ал.1,
предл.3 и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4927/03.12.2018г. на
Варненски районен съд, 19 състав, постановено по гр.д. №6777/2018г. на ВРС, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Фондация
„ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО", ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. Сава
Доброплодни № 6, вх. Б, ет. 4, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на ФОНД НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Средец, бул.Дондуков №2А, СУМАТА от 3713,83лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ФОНД
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
бул.Дондуков №2А, ДА ЗАПЛАТИ на Фондация „ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО", ЕИК *********, с адрес: гр. Варна,
ул. Сава Доброплодни № 6, вх. Б, ет. 4, ап. 10, СУМАТА от 945,56лв , представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: