Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. ........ 2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на
24.02.2021 г. при участието на
секретаря Деница Кръстева изслуша докладваното от председателя административно дело № 1012/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Инициирано е по жалба от „Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, *******, чрез адв. С.З. ***, против
Заповед № Г-105/13.03.2020 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е
одобрен ПУП-ПРЗ и ПУР от о.т. 388 до о.т 26 в частта за УПИ ***, с която е
направено изменение на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-59/04.04.2006 г. и
Заповед № Г-38/08.02.2019 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на така допуснатото изменение в частта, с която се засяга
северозападната част на ПИ № ***собственост на жалбоподателя, съответстващ в
графична част на ПУП-ПРЗ като УПИ ***, както и в частта на предвидените за
изграждане в него жилищна сграда и съоръжения - подпорна стена. Твърди се, че с
предвидената с обжалваната заповед уличната регулация се засяга северозападната
част от поземления имот като се отнемат площи с триъгълна форма, непосредствено пред вх. Д на строящата се в имота сграда. Отделно се
изтъква, че с това отнемане ще се наруши изискването за
минимално отстояние по ЗУТ от имотната граница на ПИ ***до северозападната част
на сградата. Въз основа на това е формирано искане за отмяна на заповедта.
В молба с.д. 13346/28.10.2020г. жалбоподателят
уточнава, че в участъка, който се отнема от ПИ *******/Поземлен имот с
идентификатор № **, собственост на „Г." ЕООД/ е предвидено изграждане на
подпорна стена съгласно одобрен проект със Заповед №61/10.09.2019г. на Гл.
Архитект р-н Приморски за допълване на разрешение за строеж № 111/23.07.2018г.,
като същевременно в този участък от поземления имот който се отнема, попада
част от вход „Д“ /тяло „Е“/ чието изграждане е започнало.
В
съдебно заседание не се представлява, като в писмени молби чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба на изложените в нея основания. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
– Зам. – кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. ю.к. С. в
писмено становище, оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и потвърждаване
на атакуваната заповед, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Заинтересованата страна „В.С. “
ООД, гр. Варна, чрез представляващ В.Б.В. не се явява, не се
представлява и не изразява становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на
страните със събраните по делото
доказателства и с относимите за разглеждания случай законови разпоредби, прие
следното:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, допустима
за разглеждане.
Съгласно чл. 131,
ал. 1 от ЗУТ "заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и
носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на
които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана". Непосредствено засегнати са имотите
съобразно ал. 2 в приложимата редакция – „1. имотите - предмет на самия
план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се
предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите
през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато
се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.“ Жалбоподателят освен, че е представил доказателства, удостоверяващи правото му на
собственост върху
имот, непосредствено засегнат от допуснатото със заповедта изменение на плана, в самото административно
производство е посочен като заинтересована страна по чл. 131 ЗУТ, непосредствено
засегнат от предвижданията на ПУП-ПРЗ, определен от административния орган като същият е уведомяван по чл. 128, ал.3 и
ал.10 от ЗУТ и е подавал
възражения, които са
били приети за основателни от ОЕСУТ. Следователно жалбоподателят попада в кръга на
лицата по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, тъй като се явява собственик на имот,
непосредствено засегнат от предвижданията на плана. По изложените съображения
се явяват неоснователни доводите на ответника, че жалбата е недопустима.
Разгледана по
същество жалбата е и
ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по делото са следните:
Жалбоподателят е собственик на Поземлен
имот с идентификатор № **, с адрес гр. Варна, *****, с площ от 4 864
кв.м., обозначен на графичната част на ПУП-ПРЗ като ПИ *****, заедно с
построената в него Жилищна сграда с ресторант и гаражи в незавършен вид,
състояща се от 5 броя входове - А, Б, В, Г и Д, съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.09.2010г. на ЧСИ, рег. №719, нотариален акт
№45, том II, рег. №3890, дело №227 от 10.08.2015г. на Нотариус, рег. №335, нотариален
акт №102, том I, рег. №1265, дело №95 от 22.02.2018г. на Нотариус, рег. №194, Постановление
за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015г. на ЧСИ, рег. №719 и Постановление
за възлагане на недвижим имот от 26.05.2016г. на ЧСИ, рег. №719.
Със Заявление с вх.№ АУ051770ПР/28.05.2019 г. от „В.С. “
ООД, представлявано от пълномощника Р. П. К. за допускане, проучване и
проектиране за изменение на ПУП на осн. чл. 133, чл. 134, ал.1 и ал.2, чл. 135
и чл. 136, във връзка с чл. 128 от ЗУТ и §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, е поискано да
се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за
регулация и застрояване /ПРЗ/ в обхват ПИ с идентификатори *****, *****, УПИ №*****, кв. 54, V322,328,
кв.28 по плана на гр. Варна, СО „Виница Север“. /л. 43 от преп./ С Протокол
№21/04.06.2019г. на ЕСУТ при Община Варна по т. 11 е дадено положително
становище за допускане на исканото изменение на ПУП-ПРЗ. /л. 42 от преп./
По внесеното заявление се е
произнесъл главният архитект на Община Варна, който със Заповед
№427/05.08.2019г. е разрешил изработване на проект за ПУП-ПРЗ за изменение на
УПИ V-322,328 /ПИ *****/ и УПИ XII-29 /ПИ *****/, кв.**и улична регулация от о.т. 388 до
о.т. 26 при съобразяване с влязъл в сила ПУР на СО „Виница-север“, одобрен със
Заповед №Г-38/08.02.2019г. на зам.-кмета на Община Варна и Заповед
№Г-59/04.04.2006г. на зам.-кмета на Община Варна. /л. 8 от преп./
Със Заявление с вх.№ АУ06275ПР_011ПР/12.08.2019 г. от „В.С. “ ООД, представлявано от пълномощника Р. П. К. е
поискано одобряване на приложен проект за ПУП-ПРЗ на УПИ *****, кв. 54, по
плана на гр. Варна, СО „Виница Север“, ул. „Съби Великов“ 39. /л.10 от преп./ Със
Заявление с вх.№ АУ062758ПР_011ПР_002ПР/28.11.2019 г. от „В.С. “ ООД, представлявано от
пълномощника Р. П. К. към предходното заявление е приложен коригиран ПУП-ПРЗ на
УПИ *****, кв. 54, по плана на гр. Варна, СО „Виница Север“ в текстовата част. /л.13
от преп./
Със съобщение изх.
№АУ051770ПР/19.08.2019г. до „Г.“ ЕООД на осн. чл. 128, ал. 3 от ЗУТ,
дружеството като собственик на ПИ ***е информирано, че има изработен ПУП-ПРЗ за
изменение на УПИ *****, кв. 1, по плана на кв. „Виница“ и улична регулация
от о.т. 388 до о.т. 26 гр. Варна. /л. 28 от преп./
Видно от приложените по делото
доказателства, в законоустановения срок са постъпили възражения рег.
№АУ051770ПР_007ПР/09.09.2019г. /л. 19 от
преп./ С решение по т.17 от дневния ред по
Протокол № 35/01.10.2019 г. възраженията са приети за основателни и е указано,
проекта да се съобрази с възражението и да се нанесе актуална кадастрална
основа, като се процедира по чл. 128, ал. 10 от ЗУТ. /л. 33 гръб от преп./
Със съобщение изх. №АУ051770ПР/30.10.2019г.
до „Г.“ ЕООД на осн. чл. 128, ал. 10 от ЗУТ, дружеството като собственик на ПИ ***е
информирано, че има изработен ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ *****, кв. 1, по
плана на кв. „Виница“ и улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26 гр. Варна. /л.18
от преп./
В законоустановения срок е
подадено възражение рег. №АУ051770ПР_008ПР/18.11.2019г.
/л.14 от преп./, което не е било разгледано от ЕСУТ, който с Протокол
№43/03.12.2019г. по т. 8 е приел на осн. чл.128, ал. 3 от ЗУТ процесния ПУП-ПРЗ
и е предложил да се издаде заповед по реда на чл 129, ал.2 от ЗУТ. /л.32 от
преп./
С оспорената заповед № 105/13.03.2020
г. на зам. кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ *****, кв. 54, по
плана на СО „Виница-север“ и улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26 в частта
за УПИ *****,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-59/04.04.2006г. и
Заповед №Г-38/08.02.2019г. зам.-кмет на община Варна, така както е показано с
черен, син, зелен, кафяв и червен цвят в графичната част, представляваща
неразделна част от заповедта. /Приложение №1/
Така одобреният ПУП-ПРЗ в частта,
касаеща улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26 е обект на възражения предвид доводите, развити в жалбата.
Предвид очерталите се специфични
спорни между страните въпроси с оглед
тяхното изясняване по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Вещото лице инж. В.С. установи,
че в предходните планове-ПУР, одобрен с Решение №798-5/19.12.2012г. на Общински
Съвет Варна и ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №59/04.04.2006г. на Зам. Кмета на
Община Варна, имотът на жалбоподателя е отразен с имотните си граници по
действащата към настоящия момент кадастрална карта, така както е показан със
зелена непрекъсната линия на графичните приложения към СТЕ.
Границите на
имота на жалбоподателя и по кадастрален план, посочени в ПУП- ПРЗ, одобрен със
Заповед №59/04.04.2006г. на Зам. Кмета на Община Варна и по действащата
кадастралната карта и в процесния ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
105/13.03.2020г. на Зам. Кмета на Община Варна, не са променени. В графичните
приложения към СТЕ границите на имота са означени със зелена непрекъсната
линия.
Въз основа
на одобрени инвестиционни проекти, в съответствие с ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед 059/04.04.2006г. на Зам. Кмета на Община Варна (л.27 от делото) и
издадени от Гл. архитект на район „Приморски“ разрешения за строеж № 331 от
20.06.2008г. (л.24 от делото) и № 111/23.07.2018г. (л.25 от делото), както и
Заповед № 61/10.09.2019г. (л.26 от делото) сградите в ПИ ***към настоящия
момент са изградени в груб строеж, включително и секция „Д“.
Предвижданията
на одобрения с оспорената заповед ПУП-ПРЗ и улична регулация от о.т.388 до
о.т.26 не засягат изградените сгради в ПИ **. Засягат се предвидените по
имотната граница към улицата подпорни стени, които в някои участъци са с
височина около 3м. Минималното отстоянието на с. „Д“ до новопредвидената улична
регулация е 1.31м.
Уличната
регулация в този участък, по отношение на процесния имот следва уличната
регулация по ПУР, одобрен с Решение №798-5/19.12.2012г. на Общински Съвет
Варна. Това решение за уличната регулация в този участък в частта на ПИ *******/предходен
идентификатор 10135.2028.26/ е отменена със съдебно решение № 2465 от 11.10.2013г.
на Административен съд Варна, оставено в сила с Решение на ВАС №4512 от
02.04.2014г.
С предвидената
в оспорения план улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26 се засяга имота на
жалбоподателя. Вещото лице илюстрира в графични Приложения №1, №2 и №3 към СТЕ
придаваемите части по регулация. Със син цвят на щриховката са означени частите
от имота с обща площ 23.1 кв.м., които се отнемат от имота и се придават към
улицата, а със щриховка в лилав цвят са означени площите, които се придават от
улицата към имота, в посочения участък с площ 1.6 кв.м.
Отстоянията
на сградата от уличната регулация, ширината на уличното платно и тротоарите са
посочени в Графични Приложения №1, №2 и №3 към СТЕ.
Вещото лице
след направения анализ на застрояването в ПИ **, отстоянието от него до
имотните граници и през улицата, не констатира несъответствие с изискванията за
минимално допустимите разстояния по ЗУТ или намаление на минималните допустими
разстояния.
За
онагледяване на констатациите към СТЕ са приложени Графични Приложения №1, №2 и
№3. В Приложение №4 на фотос от огледа на място са посочени измерени минималните
разстояния от изграждащата се сграда с.“Д“ в УПИ I-10 (ПИ **) до
оградата и построената сграда в УПИ ХШ-28,30 (ПИ *****).
В съдебно заседание вещото лице
уточни, че предвиденото отнемане е посочено в лилаво - триъгълник с площ от 1,6
кв.м., който е в средата между двата зелени триъгълника. Подпорните стени са по
имотните граници и така са предвидени по проект, тъй като проектът е съобразен
с действащия преди това ПУП и той е повтарял имотните граници по КК. В проекта
на тези имотни граници са предвидени подпорни стени. На скицата са разположени
по зелената линия, по имотната граница на УПИ І-10. Освен илюстрираното в зелен
цвят отнемане, засягат се и тези подпорни стени, които са по имотната
граница и са с различна височина, като в някои участъци стигат и до 3 метра.
Съдът кредитира заключението, неоспорено от страните, като обективно и компетентно
изготвено.
При изложените фактически
установявания, съдът прави следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен по материя и място
орган – зам. кметът на община Варна, съгласно чл. 136, ал. 1 във вр. с чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ.
Същата е постановена в предвидената от закона писмена
форма.
Съдът намира обаче, че при постановяване на
оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила.
По делото липсват
доказателства, че второто възражение на оспорващия /л. 14 от преп./, подадено
срещу изготвения проект за изменение на ПУП-ПРЗ, е внесено и разгледано от
ЕСУТ, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 7 от ЗУТ в приложимата редакция. Нещо повече в Протокол №43 от заседанието на
ЕСУТ от 03.12.2019г. е отбелязано, че в законоустановения срок няма подадени
възражения, което не отговаря на истината. В случая това процесуално нарушение
е съществено, тъй като при първото разглеждане на проекта от 01.10.2019г. ЕСУТ
е уважил възражението на оспорващия и е дал указания новия ПУП-ПРЗ да се
съобрази с него.
Видно от заявление с вх.№ АУ062758ПР_011ПР_002ПР/28.11.2019 г. внесения ПУП-ПРЗ е коригиран
единствено в текстовата част, но не и в графичната. Ако този пропуск не беше
допуснат и възражението, идентично
с първото депозирано беше
докладвано при повторното разглеждане от ЕСУТ,
би
се установило, че указанията от първото разглеждане не са изпълнени, а това
могло да промени крайното му решение, което от своя страна съществено да
повлияе на крайния резултат при одобряването на ПУП-ПРЗ
По смисъла на чл. 6 във вр. с чл. 5 ал. 4 от ЗУТ ОЕСУТ е консултативен и експертен
орган, който се назначава от кмета на общината за изпълнение на предвидени в
закона функции. В частта относно одобряването и изменението на подробните
устройствени планове функцията на ОЕСУТ по чл. 129, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е да съгласува представения
проект, като решението на този помощен орган няма характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, но е важна предпоставка за издаване на заповедта за
одобряване изменението на ПУП по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128, ал. 3 от ЗУТ.
Оспорената заповед е
изготвена в законоустановената писмена форма, но при допуснато нарушение на императивната
норма на чл.59, ал.2, т.4 , съгласно
която административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване. Липсата на този важен реквизит на административни акт е съществено нарушение на административно производствените
правила, съставлява самостоятелно и
достатъчно основание за основание за отмяна. В случая, административният орган
е посочил, че издава заповедта на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ и Заповед №427/05.08.2019г. на
главен архитект на Община Варна, на осн. чл.135, ал.3 от ЗУТ във връзка чл.
134, ал.2, т. 6 от ЗУТ, представена скица по чл. 135, ал.2 от ЗУТ и съобразно решение
на ЕСУТ при Община Варна, изразено в т. 8 от Протокол №43/03.12.2019г.
Съдебната практика
приема за допустимо фактическите основания, мотивирали административния орган
да издаде конкретен административен акт, да се съдържат и в друг документ, съставен в хода на административното
производство по издаването му. В разглеждания
случай в кориците на административната преписка не се констатира документ,
съдържащ изложение на конкретни мотиви. В решението на ЕСУТ при Община Варна,
изразено в т. 8 от Протокол №43/03.12.2019г. също не са посочени такива конкретни
обстоятелства, същото е взето без изобщо да са отчетени и разгледани възраженията на оспорващия. От него също не може да се формират изводи
досежно конкретните обстоятелства, послужили като основание административният
орган да одобри така предложения му проект за изменението на ПУП-ПРЗ.
Констатираното
по-горе обосновава извод за немотивираност на оспорената заповед, доколкото
такива не се съдържат нито в обстоятелствената част на същата, нито в
съпровождащите издаването й документи. Административният орган е длъжен да посочи в заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ
не само в какво се изразява обективираното в нея изменение, но изрично да
посочи фактите и обстоятелствата,
наложили това изменение. Липсата на мотиви ограничава упражняването правата на
засегнатите от заповедта страни но и препятства съда за извършването на цялостна съдебна проверка за материална законосъобразност
на оспорения акт.
При направените в
хода на съдебното производство констатации следва да се отбележи, че според настоящия
съдебен състав, атакуваната заповед е издадена и в нарушение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ изисква изработените подробни
устройствени планове да са икономично осъществими. Това нормативно решение е
проявление на основен принцип в административния процес по чл. 6 от АПК, а
именно принципът за съразмерност. Така законодателят задава стандарт за начин
на изпълнение на функциите от държавните органи. Когато административният орган
засяга права или създава задължения за граждани или за организации, следва да
прилага онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се
постига целта на закона. Ако съществуват две или повече законосъобразни
възможности, органът е длъжен при спазване на предходното правило да избере
тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото. Именно поради важността на този правен принцип,
законодателят е включил подобно нормативно изискване и в ЗУТ, където са
регламентирани обществените отношения, свързани с устройството на територията.
В контекста на
изложеното, предвид и заключението на
вещото лице, неоспорено от ответника, се установява, че с предвидената в оспорения план улична регулация от о.т. 388 до о.т. 26, се
засяга имотът на жалбоподателя по предвидените по имотната граница към улицата
подпорни стени, които в някои участъци са с височина около 3м, което обосновава извода, че имотът на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на
оспорената Заповед по провеждане на улична регулация.
По делото не се съдържат документи, доказващи
органът изобщо да е изследвал възможността дали съществуват повече от един
варианти за прекарване на процесната регулация, в какъвто смисъл са му били
дадени задължителни указания с Решение № 2465/11.10.2013г. по адм.д. № 789/2013г.
по описа на АС-Варна. С решението е отменена предходна заповед в обжалваната й
част поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в нарушение на
принципа на съразмерност поради неизследване на най-благоприятния и икономичен
вариант за урегулирането на улиците. В процесния случай не е ясно, ако все пак
е органът е изследвал възможни варианти, дали е избрал този от тях, който е
по-благоприятен за жалбоподателката /чл. 6, ал. 3 от АПК /. Не става ясно по
какви съображения всъщност е избран точно този вариант, поради което съдът
приема, че има изцяло липсващо произнасяне на органа в тази насока.
По изложените
съображения и в предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съдът намира, че
оспорваният административен акт е издаден в нарушение на предвидената форма,
постановен е при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби по смисъла на чл.146,
т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
заплащане на направените от него разноски по делото, за извършването на които
се съдържат доказателства по делото, поради което следва да се уважи при доказан
размер от 950 лв. Предвид минималния размер на платеното адвокатско
възнаграждение, съдът не следва да се произнася по възражението за
прекомерност.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Г-105/13.03.2020 г. на Заместник кмета на
Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и ПУР от о.т. 388 до о.т 26 в частта за
УПИ ***, с която е направено изменение на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед №
Г-59/04.04.2006 г. и Заповед № Г-38/08.02.2019 г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Г.“
ЕООД, ЕИК *******, гр. Бургас, направените от него разноски по делото в размер
на 950 лв./деветстотин и петдесет лева/
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова