О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ ......
гр. Добрич, 10.09. 2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен
съд, наказателна колегия, осми наказателен състав, в закрито заседание на десети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Веселин Монов
разгледа докладваното
от съдията Н.Ч.Д.№1083 по описа на
Добричкия районен съд за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от И.В.П., с ЕГН ********** *** в качеството на наследник на пострадало лице по досъдебно производство №341/2019 год. , водено по описа на
Първо РУ към ОД на МВР -Добрич, пр.пр.№ 931/2019 г. по описа на РП -
гр.Добрич, срещу постановление на РП-Добрич от 07.08.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.
С депозираната пред съда жалба се изразява
несъгласие с
прекратяване на наказателното производство на посоченото от прокурора правно основание
- чл.243, ал.1, т.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че постановлението на
прокурора и правните изводи в него се
основават единствено на експертното заключение на вещото лице, изготвило в хода
на разследването „Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп” без да са
изяснени факти, доказващи настъпило травматично увреждане от нанесен
смъртоносен удар в тила на главата на пострадалия. С жалбата се оспорва изцяло експертното
заключение по тази експертиза, което според жалбоподателя необосновано и неправилно
е било кредитирано безрезервно от представителя на държавното обвинение, при
формиране крайния извод за причината, довела до настъпване на леталния край за
пострадалия. Излагат се съображения и в насока за обективно несъответствие
между правните изводи на прокурора и конкретни фактически обстоятелства
залегнали в „протокола за оглед на местопроизшествие” от 08.04.2019 г. от
органите на полицията. В заключение с жалбата се възразява срещу
постановлението на прокурора, с което същият е приел, че данни за осъществен
състав на престъпление по текста на чл.127, ал.1 от НК и е прекратил воденото
наказателно производство на горепосоченото основание.
Съдът, като съобрази доводите изложени в
жалбата и събрани по делото писмени и гласни доказателства, чрез извършените
процесуални действия, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Предмет на преценка в настоящото
производство пред съда е законосъобразността на постановление на РП - гр.Добрич,
съобразно процесуалната разпоредба на чл. 243, ал.4 от НПК.
Досъдебното
производство е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК
със съставяне на
протокол за оглед на местопроизшествие на 08.04.2019 година от страна на
разследващия орган и незабавно уведомяване на прокурора за извършените
процесуално –следствени действия. Производството по ДП №341/2019 година по
описа на Първо РУ МВР-Добрич е водено за евентуално извършено престъпление по
чл.127, ал.1 от НК с пострадало лице – В. А. П. от гр.Добрич.
На основание събраните в хода на разследването доказателства, досъдебното производство е изпратено на РП – гр.Добрич с изготвено заключително мнение от разследващия орган, за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С
постановление от дата 07.08.2019 година на наблюдаващия прокурор от РП - гр.Добрич наказателното
производство по ДП № 341/2019 година по описа на Първо РУП към ОД на МВР-Добрич е прекратено
на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 243,ал.3 от НПК, постановлението на прокуратурата
може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо лице,
които в 7-дневен срок от получаване
на преписа
могат да атакуват постановлението пред съответния първоинстанционен съд.
Съдът, след като съобрази приложените по
делото доказателства за връчване на постановлението на наследниците на пострадалия счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл.243, ал.3 от НПК от лице, разполагащо с активна процесуална
легитимация, при което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество обаче,
съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
След съвкупен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, съдът приема, че в хода на проведеното разследване в
досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени-действия
насочени изцяло към разкриване на обективната истина за причината, довела до настъпване на смъртта на
пострадалото лице В. А. П.. В този ред на мисли, освен извършения оглед на
местопроизшествието, обективиран в
„протокол за оглед на местопроизшествие” в хода на разследването са били
назначени и изготвени „съдебно-медицинска експертиза на аутопсия на труп” и „химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта” на починалия. Разпитани са също множество свидетели, включително и
най-близки родственици, които са поднесли важна и безпротиворечива информация
за местопребиваването на дееца, неговото ежедневие и поддържани контакти с други
лица. След като е подложил на анализ и преценка на събрания по делото
доказателствен материал, правилно и обосновано представителят на държавното
обвинение е достигнал до извода, че в разглеждания случай няма събрани безспорни
доказателства доказващи наличие на виновно осъществен състав на престъпление по
чл.127,ал.1 от НК, по който текст е водено наказателното производство. При
постановяване на своя акт прокурорът се е позовал и е основал правните си изводи
за причината за настъпване на смъртта най-вече от заключението на съдебно-медицинска експетиза за аутопсия на труп №37/2019 година,
както и установените с нея заболявания при огледа извършен от вещото лице. Безспорно,
че в хипотезата за настъпила смърт държавният обвинител се е ръководил от разпоредбата
на чл.145 ,ал.2, т.1 от НПК, която със
силата на императива налага за разследващия орган да бъде изготвена СМЕ
задължително в случаите, когато съществува съмнение относно смъртта.
