№. 798 / 27.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
27.12.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна И.. и. в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 2332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищцата Е.Х.И.. xxx твърди, че по силата на изпълнителен лист от 23.02.2011 година, издаден от Районен съд - Монтана по частно гражданско дело №. 80221 от 2011 година по описа на същия съд е осъдена да заплати на „Б. П. П. Ф.“ Е., ЕИК 1. със седалище и. адрес на управление град С. ж. 4., Б. П. С. сгр.14, представлявано от Л. Л. П. сумата 545,2. лева - главница, 131,59 лева – мораторна лихва от 28.03.2008 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва от 09.06.2010 година до изплащане на вземането, както и. сумата 125 лева - разноски по делото. Поддържа също, че с договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ Е. и. „К. и.. и.. Б. Е., „Б. П. П. Ф.“ Е. цедирал вземането си срещу нея, заедно с всички принадлежности към него на „К. и.. и.. Б. Е.. За цедираното вземане била уведомена. Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист, по молба от 01.07.2019 г. в кантората на ЧСИ М. И.. е подадена молба от „К. и.. и.. Б.Е. за образуване на изпълнително дело срещу нея, като същото е с №. 20197480401167 по описа на ЧСИ М. И.., рег.№. 748. Заявява, че ответникът депозирал молба за образуване на изпълнително производство едва на 01.07.2019 година, а изпълнителният лист е издаден на 23.02.2011 година, тоест изпълнителното дело е образувано осем години и. пет месеца след издаване на изпълнителния лист. Твърди, че съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Поддържа, че петгодишният давностен срок, считано от 23.02.2011 година е изтекъл на 23.02.2016 година, като ответникът като кредитор в този срок не е предприел каквито и. да било принудителни действия за събиране на вземането си. Поддържа, че към 01.07.2019 година правото на ответника като кредитор да иска принудително изпълнение на вземането си по изпълнителния лист от 23.02.2011 година е погасено по давност и. като такова вземането, за което е образувано на 01.07.2019 година изпълнителното производство е недължимо. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че тя – Е.Х.И.. xxx не дължи на „К. и.. и.. Б. Е. - град С. сумата общо от 1792,03 лева, от които: главница в размер на 545,2. лева със законната лихва в размер на 510,99 лева за периода от 09.06.2010 година до 15.08.2019 година, 131,59 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетение и. т.н.), 125,00 лева присъдени разноски, 150,00 лева разноски по изпълнителното дело, 309,24 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 15.08.2019 година, представляваща вземане по изпълнителен лист от 23.02.2011 година, издаден по ч.гр.д.№. 80221 от 2011 година на Районен съд Монтана, предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №. 20197480401167 по описа на ЧСИ М. И..,xxx действие – района на Окръжен съд – Монтана, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Моли съда да й присъди и. сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. и.. и.. Б. Е. - град С. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 09.05.2007 г. между „Б. П. П. Ф." Е., с предишно наименование ("ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" Е.), чийто универсален правоприемник е „Б. П. П. Ф. С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и. Е.Х.И.., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за К. №. СREX-01484266. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения К. чрез 18 погасителни месечни вноски, всяка от които в размер 60.57 лв., с изключение на последната, която е в размер на 60.65 лв. Твърди, че в следствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът "Б. П. П. Ф.” Е. е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за потребителски заем №. СREX-01484266. Поддържа, че задължението по Договор №. СКЕХ-01484266, сключен с Е.Х.И.., не е погасено в договорно уговорения срок, поради което за удовлетворяване на незаплатеното си парично вземане „Б. П. П. Ф. " Е., чийто универсален правоприемник е ,,Б. П. П. Ф. С.А., клон България се е снабдил със Заповед за изпълнение по ЧГД №. 80221/2011 г. на Районен съд - Монтана, въз основа на който е издаден Изпълнителен лист срещу Е.Х.И.. на 23.02.2011 г., с който е констатирано, че Заповед за изпълнение, подлежи на изпълнение. Твърди, че с издаването на Заповед за изпълнение по ЧГД №. 80221/2011 г. на Районен съд - Монтана е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл.Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д.№. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и. може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същия съществува възможността да депозира възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение.
Ответникът твърди също така, че в периода от издаването на изпълнителния лист по ЧГД №. 80221/2011 г. до 14.09.2018 г., когато вземането по цитирания изпълнителен лист, е цедирано на „К. И.. И.. БГ" Е., Е.Х.И.. е правила в различни моменти от този период, доброволни вноски по банковата сметка на „Б. П. П. Ф.“ Е., поради което счита, че на основание чл.116, 6.,,а" ЗЗД, давността е била прекъсвана многократно. Счита, че така направените вноски представляват признаване на вземането, като не е необходимо волеизявлението, съдържащо признание на дълга, да бъде адресирано (отправено) до кредитора или негов представител, за да бъде прекъсната давността на основание чл. 116, Б. ,,а“ ЗЗД. Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен (не и. диспозитивен) характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма, като за това е достатъчно длъжникът да направи (обективира) такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено (обективирано) волеизявлението. Без значение е дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността, или не; без значение е и. кога и. по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за съществуването на дълга да е еднозначно, като то може да е направено изрично - писмено или устно; може да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и. в официален документ; може да е обективирано и. чрез недвусмислени конклудентни действия.
Твърди, че на 14.09.2018 г. между Б. П. П. Ф. С.А., клон България, в качеството му на Ц. и. „К. И.. И.. БГ" Е., в качеството му на Цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който Б. П. П. Ф. С.А., клон България е прехвърлило вземането си по Договор за К. №. СREX-01484266 на „К. И.. И.. БГ” Е..
Поддържа, че на 01.07.2019 г. с подадена молба от „К. И.. И.. БГ"- гр. С. е образувано изпълнително дело №. 1167/2019 г. по описа на ЧСИ М. И..,xxx действие ОС- Монтана за вземането по изпълнителен лист от 23.02.2011 г. по ЧГД №. 80221/2011 г. по описа на РС - Монтана. Заявява, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и. води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Твърди, че на 01.08.2019 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която ЧСИ М. И.. е уведомила, че ще се извърши опис на движими вещи в дома на същия на 24.09.2019 г. Също така на 01.08.2019 г. са изпратени и. запорни съобщения до „Банка ДСК“ Е. и. „УниКредит Булбанк" Е., като по този начин е прекъсната отново теклата до момента погасителна давност. Поддържа, че предприетите изпълнителни действия са годни основания за прекъсване на погасителната давност, което следва от задължителната практика на ВКС.
Твърди, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Поддържа, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно, с което предишният взискател „Б. П. П. Ф. С.А.", клон България и. настоящият „К. И.. И.. БГ" Е., както и. ЧСИ М. И.. са предприели необходимите действия и. са доказали желанието за събиране на сумите по изпълнителния титул. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователна исковата молба, както и. да му присъди сторените разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.05.2007 година между Е.Х.И.. и. „Джет Ф. И.., е сключен договор за К. за покупка на стоки или услуги с номер СREX - 01484266. Поради непогасяване на задължението в договорения срок, „Б. П. П. Ф.“ Е., ЕИК 1. (правоприемник на „Джет Ф. И..) се снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№. 80211 от 2011 година на Районен съд - Монтана. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на 23.02.2011 година е издаден изпълнителен лист. С посочената заповед за изпълнение Е.Х.И.. е осъдена да заплати на ,,Б. П. П. Ф.“ Е., ЕИК 1. със седалище и. адрес на управление град С. ж. 4., Б. П. С. сгр.14, представлявано от Л. Л. П. сумата 545,2. лева - главница, 131,59 лева - мораторна лихва от 28.03.2008 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва от 09.06.2010 година до изплащане на вземането, както и. сумата 125,00 лева - разноски по делото.
С договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 година, сключен между ,,Б. П. П. Ф.“ Е. и. „К. и.. и.. Б. Е., „Б. П. П. Ф.“ Е. е цедирало вземането си срещу Е.Х.И.., заедно с всички принадлежности към него на „К. и.. и.. Б. Е.. За цедираното вземане ищцата Е.Х.И.. е уведомена. Въз основа на издадения по ч.гр.д.№. 80221 от 2011 година изпълнителен лист, по молба на „К. и.. и.. Б.Е., подадена в кантората на ЧСИ М. И.., е образувано изпълнително дело №. 20197480401167.
Видно от поканата за доброволно изпълнение изх.№. 17074 от 01.08.2019 г.,
задължението на ищцата по посоченото изпълнително дело възлиза на 1792,03 лева, от които: главница в размер на 545,2. лева със законна лихва в размер на 510,99 лева за периода 09.06.2010г. - 15.08.2019г., 131,59 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и. т.н.), 125,00 лева присъдени разноски, 150 лева разноски по изпълнителното дело, 309,24 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 15.08.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена и. се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Предявената искова претенция е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, по силата на който законов текст длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищцата на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповедта за изпълнение на парично задължение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него.
Спорният по делото въпрос е дали е изтекла предвидената от закона давност за принудително събиране на гореописаните вземания, респективно дали ищцата дължи плащане на тези задължения по принудителен ред.
Преценката, която съдът дължи относно основателността на исковата претенция, е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен процес, в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността относно вземането.
Основното възражение на ответника е свързано с твърдението му, че в периода от издаване на изпълнителния лист до 14.09.2018 година, когато вземането е цедирано, ищцата е правила в различни моменти от този период доброволни вноски по банковата сметка на ,,Б. П. П. Ф.“ Е.. Ответникът твърди също в отговора на исковата молба, че след като ищцата е уведомена за цедираното вземане, същата е правила доброволни вноски на новия взискател - ответник в настоящото производство. Ответникът счита, че тези действия на ищцата представляват признаване на вземането на основание чл.116, Б.“а“ от ЗЗД, поради което давността е била прекъсвана многократно. Тези твърдения на ответника не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед разпределение на доказателствената тежест по делото, ответникът бе длъжен да докаже своите твърдения и. възражения. В настоящото производство от страна на ответника не бяха представени доказателства,от които да се установява, че след издаване на изпълнителния лист от страна на ищцата са извършвани частични плащания. От тук следва, че твърдението на ответника, че давността е прекъсвана многократно, предвид частичните плащания, които са действия, представляващи признаване на вземането, е неоснователно.
За да е налице признаване на дълга по смисъла на закона, то трябва да е заявено в рамките на давностния срок, да е отправено от длъжника до кредитора и. да се отнася за съществуване на самото задължение, а не за фактическия състав, от който то произтича. /В този смисъл е Решение №. 100 от 20.06.2011 година на ВКС по т.д.№. 194/2010 година, ІІ т.о. и. Решение №. 98 от 26.07.2013 година по т.д.№. 851/2012 година, І т.о. След като липсва манифестиране към кредитора на потвърждение на съществуване на дълга в цялост и. по отношение на непогасената му част, не може да се приеме, че е налице прекъсване на давността. /В този смисъл е Решение №. 87/24.07.2015година по дело №. 1171/2014 година на ВКС, ТК, І т.о.
От данните по делото е видно, че молбата на ответника за образуване на изпълнително производство е подадена на 01.07.2019 година, а изпълнителният лист е издаден на 23.02.2011 година, т.е. изпълнителното дело е образувано осем години и. пет месеца след издаване на изпълнителния лист. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Петгодишният давностен срок, считано от 23.02.2011 година е изтекъл на 23.02.2016 година. След като ответникът като кредитор в този срок не е предприел каквито и. да било принудителни действия за събиране на вземането си, към 01.07.2019 г., когато е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело, правото му като кредитор да иска принудително изпълнение на вземането си по изпълнителния лист от 23.02.2011 година е погасено по давност и. като такова вземането, за което е образувано изпълнително производство е недължимо.
По горните съображения съдът намира предявения иск за основателен и. доказан и. като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в производството в общ размер на 373,68 лева /73,68 лева – държавна такса и. 300,00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. и.. и.. Б. Е. - град С. с ЕИК 2., със седалище и. адрес на управление гр.С. б. В. №. 2., Б. ц. „. 6. е., представлявано от изпълнителните директори Я. Й. О. и. Б. Р., че Е.Х.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx не дължи на „К. и.. и.. Б. Е. - град С. с ЕИК 2., със седалище и. адрес на управление гр.С. б. В. №. 2., Б. ц. „. 6. е., представлявано от изпълнителните директори Я. Й. О. и. Б. Р. сумата в общ размер на 1 792,03 лева, от които: главница в размер на 545,2. лева със законна лихва в размер на 510,99 лева за периода 09.06.2010г. - 15.08.2019г., 131,59 лева - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и. т.н.), 125,00 лева - присъдени разноски, 150 лева - разноски по изпълнителното дело, 309,24 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.08.2019 г., представляваща вземане по изпълнителен лист от 23.02.2011 година, издаден по ч.гр.д.№. 80221 от 2011 година на Районен съд - Монтана, предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №. 20197480401167 по описа на ЧСИ М. И..,xxx действие – района на Окръжен съд Монтана, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА„К. и.. и.. Б. Е. - град С. с ЕИК 2., със седалище и. адрес на управление гр.С. б. В. №. 2., Б. ц. „. 6. е., представлявано от изпълнителните директори Я. Й. О. и. Б. Р. да заплати на Е.Х.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 373,68 лева - представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: