РЕШЕНИЕ
№ 3899
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110201433 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***** срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-2200392/14.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда“ - София /Д "ИТ" - София/, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че е нарушена процедурата по издаване и
връчване на НП, като се навеждат аргументи в подкрепа на
незаконосъобразното образуване на административнонаказателното
производство поради изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен
срок. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложената
имуществена санкция до нейния законоустановен минимум.
В съдебно заседание по същество жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и излага доводи за
липсата на предпоставки за образуване на настоящото
административнонаказателно производство. Моли за отмяна на атакуваното
НП, а в случай, че същото се окаже законосъобразно – за намаляване размера
на санкцията съобразно липсата на предходни нарушения на дружеството-
жалбоподател. Претендира разноски, за което представя списък.
Въззиваемата страна Д "ИТ" - София, се представлява от юрк. ***,
1
който моли процесното НП да бъде потвърдено. Сочи, че процесните АУАН и
НП са законосъобразни и издадени в съответствие с предвидените в ЗАНН
срокове. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай,
че бъде постановено решение в полза на жалбоподателя – на същия да се
присъдят разноски в минимален размер.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят *****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление в ****, представлявано от **** е работодател на лицето ***, ЕГН:
**********. На ***г. между дружеството и работника бил сключен трудов
договор № 00000029 от**г., с който страните се съгласили последният да
полага труд на длъжност "готвач" с осем часов работен ден и с основно
месечно трудово възнаграждение от 820,00 лева. Договорът бил регистриран
в ТД на НАП на 16.06.2022 г. в 16.27 часа.
На ** г. била извършена проверка от инспектори в Д "ИТ“ - София в
обект на контрол – ресторант „***“, находящ се в гр. ****, като проверката
приключила по документи на ** г. в сградата на Д „ИТ“ – София. На *** г.
бил съставен протокол за извършена проверка, в който било отразено, че
работодателят е допуснал до работа на *** г., в 15:00 часа, ****,
ЕГН:**********, преди да му предостави копие на хартиен носител от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, което било
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Лицето *** е заварено да работи като "готвач" в посочения по-горе обект в
15:00 часа на същата дата.
На ***г. свидетелката ***, на длъжност главен инспектор в Д "ИТ" -
София, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 22-2200392 за нарушение на чл. 63,
ал.2 от Кодекса на труда за това, че допуснал до работа на 16.06.2022 г.
лицето *** преди да му предостави копие от трудов договор и уведомлението
по чл. 63, ал. 2 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Видно от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, Заповед № З-
0693/15.08.2022 г. и Заповед № ЧР-1526/03-10.2022 г. е спазена
териториалната компетентност за осъществяване на контролна дейност, като
директорът на Д „ИТ“ – София е оправомощен да издава наказателни
постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“- София, а
свидетелката Н. Г., в качеството й на главен инспектор, е оправомощена да
издава АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
2
което на ***** е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
актосъставителя - св. Г., които се отличават като конкретни, изчерпателни,
непротиворечиви и логически издържани, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които ги
подкрепят.
В заключение следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства категорично подкрепят въприетата от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна като съображенията на съда в тази насока са
следните:
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по обжалвани НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, наведени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание.
Налице е и редовна процедура по издаването на АУАН – по реда на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, и връчването на същия на жалбоподателя на датата на която е
съставен. По отношение спазване на процедурата по връчване на обжалваното
НП, в жалбата, макар и схематично, се посочва, че процедурата е нарушена.
Изрично в НП е отбелязано, че същото е връчено на **** г. по реда на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН, без да са приложени каквито и да било доказателства в тази
насока. Текстът на посочената разпоредба предвижда, че когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В конкретния случай има
отбелязване по отношение датата на връчване на НП /05.01.2023 г./, а оттук
3
след изтичане на законоустановения срок за обжалване и на датата на влизане
в сила на процесното НП /20.01.2023 г./. По делото обаче отсъстват
доказателства, отразяващи направени от наказващия орган опити и въобще
предприета активност по намиране на нарушителя на посочения от него адрес
с цел връчване на санкциониращия го процесуален документ. Поради това
съдът намира, че действително е опорочена процедурата по връчване на НП
на нарушителя, но с оглед липсата на препятстване възможността на
жалбоподателя да обжалва, настоящият състав отчита това като несъществено
нарушение на процесуалните правила. Дори да се приеме, че процесното НП
не е връчено надлежно, то по принцип това действие няма значение за
законосъобразността на самото НП, която се преценява единствено с оглед
наличието на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото
издаване, сред които не е връчването на НП, следващо неговото издаване.
Опорочаване действието по връчване на издаденото НП има значение
единствено за възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ.
за преценка дали жалбата е подадена в предвидения в закона преклузивен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не споделя и главното възражение, изложено в жалбата
досежно изтичането на законоустановения едногодишен срок от извършване
на нарушението. В конкретния случай жалбоподателят се позовава на
собственоръчно попълнената от заварения на място негов служител **
декларация относно отразеното в нея обстоятелство, че същият работи в
обекта на контрол /ресторант ***“/от три години на длъжност „помощник
готвач“. От посоченото в декларацията обстоятелство жалбоподателят
извежда началния момент, от който е започнал да тече едногодишният срок за
съставяне на АУАН – именно три години преди настоящата проверка от
контролните органи на Д „ИТ“ - София, осъществена на 16.06.2022 г.
Съобразно изложеното жалбоподателят възприема като дата на извършване
на нарушението 16.06.2019 г. Съдът намира така соченото от жалбоподателя
твърдение за неоснователно, поради липсата на обективна доказателствена
основа в този смисъл. Видно от приобщените по делото писмени материали
на *** г. е сключен трудов договор между лицето *** и жалбоподателя в
качеството му на работодател. Видно от приложената по делото справка от
регистъра на НАП, на*** г., в 16.27 часа, е подадено уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ за регистриране в НАП на така сключения трудов договор. От датите
на посочените по-горе писмени материали /трудов договор и справка за
подадено до съответната териториална дирекция на НАП уведомление/, както
и от датата на извършване на процесната проверка от страна на контролните
органи на Инспекцията по труда /на която дата е заварено да полага труд
лицето ***, несъмнено се установява моментът на извършване на
4
нарушението, от който следва да започне да тече едногодишният срок за
съставяне на АУАН. Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство за
реалното престиране на труд на работника три години по-рано, освен че не
намира доказателствена опора в събрания по делото писмен материал, няма
отношение и към процесното нарушение, за което жалбоподателят е
санкциониран.
По приложението на материалния закон:
НП се явява законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му представи
екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Фактът, че работникът е
изпълнявал трудовите си задължения преди връчването на копие от
уведомлението се потвърждава както от извършената на място от
контролните органи проверка, така и от попълнената саморъчно от него
декларация.
От представените по делото и неоспорени от страните доказателства
и по-конкретно предвид приобщената справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 16.06.2022 г., в 16.27 часа, съдът намира,
че релевантните факти, които са установени по делото са, че жалбоподателят
*****, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 16.06.2022, г.
в 15:00 часа работника Мадо Гири, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
На следващо място разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1500,00 до 15
000,00 лева. В настоящия случай съдът намира, че доводите на жалбоподателя
относно приложението на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН са основателни. При
преценка на тежестта на нарушението, обстоятелството, че то се явява първо
за нарушителя и че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че съответна на нарушението в случая се явява имуществена санкция
в минимален размер от 1500,00 лева.
С оглед изхода на настоящия процес, то и направеното от
представителя на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Въз основа на
фактическата и правна сложност на делото и на основание разпоредбата на
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател ***** следва да заплати
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София сумата от 100
5
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200392/14.11.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на
***** е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ***** с ЕИК: ********* да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ София сумата в размер на 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава X от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6