Р Е Ш
Е Н И Е № 176
Гр. Сливница, 18.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV
състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 307 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ А.З.П. твърди в исковата си молба, че
по силата на договор за доброволна делба и наследствено правоприемство е
собственик на тавански помещения от жилищна сграда със застроена площ от 76
кв.м., заедно със съответната част от общите части на сградата, на гараж с площ
от 40 кв.м. и голяма стая към него и на ¼ ид.ч. от дворното място, цялото
с площ от 564 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-517 от кв. 54 по плана на гр. Божурище
от 1984 г., административен адрес гр. Божурище, ул. „Гурко“ № 30.
По силата на нотариален акт от 1966 г. Георги
Евлогиев Крумов отстъпил на А. Кузманов П., дядо на ищеца по бащина линия
правото да построи в собственото му дворно място (УПИ ІІ-517 от кв. 54) втори
етаж и таван от двуетажна жилищна сграда. Първият етаж се придобивал от
учредителя Георги Крумов.
През 1976 г. Крумов продал на П. ½
ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.
През 1993 г. А.П. починал и оставил за свои
наследници по закон съпругата си Мара Александрова Павлова, дъщеря си А.А.П. и
сина си Здравко Атанасов П..
На 16.12.1997 г. наследниците сключили договор
за доброволна делба, по силата на който Здравко П. станал изключителен
собственик на таванските помещения от жилищната сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, на гаража от 40 кв.м. и голямата
стая към него, както и на ¼ ид.ч. от дворното място. В дял на А.П. бил
поставен втори етаж от жилищната сграда, заедно с малкия килер и малката стая
до гаража, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и на
¼ ид.ч. от дворното място – УПИ ІІ-517 в кв. 54.
Здравко П. починал на 17.09.2014 г. и ищецът
бил негов единствен наследник. До смъртта си Здравко живял на таванските
помещения, като с А.П. заедно ползвали общия за тези помещения и втория етаж,
вход.
След смъртта на наследодателя на ищеца А.П.
завладяла таванските помещения и отказвала да осигури достъп на ищеца, който
бил студент в Германия. В отговор на отправена й нотариална покана ответницата
отказала да предаде ключовете, като заявявала, че има сериозно основание да откаже
да го стори.
Поради това А.П. заявява интерес от
предявяване на ревандикационен иск срещу А.П. за осъждането й да предаде
владението на таванските помещения със застроена площ от 76 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на жилищната сграда, на гаража с площ от 40 кв.м.
и голямата стая към него, ведно с ¼ ид.ч. от дворното място с площ от
564 кв.м.
С молба от 05.09.2018 г. А.П. е заявил, че не
поддържа иска за осъждане на А.П. за предаване на владението върху гаража,
голямата стая към него и идеалните части от дворното място, т.к. ответницата в
хода на процеса му е осигурила достъп до тях. Прави уточнение, че претендира
ревандикиране само на таванските помещения, около които се води и основния спор
между страните. Изложеното дава основание да се приеме, че производството по
делото в тази му част следва да бъде прекратено, на основание чл. 232 изр. 1 от ГПК, доколкото другата страна е дала съгласие в тази посока.
При условията на евентуалност предявява
претенции, при условие, че съдът приеме договорът за доброволна делба за
нищожен, то А.П. да бъде осъдена да му предаде владението върху ½ ид.ч.
от втори етаж и таванските помещения, ½ ид.ч. от гараж с площ от 40
кв.м. и на ¼ ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ ІІ-517 от кв.
54 по плана на гр. Божурище.
Ответницата А.П. е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва, че А.П. е собственик на процесните имоти. Договорът за
делба бил нищожен в частта, в която наследодателят на ищеца получил в дял
общото таванско помещение, което не представлявало самостоятелен обект на
собственост, а бил обща част по смисъла на чл. 37 от ЗС. Към основния обект на
собственика в сградата можело да се придадат помещения в тавана или мазето, които
нямали характера на обща част и принадлежали само на собственика на етажа или
на жилище в сградата. Таванските помещения следвали собствеността на основния
обект и основното им предназначение било да осигурят неговото нормално
използване.
