Решение по дело №1116/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на П. М. Т., [ЕГН], против ревизионен акт (РА) № Р- 16001622000028-091-001 от 26.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 496 от 13.10.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта за допълнително установени задължения общо в размер на 19 892.28 лв. и лихви в размер на 6 306.05 лв.

Развива се по повод решение № 6484 от 28.05.2024 г. по АД № 158/2024 г. на ВАС, с което е отменено решение № 1479 от 03.08.2023 г., постановено по АД № 2757/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателят не взема становище по делото след връщането му от ВАС.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата. Представя се и писмена защита. Претендират се разноски.

Съдът, съобразявайки задължителните указания по отменителното решение на ВАС, направи следните изводи:

На първо място, съгласно задължителните указания на ВАС следва да се изложа мотиви относно надлежното подписване с КЕП на ревизионния акт и другите електронни документи, приложени към същия.

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове (по аргумент от чл. 1, б. “в“). Според определението на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, “електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според чл. 3, т. 12 от регламента, “квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Според определението на чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) №910/2014, “титуляр на електронен подпис“ е физическо лице, което създава електронен подпис. Именно за обстоятелствата, че органите по приходите, възложили ревизията, съставили РД и издали РА, както и органът, издал процесното потвърдително решение са титуляри на КЕП, с които са подписани посочените документи.

За да е налице КЕП е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014, да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства (вкл. пред касационната инстанция, заради което делото е върнато за ново разглеждане), че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания по Приложение I от регламента (чл. 28, §2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

В конкретния случай ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и решението на директор на Д“ОДОП“ - Пловдив са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), по отношение на които, с оглед фикцията, установена в ал. 2, се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. Предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са посочени дефинициите за понятието електронен подпис и различните му форми (електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис), като се препраща към разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от Регламент (ЕС) №910/2014. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Съгласно чл. 25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Това налага извод, че принципно доказателства за това не следва да бъдат представяни. Независимо от това, доказателства, че лицата подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали удостоверение за КЕП, са представени с административната преписка.

Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ задължава доставчика на удостоверителни услуги да води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

По делото са представени, както на хартиен, така и на електронен носител /оптичен диск /CD//, издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени резултати от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. От представените по делото доказателства се установява, че органите по приходите, участвали в ревизията и подписали посочените по-горе документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ. Същото се отнася и за директор на Д “ОДОП – гр. Пловдив, за който е представено удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на процесното решение.

Съобразявайки горното, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за неоснователни твърденията за нищожност на оспорения РА.

На следващо място, съгласно задължителните указания на ВАС следва да бъдат обсъдени и възраженията на касатора, че за отдаването на апартамента за нощувки чрез изброените по РА платформи е платен патентен данък за 2018 г. и за 2019 г. на община Пловдив в размер на общо 8 071.10 лв., който не е приспаднат от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДДФЛ.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита, че в конкретния случай, приходната администрация е процедирала правилно като е приела, че за извършваната от жалбоподателя дейност не се заплаща патентен данък дотолкова доколкото в случая, услугите се ползват от лицето и фактурата от AIRBNB и BOOKING се издава на ФЛ. Ползване на услуги от AIRBNB и BOOKING към онзи момент изисква частична регистрация по чл.97а от ЗДДС. Така, доколкото се изисква регистрация по ЗДДС, имайки предвид разпоредбата на чл.61з от ЗМДТ, лицето не може за извършваните хотелиерски услуги като се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ. При липса на възможност за облагане с патентен данък, съгласно чл.14 ал.4 от ЗДДФЛ, облагането следва да е по реда на ЗДДФЛ. Вариантите са два: - първият – доколкото се извършва хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ (не се получава пасивен доход от наем по договор за наем за определен срок от физическо или юридическо лице) и лицето на предоставя стаи в обитавано от него жилище, то се приема за търговец по смисъла на чл.1ал.1 т.13 от ТЗ и на основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ се облага по реда, приложим за ЕТ, т. е. следва да води счетоводство; да определя облагаем доход по реда на ЗКПО; да попълва Приложение № 2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно, формираната данъчна основа се облага с 15 на сто данък. Втори вариант- при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище, то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание чл.113 ал.2 от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се облагат доходи от наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31, чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ. По отношение на жалбоподателя следва да намери приложение вторият вариант на облагане, а именно – при условие, че лицето предоставя стаи на туристи в обитавано от него жилище, то разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ не е приложима, тъй като лицето не се счита за търговец на основание чл.2 т.3 от ТЗ, както и на основание чл.113 ал.2 от ЗТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, то се облага по реда на ЗДДФЛ, по който се облагат доходи от наем описани в т.1, т. е. прилага се разпоредбата на чл.31, чл.32 и чл.44 от ЗДДФЛ. И това е така, тъй като твърденията на жалбоподателя, че обектът е основно жилище в режим на СИО, са неправилни и необосновани. Това е така, независимо, че лицето има адресна регистрация на ул. „Лейди Странфорд“ № 2, тъй като по никакъв начин не се доказа, че П. Т. и семейството му обитават жилището на този адрес, което се подкрепя и от дадените от свид. К. показания. Последният е категоричен, че жилището се състои от кухня, хол и спалня. Т. е. при никакви обстоятелства не може да се приеме, че физическото лице обитава жилището, което предоставя под наем за настаняване. Затова съдът намира, че следва да намери приложение именно посоченият по-горе втори вариант за облагане на доходите.

Този извод не се променя и съобразявайки релевантната редакция на чл. 61з, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, според която лицата регистрирани по чл. 97а от ЗДДС могат да се облагат с годишен патентен данък за дейностите посочени в приложение № 4 (патентни дейности), тъй като същата действа занапред от 01.01.2020 г., а ревизираният период, за който жалбоподателят е платил патентен данък на община Пловдив, е 2018 г. и 2019 г.

Следва в случая да е има предвид и, че жалбоподателят не попада в приложното поле на чл.40, ал.1 във връзка с чл.39, ал.1 ЗДДФЛ, за да претендира приспадане от данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ на платения от него патентен данък за 2018 г. и 2019 г. Съобразявайки последното, настоящият състав на АС-Пловдив счита, че дължимите суми по ЗДДФЛ са правилно определени от приходната администрация и не следва да се приспада платения от жалбоподателя патентен данък за 2018 г. и 2019 г.

Предвид общите указания по отменителното решение на ВАС при новото разглеждане на спора административният съд да обсъди и да се произнесе по всички възражения на страните, ведно със съпътстващите ги документи, следва да се посочи следното:

Ревизията е проведена законосъобразно по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - „до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задълженията се определят по декларация“, „наличие на данни за укрити приходи/доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“. В случаите на чл.155 ал.6 във връзка с ал.4 т.1 и т.2 от ДОПК производството е едно и то продължава да е висящо. Предвид горното и тъй като новата ревизия е продължение на първоначалната – възобновява се висящността на ревизионното производство. Направените в тази връзка оплаквания за допуснати СПН са неоснователни.

Неоснователно е и възражението в насока, че спестяванията на Т., които той е държал в PayPal, са формирани от трудови възнаграждения, получени във Великобритания, и тези TransferWise с оглед ползване на виртуална банкова сметка, е съхранявал средства на семейството си. Това е така, тъй като доказателства в тази насока не се представят. Фактът на представяне на 1 данъчна декларация от Великобритания от 2014 г. за доходите, получавани от Т. в тази страна, не може да докаже по безспорен и категоричен начин твърденията на лицето, още повече, че дейността по отдаване на стаи за подслон и настаняване, продължава и към момента на ревизията, вкл. и броят на осъществените в обекти на лицето нощувки е десетки пъти повече и приходите от тази дейност са също десетки пъти, като в същото време не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Горното се подкрепя от представената от Ирландската данъчна администрация информация, която в случая, жалбоподателят не успя да обори по надлежния ред.

