Р
Е Ш Е Н И Е
№
28
гр. Разград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
М.М.
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 3 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Г. – П. Ц.“ – Р. против Решение № 56 от 11.11.2021
г. постановено по АНД № 159/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е
потвърдено наказателно постановление № 581854-F609385 от 24.06.2021 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление
на НАП. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС за
нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено
в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, за
което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде
отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неснователна и предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 18.04.2021 г. служители на ЦУ на НАП
извършили проверка на обект – каравана за храна, находяща се на „Битака“ в гр.
Кубрат, частен УПИ IV – Автокомплекс, кв.107, ул. „Витоша“ 51. В караваната
работела П. Д. Св.
Х. Т. - инспектор по приходите извършила контролна покупка на 1 бр. хамбургер на
стойност 3.50 лв., платила с пари в брой на П. Д., която не й издала фискална касова
бележка или ръчно изписана касова бележка. Св. Х. Т. и колегата й св. Е. Е. се представили и
след справка в информационния масив на НАП установили, че упражняващата
търговска дейност в обекта П. Д. е регистрирана като ЕТ „Г. – П. Ц.“. В посочения търговски
обект не било монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната
ТД на НАП, офис Разград, фискално устройство с изградена дистанционна връзка с
НАП за отчитане на получените суми в брой за извършените продажби. Св. Т. дава показания, че след извършената
контролна покупка е имало и други купувачи, на които не били издадени касови
бележки за продажбите от същия обект. Касовата наличност в обекта била общо
226.70 лв. Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка серия АА, №
0434299 от 18.04.2021 г. На търговеца бил съставен АУАН серия АА, № Ф09385 от
18.04.2021 г. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.,
въз основа на който е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
С
оспореното по касационен ред решение Кубратският районен съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че при съставяне на АУАН и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – съставени са в предвидените срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание,
включително по чл. 40, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Въззивният съд е формирал категоричен
извод, че жалбоподателят - търговец е извършил от обективна страна вмененото му
административно нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 във вр.
с чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., като отговорността му е безвиновна съгласно
чл. 83 ЗАНН.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Редът и
начинът на отчитане на продажбите на стоки е уреден в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите на основание чл. 118 ЗДДС.
Съгласно
чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
По делото
са доказани всички фактически признаци на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. - ЕТ „Г. – П. Ц.“ е извършил продажба на стоки без да въведе в
екплоатация и да използва регистрирано в НАП фискално устройство в търговския
обект. Липсата на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите
води до неотчитане на приходи. А съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв. ЕТ не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от наредбата, което е
основание за прилагане на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
В касационната жалба са
направени оплаквания за недостатъчна индивидуализация на търговския обект, в
който е извършено нарушението, за неизясняване на правото на собственост върху
караваната, че ЕТ не е осъществявал търговска дейност и не е субект на
нарушението. Тези доводи са били заявени и пред въззивния съд, който ги е
обсъдил и аргументирано ги е отхвърлил. Касационната инстанция изцяло споделя
мотивите по въззивното решение и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК
препраща към тях. В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд
правилно е установил извършването на търговска дейност в търговски обект от
лице, което е регистрирано като ЕТ и не е заличен като такъв. Пред контролните
органи не е правено възражение, че продажбите са извършвани от физическото лице
П. Д. и по делото не са ангажирани доказателства, че
тя не е действала като ЕТ. Следователно, правилно към
административнонаказателна отговорност е привлечен именно едноличният търговец.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 11.11.2021 г.
постановено по АНД № 159/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/