Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260683 /20,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на десети март 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гр. д. № 3105/2020 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба вх. № 276441/02,11,2020 г. от Г.А.И. с ЕГН **********; против
решение № 260869/15,10,2020 г., постановено по гр. д. № 19681/2019 г. на РС
Пловдив, 18 гр. състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за
незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост, без да се сочи в какво се изразяват нарушенията и кои
фактически или правни изводи на съда се оспорват. От въззивния съд са иска за
отмени обжалваното решение и да отхвърли иска. Депозираното допълнение към въззивната
жалба с вх. № 280208/17,11,2020 г., е предявено след изтичане на срока по чл.
259 от ГПК, поради което е недопустимо да се обсъжда.
Ответникът
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
І. за пределите на въззивното производство:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното
производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение
на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на
обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна
норма.
ІІ. по същество:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 288, ал. 12 вр. с
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. с чл. 249 и чл. 259 КЗ /отм./. Предявен от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; против Г.А.И. с ЕГН **********.
От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1107,21 лева по щета №
110333/20.04.2014 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди
възникнали в резултат на ПТП настъпило на 28.09.2014 г. в гр. Пловдив по лек
автомобил „Шкода Октавиа“ с *** собственост на Д. И. М. ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
не признава исковете.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за основателен и е и
осъдил ответника да заплати на ищеца претендираната сума ведно със законната
лихва, както и сторените за производството деловодни разноски.
Въззивната
жалба е бланкетна – сочи общо само предвидените в закона основания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, без да въвежда конкретни оплаквания
относно възприетата от съда фактическа обстановка и правни изводи.
При
направената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че това решение
е валидно и допустимо.
При
неговото постановяване не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Ето
защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260869/15,10,2020 г., постановено по гр. д. № 19681/2019 г. на РС
Пловдив, 18 гр. състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: