Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.10.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
23.09.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
73 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, против Решение №45 от
21.05.2020 год., постановено
по АНД
№32/2020 год. по описа на Районен съд -
Момчилград,
с което
е отменено наказателно постановление №19-0318-000560
от 02.01.2020 год.,
издадено от
началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява, че в срок обжалва
посоченото решение на Районен съд - Момчилград, като в жалбата възпроизвежда
установената от районния съд фактическа обстановка, както и цитира разпоредби
от ЗАНН. Твърди, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на РУ – Кирково и
че съдържа необходимите
реквизити, както и че съставеният акт, както и издаденото
впоследствие наказателно постановление, съдържали описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено,
като били посочени изчерпателно
както нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на
която е наложена санкцията, посочени били и датата и мястото на извършеното нарушение и следователно, по никакъв начин
не били ограничени
процесуалните права на нарушителя, не му било ограничено правото на защита и не
била
възпрепятствана възможността
това право да бъде упражнено
адекватно и в пълен обем. Твърди също, че от събраните в административнонаказателната преписка доказателства, безспорно се установявало,
че водачът И.Н.М. е извършил вмененото му нарушение, а
в
решението си първоинстанционния съд, предвид изложеното, приел, че е разколебана презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като
не бил продкрепен
от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установят съставомерни
елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние - причиняване на
ПТП от нарушителя поради неспазване правилата за разминаване.
Сочи, че Районен съд
- Момчилград с Решение
№45/21.05.2020 год. по АНД №32/2020 год. приел,
че е допуснат порок при съставянето
на АУАН, който е довел до накърняване
на правото на защита на
жалбодателя и е приел, че по делото
на са събрани
дакозателства, установяващи
по безпорен начин извършването на процесното нарушение.
Касаторът заявява, че не е съгласен с този извод на съда,
като счита, че събраните и приложени
по делото доказателства установяват извършване на административно
нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП, от страна на
жалбодателя И.Н.М. и че налагайки на водача глоба
в минимален размер, при липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства, е наложено справедливо
наказание. Счита също, че с оглед личността на нарушителя - данните за
предходни нарушения на ЗДвП и липсата
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност
от други нарушения от същия
вид, е преценено, че
не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касаторът намира, че горните правни и фактически изводи обосновават липса на нарушения
на приложимите норми при провеждане
на производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление, като същото било издадено
при спазване на установената форма и имало предвиденото
съдържание, в това число правно и фактическо основание и не били допуснати твърдените нарушения на процедурните правила. Предвид изложеното и на основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, пред.ІІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, касатовнът моли съда
да отмени изцяло Решение №45 от 21.05.2020 год., постановено по АНД №32/2020 год. по описа
на Районен съд – Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №19-0318-000560 от 02.01.2020 год., издадено
от началника на РУ – Кирково.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът – началник на РУ – Кирково към ОДМВР –
Кърджали, не се явява и
не се
представлява.
Ответникът
по касация – И.Н.М. от ***, редовно призован, се явява лично, като заявява,
че оспорва касационната жалба и счита, че решението
на Районен съд – Момчилград е правилно. Заявява
също, че иска да
отпадне наказателното
постановление, като обяснява, че се е намирал на десен завой
и при разминаване с другата кола, тя
го
ударила леко,
като той
веднага усетил удара и спрял на място, най-много
на 4 метра от удара, защото
завоят бил остър. Заявява,
освен това, че е имало свидетел, който пътувал в неговата
кола, но никой не го
извикал, за
да бъде разпитан.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че не може
да бъде приета
за основателна касационната жалба. Намира,
че решаващият съд
е изложил правилни изводи, относно липсата на доказателства,
доказващи обвинението по чл.44, ал.1 от ЗДвП, спрямо наказаното
лице. Поради това счита, че следва настоящата
инстанция да остави
в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От изложеното в жалбата може да се изведе извод, че релевираното
от касатора основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество,
касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №45 от
21.05.2020 год., постановено по АНД №32/2020 год. по описа на Момчилградския районен съд,
е отменено наказателно постановление №19-0318-000560
от 02.01.2020
год., издадено
от началник на РУ - Кирково
към ОДМВР – Кърджали,
с което, на И.Н.М. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, във
вр. с ал.1, т.5, предл.5 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева, за извършено виновно
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови решението си, след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, Момчилградският районен съд е приел за
установено от фактическа страна, че видно от АУАН
№576/02.12.2019 год., издаден от Н.Д. – *** при РУ – Кирково,
съставен в присъствието на свидетеля К.Й., също служител на РУ-
Кирково, се установява, че актът е бил
съставен на жалбодателя за това, че на 01.12.2019 год., в *** часа, в община
Кирково, на общински път/описан подробно/ в посока на движение от разклона
*** за ***(!?), ***, при управление на собственият си лек автомобил „Сузуки Гранд Витара”, с Рег.№***, на десен завой
в посока на движението, не
е осигурил достатъчно странично разстояние с разминаващият се лек
автомобил
„Фолксваген Бора”, с Рег.№***, с водач В. Р. К. от ***, вследствие на което, със задната
част на лекият си автомобил е блъснал задната част на лекият автомобил „Фолксваген Бора” и е
възникнало ПТП с материални щети на
двата автомобила. Водачите били проверен за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510”, които отчели нулев
резултат. Актосъставителят приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.44
ал.1 от ЗДвП, като актът му бил връчен на същата дата и в него било отразено, че
има възражения. Жалбодателят по делото депозирал писмени възражения против
съставения му АУАН на 04.12.2019 година. Въз основа на този АУАН, на 02.01.2020 год. началникът на РУ -
Кирково към ОДМВР – Кърджали издал наказателно постановление №19-0318-000560, с
което, на жалбодателя, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН
и чл.179, ал.2, във
вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от
ЗДвП, било наложено наказание
„глоба”, в размер на 200/двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл.44 ал.1 от ЗДвП, като в наказателното
постановление била
описана посочената в АУАН фактическа обстановка. Така
издаденото наказателно постановление
било
връчено на нарушителя
на 23.01.2020 година.
Районният съд е установил така описаната фактическа обстановка въз основа
на приложените писмени
доказателства: възражение от
жалбодателя срещу АУАН от 04.12.2019 год.; Докладна записка за извършена проверка по писменото възражение;
Докладна записка относно посетен сигнал за възникнало
ПТП; писмени обяснения от жалбодателят, както и от другият
участник в ПТП и нейният син, снимков материал на двете МПС.
Районният съд е разпитал по делото актосъставителя
Д. и свидетелят по акта Й., като вторият от двамата посочил, че не е посещавал местопроизшествието, като
впоследствие бил свидетел при съставянето на АУАН, а актосъставителят
посочил, че при
посещение на местопроизшествието установил двата леки автомобила с посочените
водачи, които не могли да се споразумеят и съставил
акта срещу жалбодателя, защото той не бил оставил достатъчно странично
разстояние при разминаване, а и не бил изчакал насрещно движещият се лек
автомобил
на разширението на пътя, което имал в дясната част от пътя, а другата кола била
оставила достатъчно странично разстояние. Районният
съд е посочил в мотивите към решението, че
кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични,
съответстващи на писмените доказателства и неоспорени
от страните.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, от правна
страна първоинстанционният съд е приел най-напред, че
жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. При така
възприетата и изложена фактическа обстановка районният съд е приел, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно. Посочил е, че това е така, тъй като на първо място е намерил, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения, с което е накърнено правото на
защита на жалбодателя, от което следвало, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално
основание. Посочил е, че с АУАН започва административното (!?)
производство и че това било така, защото така
съставеният акт трябвало да съдържа
определени реквизити, в т.ч. и пълно описание на фактическата обстановка, а
в
конкретният случай това не било сторено -
напр. не било посочено дали пътят е еднолентов или двулентов, дали
има сигнализация с пътни знаци за стеснение на пътя, дали има знаци, които да
указват наличие на предимство при преминаване през утеснени/вероятно се има предвид стеснени/ участъци и други. Според районния съд,
несъмнено
било,
че това е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничавало правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, което не може да бъде преодоляно, вкл. и по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаденото НП.
На следващо място, районният съд е обосновал, че дори да се
приеме, че допуснатият порок при съставянето на АУАН не е довел до накърняване
правото на защита на жалбоподателката(!?) - И.Н.М.), то
е на
становище, че по делото не са събрани доказателства, установяващи по безспорен
начин извършването на процесното нарушение и то точно от жалбоподателя.
Във връзка с това, районният съд е посочил, че административно-наказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на
нарушението по чл.44, ал.1 от ЗДвП и
че с
АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното
производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи
от обективна страна/макар
че в предходния абзац на мотивите си е изложил точно обратната теза, а именно –
че съставеният АУАН не съдържа пълно
описание на фактическата обстановка, като примерно е изброил липсващи обстоятелства от обективна страна/. Съдът
е посочил също, че по този начин е формулирано обвинението и е определен
предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение
и участието на нарушителя в него, т.е. така посочените факти, които обуславят
съставомерността на деянието, следвало да бъдат
доказани, а тежестта на доказване принадлежала на АНО. Според
решаващия състав на Момчилградския районен съд, по делото не били събрани
доказателства, които да установяват настъпило ПТП в резултат на нарушение от
страна на жалбодателя, на правилата за разминаване по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗДвП, а напротив,
установявало се, че при самото
разминаване има съприкосновение между двата леки автомобила в задните им части
и макар контролният орган, а впоследствие и АНО, да са приели,
че лекият автомобил, управляват от жалбодателя, е блъснал в
задната лява част другият автомобил, не се установявало, че вината е
именно на жалбоподателя. Приел е също, че липсват категорични
доказателства, че жалбодателят не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управляваният от него автомобил и автомобила, управляван
от другият водач.
Според районния съд, неясен останал механизмът на настъпилото
пътнотранспортното произшествие поради липса на надлежни и обективни гласни и
писмени доказателства, т.к. липсвали преки свидетели на ПТП,
липсвал Протокол за ПТП, скица на местопроизшествието и
др. Предвид изложеното съдът е приел, че е
разколебана презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не бил подкрепен от
други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват
съставомерни елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние –
причиняване на ПТП от нарушителя, поради неспазване на
правилата за разминаване по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗДвП. Приел
е също, че в
този смисъл, изводът на АНО за осъществено административно
нарушение по чл.44,
ал.1 от ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства,
поради което и повдигнатото административно обвинение остава недоказано от
обективна и субективна страна и че липсват
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, поради и което издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. По изложените
съображения,
първоинстанционният съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно
постановление следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Момчилградския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав споделя възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните
и приобщени в хода на въззивното производство писмени
и гласни доказателства, както споделя и направените въз основа на нея правни
изводи.
Нормата на чл.198, ал.2 от ЗДвП действително регламентира, че редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване
на противното,
но извън всякакво съмнение е, че констатациите в тях, т.е. обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение следва да са максимално достоверни и да
почиват на реални факти и на вярна преценка на тези факти, за които факти
следва да са налице и доказателства, а не на предположения, както по разбиране
на настоящия съдебен състав, е сторено в съставения АУАН, въз основа на който е
издадено и процесното наказателно постановление.
От показанията на актосъставителя Н. Д. се установява, че на
01.12.2019 год. били изпратени от дежурния в РУ – Кирково на място на
възникнало ПТП, на пътя в посока ***, като от материалите по преписката, обаче,
не става ясно, дали актосъставителят е бил сам или с
друг служител от РУ – Кирково, тъй като никъде не е посочено името на този друг
служител – нито в докладната записка с Рег.№*** от *** год. на РУ – Кирково,
относно посетено ПТП, изготвена от актосъставителя Д.,
нито в докладната записка с УРИ №*** от *** год. на РУ - Кирково, изготвена от
ПИ „Пътен контрол” - С.Р., нито е упоменато в показанията на актосъставителя Д., дадени в съдебно заседание, кой е
другият полицейски служител, посетил заедно с него местопроизшествието. В
съставения АУАН, като свидетел е вписан друг полицейски служител - К. В. Й.,
който не е посетил местопроизшествието, а е единствено свидетел при съставянето
на акта на следващия ден – 02.12.2019 год., което същият изрично е заявил в
дадените от него показания като свидетел в съдебно заседание, а е отбелязано и
в самия АУАН.
Ясно е, че актоставителят Н. Д. е посетил местопроизшествието,
както и е ясно, че същият не е свидетел на самото
ПТП, доколкото в случая въобще може да се говори за възникнало ПТП. Ясно
е, също така, че местопроизшествието не е било запазено, съответно
двата леки автомобила не са се
намирали на мястото на съприкосновението
им.
Свидетелят Д. твърди, че съставил акта на ответника по касация в настоящото
производство - И.М. заради това, че на десен завой при разминаване с насрещно
идващ автомобил не оставил достатъчно странично разстояние, като установил, че
другият автомобил бил оставил разстояние, тъй като бил на излизащата страна по
посоката си на движение от завоя, в който навлязъл. Тези разсъждения на актосъставителя, всъщност, са едни най-обикновени
предположения, неподкрепени с никакви доказателства, като става ясно, че същият
дори не е направил и някакви замервания, с които да удостовери, защо е приел,
че водачът на другия лек автомобил е оставил достатъчно странично разстояние
при разминаването между двата автомобила. Тук следва да се посочи, че в
разпоредбите на чл.44 – чл.46 от ЗДвП – Раздел Х „Разминаване”, никъде не е
регламентирано, че при стеснен участък на пътя и на завой, водачът, за когото
завоят е ляв, има предимство пред другия водач, за когото завоят е десен, както
в случая. Абсолютно неясно е, също така, какво е имал предвид актосъставителят Д. с твърденията си, че другият автомобил
бил на „излизащата страна”, като е пределно ясно, че всеки един от двата
разминаващи се автомобила, в посоката си на движение и след навлизането си в
завой, е на „излизащата страна”. Несъстоятелно е и другото твърдение на актосъставителя Д., че ответникът по касация И.М. трябвало
да изчака насрещно движещия се автомобил, тъй като в неговата посока на
движение, преди завоя имало разширение. При липса на пътен знак, който да
указва, кое от разминаващите се МПС е с предимство на стеснен участък от пътя,
наличието на каквото и да е разширение преди този стеснен участък по никакъв
начин не означава, че движещият се в обратна посока автомобил е с предимство,
особено в случаите, когато този стеснен участък е на остър завой, както в
случая. В случая не е ясно, дали такова разширение няма преди този остър завой
и в посоката на движение на другия автомобил, а освен това, за да спре на
такова разширение, дори и да се приеме, че такова е имало, то водачът трябва да
има достатъчно видимост и да възприеме, че в завоя е навлязъл насрещно движещ
се автомобил, а това обстоятелство по никакъв начин не е изяснено от актосъставителя Д. И тук следва да се посочи, че в
разпоредбите на чл.44 – чл.46 от ЗДвП – Раздел Х „Разминаване”, никъде не е
регламентирано, че при наличие на разширение на пътя преди стеснен участък,
водачът, в чиято посока се намира това разширение, трябва да спре и да изчака,
като единствено ноирмаскта на чл.44, ал.2 от ЗДвП
регламентира, че
ако разминаването
не може да
се извърши безопасно поради наличието на препятствие
или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента
е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре,
за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства. В случая, обаче, не е
налице тази хипотеза, тъй като се касае за разминаване на тесен еднолентов път и на остър завой, като актът е бил съставен
за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, а не на чл.44, ал.2 от с.з.
Показанията на свидетеля при съставянето на акта – К.
Й., също не
внасят яснота, на какво се
базира преценката на актосъставителя, че виновен за настъпването на произшествието е именно ответникът
по касация в настоящото производство И.Н.М., като в показанията си този
свидетел е заявил, че колегата Д. му „разяснил”, че при разминаването лекият
автомобил с Рег.№*** не осигурил достатъчно странично разстояние и поради тази
причина възникнало ПТП, за което на водача на този автомобил бил съставен акт. Ясно
е, че и неговите показания
също се базират
на предположениято
на актосъставителя за
механизма на настъпване на произшествието,
а не на обективни
данни и находки на самото местопроизшествие.
Следва задължително да бъде отбелязано, че соченото за нарушител лице И.Н.М.
своевременно е направил писмени възражения по така съставения
му АУАН
по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, с Вх.№*** от ***
год. на РУ – Кирково. В тях е изложил твърденията си за липса
на виновно поведение при настъпилото
ПТП, като е заявил и едно съществено за случая
обстоятелство, а именно – че е следвало да се вземе предвид фактът, че той се е
движел с управляваното от него МПС по наклон нагоре, а другият водач – В. К.,
се е спускал, поради което е следвало да бъде пропуснат да мине, а след това тя
да продължи. Във възражението е заявил също ,че пътят е тесен, еднолентов, без разделителна линия по средата и поради това
автомобилите трудно се разминават и поради това, трудно би се определило, кой
точно не е осигурил достатъчно пространство. Във възражението си соченото за
нарушител лице е заявило, също така, че неговият автомобил е бил извън пътя,
като това било видно от оставените следи от протектора на гумите му, където е преминал
автомобилът.
Съобразно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства,
като разследването може
да бъде възложено
и на други длъжностни лица от същото ведомство.
В конкретния случай, от административно-наказателната преписка е видно, че наказващият орган се е задоволил
единствено с изискване на писмено обяснение от В. Р. К., която е другият участник в
ПТП, от сина й – А. П. К., който не е присъствал на място при самото
произшествие и от соченото за нарушител лице – И.Н.М., който в обясненията си е
посочил, че по неговия автомобил няма следи от удар и че при разминаването е
излязъл от пътя, за да избегне удара. След снемането на тези писмени обяснения е изготвена и
посочената по-горе докладна записка с УРИ №*** от *** год. на РУ – Кирково на
полицейски инспектор/ПИ/ „Пътен контрол” - С.Р., в която е възпроизведено
съдържанието на съставения АУАН, обясненията на страните и нищо повече, освен
че е отбелязано, че другият водач - В. К., се е обадила на телефон 112, за
съдействие. Няма никакви данни да е посетено местопроизшествието и да е
преценено, дали пътят в този участък, респ. в участъка на завоя, в който е
станало съприкосновението между двата автомобила, е с надлъжен наклон, в каква
посока е този наклон и кой от разминаващите се леки автомобили се е движел в
посока изкачване и кой се е спускал надолу. Казано по друг начин, от страна на АНО не е извършена
каквато и да е проверка или разследване/а и защо ли да бъде/ на това
обстоятелство, въведено в подаденото в срок писмено възражение против
съставения АУАН, а това едва ли би представлявало кой знае какво физическо или
интелектуално усилие за наказващия орган. Съдът в настоящия състав намира, че
изясняването на този факт, в случая, е бил от изключително съществено значение,
с оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗДвП, съгласно която, „На
планински пътища и на пътища с голям
надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за
движение, водачът на спускащото се
превозно средство е длъжен да спре
и да пропусне изкачващото се.”. При това положение,
предвид факта, че в случая не са налице пътни знаци, които да указват, кое МПС е с предимство при
преминаване в този участък от пътя, предвид липсата на маркировка и поради ноторно известния факт, че в случая се касае за планински
път с явно недостатъчна широчина на платното, то изясняването на тези
обстоятелства, а именно - кое МПС се е изкачвало по наклона и кое МПС се е
спускало по същия, е от изключително важно значение и това е така, тъй като,
ако бе установено, че лекият автомобил, марка „Фолксваген Бора”, с Рег.№***,
управляван от В. Р. К., се е спускал по наклона в този участък от пътя, то за
нея, като водач на спускащото се превозно средство, по силата на посочената
разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗДвП, е било налице задължението да спре и да
пропусне изкачващото се превозно средство и ако тя не е сторила това, то е
следвало да бъде направена преценка, дали не са били налице основания за
съставянето на АУАН срещу нея, за нарушение на посочената норма на чл.45, ал.1
от ЗДвП, доколкото в случая явно не са налице хипотезите на изключения от тази
норма, регламентирани в ал.3 на същия чл.45 от ЗДвП.
Както бе посочено и по-горе, редовно съставените актове по този
закон, т.е. по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на
противното, но тази доказателствена сила не е абстрактна, т.е. в административнонаказателното производство
следва да са налице събрани доказателства, които да установяват и доказват
твърдяното нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна или иначе казано, административното
обвинение следва да
бъде доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай съдът счита, че
категорично не са
налице несъмнени доказателства за наличие на виновно
поведение от страна на ответника
по касация И.М., което да е довело
до настъпване на процесното ПТП,
вследствие на извършено нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП. От всички изложено
по-горе се налага изводът, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен по
предположения и според субективните представи на актосъставителя
Д., а не се базира на обективни данни и находки,
установени
на самото местопроизшествие, като тук следва да се
добави, че ако един от участниците в ПТП сигнализира на телефон 112, то това не
означава непременно, че другият участник в същото ПТП носи вина за възникването
му.
Така, при посочената
съвкупност от доказателства и предвид изложеното
по-горе, настоящият съдебен
състав намира, че механизмът на
настъпване на произшествието не е изяснен, както и че не е доказано
по безспорен начин наличие на
виновно поведение от страна на
ответника по касация И.Н.М., с което той да е осъществил състава на нарушение по
чл.44, ал.1 от ЗДвП.
След като е достигнал до този краен извод и с обжалваното решение е отменил процесното наказателно постановление, Момчилградският
районен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, по отношение
на който не са налице касационни основания за отмяната му.
С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на началника
на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, с наведените в нея оплаквания и доводи за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че атакуваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд, е валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства
и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което и с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл.63, ал.1, от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45
от 21.05.2020 год., постановено
по АНД
№32/2020 год. по описа на Районен съд -
Момчилград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.