Р Е Ш
Е
Н
И
Е №33
гр. ВРАЦА,11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 06.02.2019г. , в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Пенка Петрова в.гр.дело
N` 16 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се
развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 283/19.10.2018г.
постановено по гр.д.№ 1808/ 2017г. по опис на РС-Б.Слатина,състав на съда е
признал за установено по отношение на въззивника „Ен-Пропъртис“ ЕООД,със
седалище и адрес на управление гр. Кнежа,че П.В.П.от с.Попица,об.Враца не е бил
собственик на недвижим имот придобит по давност,представляващ нива с площ
97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на
с.Попица, обл.Враца,а по одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри
за неурбанизираната територия в землището на с.Попица, община Бяла Слатина,
област Враца, представляващ поземлен имот с идентификатор 57594.62.7,нива с
площ 97030 кв.м., в м.“Кюлафарка“,трета категория земя,при съседи:57594.62.32,57594.62.8,
57594.63.909,57594.62.36,57594.62.940, 57594.62.35, 57594.62.34, 57594.62.33.,отменил
е констативен нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.
- нотариус с peг. №407 на НК, с район на действие PC – Бяла Слатина, с
който П.В.П., обл.Враца е признат за
собственик по давност на същия недвижим имот,и е осъдил въззивника „Ен-Пропъртис“ ЕООД да заплати на въззиваемия
Г.П.Г. *** направените по делото
разноски в общ размер 514,10 лв.
Недоволно от решението е
останало„Ен-Пропъртис“ ЕООД гр.Кнежа/променено на Б.Слатина/,което го обжалва с
въззивна жалба вх. № 8017/20.11.2018г.В жалбата се поддържа,че решението е
неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на процесуалните правила
и материалния закон.Посочва се,че
неправилно, районният съд,след като е установил смъртта на ответника П. П.,вместо
да конституира в производството неговите наследници, го е прекратил по
отношение на него.Поддържа се,че районният съд не бил съобразил
обстоятелството,че въззивникът е добросъвестен купувач на спорната земеделска
земя,при което я е придобил по давност по силата на изтекла в негова полза
кратка, повече от 5 годишна такава.Изтъква се,че районният съд, без основание е отказал на въззивника събирането на допълнителни
доказателства относно декларирането и обработката на спорната земеделска
земя.Иска се отмяна на решението.
В срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
въззиваемият Г.П.Г. *** дава писмен такъв,като развива съображения за
правилност на обжалваното решение и съобразяването му със събраните по делото доказателства,включително
и приложеното нохд № 576/2014г.по опис на РС-Б.Слатина,чиято присъда е влязла в
законна сила,респективно правилно ценена
от районния съд съгласно чл.300 ГПК вр. с чл.413 ал.1 НПК.Иска се
потвърждаване на решението,като правилно и съобразено с материалния закон.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Окръжният съд,след като служебно провери редовността
и допус-тимостта на въззивната жалба,счита,че същата е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК,има необходимото съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,изхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е
против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процесуално
допустима.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд Г.П.Г. ***, чрез адв.Ц.А. ***,е предявил иск против П.В.П.ЕГН
********** ***, и „Ен-Пропъртис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кнежа,в последствие променено на гр. Бяла Слатина , с правно основание
чл.124 ал.1,вр. чл.537 ал.2 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение
по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че П.В.П.от
с.Попица, обл.Враца,не е собственик по давност
на процесният недвижим имот от 97.026 дка, имот № 062007, трета
категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца, както и на
основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен нотариален акт № 188,
т.IV, рег.№ 4156, н.д.№
725/2013г. на Г.Х. - нотариус с peг. №407 на НК, с район на действие PC – Бяла
Слатина за собственост на недвижим имот придобит по давност. Поддържа се в исковата
молба , че въззиваемият е наследник на П.С.К. б.ж. на с.Попица, обл.Враца
починал на 28.10.1956г. и по силата на реституционния закон-ЗСПЗЗ въз основа на
решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина, ведно с приложените към
него скица и протокол за въвод във владение същият е съсобственик по наследство
на земеделска земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м.
„Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца.Представил е удостоверение, издадено
от Кметство Попица за смърт и наследници на П.С.К., б.ж. на с.Попица, обл.Враца,от
което е видно, че същият е починал на 28.10.1956г. и въззиваемият е един от
наследниците му. В исковата молба се твърди, че от възстановяването на земята
през 1995г. до 2013г. същата е отдавана под аренда на различни арендатори и наследниците
са получавали рента за нея. Последният договор за аренда бил сключен с Е.А.Х.
от гр.Б.Слатина. В началото на 2013г. арендаторът уведомил въззиваемия - ищец,
че за процесната зем.земя има друг арендатор. При направена справка в СВ при
БСлРС се установило, че за процесният поземлен имот има съставен констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на
Г.Х. - нотариус с peг. № 407 на НК, с район на действие PC – Бяла Слатина на името на П.В.П..В последствие
въз основа на този нотариален акт е съставен друг нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№
730/16.08.2013г. на Г.Х. - Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC-Бяла Слатина, с който
П.В.П.продава на „Ен-Пропъртис“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Кнежа/понастоящем Б.Слатина/, процесната нива от
97.026 дка за сумата 40 265.00 лв., която продавачът бил получил по банков
път в момента на съставянето на този нотариален акт.Ищецът навежда доводи, че
веднага сигнализирал РП-Б.Слатина, като било образувано ДП и внесен обвинителен
акт в РС-Б.Слатина, въз основа на който било образувано НОХД № 576/2014г. по
описа на РС-Б.Слатина. По него свидетелите пред нотариуса по обстоятелствената
проверка са осъдени с влязла в сила присъда на 12.02.2016г. за
лъжесвидетелстване.В исковата молба се твърди още, че П.В.П.никога не е владял,
нито е бил държател на процесната земеделска земя по какъвто и да е повод.По
отношение на втория ответник„Ен-Пропъртис“ ЕООД,въззиваемият заявява в исковата
молба, че той е придобил земята от несобственик и продажбата не е породила
вещно-правно транслативно действие. Освен това никой от наследниците на П.С.К.
не са упълномощавали каквито и да са трети лица да извършват разпоредителни
сделки със земята, нито ответниците са от кръга на неговите наследници. Предвид
изложеното за ищеца се породил правен
интерес от търсената съдебна защита заявена в петитума на исковата молба и
уточняваща искова молба от 09.01.2018г.
По отношение на
първия ответник производството по делото е било прекратено поради недопустимост
на претенцията,тъй като същият бил починал преди предявяване на иска.
Ответникът
„Ен-Пропъртис“ ЕООД, в срока по чл.131
от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан по изложените в него съображения.
По делото са събирани
писмени доказателства. Приложено е НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина.
От приложено НОХД №
576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина се установява, че с присъда №
36/26.10.2015г., влязла в законна сила на 12.02.2016г.,съдът признал
подсъдимите Е.К.Ц., К. Г.
К. и Й. Г. Й. за виновни в това, че на 16.08.2013 год. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца пред надлежен орган на властта - нотариус Г.Х.,с
район на действие Районен съд Бяла Слатина,
като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили
неистина, а именно,че П.В.П., бивш жител ***, е владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в
землището на с.Попица, обл.Враца-престъпление
по чл.290 ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че съгласно чл.124 ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено,или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Предмет на
настоящото производство е отрицателен установителен иск. Доколкото избраната от
ищеца форма на защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен
установителен иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си
интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска.В
конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от
обстоятелството, че правото му на собственост се отрича,което прави иска
допустим.При предявения отрицателен установителен иск за собственост в
доказателствена тежест на ответника/въззивник/ е да установи при условията на
пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички
правопораждащи това му право факти.
Безспорно е
установено, че въззиваемият Г.П.Г. е един от наследниците на П.С.К. б.ж. на
с.Попица, обл.Враца починал на 28.10.1956г., съгласно представено у-ние,издадено
от Кметство Попица.Всеки един от наследниците при откриване на наследството по
силата на наследяването е придобил наследствени права, включително и от правото
на собственост върху процесния имот.Изложеното не се и оспорва от въззивника.
Основният спорен
въпрос по делото е дали правото на собственост върху процесният поземлен имот с
площ 97.026 дка е придобит от страна на П. П. по давност, когато същият се е
снабдил с констативен нотариален акт.
С решение №
12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановила на наследниците на П.С.К.
с план за земеразделяне по чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 12225/29.02.1992г.
зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м. „Кюлафарка“ в
землището на с.Попица, обл.Враца.Към решението е приложена скица на имота и
протокол за въвод във владение, които писмени доказателства също не са оспорени
от ответника-въззивник.Решението на ПК, с което е възстановена собствеността
върху имота има конститутивно действие. Разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ
визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с
решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на
починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници,като
правата им се определят съгласно ЗН.
Предвид писмените
доказателства по делото и изложеното до тук,е видно, че въззиваемият Г.П.Г. е
доказал, че е наследник на П.С.К. б.ж. на с.Попица, обл.Враца починал на
28.10.1956г.,и че на неговите наследници е било възстановено правото на собственост
върху процесния поземлен имот с решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК-Бяла
Слатина. В качеството си на негов наследник и въз основа на издаденото решение
на ПК за възстановяване правото на собственост върху процесният имот,
придружено със скица имащо силата на констативен нотариален акт е станал
съсобственик на този имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Предвид
разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС
владелецът придобива в собственост владения обект,и без значение за настъпване
на предвидената от закона правна последица,е, че същата вещ дотогава е била
притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната
давност е от значение намерението, с което се владее вещта.Снабдяването с
констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 от
ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата
правна последица.Обстоятелството, че издаването
на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от закона
ред, след проверка от нотариуса на представени писмени доказателства или след
разпит на трима свидетели, не обосновава презумпция за вярност на направения от
него извод относно принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че
тази проверка се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в
което оспорващата страна не е участвала.
Фактическият
състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това
следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта.От приложено по настоящето гражданско дело, НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина,е видно,
че с присъда № 36/26.10.2015г. влязла в
законна сила на 12.02.2016г.,както се изложи,съдът
признал подсъдимите Е.К.Ц., К. Г. К.
и Й. Г. Й. за виновни, в това, че на 16.08.2013 год. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца
пред надлежен орган на властта - нотариус Г.Х. с
район на действие Районен съд Бяла Слатина,
като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили
неистина, а именно: че П.В.П., бивш жител ***, е владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се
в землището на с.Попица, обл.Враца-престъпление
по чл.290,ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК. Съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Съгласно чл.
413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания
са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът,и наказуемо ли е деянието.От доказателствата по
делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия
състав на чл.79 ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет
годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно,
необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, не са изпълнени от лицето П. В.П., бивш жител ***,и той не е станал
собственик на процесния имот на посоченото в КНА основание.
Поради
тази причина последващият договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№
730/16.08.2013г. на Г.Х. - нотариус с peг. № 407 на НК, с район на действие PC – Бяла Слатина, с
който П. В. П. продал на „Ен-Пропъртис“ ЕООД процесната нива от 97.026 дка за
сумата 40 265.00 лв., не е прехвърлил
собствеността по отношение на посоченият в него поземлен имот, съсобствен на
ищеца,тъй като продавачът не е притежавал такива права.
Продажбата
на чужда вещ не е нищожна, нито унищожаема, а непротивопоставима на
действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на собственика
на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка, правото
на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя. След като П. В.П. не е бил,и не е станал
собственик на имота предмет на порочната сделка, то той не може да прехвърли
правото, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава.
При така изложените
аргументи съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В конкретният
случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците,
а не констативният нотариалният акт за собственост по ЗСПЗЗ издаден в
охранително производство по чл.587,ал.1
от ГПК(едностранно) който не се ползува със сила на присъдено нещо. Всяко лице,
което не е участвало в охранителното
производство, може да установява, че посочените лица в акта като собственици не
са такива. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният
нотариален акт е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,със
сила на пресъдено нещо се признават
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537
ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се
отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
Съгласно ТР №
3/29.11.2012 г.,постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК вещно-прехвърлителното действие
на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят
е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и
относителни - само между страните по сделката. Сделката, обаче, е действителна
и поражда права и задължения между страните ,така, както това е уговорено.
Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на
действителност,и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален акт. Но отмяната на този акт(сделката)
по реда на чл.537 ал.2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в
исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
Нотариалният акт, с който е сключен договора
за покупко-продажба между ответниците П. В. П. и „Ен-Пропъртис“ ЕООД не е
констативен, а конститутивен, удостоверяващ сключената между тях правна сделка.
При така изяснената
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция въззивникът „ЕН Пропъртис“ ЕООД следва да
заплати на въззиваемия направените по делото разноски ,но такива не се
претендират.
Водим от
горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Б.Слатина от 19.10.2018г.по гр.д.№ 1808/2017г.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........