Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
21.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Гергана Тенева
Прокурор: Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1046 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Д., гражданин на Р.Т., подадена чрез пълномощника му адв.А.С. Й., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №260010/25.09.2020 г., постановено по АНД №319 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
В касационната жалба се възпроизвеждат мотивите на обжалвания съдебен акт и се твърди, че същите не се споделяли от касатора, включително и тези за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът, Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на решението в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Свиленградският
районен съд е потвърдил като законосъобразно и правилно обжалваното пред него Наказателно
постановление (НП) №400/2020 от 08.06.2020 г., издадено от Заместник-директора на
Териториална дирекция Южна морска, с което (по пункт I от НП) на основание чл.233,
ал.6, във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) се отнема в полза
на държавата от M. C. (М.Д.) – Р.Т., изброени в 10 точки по вид и количество
стоки, на същия (по пункт II от НП) на основание чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 14 544,33 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката
по пункт I от НП, и (по пункт III от НП) за обезпечаване на глобата по пункт II от наказателното
постановление от същото лице се задържат 13 544,33
лева.
Административното наказание по пункт II от НП
е наложено за това, че М.Д., с деянието си на 03.04.2020 г. на МП „Капитан
Андреево“, като е превозил стоки, подлежащи на деклариране – плоскости с MDF и стъкло, тапицирани фотьойли, плотове за маси, столове,
маси и др. (подробно описани по вид и количество в 10 точки в НП), през
държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е
осъществил състава на нарушението по чл.233,
ал.1 от ЗМ.
При постановяване на решението районният съд
е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в
НП нарушение. Наложеното административно наказание е приел за правилно
определено. Посочил е, че не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като маловажен случай, с оглед на което наказателното
постановление е потвърдено.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Въз основа на писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че на 03.04.2020 г.,
при пристигането си на трасе „Входящи товарни автомобили“ на МП „Капитан
Андреево“ на път от Т. за Белгия, М.Д. управлява конкретен товарен автомобил и
представя митническа декларация, фактура и пътна товарителница за превозваната
стока, с които е декларирал превозвания товар, но след проучване с рентгенова
апаратура и отваряне на автомобила за проверка в халето, митническите органи са
установили, че има разлика в товара и представените документи. В товарното
помещение на автомобила по документи имало 20 колета, които били в наличност,
но освен тях имало и допълнителни колети като бройки, които не били описани в
документите или във фактурата. След извършена проверка не се установило за
последните да има подадена декларация – имало подадена само една декларация за
това превозно средство. В последствие след разговор с шофьора той показал
фактура за тази недекларирана стока и износна турска декларация, но не бил
направен транзит на тази стока.
В касационната жалба не се навеждат конкретни
фактически твърдения, които да бъдат обсъдени като касационни основания за
отмяна на проверяваното решение.
Във връзка с предвиденото в чл.218, ал.2,
предл.трето от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.второ, предл.последно от ЗАНН задължение
на съда да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон,
съдът намира проверяваното решение за постановено при правилно приложение на
закона.
При правилно установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно
обстоятелството, че нарушението на чл.233, ал.1 от ЗМ е доказано от обективна и
субективна страна.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ (в приложимата
редакция на разпоредбата, изм.ДВ бр.15 от 2013 г., в сила от 01.02.2013 г.),
който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките.
За да е осъществен съставът на това
административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва
стока през държавната граница, да няма разрешение на митническите органи – т.е.
да е забранено пренасянето или превозването на такава стока или да няма знание
на митническите органи, т.е. стоката да не е представена, декларирана или
обявена пред митническите органи. От доказателствата по делото е безспорно, че
на установената дата и място на извършване на нарушението административно
наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е превозило
през държавната граница стоките, без да ги декларира, а съгласно чл.66, ал.1 от
ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи
на деклариране за съответния режим. Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил
всички твърдения на жалбоподателя в първоинстанционното производство и
аргументирано ги е приел за неоснователни. Правилно съдът е констатирал
и че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Мотивите на въззивния съд са подробни, ясни и
няма да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към тях на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.второ, предл.последно от ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя и извода на
районния съд, че в случая размерът на наложеното административно наказание е
правилно определен. Законосъобразно е приложен от наказващия орган и чл.233, ал.6
от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид
осъщественото нарушение.
При тези съображения, касационните оплаквания
не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението, с
което въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление, е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94
от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ,
бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.
В настоящото производство е направено
своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, за тази съдебна
инстанция, пред която същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира
искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1
от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260010/25.09.2020 г.,
постановено по АНД №319 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА М.Д. (M. C.), турски гражданин, роден на *** г.,
притежаващ документ за самоличност №***, изд. на *** г. Т., да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.