От представеното експертно
заключение, даващо ясен, изчерпателен и научно-обоснован отговор на въпроса за
причината за смъртта на Васил Асенов П. научаваме, че тя е вследствие на „ОСТРО
НАРУШЕНИЕ НА СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ, ДОВЕЛО ДО ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ”.
Заключението си експертът аргументира и основава
след обстоен външен и вътрешен оглед на трупа, уста, шия, гърди, коремна
кухина, както и на извършени изследвания по кръстосания метод при определяне на
кръвната група - ”О” /алфа бета/. В него е посочено също, че по ГХМ е
установено наличие на 1,52% етилов алкохол в кръвта. Метилов алкохол съдебният лекар
не е установил. Не следва да се подминава и друг факт, че в заключението
изрично се посочва, че при огледа на трупа са установени редица заболявания:
хирептрофия на сърцето; миокардиосклероза и коронаросклероза; дифузна стеатоза,
предциротична фиброза на черния дроб; изразена цианоза на вътрешните органи;
тежък белодробен и мозъчен отток. Доколкото експретното заключение дава ясен и изчерпателен
отговор на всички поставени въпроси по изготвената СМЕ може да се заключи, че правилно
същото е било кредитирано безрезервно от представителя на държавното обвинение
при формиране на крайния извод за причината, довела до настъпване на смъртта.
Състоятелен е и друг извод на прокурора, основаващ се също на заключението на вещото
лице, а именно, че при внимателен оглед на трупа не са били установени травматични или други увреждания, които да
имат отношение към настъпване на смъртта. В контекста на изложеното вещото лице
е изключило настъпването на смъртта да е вследствие на нанесено травматично
увреждане от друго лице, след упражнена пряка физическа сила върху пострадалия
– извод, който законосъобразно прокурорът е споделил изцяло, доколкото той се
подкрепя от другите събрани по делото доказателствени източници.
На следващо място следва да се
отбележи, че в съставения на място „протокол за оглед на местопроизшествие” от 08.04.2019
год. липсва описание на установени фактически обстоятелства, които да внасят
основателно съмнение относно извода, че към момента на настъпване на
смъртта пострадалият е бил сам в
жилището си и тя го е покосила безвъзвратно. Направеното подробно описание на
фактическата обстановка в жилището и разположението на намерения труп,
изключват изцяло версията за настъпила смърт, вследствие на причинен
смъртоносен удар в тила на главата от друго „трето” лице - в каквато насока са несъстоятелните
и правно неиздържани претенции на жалбоподателя. Изцяло неправилно и
неиздържано жалбоподателят твърди, че доколкото прокурорът в постановлението си
е бил посочил за липса на „трето лице” подбудител към самоубийство, но не е
коментирал за „втори” човек , прининител на смъртта, не ставало ясно как
пострадалият ...”сам си е нанесъл смъртоносен удар в тила на главата..”! Тук е
мястото ясно да се подчертае, че под термина „трето лице” прокурорът е имал
предвид друго /външно/ лице, което да е причинило насилствена смърт на
пострадалия, вследствие на упражнено пряко физическо насилие. Поради липсата на
безспорни факти доказващи установени травматични увреждания по трупа от друго
лице, логично и правилно държавният обвинител е изключил възможността да се
търси евентуална връзка на тази плоскост – увреждания и настъпила смърт. По
изложените съображения, съдът отхвърля като несъстоятелни претенциите на
жалбоподателя, че в постановлението липсва коментар как пострадалият сам си е
нанесъл смъртоносен удар сам в главата в домашни условия, както и че има данни
за присъствие на друго лице в жилището. Версия, която не кореспондира и
дистанцира от безспорно установени факти в досъдебното производство, че причината
за настъпване на смъртта се дължи на „ОСТРО НАРУШЕНИЕ НА СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ,
ДОВЕЛО ДО ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ”.
В
подкрепа на застъпеното становище, че в разглеждания случай няма събрани
безспорни доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.127,ал.1 от НК в постановлението си прокурорът се е позовал също и на заключението дадено в
изготвената „Химическа експертиза” №52/25.03.2019 год. От него съдим
безпротиворечиви, че в изпратената по надлежния ред за изследване кръв взета от
трупа на пострадалия е било установено наличие на етилов алкохол в съотношение
1,52% . Макар и да е допусната техническа грешка от прокурора при посочване на
номера и датата на изготвяне на химическата експертиза /погрешно е посочено
хим.експретиза №52/25.03.2019 год., вместо №
83/ 28.05.2019 год. /, този технически пропуск не компрометират крайният
извод на експерта, че в кръвта иззета от трупа на В. А. П., изпратена по
надлежния ред за изследване в лабораторията на здравното заведение
/МБАЛ”Св.Анна”-Варна/ , се доказва наличие на етилов алкохол 1,52%.
Все в насока на изложеното становище от прокурора са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. В тях няма изложени факти
и обстоятелства, които да доказват
субсумиране на състава на чл.127,ал.1 от НК и да налагат като краен извод, че
пострадалият е бил подпомогнат или склонен да сложи край на живота си от друго
лице,неустановено в хода на разследването. От анализа на цитираната разпоредба -
чл.127,ал.1 от НК е видно, че изпълнителното деяние на склоняване към
самоубийство се изразява в психическо въздействие и мотивиране на самоубиеца, в
резултат на което той решава да посегне на живота си. При това от суб.страна
деецът трябва да осъзнава, че пострадалият не е формирал суицидно решение и ще
стигне до реализирането му именно под въздействие на упражнена психическа
интервенция / в тази насока виж Реш. №7/15.01.1985 год. по н.д. № 683/84 год.
на І-во н.о. на ВС на РБ; Реш.№82/26.04.2016 г. по н.д.№285/16 год. на ІІ-ро н.о.
на ВКС и др./. Безспорно, че в хода на проведеното разследва в досъдебното
производство такива данни за осъществено психическо въздействие върху жертвата от
страна на друго / трето/ лице няма събрани. Тъкмо обратното. Представените по
делото доказателствени източници обезпечават в достатъчна степен крайния и
едночначен извод, че в случая няма безспорни факти доказващи за наличие на
виновно осъществен състав на престъпление по чл.127,ал.1 от НК от друго лице,
по който текст е водено наказателното производство.
За да формира
вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НК основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички доказателства по делото, прокурорът е коментирал и анализирал
поотделно и в тяхната доказателствена съвкупност събраните по досъдебното
производство доказателства. Позовал се е на приоритенто на експретните
заключения на вещите лица, дадени в СМЕ за аутопсия на труп №37/2019 г. и
Химическата експертиза №83/28.05.2019 год., при което е достигнал
да правилен и обоснован извод, относно причината за настъпване на смъртта на
постадалото лице В. А. П., приемайки, че тя е вследствие на „ОСТРО НАРУШЕНИЕ НА
СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ, ДОВЕЛО ДО ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ” - извод, който
настоящият съдебен състав споделя изцяло като обоснован и правилен.
При така изложените правни съждения и
мотиви, съдът намира за законосъобразно и правилно постановлението от 07.08.2019
година на Районна прокуратура - гр.Добрич, с което на правно основание чл.243, ал.1,
т1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено Досъдебно производство
№341/2019 година по описа на Първо РУ на МВР-гр.Добрич /пр.пр.№931/2019 год. по
описа на РП-гр.Добрич/ водено за извършено престъпление по чл.127, ал.1 от НК.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Добричкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
П О Т В Ъ Р Ж Д
А В А постановление на Районна прокуратура гр.Добрич от дата от 07.08.2019
год., с което е прекратено Досъдебно производство №341/2019 година по
описа на Първо РУ към ОД на МВР – гр.Добрич, водено за извършено
престъпление по чл.127, ал.1 от НК .
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
жалбоподателя, на РП-гр.Добрич за сведение и да се приложи по досъдебното
производство.
Съдия:
/ Веселин Монов /