Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: Постъпила е искова молба от „О. И. Х.” Е. В. против „ЕС Е. Е. Б. ”Е. В. Т.. Ищецът твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело 87/2012г. по описа на СИС при ВТРС, по което самият ищец е длъжник. Твърди се, че „ЕС Е. Е. Б. ”Е. В. Т. се легитимира с изпълнителен лист, издаден от АС В. по търговско дело № 98/2010 на същия съд в полза на ЗКПУ „Р.” с. В., както и с договор за цесия от 04.02.2009 г. Твърди се, че „ЕС Е. Е. Б. ”Е. В. Т. не е участвал като страна в производството по търговско дело 98/2010г. на АС В., по което страни са били ЗКПУ „Р.” с. В. и „О. И. Х.”Е. В.. След като се е снабдил с изпълнителен лист от 23.04.2010г. по посоченото дело ЗКПУ „Р.” с. В. е образувал против „О. И. Х.”Е. В. изпълнително дело № 193/2010г. на ЧСИ Р. К. Производството по това изпълнително дело е било прекратено чрез постановление за прихващане на две насрещни вземания по изпълнителни дела, от дата 21.06.2010г. След изготвяне на това постановление взискателят по изпълнителното дело с нарочен протокол, изготвен от ЧСИ Касабова е взел изпълнителния лист, като не е разрешил физически на ЧСИ Касабова с оглед вменените й от закона правомощия да направи съответните отбелязвания и по–конкретно отбелязване, че изпълнителното дело е прекратено по реда на чл. 433,ал.1 от ГПК- поради прихващане на насрещни вземания. Изпълнително дело № 87/2012г. на Съдебния изпълнител при ВТРС било образувано въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист, върху който не били направени съответните отбелязвания. Ищецът твърди, че не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия от страна на ЗКПУ „Р.” с. В. и оттам задължението му не е изискуемо. Според ищеца „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. няма качеството на кредитор спрямо него и не му се дължи нищо. Вземането на ответника било само и единствено твърдяно с оглед представените по изпълнителното дело доказателства. Според ищеца всички посочени по-горе обстоятелства представляват нови факти и обстоятелства, които са настъпили след съдебното дирене в производството, по което е издадено и изпълнителното основание /изпълнителен лист от 23.04.2010г. на АС В./. По изпълнително дело 87/2012г. на ДСИ при ВТРС било налице първоначално несъществуващо изпълнително основание, по представен изпълнителен лист, за дължимост на описаната в него сума, което било пречка за провеждане на принудително изпълнение. Договорът за цесия, цитиран по-горе бил съставен само и единствено за целите на изпълнителното дело, за да може „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. да претендира повторно заплащане на една и съща сума по изпълнителния лист от дата 23.04.2010г.на АС В. С постановление от 16.05.2012г. ДСИ прекратил воденото пред него изпълнително дело 87/2012г., но това постановление било отменено от ВТОС с решение № 526/14.09.2012г. Така единствената възможност на ищеца да установи недължимост на сумата по изпълнителния лист от дата 23.04.2010г.на АС В. била да предяви иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че дружеството „О. И. Х.”Е. В. – длъжник по изпълнително дело № 87/2012г. на ДСИ при ВТРС не дължи на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т.- взискател по същото изпълнително дело сумата по изпълнителния лист от дата 23.04.2010г. на АС В. в размер на 33156лв. ведно с всички разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. е оспорил предявения против него иск. Сочи, че не е извършено посоченото в исковата молба прихващане между вземанията на ЗКПУ „Р.”, с. В. и „О. И. Х.”Е. В., тъй като „О. И. Х.”Е. В. нямал вземане против ЗКПУ „Р.” с. В. По тази причина изпълнителния лист от дата 23.04.2010г.на АС В. бил върнат на ЗКПУ „Р.” с. В. без никакви отбелязвания. По отношение възраженията, касаещи договора за цесия, ответникът твърди, че ищецът към момента знае за съществуването на тази цесия. С допълнителна искова молба ищецът е депозирал искане за привличане на трето лице – помагач по делото, както и доказателствени искания. Не са наведени нови доводи и твърдения. Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил. В. Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното: С Решение № 36/16.04.2010г., постановено по в.т.д. № 98/2010г. на АС В. „О. И. Х.”Е. В. е потвърдено Решение № 4457/23.11.2009г. на ОС В. по т.д.№ 70/2009г., с което е осъден да заплати на ЗКПУ „Р.” с. В. сумата от 31188,12лв, представляващи незаплатена цена на доставен и 251 184 кг. Ечемик Въз основа на това решение на 10.04.2010г.е издаден изпълнителен лист в полза на ЗКПУ „Р.” с. В. за сумата от 31 188,12лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда 26.01.2009г. и разноски по водене на делото пред двете инстанции. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 193/2010г. по описа на ЧСИ Р. К. с район на действие района на В. Окръжен съд. Изпълнението по това производство е прекратено с постановление за прихващане на насрещни вземания по висящи изпълнителни дела от 21.06.2010г., като съдебният изпълнител е приел, че вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. спрямо „О. И. Х.”Е. В. по изпълнително дело 193/2010г. следва да се прихване с вземането на „О. И. Х.”Е. В. против ЗКПУ „Р.” с. В. по изпълнително дело 197/2010г. по описа на същия ЧСИ. С протокол от 22.06.2010г. изпълни‗елният лист, издаден по втд 98/2010г. на АС В. е върнат на ЗКПУ „Р.” с. В. чрез пълномощника му адвокат А. Ч. Съгласно удостоверение от 03.07.2010г. на ЧСИ К. изпълнителният лист е бил върнат в оригинал, без на ЧСИ да е било позволено да извърши отметка относно погасяване на вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. С договор за цесия от 04.02.2009г. ЗКПУ „Р.” с. В. е прехвърлила на „Е. Е. Б.”Е. В. Т. вземането си по фактура 8386/06.07.2004г. и по фактура 8392/29.07.2004г. двете в общ размер 33156лв. срещу сумата от 23220лв. Не се спори по делото, че това е вземането, обективирано в решенията на ОС и АС В., цитирани по-горе, като за това вземане е издаден и процесният изпълнителен лист от 23.04.2010г. Въз основа на така сключения договор за цесия и изпълнителния лист „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. е поискал образуването на изпълнително производство спрямо „О. И. Х.”Е. В. пред ДСИ при ВТРС. Образувано е изпълнително дело № 87/2012г. на СИС при ВТРС. С постановление от 16.05.2012г. ДСИ при ВТРС е прекратил изпълнителното дело, като е приел, че изпълняемото право е погасено чрез прихващане. Това постановление е отменено. За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото приходен касов ордер 242/05.03.2009г. от името на „Е. Е. Б.”Е. В. Т. по договор за цесия ЗКПУ „Р.” с. В. е получила 33156лв, внесени от З. М.. Съгласно ПКО 245/ 04.03.2009г. На 04.03.2009г. с ПКО № 245 от същата дата „ЕС Е. Е. Б. ”Е. В. Т. е получил краткосрочен заем от З. Д. М. – 15 000лв. и Х. Д. Р. - 18156лв. Кооперация „З.” с. В. с РКО 8/23.12.2008г. е платила на ЗКПУ „Р.” с. В. сумата от 25126лв. по договор за цесия от 01.08.2008г. В ЗКПУ „Р. ” с. В. към 31.12.2012г. дебитното салдо на сметка 501-„каса” в лева е 23544,85лв. Вещото лице заключава, че по изпълнително дело 197/2010г. на ЧСИ К., по което взискател е „О. И. Х.”Е. В., а длъжник ЗКПУ „Р.” с. В. се съдържат множество изпълнителни листи. От взискателя по това дело е внесена сума от 92 198,33лв. за удовлетворяване вземанията на присъединените кредитори. След извършено разпределение сумата, дължима от ЗКПУ „Р.” с. В. на „О. И. Х.”Е. В. е в размер на 58 562,49лв. главница, а към 21.06.2010г. цялото вземане на „О. И. Х.”Е. В. по посоченото изпълнително дело е 79 303,32 лв. По изпълнително дело № 193/2010г. на ЧСИ К. според заключението вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. е било в общ размер на 33504,12лв. Остатъкът от вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. по изпълнително дело 217/2008г. на ЧСИ В. Г. с длъжник „О. И. Х.”Е. В. е в размер на 58 244,46лв. Копия от изпълнителните дела са приложени към делото. С определения от 02.07.2013г. и от 03.06.2013г. е открито производство по оспорване истинността на ПКО243/05.03.2009г., РКО 1/05.03.2009г. и ПКО 245/04.03.2009г. относно датата на съставянето им и обстоятелствата, отразени в тях.Съгласно РКО 1/2009г. „ЕС Е. Е. Б. ”Е. В. Т. е заплатил на ЗКПУ „Р.” с. В. сумата от 33156лв. По делото се събраха и гласни доказателства- показанията на свидетелите Х. З. М. и С. Й. М. Първият свидетел е бил управител на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. при сключване на договора за цесия на процесното вземане. Той заявява, че сумата, дължима по договора е заплатена от него. Свидетелката М., която води счетоводството на ЗКПУ „Р.” с. В. и „Е. Е. Б.” Е. В. Т./ за дружеството от 2013г./ заявява, че ПКО 245 / 04.03.20090г. е бил осчетоводен през 2012г. ПКО 243/ 05.03.2009г. не й е бил предоставян. По повод осчетоводения ордер М. твърди, че преди осчетоводяването му през 2012г. Х. Д. / председател на ЗКПУ „Р.” с. В./ й е представил голяма сума пари, която носел в чанта. Казал й, че са над 30 000лв. тази сума била изплатена в последствие за цесионния договор. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.124,ал. 1 от ГПК вр. с чл. 439 от ГПК, като ищецът твърди, че не дължи на ответника сума по изпълнителния лист от дата 23.04.2010г.на └С В., въз основа на който спрямо него е образувано изпълнително дело № 87/2012г. на ДСИ при СИС при ВТРС. Твърди, че обстоятелствата, на които основава иска си, са възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден процесният изпълнителен лист. Този иск е неоснователен и недоказан. На първо място, от данните по делото безспорно се установява, че спорното вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия още преди приключване на съдебния спор по повод на същото. Въпреки това съдът счита, че ищецът е узнал за прехвърлянето едва при получаване на исканите от него преписи от цялото изпълнително дело 87/2012г. на СИС при ВТРС, което е станало на 14.05.2012г., видно от данните по самото дело. Няма данни покана за доброволно изпълнение по това дело да е връчвана. При това положение твърдението на ищеца, че процесният договор за цесия не му е съобщен надлежно по реда на чл. 99, ал. 3 от З ЗД е неоснователно. С получаване на препис от цялото изпълнително дело, към който е приложен и договорът за цесия, ищецът се счита уведомен редовно за извършеното прехвърляне на вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. спрямо него. Дори и да не бе съобщена надлежно цесията, този факт не обосновава по никакъв начин недължимост на вземането на ответника спрямо ищеца. Той би имал значение само ако ищецът бе изпълнил задължението си на първоначалния кредитор, но в случая не е налице тази хипотеза. Същото се касае и до факта дали сумата по процесния договор за цесия е платена реално, или не, по делото са представени платежните документи, удостоверяващи движението на парични средства между ЗКПУ „Р.” с. В. и „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. . От тези документи е видно по какъв начин „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. се е сдобил със средствата, необходими за заплащане цената по договора за цесия, както и че тези средства са заплатени на цедента. Ищецът е оспорил достоверността на съдържанието на трите касови ордера, отразяващи получаване на сума в заем от „Е. Е. Б. ”Е. В. Т., разходването на тази сума за заплащане цената по договора за цесия, респ. получаването на същата сума от цедента. От разпита на свидетелите М. и М., както и от заключението на вещото лице по делото става ясно, че сумата, представляваща цена по процесния договор, е била реално предадена от „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. на ЗКПУ „Р.” с. В. В този смисъл оспорването на ищеца, че трите платежни документа не отразяват реално обстоятелствата, посочени в тях и че датата им на съставяне е недостоверна, се явява неоснователно. Чрез посоченото оспорване ищецът се домогва да докаже, че цената по договора за цесия не е реално заплатена. Този факт обаче по никакъв начин не обосновава недължимост на вземането на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т.- цесионер по договора, ако бе доказан по делото. Той би могъл да породи облигационни права за цесионера, но не прави договора за цесия невалиден, още по-малко пък освобождава длъжника по вземането от задължението да го изпълни. На следващо място, от данните по делото се установява, че след образуване на изпълнително дело 193/2010г. на ЧСИ К., същата е прекратила изпълнението с мотива, че е извършила прихващане на насрещни вземания между прехвърлителя на вземането ЗКПУ „Р.” с. В. и „О. И. Х.”Е. В. Такива вземания безспорно са били налице, видно от представените изпълнителни дела и заключението на вещото лице. Прекратяването е извършено безспорно след приключване на съдебното дирене по в.т.д. № 98/2010г. на АС В., но това прекратяване няма никакъв погасителен ефект. Това е така, защото съдебният изпълнител няма правомощие да извършва прихващане. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД прихващането се извършва само по силата на изявление на страните в едно правоотношение и то при наличието на другите предпоставки на този законов текст. В този смисъл категорично вземането на ЗКПУ „Р.” с. В. не е било погасено по никакъв начин. Това вземане, валидно прехвърлено на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. като кредитор, съществува и към момента, тъй като няма данни да е погасено нито чрез прихващане, нито по какъвто и да било друг начин. В заключение фактите, доказани по делото и настъпили след приключването на съдебното дирене по в.т.д. № 98/2010г. на АС В. не обосновават недължимост на вземането, предмет на предявения установителен иск, поради което той следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и¨ецът следва да заплати на ответника разноските по водене на делото пред първа инстанция в размер на 1525лв., представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1350лв. и 175лв. за вещо лице. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с правно основание чл.124,ал. 1 от ГПК вр. с чл. 439 от ГПК, като ищецът твърди, предявен от „О. И. Х.”Е. В. ЕИК ................ против „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. ЕИК ..............., с който се претендира да бъде установено, че „О. И. Х.”Е. В. не дължи на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. сума по изпълнителния лист от дата 23.04.2010г.на АС В., въз основа на който спрямо него е образувано изпълнително дело № 87/2012г. на ДСИ при СИС при ВТРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА „О. И. Х.”Е. В. ЕИК .............. да заплати на „Е. Е. Б. ”Е. В. Т. ЕИК ................ сумата от 1525лв./ хиляда петстотин двадесет и пет лева/ разноски по делото. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |