Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1334 от 15.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2044 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Н.Я.И. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** чрез адв. В.А.А. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0434-000028/21.09.2020 год. на Началник
РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с която, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП
по отношение на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
21.09.2020 год., като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация
на МПС (СРМПС) с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с надпис *****. В
жалбата е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, наложена при
липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при
неспазване на установената форма и при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния
закон и с целта на закона. В подкрепа на това твърдение са развити подробни
доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител – адв. В.А. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи,
не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорване - Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от
надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 21.09.2020 год., полицейски инспектор при Второ РУ при ОДМВР Бургас е съставил против Н.Д. Д. с ЕГН ********** *** Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 143381 за това, че на 21.09.2020 год. около 15,45 часа в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ посока на движение от УМБАЛ-Бургас към бул. „Никола Петков“ до бл. 3 на ж.к. „Зорница“ управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 7097 НР, собственост на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – клон Бургас, БУЛСТАТ 2040092050033, като същия е неправоспособен водач (не притежава СУМПС). Така описаното е квалифицирано от актосъставителя като нарушения по чл. 150 от ЗДвП. В АУАН е вписано, че са иззети като доказателства СРМПС – част ІІ с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с надпис А 7097 НР
Въз основа на съставения АУАН, Началника на РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0434-000028/21.09.2020 год. В мотивите на постановената заповед е вписана фактическа обстановка, идентична с тази по цитирания АУАН, като е прието, че лицето управлява МПС, собственост на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, без да притежава СУМПС – същия е неправоспособен водач, за което му е съставен АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на така развитите мотиви, административния орган е наложил на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, КЛОН БУРГАС с ЕИК 2040092050033, със законен представител Н.Я.И. с ЕГН ********** принудителна административна мярка чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 21.09.2020 год., като е постановено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр.рег.табели № ******.
Недоволна от постановената ЗППАМ, жалбоподателката Н.Я.И. е оспорила същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, издадена е при неспазване на установената форма и при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че заповедта е постановена при нарушаване на процесуалните правила, тъй като органа не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото не е проверил доказателствата по образуваното административнонаказателно производство по съставения против Николай Димитров Далакманов АУАН. На следващо място е заявено, че противно на действителната фактическа обстановка, в оспорената заповед е посочена жалбоподателката като законен представител на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По отношение на това възражение е заявено, че след справка в Търговския регистър е установено, че „МОГО БЪЛГАРИЯ“ не е ЕООД, както е посочено в заповедта, а е ООД, като правилното ЕИК на дружеството е *********, а не както е вписано ЕИК 2040092050033. По мнение на жалбоподателката, неустановен е и факта относно индивидуализацията на МПС, доколкото в мотивите на заповедта е вписано МПС с рег. № А 71097 НР, а в диспозитива, ПАМ е приложена по отношение на МПС с рег. № А 7097 НР. Твърди се също, че обжалвания индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в същия не е посочено кога и какво нарушение е осъществил Николай Димитров Далакманов. В заключение е заявено и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че нормата на чл. 171А, т. 2а от ЗДвП се съдържат две хипотези, скрепени в две букви – б. „а“ и б. „б“, като в оспорената заповед, органа не е посочил нито в описателната част, нито в цифровата коя хипотеза приема, че е налице.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, но при нарушаване на административно производствените правила за
неговото издаване и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Този
извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в относимата редакция, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заявените в жалбата твърдения, относно компетентността на органа, който е постановил оспорения акт са неоснователни, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящият случай, административния орган е постановил оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като не е конкретизирал коя от двете хипотези – тази по б. „а“ или по б. „б“ е приел за налична. От описаната в мотивите фактическа обстановка и вписаното в нея обстоятелство, че водача Николай Димитров Далакманов не притежава СУМПС, тъй като е неправоспособен би могло да се предположи, че административния орган е имал предвид разпоредбата на цитираната по-горе норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Независимо от това, липсата на изписване на конкретната правна разпоредба, въз основа на която се издава административния акт безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, а именно нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вменяващо задължението на административния орган да посочи правното основание за издаване на акта. Така констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, ограничаващи възможността на жалбоподателя в пълна степен да реализира правото си на защита, което обосновава незаконосъобразност на административния акт на собствено основание.
По повод заявените в жалбата възражения, настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че не споделя заявените в жалбата възражения относно твърдяното нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото настоящото производство е такова по реда и при условията на АПК. В този смисъл, несъстоятелно се явява твърдението на жалбоподателката, че административния орган не е проверил доказателствата по образуваното със съставянето на АУАН административнонаказателно производство. В случая такова задължение за административния орган не е съществувало, доколкото производството по АПК се реализира по правилата и процесуалните изисквания, регламентирани в този кодекс, а не тези, указани в ЗАНН. Производството по издаване на административен акт от категорията на оспорения в настоящото производство се развива самостоятелно, без да е обвързано от съставения АУАН и образуваното въз основа на него административнонаказателно производство.
Основателни се явяват възраженията на жалбоподателката, относно посочения в заповедта адресат, спрямо когото е наложената ПАМ. Видно от заповедта, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, клон Бургас с ЕИК 2040092050033 със законен представител Н.Я.И. с ЕГН **********. От извършената от съда служебна справка и приложена по делото разпечатка от Търговския регистър се установява, че описания в заповедта адресат не съществува. По отношение на дружеството „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, клон Бургас с ЕИК 2040092050033, справката показва, че в търговския регистър липсва вписан такъв правен субект. Действително от приложеното по делото копие на СРМПС – част ІІ се установява, че в същото е вписано именно това дружество, като собственик на МПС. Справката показва, че така вписания в СРМПС, част ІІ, № ********* текст е неправилен, доколкото от приложената по делото разпечатка от Търговския регистър се установява, че правилното наименование на дружеството – собственик на МПС е „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********, т.е. дружеството е ООД, а не ЕООД и към действителния ЕИК, административния неправилно са добавени и цифрите 0033.
В оспорената заповед неправилно е посочен адресата на същата и по отношение на вписания законен представител. В случая като такъв е вписана жалбоподателката Н.Я.И., която безспорно не е законен представител на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК *********. Обстоятелството, че И. не е законен представител на това дружество се установява както от справката в Търговския регистър, така и от данните, съдържащи се в приложеното по делото копие от СРМПС, част ІІ с № *********. Видно от последното, имената на жалбоподателката и адреса й са вписани с унифициран код С.3.1, С.3.2 и С.3.3. Съгласно описанието на унифицираните кодове, съгласно Директива на Съвета на ЕС 1999/37 от 29.04.1999 год. (описани в СРМПС, част І), унифициран код С.3 касае физическо или юридическо лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост, като в унифициран код С.3.1 се вписва фамилия/фирмено име, в С.3.2. се вписва име, презиме/инициали, а в С.3.3. се вписва адрес. Обстоятелството, че имената и адреса на жалбоподателката са вписани в СРМПС, част ІІ в посочените унифицирани кодове С.3.1, С.3.2 и С.3.3. обосновава извода, че същата е само позвател на МПС, а не законен представител на собственика, както неправилно е приел административния орган.
С оглед горното, постановявайки заповедта и налагайки принудителна административна мярка по отношение на неправилно вписан и несъществуващ правен субект, административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което като резултат води до незаконосъобразност на заповедта.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 360,00 лева, 10 от които за платената държавна такса и 350,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0434-000028/21.09.2020 год. на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ 02 Бургас, с която, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП по отношение на Н.Я.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 21.09.2020 год. и е разпоредено отнемане на свидетелство за регистрация на МПС с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с надпис *******.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Н.Я.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** чрез адв. В.А.А. *** сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева разноски по делото.
На основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: