№ 1299
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 02.06.2022г по гр.д. № 4420/2020г СГС, ГО, І-1 състав е осъдил ЗАД
“ОЗК-Застраховане“АД да заплати на Д. Х. А. сумата от 20 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и 1987.79лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП , настъпило на 14.01.2020г, причинено от водач ,
застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, като е отхвърлил иска до
претендираната сума за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 20 000лв до 50 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване
на увреждането от страна на ищцата. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. А., представлявана от адв.
Д. и адв. Й., в отхвърлителната част. Въззивникът счита, че решението в посочената
част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е
справедливо, че не са съобразени всички претърпени от ищцата болки и страдания, че
1
не са съобразени всички относими към размера на обезщетението обстоятелства.Ето
защо, моли апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания,
претърпени от ищцата, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск изцяло.
Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД
депозира отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
В о.с.з. въззивникът Д. А. не се представлява . Депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЗАД”ОЗК- Застраховане”АД се представлява в о.с.з. от адв.
К., която оспорва жалбата. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските , претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
2
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото / ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила в
осъдителната си част, с която се присъжда обезщетение за вреди на процесното
основание/ се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните
по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД”ОЗК- Застраховане”АД
дължи на ищцата заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП,
настъпило на 14.01.2020г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
65години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от вещото лице д-р Б. се установява, че
вследствие на произшествието ищцата получила травматично увреждане-
пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост и контузия на дясната част на
гръдния кош. На следващия ден - 15.01.2020г- вещото лице установява на ищцата да е
извършена операция по закрито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране
на костните фрагменти с метален пирон. Същата е изписана на 21.01.2020г за
домашно лечение. Според вещото лице периодът на лечение на ищцата е продължил 4
месеца, като в първите два месеца не е можела да стъпва на оперирания крак и се е
придвижвала с помощта първоначално на проходилка, а след това с патерица. Според
вещото лице ищцата е изпитвала интензивни болки в първите 2-3 седмици
непосредствено след инцидента и извършената операция, както и в началото на
проведената рехабилитация. В останалото време болките са били периодични при
преумора и при рязка промяна във времето, когато е трябвало да приема седативни и
обезболяващи медикаменти. Според вещото лице такива болки ищцата изпитва и
понастоящем. Според вещото лице към момента общото здравословно състояние на
ищцата е стабилизирано, счупената бедрена кост е зараснала окончателно с остатъчен
оперативен белег, придвижва се самостоятелно без помощни средства с щадяща и леко
накуцваща походка на дясно. Дясното бедро все още е в състояние на леко
изразена хипотрофия, която ще изчезне при провеждането на допълнителна
3
рехабилитация. Имплантираната метална остеосинтеза не е извадена, което може да
бъде направено след нова операция. Няма данни за усложнения и негативни последици
и според вещото лице такива за в бъдеще не се очакват.
В о.с.з. на 13.04.2021г е изслушан свидетеля М. А., дъщеря на ищцата, която
установява, че е видяла ищцата след инцидента в болницата. Установява, че майка й е
изпитвала силна болка. Установява, че след прибирането на ищцата вкъщи, след
болничното лечение, същата имала нужда от постоянна помощ в ежедневието,
трябвало да щади крака си. Установява, че понастоящем ищцата изпитва болки в крака
си , че усеща пирона, който й е поставен. Установява още, че преди инцидента ищцата
е била подвижен човек, а сега станала тромава при ставане. Установява, че инцидентът
е повлиял негативно на емоционалното и психично състояние на ищцата, че тя
ограничила социалните си контакти , изплашила се много от падането и понастоящем
изпитва страх и избягва да се вози в тролей.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди , като съобрази
претърпените от ищцата травми – фрактура на бедрена кост, като съобрази
претърпяната операция, продължителността на възстановителния период,
първоначално изпитаните силни болки- при счупването , операцията и раздвижването
на крайника, като съобрази още претърпения стрес, установен от свид. А.,
продължаващ и досега и изразяващ се като страх от ползване на тролейбус, като
съобрази променения начин на живот на ищцата , наложен от невъзможността й да се
придвижва- необходимостта от чужда помощ в ежедневието, ограничените социални
контакти , като съобрази още продължаващите досега и занапред болки в контузения
крак и останалата щадяща и накуцваща походка съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата, както и
стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 30 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава. Срещу
възприетия извод от първоинстанционния съд за началния момент на дължимост на
4
обезщетение за забава не са развити въззивни оплаквания, поради което въззивният съд
не дължи служебно проверка на решението в тази му част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 20000лв до 30 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 28.01.2020г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение от
още 406лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски за сумата над 1483.04лв.
Застрахователят следва да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на още 400лв, а по сметка на САС в размер на 200.00лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На въззивницата- ищца се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Същата претендира сумата от 3 000лв, за които доказва ,че са реално
заплатени на пълномощника й по делото. Ответникът прави възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение. При обжалваем интерес от 3 000лв
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1430лв.
Пред настоящата инстанция е проведено едно съдебно заседание , нови доказателства
не са събирани и е частично влязло в сила първоинстанционното решение. С оглед
това и като съобрази правната сложност на спора съдът приема,че по справедливост
възнаграждението, което се дължи на ищцата за защита по спора възлиза на сумата от
2 000лв, а според изхода от спора на същата следва да се възстанови сумата от
666.67лв.
Застрахователят претендира разноски, направени за заплащане на възнаграждение
за един адвокат. Установява се по делото реалната направа на тези разноски. С оглед
изхода от спора- жалбата е отхвърлена за 20 000лв, при обжалваем интерес от
30 000лв- на застрахователят се дължат разноски от 858лв.
Предвид изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261837 от 02.06.2022г , постановено по гр.д. №
4420/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Д. Х. А. против ЗАД”ОЗК-Застраховане” за сумата от 20 000лв до
30 000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с
която Д. Х. А. е осъдена да заплати разноски по делото за сумата над 1483.04лв и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК- Застраховане” с ЕИК ********* да заплати на Д. Х. А. с
ЕГН ********** сумата от още 10 000лв, представляващи разликата между
присъдените 20 000лв и дължимите се 30 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.01.2020г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2020г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261837 от 02.06.2022г , постановено по гр.д. №
4420/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-1 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК- Застраховане” с ЕИК ********* да заплати на адвокат К. Д.
от САК сумата от още 406лв- възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за защита пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК- Застраховане” с ЕИК ********* да заплати на Д. Х. А. с
ЕГН ********** разноски, направени пред САС за адвокатско възнаграждение в
размер на 666.67лв, на осн. чл.78,ал.1 вр. чл.81 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК- Застраховане” с ЕИК ********* да заплати държавна такса
по сметка на Софийски градски съд от още 400лв, а по сметка на Софийски апелативен
съд- сумата от 200лв , на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД”ОЗК- Застраховане” с
ЕИК ********* сумата от от 858лв- разноски, направени пред настоящата инстанция,
на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7