Решение по дело №1383/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от м. д. - д. и Л. М. Х. - управители в неограничено отговорния съдружник „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк.Е. Г., против Решение № 626/26.04.2023г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1143/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № КХ-8/13.02.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, с което за нарушение на чл.18, § 2 от Регламент (ЕО) № 178/2022 за установяване на общи принципи и изисквания в законодателството в областта на храните и на основание чл.131, ал.1, т.5 от Закона за храните, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуалния нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че обжалваното решение е немотивирано и ВРС неправилно е приел, че нарушението правилно е квалифицирано по чл.18 от Регламент № 178/2002г., като изобщо не е тълкувал същността и приложимостта на тази разпоредба. Твърди, че ЛИДЛ има действаща система за проследимост, документи от която са били представени на контролните органи, както и че от съставяните от контролните органи протоколи от извършени други проверки, се установява, че системата за проследяване е ефективна. Сочи, че ВРС неправилно не е кредитирал представените доказателства, както и обстоятелството, че без система за проследимост ЛИДЛ не би могло да оперира на територията на България. Сочи и че системата на ЛИДЛ има специфики, които я отличават от малките самостоятелни хранителни магазини, т.к. е единна, обединяваща логистичните центрове (т.е. складовете в Кабиле и Равно поле) и магазинната мрежа (филиалите, т.е. отделните магазини). Логистичните центрове - складове и филиалите - магазините, са две звена от едно „предприятие за производство и търговия с храни“. Всички звена оперират на едно и също ниво - търговия на дребно, а стопанският субект в областта на хранителната промишленост по смисъла на закона е „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕНД КО“ КД (а не логистичните центрове - складове, още по-малко който и да е отделен филиал/магазин), което гарантира спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие - чл.3, § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002г. Отделните филиали на ЛИДЛ (магазините, супермаркетите), както и логистичните центрове, не са самостоятелни търговци или самостоятелни стопански субекти в областта на хранителната промишленост. Между логистичните центрове и филиалите се извършва изцяло вътрешен обмен на стоки и документи, за който вътрешен оборот Регламент № 178/2022г. не изисква системи за документиране на проследяемостта. Ето защо, храните се доставят във филиала само с търговски документ с артикулен номер. Логистичните центрове са единственото място, от което Лидл - магазините получават стока, а Лидл - магазините са единствените магазини, на които логистичните центрове доставят стоки. Този процес се покрива от единна обща Лидл система, посредством която проследимостта е непрекъсната, ясна и движението на храните от логистичните центрове към магазините е идентифицируемо. Всички регистрации на Лидл - магазините, с оглед на действащи уведомителни или разрешителни режими, изхождат от и са на името на едно и също юридическо лице - „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД. В случая при извършената проверка ЛИДЛ е предоставил налични складови разписки, от които се вижда, че стоката в търговската зала на проверявания филиал е доставена от логистичния център на ЛИДЛ. ЛИДЛ е в състояние, при поискване от контролните органи, да предостави по електронен път информация за това откъде и от кого са доставени храните в самия логистичен център, преди да стигнат до филиала. Предвид обема на асортимента от предлагани стоки, търговските документи, съдържащи подробна информация, се съхраняват в електронна форма и се предоставят на филиалите по места, при поискване от страна на контролните органи. Твърди се и че документирането по този начин не противоречи на закона, в който смисъл е Писмо на БАБХ с изх. № КХ-71/17.01.2023г. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответната страна - директора на Областна дирекция по Безопасност на храните - Варна, чрез гл.юрк. Е. Р., оспорва жалбата по съображения в писмено възражения с вх. № 44422/13.06.2023г. Намира за необосновани твърденията в жалбата, че въззивният съд не е изследвал доколко разпоредбата на чл.18 от Регламент № 178/2002г. действително е нарушена от дружеството, както и че на проверяващите са представени доказателства за ефективно действаща система за проследимост, като сочи, че това твърдение се опровергава от показанията на актоставителя, според които в проверявания обект няма такава система. Сочи, че по арг. от дефиницията за „възможност за проследяване“ в чл.3, т.15 от Регламента, изискването е във всеки един момент и на всеки един етап от дистрибуцията на храни, тази информация да може да бъде предоставена с цел индивидуализиране на всеки един хранителен продукт, във всеки един момент. В тази връзка твърди, че транспортирането на хранителни продукти от централен склад на ЛИДЛ до всеки един от магазините на веригата, представлява самостоятелен етап от разпространението на храните, поради което не е достатъчно касаторът да притежава единна информационна система в Централната складова база, относно хранителните продукти, разпространявани в обектите из страната, т.к. търговецът следва да осигурява информация, която ги идентифицира във всеки един етап до предлагането на краен потребител, което налага извод, че и при разпространение на хранителните продукти в рамките на веригата от магазини на търговеца, информацията следва да съпътства продуктите по начин, да бъде предоставена при поискване от компетентните органи. Централната складова база на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ дистрибутира хранителен продукт до конкретен филиал (магазин) на ЛИДЛ, който представлява самостоятелен етап от разпространението на този продукт, за който самостоятелен етап следва да съществува възможност за проследяването му посредством документи, които придружават стоката с включени партиден номер и срок на годност. Филиалите на ЛИДЛ са самостоятелни търговски обекти, регистрирани по ЗХ, вписани в националния публичен регистър на БАБХ и не освобождават от отговорност същите в качеството им на търговски субекти да осигурят възможност за проследяване на храните. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че във връзка с постъпил сигнал вх. № 4/05.01.2023г. относно охладена сурова сланина, закупена от обект, стопанисван от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, находящ се в гр.Варна, ***, на 06.01.2023г. била извършена проверка на обекта от инспектори в отдел „КХ“ при ОДБХ-Варна. В хода на проверката било установено, че продуктът - сурова гръбна сланина, е изложен в търговската зала, хладилно съоръжение № 37, като при поискване дружеството не представило на компетентните органи системи и процедури по отношение проследяване на постъпилите в обекта храни /партиден номер и срок на годност/. За продукта бил представен търговски документ за произход - товарителница ***/03.01.2023г. за доставени в централен склад в с.Равно поле, 45 бр. пакета с общо количество 439,50кг., като част от същото евентуално било доставено от централен склад до филиал „191 - Лидл, к.к. „***“ на 05.01.2023г. със стокова разписка № ***/05.01.2023г., на която не бил отбелязан партиден номер и срок на годност, а само артикулен номер, артикул и количество, като с тази информация не можело да се извърши проследимост на продукта. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № 019614/06.01.2023г. Било прието, че „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е извършило нарушение на чл.18, § 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за което бил съставен АУАН № 4/03.01.2023г., а въз основа на него било издадено НП № КХ-8/13.02.2023г., с което на основание чл.131, ал.1, т.5 ЗХ, била наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, и са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, като в АУАН се съдържа подробно описание на същото, на обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация. ВРС е кредитирал показанията на актосъставителя - св.М., според които при проверката, в продължение на няколко часа, не били представени документи за произхода на конкретния продукт, а само стокова разписка, в която липсвал партиден номер и срок на годност, които да бъдат обвързани с този продукт. В обекта липсвали дневници за стоките, като такива се водели в централния склад, намиращ се в друго населено място. В хода на проверката не била представена документация за проследяване на засегнатата партида, като обектът бил регистриран като самостоятелен търговски обект. При тези факти ВРС е обосновал извод, че дружеството е годен субект по смисъла на чл.3, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002г. на вмененото му нарушение по чл.18, § 2 от Регламента, поради което правилно АНО му е наложил имуществена санкция по чл.131, ал.1, т.5 ЗХ. Прието е, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че на 06.01.2023г. дружеството не е разполагало със системи и процедури, позволяващи проследяване на установените в хода на проверката продукти, на всички етапи на производство, преработка и разпространение по смисъла на чл.3, § 15 от Регламента. Представените стокови разписки не касаят проверения продукт и не са носители на информация, с която търговецът е длъжен да разполага, относно входящ контрол на храни и суровини, които са предназначение за влагане в производството на готов продукт, с информация за произход, партидност, условия и срок на съхранение, производител или доставчик. Доколкото с НП е наложена санкция за липсата на възможност за проследяване на установената в хода на проверката храна, ВРС е приел, че е създаден риск за здравето на хората и нарушението не може да се квалифицира като маловажно.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съображенията на настоящия касационен състав са следните:

Административнонаказателната отговорност на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е ангажирана за нарушение по чл.131, ал.1, т.5 ЗХ, вр. чл.18, § 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002г.

Според съображение 12 от Регламента, за да се гарантира безопасността на храните, е необходимо всички аспекти на хранителната верига да се разглеждат като един непрекъснат процес, започващ от и включващ първичното производство и производството на фуражи до продажбата или доставката на храни до потребителите, тъй като всеки елемент може да има потенциално въздействие върху безопасността на храните.

Освен това съображение 28 от Регламента предвижда, че функционирането на вътрешния пазар на храни и фуражи може да бъде застрашено, когато е невъзможно да се проследяват храните и фуражите. Поради това е необходимо да се създаде всеобхватна система за проследяване в сферата на производство на храни и фуражи така че да могат да се извършва целенасочено и прецизно изтегляне от пазара или да се предоставя информация на потребителите или на контролните органи, и по този начин да се избягва потенциалната опасност от ненужно по-голямо разстройство на пазара в случай на проблеми, свързани с безопасността на храните.

Според съображение 30 към Регламента, стопанските субекти в сферата на производство на храни най-добре от всеки друг могат да изработят безопасна система за доставка на храни и за гарантиране безопасността на доставяните от тях храни; поради това те следва да носят най-голямата юридическа отговорност за гарантиране безопасността на храните.

Съгласно дефинициите в чл.3, съответно в точки 2, 3, 7, 8, 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002:

т.2 - „предприятие за производство на храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни;

т.3 - „стопански субект в хранителната промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни;

т.7 - „търговия на дребно“ означава преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, и включва терминали за дистрибуция, заведения за обществено хранене, столове, ресторанти и други подобни услуги в областта на храните, магазини, центрове за дистрибуция на супермаркети и пунктове за продажба на едро;

т.8 - „пускане на пазара“ означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне;

т.15 - „възможност за проследяване“ означава способността за проследяване на дадена храна, фураж, животно, което се отглежда за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в храна или фураж, през всички етапи на производство, преработка и разпространение;

т.16 - „етапи на производство, преработка и разпространение“ означава всеки етап, включително внос, от, и включително, първичното производство на дадена храна, до, и включително, нейното съхранение, транспорт, продажба или доставка до крайния потребител, и в зависимост от случая, вноса, производството, приготвянето, съхранението, транспорта, разпространението, продажбата и доставката на фуражи;

Съгласно чл.18, § 2 от Регламента, стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна или фураж. За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна.

Правилно от събраните по делото доказателства ВРС е приел за установено, че за конкретния продукт - сурова гръбна сланина, предлаган за продажба в обект, стопанисван от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, находящ се в гр.Варна, к.к. ***, в хода на проверката на 06.01.2023г. на контролните органи от БАБХ не са представени документи, от които да се извърши проследимост на продукта по смисъла на чл.3, т.15 от Регламента. За продукта е представена стокова разписка № ***/05.01.2023г., издадена от Лидл БГ (централа) до обект 0191 - к.к. ***, в която са вписани само артикулен номер, артикул и количество, не и номер на партида, който да се обвърже с конкретен търговски документ за произход. Такъв документ е представен за стока, доставена в централен склад в с.Равно поле, като предвид съдържанието на стоковата разписка, с която стоката е насочена към конкретния магазин, същата не може да бъде идентифицирана, като доставена именно с този документ. При така установените факти, правилно е прието, че съхраняваната в проверявания обект документация не дава възможност да се извърши проследимост на продукта и е извършено нарушение на чл.18, § 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002г., наказуемо по чл.131, ал.1, т.5 ЗХ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че АНО и ВРС не са отчели спецификите на въведената от ЛИДЛ система за проследимост, както и структурата на предприятието, която обхваща логистичните центрове (складове) и филиалите (магазините).

Действително складовете и магазините са звена на предприятието за производство и търговия с храни, което се контролира от стопанския субект по смисъла на чл.3, т.3 от Регламента - „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, но както следва от дефиницията в тази разпоредба, както и от дефинициите по чл.3, т.15 и т.16 от Регламента за „възможност за проследяване“ и „етапи на производство, преработка и разпространение“, в тежест на стопанския субект е възложено задължението да гарантира спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие, през всички етапи на производство, преработка и разпространение.

Такъв етап по смисъла на чл.3, т.16 от Регламента е и насочването на храните продукти от складовете към магазинната мрежа, поради което филиалите (магазините) следва да са неразделна част и да са обхванати от единната система за проследимост. Как конкретно - по какъв начин и с каква документация, ще бъде организиран вътрешния обмен на стоки между логистичните центрове и филиалите, е по преценка на самия стопански субект, който контролира предприятието, стига обаче този начин да осигурява проследимост на храните по смисъла на чл.3, т.15 от Регламента. Само по този начин внедрената система за проследимост може да гарантира в максимална степен безопасността на храните и да се изпълнят целите по чл.1 от Регламент (ЕО) № 178/2002г.

Неоснователно касаторът се позовава и на представените с въззивната жалба протоколи от идентични инспекции, приключили със заключение, че не се установяват несъответствия с изискванията на закона, т.к. тези констатации са за друг период, други търговски обекти, стопанисвани от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД и други стоки. Отделно, в КП от 05.12.2022г. относно проверка на супермаркет „Лидл“, находящ се в гр.***, е констатирано, че в обекта има разработена и внедрена СУБХ и се водят записи по утвърдените образци.

По изложените съображения настоящата инстанция преценява, че ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.5, вр.ал.1 ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, а именно в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 626/26.04.2023г. на ВРС, 13-ти състав, постановено по НАХД № 1143/2023г.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от м. д. - д. и Л. М. Х. - управители в неограничено отговорния съдружник „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: