№ 111
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.310 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Обреди“ ЕООД, ЕИК813106564,
срещу Решение №3642/24.11.2022г. по гр.д. №7690/2022г. на ВРС, 24-ти с-в, в
частите с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на М.
Г. Р., ЕГН**********, обективирано в Заповед Z00000000321/31.05.2022г. на
управителя на „Обреди“ ЕООД; възстановена е служителката на работа на
заеманата преди уволнението длъжност „обрядчик“ в гробищен парк „Запад“;
осъдено е „Обреди“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 888.38лв. –
обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за времето
от 01.06.2022г. до 04.07.2022г. , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 16.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
както и е осъден работодателят за разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно поради следните нарушения: На първо място се поддържа, че в
решението ВРС неправилно се е позовал на ал.3 на чл.325 от КТ, с оглед че
такава алинея не съществува в чл.325 от КТ. На второ място се сочи, че при
подписване на допълнителното споразумение от 30.11.2021г. страните не са
се договаряли след изтичането на срока му на действие (31.05.2022г.) М. Р. да
бъде възстановена на предходната й длъжност. И на трето място се сочи, че в
исковата молба ищцата не твърдяла незаконност на уволнението с оглед на
сключване на допълнителното споразумение от 30.11.2021г. без наличието на
отделно съгласие за това по чл.67, ал.3 от КТ, поради което позоваването на
тази норма от ВРС е в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че
заповедта за прекратяването на трудовия договор на служителката е била
връчена на 01.06.2022г. и след като вече е бил изтекъл срокът на действие на
1
споразумение от 30.11.2021г., поради което уволнението е законно.
Моли се за отмяна на решението в описаните части (в които
въззивникът има интерес да го обжалва) и за отхвърляне на предявените
искове в цялост.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и
съображения за правилност на решението на ВРС. Поддържа се, че при
подписването от двете страни на допълнителното споразумение от
30.11.2021г. служителката не била уведомена, че трудовият й договор от
безсрочен става срочен, както и че тя не е изразявала съгласие за това.
Поддържа се, че поради това споразумението било нищожно. Поддържа се, че
през срока на споразумението служителката е ползвала два дни отпуск,
поради което срокът следвало да се удължи също с два дни. Както и че след
заповедта за уволнение служителката била допусната да работи още три дни и
договорът й отново станал безсрочен. Твърди се и че ВРС се произнесъл
според оплакванията в исковата молба.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както
и за присъждане на съдебни разноски за производството пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните, при спазване на срока по
чл.312, ал.1 от ГПК вр. чл.317 от ГПК.
Тъй като при служебната проверка по чл.262, ал.1 от ГПК вр. чл.261
ГПК съдът констатира непълно заплатена държавна такса за производството
пред ВОС, с оглед че съгласно чл.1 и чл.3 вр. чл.18, ал.1 от ТДТ по ГПК
държавната такса за исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ е в размер на
105.00лв. за пред въззивната инстанция, то следва на въззивника да се дадат
указания за представяне на доказателства за доплащане на дължимата такса в
определен от съда срок. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната
на осн. чл.262, ал.2 от ГПК. За процесуална икономия указанията няма пречка
да бъдат дадени с акта по чл.267 от ГПК.
По доказателствата: Тъй като във въззивната жалба няма релевирани
доказателствени искания, такива не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
2
съдебно заседание на 31.01.2023г. от 10.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на „Обреди“ ЕООД, в срок до насроченото о.с.з. за
разглеждане на делото, да представи писмени доказателства за доплатената
по сметка на ВОС дължима държавна такса за въззивното производство,
която за случая е в размер на още 40.00лв. след приспадане на вече платената
такава.
При неизпълнение на указанията в този срок въззивната жалба ще бъде
върната на осн. чл.262, ал.2 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3