В случая таванското помещение не отговаряло на
изискванията за жилищен имот съгласно разпоредбите на ЗУТ. Таванските помещения
нямали самостоятелен статут и не могли да бъдат обект на продажба, а били
придадени към жилището. Според практиката на ВКС обслужващите помещения на
сградата, макар и преустроени като жилищни, не придобивали статут на
самостоятелен обект, ако не отговаряли на законовите изисквания за жилище.
Тъй като таванското помещение не могло да се
обособи като самостоятелен обект, договорът за доброволна делба в частта, в
която Здравко П. получил в дял таванското помещение била нищожна. Предявява
насрещен иск за прогласяване частична нищожност на делбата – досежно
възложените в дял на наследодателя на ищеца тавански помещения.
Останалите имоти ответницата не оспорва, че са
собственост на ищеца и заявява, че никога не му е пречила да ги ползва.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на
основание чл. 235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от
ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
На първо място, следва да се отчетат фактите,
по които страните не спорят.
С протоколно определение от 13.03.2017 г.
съдът е отделил като безспорно между страните, че А.П. владее таванските
помещения и че не оспорва правото на собственост на А.П., нито е установила
фактическа власт върху гаража и голямата стая към него.
Установява се от приетия по делото нотариален
акт № 121, том Х, дело № 1839/1966 г., че Георги Евлогиев Крумов е учредил на А.
Кузманов П. право да построи върху собственото му дворно място с площ от 564
кв.м., втори етаж и таван от двуетажна жилищна сграда, съгласно утвърден
архитектурен план, състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненска ниша,
входно преддверие и сервизни помещения. Крумов отстъпил правото на строеж на А.П.
срещу построяване от суперфициара на първия етаж от двуетажната жилищна сграда,
който да остане за учредителя на ограниченото вещно право.
През 1976 г. Георги Евлогиев Крумов продал на А.
Кузманов П. ½ ид.ч. от дворното място от 564 кв.м., без намиращата се в
него двуетажна жилищна сграда.
Видно от приетото по делото удостоверение за
наследници изх. № 256/28.08.2015 г., издадено от Община Божурище, А. Кузманов П.
е починал на 12.10.1993 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си
Мара Александрова Павлова, сина си Здравко Атанасов П. и дъщеря си А.А.П..
На 16.12.1997 г. между наследниците на А.П. е
бил сключен договор за доброволна делба, по силата на който Здравко П. е
получил в свой дял и е станал собственик на таванските помещения от жилищната
сграда с площ от 76 кв.м. и килер (голям), заедно със съответната част от
общите части на сградата и целия гараж с площ от 40 кв.м. и голямата стая към
гаража и на ½ ид.ч. от наследствената ½ ид.ч. от дворното място,
цялото с площ от 564 кв.м.; А.П. е получила целия втори етаж от къщата със
застроена площ от 76 кв.м., заедно с малкия килер и малката стая до гаража,
съответните идеални части от общите части на сградата и ½ ид.ч. от
наследствената ½ ид.ч. от дворното място, в което се намират сградите,
цялото с площ от 564 кв.м. В дял на Мара Павлова е поставено пожизненото и
безвъзмездно право на ползване върху целия поделяем имот. Страните са се
съгласили, че с договора съсобствеността се прекратява и никой не може да има
претенции спрямо останалите съделители за в бъдеще.
След смъртта на Здравко П. през 2014 г. негов
единствен наследник по закон и собственик на притежаваното към датата на
откриване на наследството – 17.09.2014 г., имущество е А.З.П..
Предявеният насрещен иск за частична нищожност
на договора за доброволна делба от 16.12.1997 г. има преюдициален характер по
отношение на иска за ревандикация на процесните имоти. Това е така, защото
нищожността на облигационната връзка означава, че сделката не е породила
действие между страните и съответно наследодателят на ищеца – Здравко П. не е
станал собственик на поставените му в дял имоти.
Основанието на иска за нищожност на договора
е, че таванът не е годен обект на собственост, тъй като не отговаря на
изискванията за жилище, а е обслужващо помещение на сградата.
В ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е
прието, че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно
ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че § 155 от ППЗПИНМ от
1950 г. и § 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от
05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат
след влизането им в сила. Съобразно § 158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 121,
290 и сл. от ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради
си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат
да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми
при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Самостоятелното
ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията
на новите строителни правила и норми, е позволено от закона. При делба на
заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална
собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38
и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи
представляват обособени от по-рано отделни жилища. Тълкуването обаче е
приложимо за заварените до 17.05.1963 г. жилищни сгради, отредените в реална
собственост етажи или части от етажи. Дадените в цитираното тълкувателно
решение указания се отнасят и до възможността такива обособени преди 1963 г.
етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане, макар и да не
отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката строителни
правила и норми за самостоятелен обект. Тук водещ е фактическия признак –
заварена обособеност в самостоятелно жилище. С други думи, обособените преди
1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да се прилагат
действащите към момента на разпореждането строителни правила и норми, т.е.
строителните правила и норми, определящи понятието самостоятелен обект на
разпореждане, не се прилагат за заварените случаи.
В конкретния случай данни за годината на
построяване на процесната двуетажна сграда по делото липсват. Категорично обаче
същата е била изградена към 02.11.1976 г., когато е прехвърлена ½ ид.ч.
от правото на собственост върху дворното място, без намиращата се в него
двуетажна жилищна сграда. (нотариален акт № 52, том ХІХ, дело № 29436/1976
г. на нотариус при СРС)
Когато таванът е изграден като обща част по
предназначение, дори и да е налице последващо одобряване на архитектурен проект
за преустройството му в жилище, това не би било достатъчно, за да се приеме, че
той има вече статут на самостоятелен обект. Съществено за промяната на
предназначението е съгласието на всички етажни собственици, без което таванът
продължава да има характеристиката на обща част на сградата, която не може да
бъде обект на прехвърлителни сделки или на делба. В решение № 296/29.06.2011 г.
по гр.д. № 990/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, че съгласието за превръщането на тавана в жилище може да бъде дадено и
с конклудентни действия – чрез подаване на документи за изработване на
архитектурен проект за промяна на предназначението, чрез предявяване на иск за
делбата му и др. Ако съдът е приел, че такова единодушно съгласие за промяна на
предназначението на подпокривното пространство липсва, той следва да го третира
като обща част на сградата, независимо от одобрения архитектурен проект, който
му придава друго предназначение.
Ответникът в производството А.П. е участвала в
сключването на договора за доброволна делба 16.12.1997 г. на останалото от А.
Кузманов П. наследство и е изразила изрично съгласие в дял на брат й Здравко П.
да бъде поставен и той да стане изключителен собственик на таванските помещения
от жилищната сграда с площ от 76 кв.м.
Превръщането на тавана в жилище е станала и
чрез изразено с конклудентни действия съгласие на останалите собственици на
обекти в сградата.
Установява се от показанията на разпитания по
делото свидетел Диана Алексова, че таванският етаж се е познавал лично от бащата
на ищеца – Здравко П., който й споделил, че е отдавал таванските помещения под
наем на хора, които са напуснали имота, без да заплатят консумативите за
ползването му. Алексова лично посетила таванските помещения, видяла, че в тях
са били изградени баня и тоалетна и че Здравко живее там. Показанията на
свидетеля Алексова съдът кредитира като обективни, последователни и основани на
личните й впечатления от функционалността на процесния имот към момента, когато
той се е обитавал от наследодателя на ищеца. Показанията й в частта относно
броя на отделните помещения на таванския етаж изцяло съответстват на скицата,
приложение към техническата експертиза. Стаите, банята и тоалетната са били
измазани и обзаведени, с положени подови настилки.
Обитаването на таванските помещения, в които
Здравко П. е живял, а също и отдавал под наем съдът намира за безспорно
доказано. Този факт е бил известен на А.П., която не се е противопоставила
таванът да се ползва като жилище. На този етаж е имало обособени всички
необходими помещения. Такава е била и волята на страните при сключване на
договора за доброволна делба през 1997 г. – всяко от децата на А. Кузманов П.
