Решение по дело №210/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 211
Дата: 4 ноември 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20245200600210
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. П., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
Членове:КР.ир Ст. Комсалов

Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 17 от 15.02.2024 година по НОХД № 868/2023г.,
Пазарджишкият районен съд е признал подс. В. А. Д., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 07.07.2021 г., в землището на с. К., общ. С., като
посредствен извършител, използвайки Е.Я.А., Я.М.Я. и Р.Я.Я. - тримата от с.
К., е отнел чужди движими вещи - 14 223.60 кг. пшеница, на стойност 5 689,44
лв. от владението на „.....“ ..... с управител Т.Н.С., без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да ***** присвои, като за извършване на кражбата
са използвани МПС - **** „****“ с peг. № ******, трактор „*****“ с peг. №
***** и ремарке към него с peг. № *****, поради което и на основание чл.195,
ал. 1, т. 4, предложение 1, във връзка е чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 36 и
чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години, като
възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната
комисия при Община С..
1
Осъдил е подсъдимия да заплати съответните разноски в полза на
ОДМВР-П..
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. К. К. от
ПзАК, в качеството му на защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на
присъдата и постановяването на нова оправдателна такава. Излагат се
съображения за незаконосъобразност на обжалваната присъда, доколкото не
били налице обективните и субективни елементи на вмененото престъпление,
а били налице спорни гражданско-правни отношения. Акцентира се на това,
че съдът тълкувал превратно събраните по делото доказателства, с което
нарушил правилата на формалната и правна ло*****ка, което довело до
формиране на погрешен извод за съставомерност на вмененото престъпление
– кражба, а това пък довело и до неправилно приложение на материалния
закон, респ. до осъждане на подсъдимия. Не се правят искания за събиране на
нови доказателства.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на
прокурора.
В съдебните заседания подсъдимият се явява лично и със свои
защитници. Последно бе защитаван от служебен защитник, който поддържа
жалбата и излага съображенията за нейната основателност. Искат отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си, като
при упражняване правото си на лична защита изтъква и последна дума иска
отмяна на присъдата и оправдаване по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на
доказателства.
По силата на служебното начало въззивния съд проведе съдебно
следствие, в което допусна и изслуша повторна съдебно-оценъчна експертиза,
приети бяха писмени доказателства и изслушани обясненията на подсъдимя.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
ле*****тимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по
2
същество - за неоснователна.
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Дружеството „.....“ ..... - гр. В. развивало основно дейност като земеделски
производител и отглеждало различни зърнени култури. От 13.11.2014 г. до
28.09.2021 г. негов управител бил св. Т.Н.С., а след това съпругата му - св.
Н.С..
Със Заповед № *****/*** г. на директора на О.Д. „*****“ - гр. П. /л. 5-6
ДП/ били разпределени по реда на чл. 37в, ал.4 и сл. ЗСПЗЗ и предоставени на
дружеството за ползване през стопанската 2020/2021г. имоти, посочени в
изготвения към заповедта Опис на разпределените масиви за ползване на
включените в тях имоти /л. 7-10 ДП/. Тези имоти се намирали в землището на
с. К., а част от тях били процесните имоти с идентификатори: № ******; №
********; № *****; № *******; № *******; № *******; № *******; №
*********; № *******, с обща площ ***** декара.
Считано от ***г., с цитираната по-горе заповед било допуснато
предварително изпълнение, като процесните имоти били обработени и засети
от „.....“ ..... с пшеница.
През предходните години до 2020г., тези имоти били обработвани от
дружеството „***“ Е....., управлявано и представлявано от А. Д. - дъщеря на
подсъдимия, като той лично бил ангажиран с провеждането на дейностите по
обработката им и прибиране на реколтата.
Независимо че за стопанската 2020/2021г. имотите били предоставени за
ползване на „.....“ ..... и били засети с житна култура от това дружество,
подсъдимият решил за извърши жътва на реколтата през лятото на 2021г. За
целта използвал свидетелите Я.Я. и Р.Я. /баща и син/, както и св. Е.А., които
подсъдимият често наемал за изпълнение на механизирани дейности. Тримата
свидетели знаели, че подсъдимият „********“, а в някои стопански години
назад във времето ***** обработвали дори съвместно. Към лятото на 2021г.
подс. Д. бил във влошени отношения със св. Я.Я., който разполагал с **** и
трактор за жътва. По тази причина подсъдимият се обърнал за
3
посредничеството към брата на съпругата на Я.Я. - св. Е.А., за да уговори
жътва с **** на посочените имоти, срещу съответното заплащане. Св. А.
убедил Я. Я. да извърши със сина си св. Р. Я. жътвата на цитираните имоти,
като у тримата свидетели не се породило никакво съмнение относно факта, че
са засети от подсъдимия, което последният им заявил и изрично.
На 07.07.2021 г. св. Я.Я. отишъл на мястото с **** „****“ с peг. №
********, а синът му - св. Р.Я. дошъл с трактор „*****“ с peг. № ***** и
прикачено към него ремарке с peг. № *****, в което се изсипвала ожъната
пшеница. Пристигнали на мястото също подс. Д. и св. А., за да наблюдават
какво се случва, а Д. конкретно и на място посочил имотите за жътва. В
продължение на няколко часа св. Я.Я. жънел, а св. Р.Я. превозвал зърното,
което било продавано на дружеството „*****“ ....., притежаващо база на входа
за гр. П. откъм с. З.. Парите от продаденото зърно получил подсъдимия.
Общото ожънато количество пшеница било 14 224 кг.
Малко преди да приключи жътвата покрай блока с пшеницата минал с
автомобила си св. Б.Р., който разпознал ****а на св. Я.Я. и видял до трактора
подс. Д. и св. А.. Св. Р., който също бил земеделски производител, знаел, че
нивите, в които се жънело, били засети от „.....“ ..... и затова се обадил по
телефона на св. С., като му съобщил за жътвата. Св. С. отишъл на място,
когато жътвата вече била приключила. Той видял там подс. Д., който в този
момент си тръгнал с управлявания от него автомобил. Св. С. узнал от св. А.,
че Д. ***** бил наел да ожънат, след което се свързал със служителка в своя
офис, чрез която бил подаден сигнал за незаконната жътва. На място
пристигнали служителите на РУ МВР-С. - св. Т.Т. и колегата му А. Д.в, които
взели отношение по случая.
По повод на всичко това св.С. подал жалба в РП-П., след което било
започнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно
следствие съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обосновано и
компетентно изготвено, пшеницата, предмет на престъплението, е била
ожъната от имоти с обща площ ***** дка. Средният добив на пшеница към
инкриминирания период в земеделския район на Община С. е бил 450 кг от
декар. Ожънатото количество пшеница е било в размер на 14 224 килограма на
обща стойност от 5163 лева, при средна цена за тон – 363 лева.
4
Тук веднага следва да се каже, че в ДП е била назначена съдебно-
оценъчна експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е
приобщил към доказателствената съвкупност, а в последствие и възприел при
постановяване на присъдата. Според това заключение общото ожънато
количество пшеница е било 14 223.60 кг на стойност 5689.44 лева. Според
настоящия съдебен състав обаче, първоинстанционният съд неправилно се е
доверил на заключението на тази експертиза. Въпросното заключение е
абсолютно необосновано, доколкото в неговата констативно-съобразителна
част е казано буквално следното: „От направената справка средният добив на
реколтата за 2021г. е бил 450 кг на дка, а 1 кг се е изкупувал на пазарна цена от
0.40 лева“. Вещото лице въобще не е мотивирало това свое декларативно
заключение, като по никакъв начин не става ясно каква „справка“ е била
направена и от какви източници е била черпена информация за среден добив и
пазарна цена на реколтата от пшеница, респ. дали тези източници са били
достатъчно достоверни или не. Тази необоснованост на въпросното
заключение е пораждала и поражда достатъчно обосновано съмнение за
неговата правилност, при което първостепенния съд не е следвало да го
възприема безкритично, а като го е направил е допуснал процесуално
нарушение. То обаче не е основание за отмяна на постановения съдебен акт,
т.к. бе отстранено от въззивната /втора първа/ инстанция посредством
назначаване на повторна оценъчна експертиза и приемане на нейното
заключение, респ. изключване от доказателствената съвкупност на
заключението на експертизата от ДП, прието от първостепенния съд.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично от
обясненията на подс. Д., изцяло от показанията на свидетелите Т. С., Б.Р., Я.Я.,
Р.Я., Е.А. и Т.Т., от заключението на приетата във въззивното съдебно
следствие съдебно-оценъчна експертиза, както и от писмените доказателства
приети по делото.
След като анализира събраните по делото гласни и писмени
доказателства, подобно на първостепенния съд въззивната инстанция намира,
че следва да кредитира изцяло гласните доказателства, събрани посредством
показанията на горепосочените свидетели, т.к. са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, хроноло*****чно точни и кореспондиращи помежду си, както
и със заключението на горекоментираната експертиза.
5
Тук следва да се посочи, че показанията на св.Н. С. не допринасят с
нищо за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото дело, поради което не заслужават обсъждане.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с анализа на
доказателствената съвкупност, направен от първоинстанционния съд, който
следва да бъде споделен. До този извод въззивната инстанция достигна и след
собствен анализ на събраните по делото доказателства.
Абсолютно обосновано първоинстанционният съд е отделил спорното
от безспорното в настоящия казус, в който няма спор относно това, че:
до 2020г., процесните имоти били обработвани от подс. Д., от името и за
сметка на управлявано и представлявано от дъщеря му А. Д. дружество -
„***“ .....;
понякога обработката била съвместно със свидетелите баща и син Я. и
св.А.;
инкриминираната жътвата в процесните имоти била извършена по
нареждане на Д. от свидетелите Р. и Я.Я., между които посредничел св. Е. А.;
към момента на жътвата тримата свидетели действали с убеждението, че
посевите са на подсъдимия в ползвани от него имоти;
парите от продажбата на зърното получил подсъдимия.
Не е спорно по делото и това, че предмет на инкриминираната жътва са
били посевите от пшеница в имоти № ******; № ********; № *****; №
*******; № *******; № *******; № *******; № *********; № *******, с
обща площ ***** декара, находящи се в землището на с. К., обл. П. /виж
скицата на л. 40 от ДП, където са маркирани с бял кант/.
Спор по делото е налице относно следните факти:
имотите, в които е извършена жътвата, предоставени ли са били на „.....“
..... за ползване за стопанската 2020/2021;
имало ли е уговорка между подсъдимия и св. С., според която
последният да е отстъпил правото на ползване на тези имоти на подсъдимия,
действащ от името и за сметка на „***“ Е..... и ако е имало такава, то имало ли
е и последваща уговорка действията по есенната обработка и ****** на 86 дка
в процесния масив, вкл. в процесните имоти, да се извършат от дружеството
на С., за което подсъдимият да му е платил 8600 лева.
6
При изясняване на спорните обстоятелства първоинстанционният съд е
проявил необходимия юридически усет, в резултат на което е достигнал до
верни фактически констатации и правни изводи. Абсолютно обосновано съдът
е приел, че за стопанската 2020/2021 год. процесните имоти били възложени
за ползване на „.....“ ....., представлявано от управителя Т. С. със заповед №
*****/*** г. на директора на О.Д. „*****“ гр. П. /л.5-6 от ДП/, неразделна част
от която е Опис на разпределените масиви за ползване на включените в тях
имоти за стопанската 2020/2021г. /л. 7-10 от ДП/. Описът е „на разпределените
масиви за ползване и включените в тях имоти за стопанската 2020/2021 и за
землището на с. К.“, като е форматиран в табличен вид. Таблицата съдържа
няколко вертикални колони, като първата сочи определения ползвател – „.....“
....., следващите колони сочат имотите, като процесните са отразени на стр. 2 и
4 на таблицата /л.8 и 10 от ДП/. В последната колона от таблицата е посочен
собственикът - съответното физическо или юридическо лице. Това са лица,
които в нормативно установения срок или не са сключили за съответната
селскостопанска година договори за обработка на притежаваните от тях
селскостопански имоти или не са декларирали, че няма да ***** обработват,
което бездействие предоставя правото на администрацията за служебно
разпределение за ползване /чл. 37 , ал.4, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ/ с цел да не се
допусне пустеене на селскостопански земи и същевременно окрупняване на
определени формирани масиви на ползватели/собственици, необхоД. с оглед
спецификата на обработката им. Заповедта не е била обжалвана в 14-дневен
срок от обявяването й и е влязла в сила с изтичането му, а съгласно чл. 37в,
ал.6 от ЗСПЗЗ е било допуснато и предварително изпълнение на същата.
Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал, че е ирелевантно за
настоящия казус дали тази заповед страда от пороци, обуславящи
незаконосъобразността й, т.к. такава не е постановена по предвидения за това
ред. Заповедта е произвела своето действие още от момента на
постановяването й, предвид допуснатото предварително изпълнение, след
което е влязла в сила с изчитане на срока за обжалване. Наред с това данните
от Системата за електронно управление на държавен фонд ***** (СЕУ ДФЗ)
/л. 172 и сл. от съдебното дело/ показват, че процесните имоти са декларирани
за ползване от „.....“ ..... за 2020г., а някои още през 2019г., т.е. след като вече са
били предоставени по надлежен ред. Ето защо обосновано съдът е достигнал
до верния извод, че действително процесните имоти /идентификатори №
7
******; № ********; № *****; № *******; № *******; № *******; №
*******; № *********; № *******, находящи се в землището на с. К./ още от
***г са били предоставени за ползване за стопанската 2020/2021г. на „.....“ .....
по посочения административен ред.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал пълна вяра на по-
голямата част от обясненията на подсъдимия, оценявайки ***** като защитна
теза, а не като достоверен източник за фактите от обективната действителност.
Голяма част от обясненият, дадени пред първоинстанционнния съд, подс. Д.
даде и пред въззивната инстанция.
Според твърденията на подс. Д. той повече от десет години
непрекъснато, вкл. и през 2020/2021г. се е занимавал със засяването и
събиране на продукцията от тези имоти от името и за сметка на „***“ Е......
Често за механизираните дейности наемал свидетелите Я., та дори и
дружеството на св. Т. С.. Според Д. често големите земеделски производители
правели неформални „****“ на ползваните от тях на различно основание
имоти, така че да окрупняват обработваните площи, наложително за
обработката им, което в принципен план като практика не се отрича и от св.С..
Пак според Д., за есенната обработка през 2020г. трябвало да търси
изпълнител, тъй като се повредили селскостопанските им машини, а не
разполагали със средства за ремонт или закупуване на нови. По тази причина
той постигнал устна уговорка сък св. С., именно последният да извърши в
процесните имоти *****, **** и ****** на жито срещу заплащане от по 100
лева на декар или общо за 86-те декара /част от които са процесните имоти/
сума в размер на 8600 лева, които подсъдимият лично му предал
предварително.
В подкрепа на тази защитна теза на подсъдимия показания депозират св.
Г. Д. – съпруга на горния, както и св.Д.К. – негов приятел. След като е
подложил на внимателен и задълбочен анализ гласните доказателства,
събрани посредством обясненията на подсъдимия и показанията на горните
двама свидетели, съдът е открил драстични противоречия и законосъобразно е
отрекъл тяхната достоверност относно фактът, че обработката и ******та на
процесните имоти е извършена правомерно от подсъдимия – по устен договор
със С., за което му е платил общо сумата от 8600 лева.
Обосновано съдът е заключил, че не се установява от събраните по
8
делото достоверни доказателства, дейностите по есенната обработка през
2020г. (****, ***** и ******) в процесните имоти да са извършени от „.....“
....., но за сметка на „***“ Е..... , за което подсъдимият лично да е платил на С.
8600 лева /по 100 лева на декар, за всички 86 дка, част от които процесните
***** дка/. Този извод напълно се споделя от въззивния съд. Заплащането на
горепосочената сума се твърди, както от подсъдимия, така и от св. К..
Последният е заявил пред първоинстанционния съд, че през есента /“........“,
както буквално се е изразил/ на 2020г. придружавал Д., който трябвало с
автомобила си да го откара до гр.П., като пътьом отишли до мястото на среща
със С. – някъде по средата на пътя между селата К. и З.. К. е посочил, че
подсъдимият платил 8600 лева на С., както и че чул, че парите били за „****,
******, *****“. След депозирането на тези показания, съдът по съответния
процесуален ред е приобщил към доказателствената съвкупност показанията
на св.К., дадени в ДП. Видно е от тези показания, че в тях свидетелят
възпроизвежда същата среща, без обаче да сочи кога се е състояла. След
прочитането на въпросните показания, при опита на съда да изясни
причините, поради които свидетелят в ДП, т.е. преди повече от година и по-
близко до датата на събитието, не си е спомнил кога е била срещата и
плащането на сумата от 8600 лева, К. е бил изключително неубедителен, като
дори направил неадекватен опит да обясни липсата на спомен с това, че
вероятно в ДП бил разпитан следобед и е бил сънен. По тази причина
законосъобразно решаващият съд е взел решение да не даде вяра на св.К.
относно неговите показания досежно предаването на сумата от 8600 лева за
посочените дейности и за посочените имоти.
Настоящият съдебен състав обаче съзря още една причина да не се вярва
нито на подсъдимия, нито на св.К., относно това, че е имало уговорка, респ.
среща между Д. и С., на която е била предадена сумата от 8600 лева да ****е,
***** и засяване на 86 дка. Пред първоинстанционния съд св.К. е заявил, че
след като подс.Д. бил дал парите на св.С., последният ***** бил преброил. В
ДП обаче е казал нещо друго, а именно, че след като отишли на мястото за
среща със С., Д. излязъл от колата и двамата се срещнали. Д. извадил парите и
започнал да ***** брои на капака на колата си, в която седял К., а след като
***** преброил ***** дал на С. и казал: „************“. Иначе казано,
веднъж К. сочи, че С. е преброил парите, които Д. му бил дал, а втори път – че
Д. ***** броил лично на капака на колата си, след което му ***** дал. Само
9
това драстично противоречие в показанията на св.К. е достатъчно да се оценят
същите като недостоверни.
Нещо повече, пред първоинстанционния съд подс. Д. е дал обяснения,
като относно срещата със С. и предаването на сумата от 8600 лева е заявил, че
последният не е броил парите след като му ***** бил дал. Казал е буквално:
„*******“. Това драстично разминаване в обясненията на подсъдимия и
показанията на св.К. пък е поредното основание да не се даде вяра на никой от
тях относно заявените събития за налична договорка между Д. и С. в горния
смисъл, за заплащане на пари и т.н.
Абсолютно законосъобразно и в съответствие с правилата на
формалната ло*****ка, съдът е оценил като недостоверни и показанията на
съпругата на подсъдимия - св. Г. Д.. При разпита й в съдебно заседание тя ясно
и категорично заявила, че по искане на съпруга си била взела 8600 лева от
дъщеря си, дала ***** на Д., който тръгнал с автомобила си заедно с К., за да
***** предаде на С.. След депозирането на тези показания, съдът по
съответния процесуален ред е приобщил към доказателствената съвкупност
показанията на св.Д., дадени в ДП, като е констатирал драстични
противоречия между тях и тези, дадени пред него. В ДП свидетелката е
твърдяла, че тя лично с автомобил е откарала съпруга си на срещата със С.,
като не е съобщила нищо, нито дори е загатнала за присъствие на св.К..
След констатирането на тези противоречия св.Д. е направила меко
казано неуспешен опит да ***** преодолее, като заявила, че се била
заблудила, че друг път „*****“ била возила /незнайно защо използва
множествено число/ и че прочетеното от ДП не се отнасяло за този случай.
При това несериозно обяснение съдът правилно е отчел, че нито Д.,
нито съпругът й, нито св. К. твърдят за друг „такъв случай“, който да касае
предаването на сума от 8600 лева от подсъдимия на св. С..
В обобщение съдът законосъобразно е обосновал извода си за
дискредитация на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Д. и К., досежно твърденията за среща между подсъдимия и С., в която
горният да е предал на този свидетел уговорена между тях сума от 8600 лева
за есенната обработка и ****** през 2020г. на много имоти в масив 22, вкл. и
процесните, за които С. и Д. се били разбрали последният (от името и за
сметка на дружеството, управлявано и представлявано от дъщеря му) да
10
ползва през стопанската 2020/2021г.
Правилно съдът е отчел и това, че съществуването на такава договорка
се отрича категорично от св. С., а неговите показания не са опровергани от
дру***** достоверни доказателства и доказателствени средства, с което не
може да не се съгласи и настоящата съдебна инстанция.
Съвсем прецизно съдът е обсъдил и друга линия на защитата, прокарана
като алтернативна на горекоментраната, като е обосновал и извода си за
невъзприемането й. Според тази втора защитна теза, основание за ползване на
процесните имоти през 2020/2021г. от дружеството, управлявано и
представлявано от дъщерята на подсъдимия, било предоставянето им на това
дружество с договори от собствениците им, като подсъдимият организирал и
провеждал операциите по обработка на земите и прибиране на реколтата. В
подкрепа на така развитата теза по делото /в ДП и в съд. фаза/ са представени
като писмени доказателства множество договори за наем на земеделски
имоти, по които наемател е „*** “Е..... (л. 148 и сл. , НОХД и л.42 и сл., ДСП).
Такива договори се представиха и във въззивното съдебно следствие. Част от
тези договори удостоверяват създадени наемни правоотношения за имоти в
процесния масив 22, в землището на с. К.. Проявявайки дължимата
аналитичност обаче, съдът с основание е констатирал, че нито един от
въпросните договори е относим към който и да е от процесните имоти.
Констатирано е коректно, че предоставените за ползване на „*** “Е..... по
силата на сключени договори имоти в същия масив 22 на процесното
землище, са № №: **********.
С необходимата вещина съдът е отчел, че твърдението за предоставено
право на ползване по договори за заем със собствениците на посочените в
горния абзац имоти се стреми да обслужи защитната теза, че те касаят имоти,
различни от процесните, но в същия (или в непосредствена близост) масив,
което обусловило необхоД.стта от окрупняване на обработвания парцел. Това
било станало с уговорката между св. С. и подсъдимия, според която
последният да ползва и процесните имоти.
В тази връзка съдът законосъобразно е заключил, че не се установява
подсъдимият да е имал устна уговорка със св. С. в горния смисъл, т.к. това
категорично е отречено от свидетеля, а неговите показания намират
потвърждение в дру***** доказателствени източници. Отчетено е
11
законосъобразно, че цитираната по-горе заповед с приложения опис към нея
напълно потвърждават, че процесните имоти са разпределени и предоставени
за ползване през стопанската 2020/2021г. на „****“ ..... по посочения и от С.
административен ред.
Обосновано е прието и че показанията на св. Р. потвърждават
твърденията на С., че през 2020-2021г. обработката и ******та на тези земи е
извършена от името и за сметка на „.....“ ...... Не е имало уговорки за
преотстъпване правото на ползване по смисъла, заявен от подсъдимия за
2020/2021г.
Все така прецизно е било отчетено, че показанията на двамата свидетели
Я. и св. А. установяват, че процесните имоти са били обработвани от
подсъдимия, чрез дружеството на дъщеря му, но в предишни години, а св. Р.Я.
дори изрично е споделил, че пред тях подсъдимият е казал, че той засял
пшеницата, т.е. имало е обсъждане на въпроса кой е извършил ******та преди
процесната жътва.
Съдът е отчел като безспорен факта, че през предходни години, преди
2020г., процесните имоти са били обработвани от подсъдимия (от името на
управляваното от дъщеря му дружество), което пък изключва ангажирането на
наказателната отговорност на фактическите извършители на жътвата (Е. А., Я.
Я. и Р. Я.). Очевидно е, че тримата не са знаели фактически обстоятелства от
състава на престъплението – че процесните имоти са били обработени и
засети есента на 2020г. от името и за сметка на „.....“ ....., респ. че реколтата, в
чиято жътва са участвали е чужда, т.е. че не е на „********“ Е....., от чието
име действал подсъдимият. В този ред на мисли е несъмнено, че горните
трима са били използвани от подсъдимия, който е действал при условията на
посредствено извършителство, доколкото в представното съдържание на
свидетелите е съществувало убеждението, че посевите, които са ожънали, са
били засети от Д. в правомерно ползвани от него процесни имоти.
Законосъобразен е извода на съда, че действията на подсъдимия по
организиране и провеждане на жътвата, респ. продажба на житото, чрез
невиновните лица и чрез използването на МПС, са целенасочени и умишлени.
Той съзнателно се е възползвал от убеждението на свидетелите, че е работил в
предходните години тези имоти, респ. от незнанието им, че през 2020/2021г. те
вече са били ползвани и засети с житна култура от „.....“ ...... При това
12
положение не може да има съмнение, че подсъдимият е действал с пряк
умисъл, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, което е извършил.
В заключение следва да се обобщи, че извода за виновност на
подсъдимия е верен и правилно спрямо него е била постановена осъдителна
присъда по обвинението за квалифицирана кражба по смисъла на чл.195, ал.1,
т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на действията си, тъй като
е знаел, че не той (от името и за сметка на „***“Е..... ) е обработил и засял
процесните имоти и че няма право на плодовете. Съзнавал е, че за жътвата и
превоза на зърното за продажбата му са ползвани посочените две
селскостопански машини, управлявани от наетите от него, чрез св. Е.А.,
свидетели Я.. При този механизъм на деянието не може да има съмнение, че
подсъдимият е действал като посредствен извършител.
При определяне и индивидуализацията на наказанието първостепенният
съд е посочил, че „данните по делото не установяват висока обществена
опасност на деянието и на дееца, нито отегчаващи обстоятелства“, нещо с
което настоящата инстанция не би могла да се съгласи. Обществената
опасност на деянието е висока, защото то е извършено демонстративно и с
чувство за безнаказаност – през светлата част на денонощието и без какъвто и
да е опит да се прикрие извършеното.
Неправилно стойността на предмета на престъплението не е била
отчетена като отегчаващо обстоятелство, което е мотивирано с това, че тя
била около пет пъти над установената към момента за страната минимална
работна заплата и предвид факта, че константната съдебна практика, въвежда
трикратния размер на тази заплата като изключително смекчаващо
обстоятелство за приложение на чл. 55 НК.
Първо следва да се каже, че към инкриминираната дата определената за
страната МРЗ възлиза на сумата от 650 лева, определена с ПМС №
331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. Този размер на МРЗ, съотнесен към
стойността на предмета на посегателство – 5163 лева сочи, че тя се равнява на
почти осем МРЗ, което категорично следва да бъде отчетено като отегчаващо
обстоятелство. Още повече, че причинените с престъплението вреди не са
възстановени.
13
Правилно като смекчаващо обстоятелство е било отчетено
необремененото съдебно минало на подсъдимия, доколкото за неговите три
минали осъждания в периода 1997г. – 2007г., към инкриминираната дата той е
бил реабилитиран. В принципен план правилно не са били отчетени като
негативни характеристични данни за личността на подсъдимия посочените в
характеристичната му справка в ДП седем на брой полицейски
ре*****страции, доколкото същите на дават информация за развитие на
случаите, а три от тях касаят осъжданията, за които понастоящем е
реабилитиран.
Съдът обаче е следвало да отчете като отегчаващо обстоятелство
наличието на негативни характеристични данни за подс. Д., извоД. пак от
неговите минали осъждания. Независимо от реабилитацията неговите минали
осъждания във всички случаи може и следва да се отчитат като негативна
характеристична данна за личността му. Това е така, защото според нормата на
чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая, при
настъпилата реабилитация законови последици от миналите осъждания не би
могло да има, но тези минали осъждания биха могли да се преценяват от
гледна точка на морала и да охарактеризират негативно подс. Д. в чисто
личностен аспект.
Наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които не са
били отчетени от първоинстанционния съд при отмерване на наложеното
наказание, в конкретния казус не би могло да доведе до изменение на
присъдата в насока на завишаване размера на наказанието. Причината за това
е, че въззивното производство е образувано и се развива само по жалба на
подсъдимия, при което спрямо него произвежда действие забраната да се
влошава положението му - reformatio in peius. С оглед на казаното до тук
присъдата, в частта на наложеното минимално наказание от една година
лишаване от свобода, следва да бъде потвърдена.
Правилно първостепенния съд е приложил и института на условното
осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години. Той е сторил това
законосъобразно предвид вида и размера на наказанието ЛС, както и при
наличието на чисто съдебно минало към инкриминираната дата, а и при
14
липсата на дру***** данни по делото, които да обосноват необхоД.стта от
реално изтърпяване на наказанието за постигане на неговите цели.
Законосъобразно е била възложена и възпитателната работа с условно
осъдения на Наблюдателна комисия при Община С..
Разноските пред РС са правилно изчислени, като в тази част присъдата
също следва да бъде потвърдена.
Налице са обаче основания за изменение на присъдата в частта, с която
подс. Д. е осъден за извършена кражба на пшеница с количество 14223.60 кг
на стойност 5689.44 лева, което количество и стойност, както вече бе
посочено, първоинстанционният съд е възприел от приетата от него
необоснована СОЕ. Въззивният съд установи от изслушаната и приета от него
нова СОЕ, че количеството на процесната пшеница е било 14224 кг, т.е. с 0.40
кг повече от това по присъдата, а нейната обща стойност е била 5163 лева, т.е.
с 526.44 лева по-малка от стойността по присъдата. Това, че подсъдимият ще
бъде признат за виновен от въззивния съд за кражба на пшеница в количество,
надхвърлящо с 0.40 кг това по присъдата не влошава неговото положение, т.к.
водещ критерий при престъпленията против собствеността е стойността на
предмета на посегателство, която след изменението на присъдата е по-ниска
от тази, за която подсъдимият е бил осъден от първоинстанциония съд.
Несподеляемо е възражението на защитата, че явният начин на
осъществяване на жътвата на процесната пшеница – в светлата част на
денонощието и в присъствието на дру***** лица, без какъвто и да е опит да се
прикрие целият този процес, дават основание за извод, че подсъдимият не бил
действал със съзнанието, че върши кражба, а че жъне собствена реколта, в
правомерно обработвани от него земи, след като преди това направил „****“ с
дру***** земи и имали устна уговорка със св.С.. Това възражение се прави в
унисон с обясненията на Д., че със С. по устна уговорка направили „****“ на
земи, за да укрупнят масивите си, като последният му предоставил за ползване
процесните имоти, а той пък му бил платил 8600 лева, загдето ***** бил орал,
дисковал и засял. По-горе бяха изложени пространни съображения относно
това, че твърдяната от подсъдимия уговорка със С. и плащането на посочената
сума са израз на защитна теза, която е дискредитирана. Относно това, че Д. е
извършил явно жътвата и не е направил опит да прикрие този процес следва
да се отговори, че всеки деец сам избира по какъв механизъм да извърши
15
замисленото от него престъпление. Не са редки случаите, в които едни от най-
тежките престъпления против личността например, каквито са убийствата, се
вършат демонстративно и пред погледите на свидетели.
Във фазата на съдебното следствие бяха направени деловодни разноски
в размер на 600 лева – за изготвяне на СОЕ и 60 лева – платени пътни разходи
и възнаграждения за явявания на вещото лице, т.е. обща сумата от 660 лева,
която следва да се възложи в тежест на подсъдимия, предвид изхода на делото.
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6 във вр. с чл.337, ал.1,
т.2 от НПК и чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 17 от 15.02.2024 година, постановена по НОХД
№ 868/2023 година на Пазарджишкия районен съд в частта, с която подс. В.
А. Д., ЕГН ********** е признат за виновен за кражба на „14 223.60 кг
пшеница на стойност 5 689.44 лв.“, вместо което го признава за виновен за
кражба на 14224 кг пшеница на стойност 5163 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подс. В. А. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-П., сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 660 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16