Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди и двадесет и втора година, четвърти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова при
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 761 по описа
за 2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от
И.В.К.,
депозирана чрез адв. И.З., срещу Решение № 218/11.02.2022 година, постановено
по АНД №
258/2022 година по описа на Районен съд-Варна, ХХХVІІІ състав, с което е
потвърдено НП № 21-0433-000270/20.12.2021г. издадено от началник сектор към
ОДМВР – Варна, РУ 01 Варна, с което на И.В.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила.
Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен
акт.
Ответната страна- Началник-сектор ОД МВР Варна с
писмени бележки с. д. № 6344/19.04.2022г. оспорва жалбата.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на И.В.К.,
депозирана чрез адв. И.З., срещу НП № 21-0433-000270/20.12.2021г. издадено от
началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 01 Варна, с което на И.В.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на осн. чл. 183, ал. 2, т.
1 от ЗДвП.
От фактическа страна е
установено, че на 30.11.2021г. полицейски служители към ОДМВР Варна, сред които
св.А. установили паркиран на ул. „****
л.а. „Опел Мока“ с рег.№****. Автомобилът бил паркиран в зоната на действие на
пътен знак В27.
След справка относно
собствеността на автомобила, срещу неговия собственик- К., бил съставен фиш.
Срещу фиша е подадено
възражение, след което , на 14.12.2021г. св. А. съставил акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение св. А. описал
установените на 30.11.2021г. факти. Деянието е квалифицирано като такова по
чл.6 т.1 от ЗДП. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
бил надлежно предявен на К., който вписал в графата за възражения, че не е
извършил описаното в акта.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с
чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични
с част от възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които
да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
нарушителя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП също
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
заключение, настоящата инстанция намира, че АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в
съответствие с процесуалните правила.
Относно приложението на материалния закон съдът
напълно споделя становище на РС, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че К. е осъществил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е нарушил забраната
да не се паркира в зоната на действие на пътен знак В27 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на основание на
която е наложено административното наказание на К., предвижда ангажирането на
административнонаказателна отговорност на водач, който неправилно престоява или
е паркирал неправилно.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и мотивите
на РС – Варна, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така,
тъй като с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на
защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на
задължение на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно
административно нарушение.
Обоснован е и извода на въззивния съд, че наложените
административни наказания съответства по вид и размер на предвиденото в закона.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и
при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл,
касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно, при този изход на спора, е направеното
от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено
становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция. Ответникът не се е явил в с.з., а представените писмени бележки са
бланкетни и не спомагат за решаване на правния спор, поради което юр.к.
възнаграждение не следва да се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 218/11.02.2022 година, постановено по АНД № 258/2022 година по описа на
Районен съд-Варна, ХХХVІІІ състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……