РЕШЕНИЕ
№
243
гр. Враца,
21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021
г. /две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 119 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 отЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение № 260102/18.12.2020 г.,
постановено по АНД № 974/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено
Наказателно постановление № 11-01-133 от 15.09.2020 г.
на Директора на АДФИ гр.София, за
наложено на основание чл. 247, ал. 1, вр. с чл. 261,
ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) /обн. ДВ бр. 13/16.02.2016
г., в сила от 15.04.2016 г./ административно наказание - „глоба” в размер на 10 000 лева на Г.Т.Г. ***,
за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗОП.
В касационната жалба се съдържат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Претендира се отмяна на решението и присъждане на
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. касационната жалба се поддържа
от юрисконсулт М., по съображенията подробно изложени в нея. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника.
Ответникът Г.Т.Г. ***, редовно призован, не се явява. В
писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х., развива съображения за
неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Излага доводи, че заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с нормативната
уредба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 260102/18.12.2020 г., постановено по АНД № 974/2020 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-133 от 15.09.2020 г. на Директора на АДФИ
гр.София, за наложено на основание чл. 247, ал. 1, вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП /обн. ДВ
бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ административно наказание - „глоба” в размер на 10 000 лева на Г.Т.Г. ***,
за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗОП.
За да отмени Наказателното
постановление, съдът е приел, че от една страна са
допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН водещи до съществено ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, а от друга страна не е извършено административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП /в редакцията на тези
текстове на ЗОП, считано към м.август на 2017 г./. Изложени са
мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните
правомощия, съгласно законовата уредба в страната - ЗАНН, ЗОП, ЗДФИ и
приложените Заповеди, но фактическата обстановка не е правилно установена и
посочена, както в АУАН, така и в НП. Отчетено е и че съставените АУАН и НП не
са издадени при пълно спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и има
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето им. По същество на
спора съдът е достигнал до извода, че по делото не е безспорно установено
извършено нарушение.
Постановеното решение е
правилно, като краен резултат, макар настоящият съдебен състав да не споделя
всички изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
На санкционираното лице надлежно
е била връчена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставянето на
АУАН и едва след като на посочената дата то не се е явило е
пристъпено към съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, на определените
ден, час и място - 19.03.2020 г. от 11.00 ч. в сградата на АДФИ ИРМ
в гр.Монтана. Въведеното извънредното положение в страната със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020
г. не е препятствало по никакъв начин
ответникът по касация да се яви, тъй като към този момент не са били в действие
въведените със Заповед № РД – 01 – 143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, считано от 00,00 часа
на 21.03.2020 г. ограничения в пътуването.
На следващо място, в
случая АУАН е надлежно връчен на нарушителя, който е релевирал съответните
възражения срещу фактическите и правни констатации, обективирани в него, в
указания му срок, при което нито правото му на участие в производството, нито
правото му на защита по някакъв начин са нарушени.
АНО е издал обжалваното НП,
след като е констатирал, че Г.Г., в качеството му на управител на „КОЦ – Враца“
ЕООД гр.Враца, е открил процедура за обществена поръчка с предмет „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация,
обучение на медицинските специалисти и гаранционно обслужване на медицинска
апаратура и технологичен ъпгрейд на съществуващите системи в отделение по лъчелечение при „КОЦ – Враца“ ЕООД гр.Враца“, като в
Раздел III. 1.3. от Обявлението на поръчката „Технически и професионални възможности”
е посочено изискване участникът да има на свое разположение минимум 2 /две/
технически лица с професионална компетентност за изпълнение на поръчката:
сервизни специалисти със сертификати за преминало обучение за монтаж, пускане в
експлоатация и гаранционен сервиз на медицинска апаратура и технологичен
ъпгрейд за линеен ускорител: Еlеktа Sуnегgу® Р1аtfогm, с многолистов колиматор Аg1itу® и планираща система Моnасо® vегsiоn 5.00.04.,
както и да притежават валидни удостоверения за правоспособност за работа с
Източници на йонизиращо лъчение /ИЍЛ/ — декларирано в Раздел IV „Критерии
за подбор” раздел В — технически и професионални способности — т. 6 от ЕЕДОП.
Като нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с
принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна
конкуренция, пропорционалност и публичност, и прозрачност, които произтичат от
общите принципи на Договора за функциониране на Европейския съюз. Нормата
на чл. 2, ал. 2 от ЗОП гласи, че при възлагането на обществени поръчки
Възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.
Цитираните норми имат
бланкетен характер и затова при ангажиране на административно-наказателната
отговорност, позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна, специална
по отношение на чл. 2 от ЗОП норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на
задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Щом актосъставителят
и АНО са преценили, че е било извършено нарушение от страна на Г., то те е
следвало да посочат точно коя норма от ЗОП, ППЗОП или друг нормативен акт е
била нарушена, респективно да посочат в словесен вид всички съставомерни
признаци на тази норма и да дадат съответната цифрова (правна) квалификация. Това
в случая не е изпълнено. Посочването само на общите принципи в разпоредбата на
чл. 2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 1 от ЗОП е крайно недостатъчно и следва да
се приравни на липса на правна квалификация, което пък от своя страна е
съществено нарушение, водещо до опорочаване на цялата
административнонаказателна процедура.
Независимо, че в обстоятелствената
част на НП е цитиран чл. 59, ал. 2 от ЗОП, реквизитите на АУАН и НП не могат да
бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието им или от това на други
документи по административнонаказателната преписка, нито по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в
твърде висока степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице.
На следващо място, извън
така изложените аргументи, съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая
твърденията на АНО за посоченото нарушение не са установени. Не се съдържат
данни, че лица, притежаващи професионална компетентност по планираща система Моnасо® vегsiоn 5.11
не притежават и такава за планираща система Моnасо® vегsiоn 5.00.04, както и че последните не могат да
обслужват новата версия - планираща система Моnасо® vегsiоn 5.11.
Липсва и информация колко са лицата със съответната професионална компетентност
и преминали квалификационен курс, които могат да осъществяват дейността, а
участието им е било ограничено поради изискването.
Наличието на необходими човешки
ресурси, още повече такива, разполагащи и с определена професионална
компетентност и опит са въведени като допустим критерий за установяване на
професионални способности в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 и 5 ЗОП и установява по безспорен начин, че
става въпрос за физически лица – специалисти или експерти. Правната форма на
участието им е различна и е функционално свързана с обстоятелството – дали те
са работници или служители на участника или са външни за структурата му. В този смисъл е налице и съдебна практика – решение №
9653 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 6344/2018 г. на ВАС, четвърто отделение.,
Решение № 12959 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2018 г., IV, Решение
№ 11539 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2018 г.
При
извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна
на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и
правилно като краен резултат решение.
По
изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответника за
присъждане на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на разноски пред настоящата
инстанция на база представен договор за правна помощ е основателно. Страната е
представлявана от адвокат на база приложен договор за правна помощ, по силата
на който е заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на
580,00 лева.
Така
заплатеното от страната възнаграждение е съответно на чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 върху стойността на санкцията и е
по-ниско от предвидения минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260102/18.12.2020 г.,
постановено по АНД № 974/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено Наказателно постановление № 11-01-133 от
15.09.2020 г. на Директора на АДФИ гр.София.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова
инспекция гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т.Г. *** направените по делото разноски пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.