Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09 юли 2020
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – трети въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на ддвадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА Т.
при секретаря
Димитрова и с участието на прокурор от СОП Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Т. в.н.о.х. дело № 506 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 12 от 07.05.2019 г.
на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 162/2019 г. по описа на същия
съд, подсъдимия В.Т.В.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
02.04.2019 г., около 21,25 часа, в гр.ъ, по бул.“**********“, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 307“, с рег. № *********,
след употреба на наркотично вещество /амфетамин и метаамфетамин/ установено с
техническо средство „Drug Test
5000“, поради което
и на основание чл.343б ал.3 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
което на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
С присъдата е постановено на
основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимия В.Т.В., с установена по делото
самоличност, да изтърпи наложеното му по НОХД № 238/2019 г. по описа на Районен
съд – гр.К., наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, чието
изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 4
/четири/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Т. – упълномощен защитник на подсъдимия
В.Т.В., с оплакване за нейната неправилност, необоснованост и постановяването й
при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на обвиненото лице. Не се излагат в жалбата никакви конкретни
доводи в подкрепа на посочените оплаквания срещу първоинстанционния съдебен
акт. Сочи се от защитата единствено, че допълнителни писмени изложения за
допълване на твърденията си в жалбата, ще бъдат изложени до даване ход на
делото пред въззивната инстанция. Иска се от въззивния съд на основание чл.336
ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови
нова такава, с която подсъдимия В. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия В.В. в
лицето на адвокат М. Д. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъдата,
като моли последната да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Прави се оплакване от защитникът за недоказаност на
обвинението. Аргументацията е свързана с отчитане на събраните гласни
доказателства, както в първоинстанционното производство, така и в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие – чрез разпита на свидетеля И.В.,
сочещи, че в инкриминирания времеви период подсъдимия се е намирал в дискотека
в к.к.”*******”. В тази връзка се твърди от защитата, че един от основните по
делото въпроси – този за времето на извършване на деянието, е останал неизяснен
по доказателствен път.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия В. е
доказано по безспорен и категоричен начин. Оспорват се възраженията на защитата
за недоказаност на обвинението, поради неустановеност на времето на извършване
на инкриминираното деяние. Според прокурорът, в тази насока по делото
съществуват безспорни доказателства – показанията на свидетелите Н. и А. и
приложената разпечатка на показанията на техническото средство, които несъмнено
установяват часа на извършване на предметната престъпна деятелност. Подчертава
се и, че именно тези доказателствени източници наплъно оборват и опровергават
показанията на свидетелите Н. и В., както и обясненията на подсъдимото лице.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и
след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
На 02.04.2019 г., за времето от 20,30 часа до 08,30 часа, свидетелите С. Н.
и Х. А., на длъжност „младши автоконтрольори” при РУ на МВР - гр.С.,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на гр.С.. Около 21,25 часа, свидетелите осъществявали обход със
служебния си автомобил по бул.”*******” в гр.С.. В това време полицейските
служители забелязали движещ се по посочения булевард в посока к.к.”*******”,
лек автомобил марка „Пежо”, модел „307”, с рег. № *******. Подали светлинен и
звуков сигнал за спиране на автомобила с цел извършване на проверка. Водачът на
автомобила представил за проверка лична карта и свидетелство за регистрация на
МПС, и полицейските служители установили самоличността му – подсъдимия В.Т.В.,***.
В автомобила пътувало още едно лице – свидетеля И. Н.. Подсъдимият не представил
свидетелство за управление на МПС, като при направената от полицейските
служители справка в ОДЧ, се установило, че същия притежава валидно свидетелство.
Свидетелят Н. извършил на подсъдимия проверка за наличие на алкохол, с
техническо средство „Алкотест Дрегер”, като уредът отчел отрицателен резултат.
След това пристъпил към извършването на проврека на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества с тест „Drug Test 5000”
с идентификационен № ************, който отчел положителен резултат за наличие на веществата
амфетамин и метамфетамин в така иззетата проба от слюнка от устната кухина на
подсъдимия. Резултът от така извършеното на подсъдимия тестово изследване № 465
бил удостоверен и на хартиен носител /л.19 от ДП/. На подсъдимият му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден
талон за изследване, съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 1 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози. В посоченият талон подсъдимия В. саморъчно отбелязал с подписа
си, че приема показанията на така направения му тест /л.7 от ДП/. Полицейските
служители му разяснили и възможността да се яви в лечебно заведение за вземане
на кръвна проба за извършването на медицинско и химико-токсилогично лабораторно
изследване, но поссъдимия отказал. След това В. бил отведен в РУ на МВР С. и
задържан за срок от 24 часа.
Подсъдимият
В. Т. В. е роден на *** ***, със средно образование,
неженен, безработен. Осъждан е - с влязла в сила присъда /споразумение/ от
24.01.2019 г. на Специализиран наказателен съд по НОХД № 238/2019 г. по описа
на същия съд, е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.321 ал.3,
т.2, вр. ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за
изпитателен срок от 4 /четири/ години. Подсъдимият В. се води
на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР С.и е
наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП /с влязли в сила
наказателни постановления – две на брой и фишове – общо пет на брой/. Съгласно
представената характеристична справка за личността на подсъдимия /л.28 от ДП/,
същият има множество криминалистически регистрации за извършени престъпления.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели, обясненията на подсъдимия, както и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено
установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се
възприема и от настоящата инстанция.
За да обоснове тези си изводи по
фактите, правилно първостепенния съд е кредитирал показанията на свидетелите –
полицейски служители С. Н. и Х. А.. За настоящият състав на въззивната инстанция също не
е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност
при излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, свидетелите Н. и А. дават
еднопосочно сведения за констатираното от тях /в качеството им на дежурни
полицейски служители по осъществяване на пътен контрол в гр.С./ на инкриминираните
дата, час и място, управление на моторно превозно средство от страна на
подсъдимия; за обстоятелствата, че при извършената на подсъдимия проверка за
употреба на наркотични вещества с тест „Drug Test 5000” с идентификационен №
*********, последният отчел положителен
резултат за наличие на веществата амфетамин и метамфетамин в така иззетата
проба от слюнка от устната кухина на подсъдимия; - че на подсъдимия му бил
издаден талон за изследване, в който същия отбелязал с подписа си, че приема
резултатите от теста; - че след приключване на полицейската проверка,
подсъдимия бил отведен в РУ и задържан; - за обстоятелството, че подсъдимия не
се явил в медицински център за предоставяне на кръв за извършване на медицинско
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. По отношение на така посочените
главни факти, е налице пълно съответствие между показанията на свидетелите Н. и А., и последните се подкрепят
от останалите ангажирани по делото доказателствени източници, каквито са
писмените доказателствени средства /акт за установяване на административно
нарушение, талон за изследване № ********,
разпечатка на техническото средство „Drug Test 5000” с идентификационен №
*******/, както и отчасти показанията на свидетеля И. Н..
Въззивният съд в съгласие с
първоинстанционния такъв, не дава вяра на заявеното в съдебно заседание от
свидетеля И. Н., че въпросната вечер са напуснали заедно с подсъдимия
дискотеката в к.к.”********”, където са работили, около 22,00 часа. В тази им
част, свидетелските показания на Н. не кореспондират на дадените сведения от
извършилите лично проверката на подсъдимия, полицейски служители – Н. и А.,
както и на ангажираните в тази насока писмени доказателства по делото, а така
също - съдържат в себе си значителни противоречия и неясноти. В частност, при
депозиране на показанията си в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, свидетелите Н. и А. категорично заявяват, че са спрели
за проверка управлявания от подсъдимия автомобил във времето около 21,30 часа
на процесната дата. Отделно от това, за да приеме инкриминираното време на
извършване на предметното деяние за безспорен факт по делото, съставът на СОС
се довери и на материализираната информация в писмените документи, съставени
при извършването на самата проверка на подсъдимия – акт за установяване на
административно нарушение, в който ясно е фиксирано времето на извършване на
деянието – на датата 02.04.2019 г., около 21,25 часа; талон за изследване № *******,
в който изрично е удостоверено /вкючително и с подписа на подсъдимия/, че му е
извършена проба за употреба на наркотични вещества, с техническо средство в
21,33 часа на посочената дата; приложената по делото в писмен вид, разпечатка
на резултата от направения на подсъдимия тест „Drug Test 5000” с ид. № *********, посочваща часа и датата на извършване на теста. Предвид това е
очевидно, че в гореупоменатата им част показанията на свидетеля Н. са логически
и житейски неиздържани, и затова ненадежни и неправдиви.
СОС, в настоящият му състав, категорично не кредитира показанията на
разпитания във въззивното съдебно следствие свидетел И.В. относно представените
и коментирани от него обстоятелства, целящи изграждането на алиби на подсъдимия
В. за процесния период от време – от 21,30 часа до 22,00 часа на датата
02.04.2019 г. По-конкретно, свидетелят В. заявява при разпита си, че във
времето след 22,00 часа на посочената дата, подсъдимия В. и свидетеля Н. са
донесли в дома му в гр.С., собствената му музикална уредба, която преди това са
използвали в организараната детска дискотека в к.к.”*******”. Преди всичко,
тези показания на свидетеля В. се опровергават напълно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, коментирани по-горе, доказващи по категоричен
начин времето на извършване на процесното престъпление. Показанията на В.
съществено противостоят и на дадените при разпита на свидетеля И. Н. сведения,
който цитиран дословно заявява: „оставихме уредбата при колегата, която
апаратура беше негова, и след това нагоре по бул.****** ни спряха полицаи и
изискаха документи, а аз през цялото време бях в колата”. Т.е. свидетелят Н.
твърди в показанията си, че са били спряни за полицейска проверка, с
управлявания от подсъдимия автомобил, след като са върнали музикалната уредба в
дома на свидетеля В.. В напълно идентичен смисъл са и депозираните пред първостепенния
съд обяснения на подсъдимия В.В.. Ето защо, този дуализъм и непоследователност
в изявленията на свидетеля В., не дават основание за кредитиране на
предоставената от него информация в разпита му в хода на въззивното съдебно
следствие, тъй като води до съмнения относно тяхната обективност и правдивост.
Освен това е нелогично и неестествено след изминала повече от една година
свидетеля В. да си спомня в подробности и детайли какво се е случило на датата
02.04.2019 г., като при това не дава никакво логично и разумно обяснение с
какво точно е запомнил посочената дата. Всъщност, свидетелят В. при разпита си
заявява, че даже не е запомнил сам споменатата от него дата, а я възпроизвел от
отправения към него въпрос на защитата. Преценявайки тези характерстики на
показанията на свидетеля В., се налага решаващия извод на въззивната инстанция,
че същите са заинтересовани, тенденциозни и нагласени, и че целят единствено
създаването на алиби на подсъдимия. Личното впечатление на въззивният състав
навежда и на извода, че показаниията му са прекалено плахи, колебливи,
некатегорични при възпроизвеждане на твърдените факти и обстоятелства.
Правилно при извършената
доказателствена оценка на обясненията на подсъдимия В., първостепенният съд не
е приел за достоверни дадените от него такива в частта им, в която същия е
заявил, че детската дискотека, на която въпросната вечер той и свидетеля Н. са
работили като дисководещи, е приключила в 22,00 часа, след което потеглили с
автомобила към гр.С.. Основание, предложените в този смисъл обяснения на
подсъдимия В. да не заслужат доверието и на настоящата инстанция, този съдебен
състав откри в липсата на подкрепа на същите от останалите, налични по делото
доказателства. В посоченият аспект въззивният съд също отчита и взема в предвид
показанията на свидетелите Н. и А., както и ангажираните в тази насока писмени
доказателства по делото, които поотделно и в тяхната съвкупност, бяха
коментирани по-горе. Ето защо въззивният съд не прие за истинни
обясненията на подсъдимия в коментираната им част, като счете същите за
неправдиви и необективни.
От съществуващата по делото
доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционния съд правилно
ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране.
В обобщение следва да се
отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд
оценка на събрания по делото доказателствен материал, като същевремнно направи
свой собствен анализ на събраните по делото доказателства от първоинстанционния
съд. При този анализ на доказателствените материали, съставът на СОС прие, че събраните
гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават непротиворечиво,
логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически
обстоятелства по делото.
Предвид
гореизложеното неоснователно се явява основното оплакване на защитата на
подсъдимия, че обвинението не е доказано. Неоснователно е и възражението, че
присъдата е необоснована, тъй като въз основа на правилно установените
фактически констатации, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото
/обстоен и задълбочен анализ, на които е извършен/ районният съд
законосъобразно е направил и решаващия си извод, че подсъдимия В. е извършил
твърдяното престъпление.
Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция досежно
обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия В.В.. От обективна
страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият В. на датата 02.04.2019 г., около 21,25
ч., в гр.С., е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин. Посоченото обстоятелство – употребата на
тези вещества от подсъдимия, като елемент от състава на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, е установено по надлежния ред – чрез
извършване на проверка с тест „Drug Test 5000” с ид. № *******,
съобразно разпоредбите на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, изм. Дв.бр. 81/2018 г. От показанията
на свидетелите Н. и А., и от представените по делото като писмени доказателства
- акт за установяване на административно
нарушение, талон за изследване и писмена разпечатка на резултата от направения
на подсъдимия тест „Drug Test 5000”,
безспорно се установява, че употребата на наркотични вещества от страна на
подсъдимия, е установена чрез използване на посочения тест с апарат за
установяване употребата на упойващо и наркотично вещество „Drug Test 5000” с ид. № ********. Въззивният съд също възприема за
достоверни данните, съдържащи се съставения на подсъдимия акт за установяване
на административно нарушение и приложения към него талон за изследване, сочещи,
че към инкриминирания момент същият е употребил наркотични вещества – амфетамин
и метамфетамин, доколкото тяхната употреба е била установена по надлежния ред,
съобразно определените чл.1 ал.3, чл.3а и чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози, процедурни норми. В показанията си
горепосочените свидетели също така дават сведения и за липсата на заявено пред
тях искане от страна на подсъдимия да му бъде извършено медицинско и
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества, което се потвърждава, както от саморъчно отразения в
протокола за изследване, отказ на подсъдимия за предоставяне на проба за
изследване, по реда на чл.6 ал.9 от Наредбата, така и с последващото поведение
на подсъдимия – същия не се явил в лечебно заведение за предоставяне кръвна
проба. В случай, че подсъдимия В. не е бил съгласен с резлутатите от извършения
му тест за употреба на наркотични вещества и е оспорил същите, той е следвало
да заяви искане тази употреба да бъде установена с медицинско изследване
/аргумент от чл.3а, т.2 от същата Наредба/. Фактът, че на практика подсъдимия е
приел показанията на извършения му на място от полицейските служители тест за
употреба на наркотични вещества, което саморъчно и с подписа си е потвърдил в
издадения му талон за изследване и след като не се явил в медицинско заведение,
за да даде кръвна проба за химическо изследване, без да са налице данни, че е
бил възпрепятстван да направи това, означава, че същия е съгласен с показанията
на теста и същите следва да се ползват за установяване на употребата на
наркотични вещества.
Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна
оценка и
на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият В. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им. Субектвино подсъдимият е съзнавал,
че управлява МПС след употреба на наркточини вещества - амфетамин и метамфетамин. Наличието на пряк умисъл у подсъдимия В. се извежда от поведението му по време
и след извършване на деянието.
При
извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно наложеното на
подсъдимия В. наказание – лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, въззивната инстанция намира следното:
При индивдуализацията на това наказание в посочения
размер, първият съд е отчел като отегчаващи вината и отговорността на
подсъдимия В. обстоятелства – завишената степен на обществена опасност на
конкретното деяние, обусловена и от динамиката на разпространение на тези
престъпления и непредсказуемостта на последиците от тях; недобрите
характеристични данни за личността му; демонстрираното от подсъдимия чувство за
безнаказаност с извършването на настоящото деяние – последното е извършено от
него само три месеца след осъждането му за умишлено престъпление, свързано с
участието му в организирана престъпна група за продажба на наркотични вещества,
и то в изпитателния срок, определен му по това осъждане. По мнение на този
въззивен състав, за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия В.
допринасят и наличните по делото данни за извършени от подсъдимия множество
административни нарушения по ЗДвП /две на брой, установени и санкционирани с
наказателни постановления и пет на брой – с фишове/. Като смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия В. обстоятелства, следва да бъдат отчетени тези,
свързани с оказаното от него съдействие на полицейските органи при извършената
от тях проверка за установяване употребата на наркотични вещества, както и с
липсата на трудова ангажираност.
След
като анализира посочените утежняващи и смекчаващи санкционирането на подсъдимия
В. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на конкретно
извършеното от него деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да
обусловят определяне на наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от
районния съд, респ. прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната
отговорност по чл.55 ал.1, т.1 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на
защитата във въззивната жалба. Напротив - следва да се отбележи, че настоящият
състав на въззивната инстанция счита, че при определяне размера на наложеното
на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода, първостепенния съд е нарушил
материалния закон, доколкото съобразно преобладаващото наличие на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, което сам е приел в мотивите си, е следвало да
определи това наказание към максималния, предвиден в закона размер, а не в
рамер под предвидения среден такъв на наказанието за процесното престъпление. Поради
липса на съответен протест против тази част на атакуваната присъда и предвид
наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия, това нарушение по
приложението на закона, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. По
същата причина няма възможност да бъде коригирано и друго допуснато от
първостепенния съд законово нарушение – пропускът на този съд да наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото за престъплението, в извършването на
което В. е признат за виновен, наказание – глоба от 500 до 1 500 лева,
както и на основание чл.343г, вр. чл.343б, вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК да
постанови лишаване на същия от правоуправление на МПС за определен срок, което
императивно е длъжен да стори по силата на последно цитираните разпоредби.
Правилно
и законосъобразно е прието и, че в случая не са налице формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1
от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия В. наказание
лишаване от свобода, тъй като същият вече е осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпление от общ характер.
Относно
първоначалния режим, при който подсъдимия В. следва да изтърпи наложеното му за
процесното престъпление, наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
напълно в съотвествие с разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС,
първоинстанционния съд е определил „строг” режим.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е
извършено от подсъдимия В. в рамките на определения му изпитателен срок по влязла в сила на 24.01.2019
г. присъда /споразумение/ на Специализиран наказателен съд по НОХД № 238/2019 г.
по описа на същия съд, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК, като се постанови на
основание цитираната разпоредба, подсъдимия да изтърпи така определеното му по тази
присъда наказание – лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд е активирал по реда на чл.68 ал.1 от НК
наложеното на подсъдимия наказание по тази присъда /споразумение/, но погрешно
е посочил, че последната е постановена от Районен съд – К. вместо от
Специализирания наказателен съд, както е в действителност. Поради това, контролираният
съдебен акт се нуждае от корекция в тази му част.
Освен това, първостепенният съд е допуснал и
пропуск да определи първоначалния режим, при който следва да се изпълни спрямо
подсъдимия В. активираното на основание чл.68 ал.1 от НК наказание 2 /две/
години лишаване от свобода. Този пропуск не може да бъде саниран от въззивната
инстанция, а е преодолим единствено в процедура по чл.306 ал.1, т.2 от НПК,
която следва да бъде проведена от първоинстанционния съд. Противното би
означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция” по въпроса какъв да бъде
първоначалния режим на изтърпяване на активираното по реда на чл.68 ал.1 от НК
наказание две години лишаване от свобода по н.о.х.д. № 238/2019 г. на СНС.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване, респ. отменяване и връщане за ново
разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в
посочения по-горе смисъл.
По всички горепосочени съображения, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 12 от 07.05.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по НОХД № 162/2019
г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която е посочено, че постановеното на
основание чл.68 ал.1 от НК за изтърпяване от подсъдимия В.Т.В. наказание
лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години е наложено по НОХД № 238/2019 г.
по описа на Районен съд – гр.К. вместо „по описа на Специализиран наказателен
съд”.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
След
връщане на делото на Районен съд – гр.С., последният следва да се произнесе за
определяне по реда на чл.306 ал.1, т.2 от НПК на пръвоначалния режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, наложено на
подсъдимия В.Т.В. по НОХД № 238/2019 г. по описа на Специализиран наказатален
съд, което на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено да бъде изтърпяно от
подсъдимия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.