РЕШЕНИЕ
№ 10062
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110138404 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установенио в отношенията между страните, че К. М. М. дължи на ищеца
/ФИРМА/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 20.04.2022г. в производството по ч.гр.д. № 15393/2022г. по описа на СРС, 45-
ти състав, а именно сумата от 3900,43 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги, за периода от 02.02.2012г. до 10.11.2021г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски
№ ************, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 689,98 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 07.07.2019г. до 17.12.2021г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на процесния
апартамент. Твърди, че е подал множество възражения във връзка с нередности, свързани
със задължените лица по партидата и различни партидни номера, като за първи път абонатен
№ ************ бил открит на негово име на 06.06.2019г., като било издадено дебитно
известие № ********** в което била посочена като обща сума 1379,82 лева, а впоследствие
били издадени още 16 бр. фактури с дата 06.06.2019г., с период на фактуриране 06.03.2015г.
до 14.05.2019г. Посочва, че до 2019г. титуляр на партидата било дружество Д., като не бил
давал съгласие да се открива партида на различен титуляр. Не било вярно обстоятелството,
че ежемесечно са издавани фактури по партидата. Прави правопогасяващо възражение за
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът К. М. М., редовно призован в съдебно заседание, се явява лично и се
представлява от адвокат М.а, която от името на доверителя си поддържа отговора на
1
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва, по възражението за давност в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на факти и обстоятелства довели
до прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 15393/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва релевантния за спора факт, че е
потребител на ВиК услуги, но възразява да има качеството „потребител“ в рамките на
процесния период, с възражението, че партидата е открита на негово име от 06.06.2019г. В
тази връзка съдът установи, както от приетите по делото доказателства, от приетия по
делото Нотариален акт за собственост върху жилище върху апартамент, построен върху
държавно място № 63/29.04.1997г., така и от изслушаната комбинирана съдебно счетоводна
и техническа експертиза, че до дата 06.06.2019г., когато е открита партида на името на
ответника, партидата се е водила на трето за спора лице – ФИРМА Д. под номер
**********. В конкретиката на случая не става ясно, на какво основание е открита
партидата на името на фирма Д., вероятно по наемно правоотношение, след като ответникът
е собственик на имота от 29.04.1997г. Приложими в отношенията между страните са Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в
приложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, са потребители на ВиК
услугите, предоставяни от съответния оператор на територията, на която се намира
съответния имот. Правилото кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и
в ОУ на /ФИРМА/. Същевременно, чл. 9 от Наредбата (преди отмяната й с решение на ВАС
по дело № 3887/2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е предвиждала, че при промяна на
собствеността за водоснабдения имот всички права и задължения по договора с
прехвърлителя преминават към приобретателя. Нормата е отменена преди процесния
период. Създаден е нов чл. 9а, според който промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
2
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора
или в общите условия. Съдът намира, че тази правна рамка следва по аналогия да се отнесе
и към настоящия случай, доколкото действително се установи, че до дата 06.06.2019г.
фактурите както и абонатния номер за който са издавани е касаел трето за спора лице.
Следователно ответникът следва да отговаря по така предявените суми за период от
06.06.2019г. до 10.11.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва количеството на доставените в имота
ВиК услуги през процесния период и размера на цената им, следователно спора се свежда
именно до тези факти, както и в срока посочен по-горе е релевирано правопогасяващо
възражение за давност.
Вещото лице е установило, че задълженията по клиентски номер ********** със стар
титуляр – Фирма Д. е префактурирано по новосъздаден номер № ************ с титуляр
ответникът – К. М., като за процесния период – 02.02.2012г. до 10.11.2021г. потреблението е
начислявано по показанията на четири водомера с № 7437267; № 7613964; № 7614531 и №
7621638, като за периода показанията общо по водомерите са 463,60м3 и възлизат на сумата
от 3900,43 лева за главница, като е взето в предвид плащане в размер на 1143,92 лева, в
периода 20.01.2020г. до 19.07.2021г. и мораторна лихва в размер на 689,98 лева, за периода
от 07.07.2019г. до 17.12.2021. Експертизата дава заключение за размера на дълга и в
периода от 14.06.2019г. до 10.11.2021г. в размер на 1283,04 лева за главница и 111,53 лева за
лихва, за периода от 16.08.2019г. до 17.12.2021г., или общо сумата в размер на 1394,57 лева,
от които е заплатена сумата от 1143,92 лева, или вещото лице е посочило, че остатъка за
плащане е в размер на 250,65 лева.
Следователно по делото се установи, че за периода от 14.06.2019г. до 10.11.2021г.
задълженията на ответника са в размер на 1283,04 лева за главница и 111,53 лева за лихва,
или общо сумата в размер на 1394,57 лева, от които е заплатена сумата от 1143,92 лева, или
вещото лице е посочило, че остатъка за плащане е в размер на 250,65 лева. Тези суми са
заплатени видно от приложение към експертизата от дата 02.06.2020г. до 27.03.2021г., тоест
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по което е образувано
ч.гр.д. № 15393/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав. В о.с.з. ответникът представи
фискални бонове за плащания, съответно от дата 05.02.2020г. за сумата в размер на 70,70
лева, представляваща плащане по фактура № 0000000091113672 от 19.08.2019г., както за
сумата от 43,88 лева от 05.02.2020г. по фактура № 0000000092484694/17.10.2019г., както и
плащане в размер на 49,06 лева на 05.02.2020г. за сумата от 49,06 лева по фактура №
0000000093173979 от 19.11.2019г., за плащане от 05.02.2020г. за сума в размер на 61,14 лева
по фактура № 0000000091784413 от 19.09.2019г. и плащане в размер на 47,47 лева на
05.02.2020г. по фактура № 0000000093860138 от 18.12.2019г. Като основание по фискалните
бонове е посочено името на ответника и абонатния номер отнасящ се до процесния имот. В
таблицата на вещото лице обаче тези суми за съответните периоди стоят като незаплатени.
Вещото лице посочи, че в таблица 2 на стр.3 от експертизата в колона 14 е посочило, че тези
суми са заплатени на дата 05.02.2020г., но не може да обясни, защо ищцовото дружество не
ги е отнесло в графа „заплатени“, вероятно поради отнасянето им към друг период, като
вещото лице посочва, че тези суми следва да се сторнират от останалата за заплащане сума
от 250,65 лева.
Съдът се консолидира с извода на вещото лице. Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този който
има непогасени няколко еднородни задължения може да заяви кое от тях заплаща, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките. Ако не заяви това погасява се най-
обременителното за него. В конкретиката на случая ответникът обаче е посочил точно
фактурата по която заплаща, отговаряща на съответния период. Вместо да отчете плащането
по съответната фактура, ищцовото дружество вероятно е отнесло плащането по стари
задължения, касаещи стар период, които не само са дължими от трето за спора лице, но и са
3
погасени по давност /следва да се посочи, че в случая претендираните и изискуеми суми,
преди дата 24.03.2019г. са погасени по давност/. Приложимата погасителна давност за
вземания за вода и ВиК услуги е тригодишната давност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия ( приложени по ч.гр.д. дело № 15393/2022 г. по описа на СРС), срокът за заплащане
задълженията по фактурите е тридесет дни от датата на фактуриране. В настоящия случай
ищецът е предприел действия по реализиране на вземането си на 24.03.2022 г., когато
давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече, което означава, че погасени по
давност са паричните суми по фактури с изтекъл срок на плащане преди 24.03.2019 г.
Приспадането на сумите по горепосочените плащания води до извод за пълна
неоснователност на главния иск, доколкото приспаднатите суми надвишават в размер
сумата от 250,65 лева, посочена като остатък от незаплатената цена за доставени ВиК услуги
в периода от 14.06.2019г. до 10.11.2021г., в рамките на процесния такъв.
Съдът следва да посочи, че ищецът не доказа в производството и реално доставеното
количество на ВиК услуги в имота. В експертизата е посочено, че за част от процесния
период е начислена вода на база поради неосигурен достъп, като по делото не са
представени писмени доказателства в тази връзка /например протоколи за неосигурен
достъп и др., а за друга част от периода е посочено, че изчисленията са по реални отчети/,
като въобще не става ясна как се отнасят тези действия в рамките на целия процесен период.
По всичко гореизложеното главният иск следва да бъде отхвърлен. Поради
отхвърляне на главния иск на отхвърляне подлежи и акцесорния такъв за лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и ответника, още повече, че съдът установи, че плащанията на ответника
предхождат подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.03.2022г. Така на ответника в
заповедното производство следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на претендираните от 300,00 лева, което не е прекомерно с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал.2,т.2, вр. ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г. в предвид датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие.В исковото производство ответникът не претендира
разноски, поради което и такива не се присъждат от съда.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу К. М. М., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че К. М. М. дължи на „/ФИРМА/,
сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 20.04.2022г. в производството по ч.гр.д. № 15393/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, за
сумата от 3900,43 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от
02.02.2012г. до 10.11.2021г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, клиентски № ************,
ведно със законната лихва, считано от 24.03.2022г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на сумата и за сумата в размер на 689,98 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 07.07.2019г. до 17.12.2021г.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на К. М. М., ЕГН
4
**********, сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5