да получи равностоен дял. Това се потвърждава и от еднаквата площ на втори етаж
и тавански помещения – по 76 кв.м., като целта е била именно съделителите
Здравко П. и А.П. да ги ползват като жилища. За да приеме, че таванските
помещения са преустроени на жилища съдът съобрази и обстоятелството, че
удостоверението за наследници на Здравко Атанасов П. ***. Това предполага, че
гр. Божурище е мястото, в което е открито наследството и следователно там е бил
последният постоянен адрес на Здравко П. (чл. 1 от ЗН). Свидетелят Алексова
заявява, че не знае П. да има друг имот в гр. Божурище, а и ответната страна не
опроверга това обстоятелство с допустимите по ГПК доказателствени средства.
По делото липсват данни и собственикът на
първия етаж от построената в УПИ ІІ-517 в кв. 54 сграда – Георги Крумов или
неговите правоприемници, да са се противопоставили на ползването на тавана като
жилище. Налице е било съгласие Здравко П. да обитава таванските помещения като
жилище и с това предназначение имотът е съществувал поне в продължение на десет
години.
При съобразяване на дадените в горецитираното
решение на ВКС указания и фактите по делото, съдът достигна до извода, че не е
налице нищожност на договора за доброволна делба в частта, в която таванските
помещения са поставени в изключителен дял и собственост на Здравко П..
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в хипотезата на частична нищожност повелителните норми на закона
заместват нищожните части от договора (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). В случая такива
императивни правила, които да се приложат вместо нищожната норма липсват.
Отделно от това, сделката не би била сключена и без недействителната част, т.е.
без в дял на Здравко П. да се поставят таванските помещения. Както се отбеляза,
тяхната площ е равностойна на тази на втория етаж и имат най-голяма квадратура сред
всички обекти предмет на делбата. Изключването на таванските помещения би
довело до неравностойност на дяловете на А.П. и Здравко П., с което не биха
били постигнати целите на делбата. Това очевидно не е била целта на страните и всички напълно
съзнателно са
Ако би била приета
хипотезата на ответницата за нищожност на договора за доброволна делба, това би
означавало страните да са останали в режим на обща собственост върху всички
недвижими имоти, които са били предмет на делбата, т.е. и ответницата не е
станала собственик на предоставените в нейн дял имоти. С оглед на всичко
изложено, съдът не възприема тази теза за реалистична и доказана.
След като не е налице нищожност на договора за
доброволна делба в частта относно таванските помещения, ответницата А.П., която
не се спори, че владее имота, дължи да предаде фактическата власт върху него на
А.П.. П. не противопостави на ищеца свои права или възражения, изключващи
правото му да получи владението върху наследственото имущество. Ето защо съдът
прие, че така предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Претенции за присъждане на разноски са
направили и двете страни, но с оглед изхода на спора такива се дължат от
ответницата на ищеца. Разноските са на обща стойност 1517.30 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.П., ЕГН **********
срещу А.З.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 2,
пр. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за доброволна делба от
16.12.1997 г., вписан в Агенция по вписванията – Сливница под №
51393/16.12.1997 г. в частта, в която Здравко Атанасов П., ЕГН **********
получава в свой дял и става изключителен собственик на таванските помещения от
жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. в УПИ ІІ-517 от кв. 54 по плана
на гр. Божурище.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А.З.П.,
ЕГН ********** срещу А.А.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, че ищецът е собственик на таванските помещения от жилищна сграда със
застроена площ от 76 кв.м. в УПИ ІІ-517 от кв. 54 по плана на гр. Божурище и
осъжда ответницата да му предаде владението.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 изр. 1 от ГПК производството
по отношение на претенцията за ревандикация на гараж с площ от 40 кв.м. и
голямата стая към него, ведно с ¼ ид.ч. от дворното място с площ от 564
кв.м., поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.А.П.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.З.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1517.30
лева разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част с
характер на определение в едоседмичен срок, с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: