№ 13284
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110115900 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 85085/28.03.2023г. на СРС, подадена от З.
Б. А. срещу "***********" ЕАД.
Ищцата З. Б. А. чрез адв. Н. К. - АК-София, е предявила срещу ответника "***********"
ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 2554,27 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., за която въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22942/2017г. на СРС, 156 състав, бил
издаден изпълнителен лист от 10.12.2019г. и за събирането на която било образувано изп.д.
№ ************ на ЧСИ № *** - У.Д.. Твърди, че изпълнителното производство било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземането било погасено по давност след
издаването на изпълнителния лист. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищцата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" ЕАД чрез юрк. М.Н. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 129179/10.05.2023г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че давността е прекъсната, първо с образуването на
изпълнителното производство, второ с молба на длъжницата за разсрочване на
изпълнението и трето с предприетите по делото изпълнителни действия, както и по време на
обявеното във връзка с епидемията от коронавирус извънредно положение. В тази връзка
обосновава, че давността за вземането не е изтекла. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
1
иск, депозирания от ответника отговор и възраженията в същия, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение и решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за изпълнение и издаден
въз основа на нея изпълнителен лист, за него е приложима петгодишната погасителна
давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Длъжникът
може да се оспори вземането по исков ред /чл. 424 ГПК/ само при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение, а съгласно чл. 439 ГПК
той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното
основание. По този начин законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу
заповедта за изпълнение след изтичане на сроковете по чл. 414 ГПК и чл. 424, ал. 2 ГПК,
след което за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва
вземането. При всички хипотези на чл. 416 ГПК: когато възражение не е подадено в срок,
оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането, настъпва
стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по ГПК от 2008 г.
заповедите за изпълнение влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.), и възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира. В този смисъл,
съответстващ в по-висока степен на смисъла на законовата уредба, е и меродавната към
момента практика на ВКС - р.118/07.07.2022г.-гр.д.4063/2021г.-ІІІг.о., р.50295/23.01.2023г.-
гр.д.1030/2022г. -ІVг.о., и др., поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да
изостави застъпваната от него до момента позиция, подкрепена с по-стара съдебна практика,
че чл. 117, ал. 2 ЗЗД не се прилага за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
2
Така процесното вземане, ако и да е периодично такова, доколкото се дължи въз основа на
заповед за изпълнение, е погасяемо по давност с изтичането на петгодишен срок.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3-1980г. е загубило сила.
По силата на изпълнителен лист от 10.12.2019г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.04.2017г. по ч.гр.д. № 22942/2017г. на СРС, 156 състав,
ищцата З. Б. А. е осъдена да заплати на "***********" ЕАД сумата от 2554,27 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г.,
сумата от 69,93 лева за дялово разпределение за същия период, както и законна лихва за
забава до изплащането на сумите. Няма данни кога е влязла в сила заповедта за изпълнение,
поради което съдът намира, че най-късният възможен момент за това е датата на издаване на
изпълнителния лист - 10.12.2019г.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на топлоснабдителното
предприятие от 15.01.2020г. е образувано изп.д. № ************ на ЧСИ № *** - У.Д..
Доколкото изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015г., когато е обявено
ТР 2/2013-2015-ОСГТК, то този факт не прекъсва погасителната давност за вземанията.
3
Такъв ефект има налагането на запори върху банкови сметки на ищцата на 11.02.2020г.
(л.56) и 13.12.2022г. (л.90), трудовото възнаграждение на ищцата на 12.02.2020г. (л. 57) и
м.12.2022г. (л. 93-94),както и върху пенсията ú на 19.12.2022г. (л.91). Видно от
представеното заверено копие от изпълнителното дело, по същото са постъпвали суми за
погасяване на задълженията, макар и в скромен размер, последно на 23.05.2020г. (л.79).
Наличието на наложен запор, независимо от това, че може да се отнася към несеквестируеми
суми или по сметки с недостатъчен авоар, не влияе върху преценката за наличие на наложен
запор, съответно факта на реализирано действие по изпълнението, доколкото
несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК, урежда само размера на
допустимите удръжки. В случай, че длъжникът получи плащане и/или приход, по-висок от
предвидените в чл. 446 ГПК несеквестируеми такива, върху този доход в повече ще бъде
реализирано принудително изпълнение, съответно същото е ако по банковата му сметка
постъпи секвестируема сума (арг. р.4/16.06.2017г.-т.д.3129/2015г.-ІІт.о.). Затова, доколкото е
налице запор върху банкова сметка и вземане, сам по себе си той съставляват пречка да
изтече давността за вземанията, за събирането на които е наложен.Но, дори и броена
отдатата на последния наложен запор съобразно чл. 450, ал. 3 ГПК, към момента на подаване
на исковата молба (28.03.2023г.) давността за вземането не е била изтекла.
Що се касае до довода, че изпълнителното производство било прекратено по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, то следва да се има предвид, че прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си няма отношение към
дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а към законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, която подлежи на проверка по различен процесуален
ред – чл. 435 и следващи от ГПК. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното валидно изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10,
р.48/14.07.2016г.-т.д.404/2015г.-ІІт.о.). Когато по делото бъде извършено изпълнително
действие по искане на взискателя, включително налагане на запор, двугодишният срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече наново. Той се прекъсва отново с всяко
постъпване на средства от вече предприетите изпълнителни действия, например от
наложения запор, но и тогава, когато постъпи доброволно плащане от длъжника. Когато
няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна на взискателя да е поискано
извършване на нови изпълнителни действия, то изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона (арг. р.14.02.2018г.-ч.гр.д.136/2018г.-СГС, р.37/24.02.2021г.-
гр.д.1747/2020г.-ІVг.о.). Когато обаче във връзка с предприетите действия по принудително
изпълнение постъпват суми по делото, включително и при доброволно плащане от
длъжника, то няма причинакредиторът постоянно да иска нови изпълнителни действия (така
р.695/31.03.2022г.-в.гр.д.7085/2021г.-СГС). Последната постъпила в изпълнение сума в
размер на 30,00 лева е от 23.05.2020г. (л.79), като от тази дата е започнал да тече нов срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който обаче е прекъснат с подаването на Молба, вх. №
11084/06.04.2022г. на ЧСИ № *** - У. Димоларова, от страна на взискателя, с която е
направено искане за предприемане на изпълнителни действия - налагане на запори.
4
При това положение предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изложените по-горе съображения са достатъчни да обосноват този извод, поради което
обсъждането на останалите доводи на ответника, въведени с отговора на исковата молба, се
явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. В негова полза следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Б. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град
София, срещу "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата
не дължи на ответника сумата от 2554,27 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., за която въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22942/2017г. на СРС, 156 състав, бил издаден
изпълнителен лист от 10.12.2019г. и за събирането на която било образувано изп.д. №
************ на ЧСИ № 858 - У.Д..
ОСЪЖДАЗ. Б. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да заплати
на "***********" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, със на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски /юрисконсултско
възнаграждение/ по делото на първа инстанция (гр.д. № 15900/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5