Съдът приема за неоснователни и доводите, че процесното жилище се явява основно за жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ за основно жилище се счита имотът, който задоволява жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

Семейство са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак - §1, т. 3 от ДР на ЗМДТ. Чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ установява, че в случай на установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекчението за основно жилище не се прилага и данъкът е дължим в пълен размер за всяко от жилищата за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища повече от едно жилище.В хода на ревизионното производство е установено, че П. Т. е собственик на общо 6 недвижими имота, 5 от които представляват сграда/част от сграда. Прегледът на подаваните от П. Т. декларации пред общинската администрация показва, че същият е посочвал през годините настоящи адреси като: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос" № 5, ет. 1 (Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 28.09.2018 г. и Данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ от 28.09.2018 г.), гр. Пловдив, ул. „Кукуш" № 2, ет. 1, ап. 8 и ул. „Златьо Бояджиев" № 9А, ет. 1 (Данъчна декларация по чл. 61 н от ЗМДТ от 02.08.2019 г.). В отговор с изх. № 567/28.03.2022 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД предоставя информация, че П. М. Т. е регистриран като титуляр на общо 7 места на потребление на различни адреси с различен ИТН, изброени подробно в писмото. От приложената към писмото справка е видно, че на всеки от тези ИТН е регистрирано потребление през всеки от месеците, включени в ревизирания период. Тоест, тезата на жалбоподателя, че обектът, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Лейди Странгфорд" № 2 е бил основно жилище през ревизирания период не се подкрепя от наличните по преписката писмени доказателства и се явява необоснована.

Горните изводи не се разколебават нито от разпитаните свидетели по делото, нито от приетата ССЕ дотолкова доколкото показанията на свидетелите не са напълно последователни и в крайна сметка посредством тях не може да се установят факти от значение за изясняването на правния спор, а заключението по приетата ССЕ представлява аритметично изчисляване на различни варианти, които са ирелевантни без други доказателства, подкрепящи конкретен вариант.

Съобразявайки горното, настоящият състав на АС-Пловдив счита, че ревизията правилно е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, както и че правилно са определени както данъчните задължения на жалбоподателя, така и ЗОВ.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 2 746 (две хиляди седемстотин четиридесет и шест лв.), съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, ХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. М. Т., [ЕГН], гр. Пловдив, ул. „Лейди Странфорд“ № 2, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000028-091-001 от 26.07.2022 г., от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 496 от 13.10.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за годишен за авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 927.28 лв. и лихви – 586.83 лв.; за 2018 г. в размер на 1 556.04 лв. и лихви – 593.53 лв. и за 2019 г. в размер на 3 649.85 лв. и лихви – 819.03 лв.; задължения за ДДС за периода м.07.2015 г. – м.11.2019 г. в размер на 212.32 лв. и лихви – 91.12 лв.; както и за задължения за ДОО за 2015 г. в размер на 519.43 лв. и лихви – 344.16 лв.; за 2018 г. в размер на 2 468.09 лв. и лихви – 877.16 лв. и за 2019 г. в размер на 4 946.48 лв. и лихви – 1 128.53 лв.; лихви вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 126.26 лв.; за 2018 г. – 398.07 лв. и вноски за ЗО в размер на 2 404.97 лв. и лихви – 529.32 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 202.90 лв. и лихви – 134.44 лв.; за 2018 г. в размер на 833.81 лв. и лихви – 296.33 лв. и за 2019 г. в размер на 1 671.11 лв. и лихви – 381.27 лв. или общо задължения в размер на 19 892.28 лв. и лихви общо в размер на 6 306.05 лв.

ОСЪЖДА П. М. Т., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Лейди Странфорд“ № 2, да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 2 746 (две хиляди седемстотин четиридесет и шест лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.