Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№6018 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Х.С.М. срещу решение
от 25.09.2018 г. по гр.д. №77269/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Етажната собственост с адрес: гр.
София, жк. „******, иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС – за отмяна на
решенията на Общото събрание по протокол от 25.11.2015 г., обективирани в т.4 и
т.5, а именно: т.4 – прекратява правомощията на управителя на етажната
собственост С.И.М. и го освобождава, считано от 25.11.2015 г., задължава
касиерката на етажната собственост П.Х.К.да не предава парични средства, както
и документация, свързана с етажната собственост, на освободения управител С.И.М.;
т.5 – избира за управител на етажната собственост с адрес: гр. София, жк. „******,
А.Ц.А., новоизбраният управител встъпва в длъжност и следва да изпълнява
правомощията си, считано от 25.11.2015 г., Общото събрание на етажните собственици
възлага на новоизбрания управител да предприеме съответните правни и фактически
действия за регистрация в Столична община, район „Подуяне“.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че не е
спазено изискването на иницииране на събранието от собствениците, притежаващи
20% ид.ч. от общите части на сградата, тъй като по делото е установено какви са
ид.ч. от общите части на всеки самостоятелен обект, както и че не е установено
дали лицата, подписали искането на свикване на събранието, са собственици в
сградата. Поддържа, че е налице нарушение и относно изготвянето на поканата и
нейното оповестяване, както и по отношение на изискуемия по чл.15 ал.2 ЗУЕС
кворум. Твърди също, че приетото решение по т.4 от оспорения протокол
противоречи на законовите разпоредби – не попада в нито една от хипотезите на
чл.11 ал.1 ЗУЕС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Етажната
собственост с адрес: гр. София, жк. „******, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено
от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото
събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби,
установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в
нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за
вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото
събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото
събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия
характер на производството и при спазване на основния принцип в него -
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата
молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна,
посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети на проведеното общо събрание.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел следните
доводи за незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и
провеждането на ОС на етажните собственици: 1/ нарушено е изискването на чл.12
ал.4 вр. ал.2 ЗУЕС за свикване на ОС на ЕС от собственици, които имат най-малко 20% ид.ч. от общите части на сградата; 2/ нарушени са изискванията на чл.13 ал.1 ЗУЕС за поставяне
на поканата за свикване на общото събрание поне 7 дни преди датата на
събранието, за посочване на мястото, на което ще се проведе събранието, и за
съставяне на протокол за датата и
часът на поставяне на поканата;
3/ нарушени са разпоредбите на чл.15 ал.1 и 2 ЗУЕС за минимален кворум на
лицата, присъстващи на събранието; 4/ нарушени
са изискванията на чл.16 ал.5 ЗУЕС, тъй като в протокола от проведеното ОС не
са посочени представените ид.ч. от общите части на сградата и не са отразени
направените предложения и изказвания от собственици, не е отразено гласуването
по отделните точки; 5/ в нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.5 ЗУЕС в протокола на общото събрание не е
отразено участието на пълномощници;
6./ изготвения и обявен по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС протокол не отговаря на взетите решения от ОС на ЕС.
По делото няма спор, че ОС е проведено на 22.11.2015 г.
Първият спорен въпрос е дали събранието е свикано от изискуемия по закон
минимум от собствениците, притежаващи 20% ид.ч. от общите части на сградата. СРС е приел, че е спазено изискването на чл.12 ал.2 ЗУЕС
за свикване на ОС от собственици, притежаващи
20% ид.ч. от общите части на сградата /в случая 22,9% ид.ч./, като ид.ч.
на всеки обект са определени по реда на чл.17 ал.4 вр. чл.23 ал.1 т.11 ЗУЕС –
от управителя на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗУЕС, общото събрание може да се свика и по писмено
искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите
части на сградата. Нормата на чл.17 ал.4 ЗУЕС
предвижда, че когато в документите за собственост на
самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени
съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон
идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение
между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени
към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и
придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в
проценти, като съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 ЗУЕС, определените идеални части по реда на ал.4 се
одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от
самостоятелните обекти в сградата или вход, като общото събрание може да откаже да одобри
определените идеални части само ако е допусната грешка в пресмятането.
В
конкретния случай по делото не е спорно, че в ЕС няма документи за собственост,
в които да са посочени ид.ч. за всеки самостоятелен обект, респ. такива не са
представени по делото, поради което следва да е проведена процедурата по чл.17
ал.4 и ал.6 ЗУЕС за определяне на ид.ч., одобрени с решение на ОС. По делото
няма представени доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, да е
спазена процедурата по чл.17 ал.4 и ал.6 ЗУЕС, поради което съдът не може да
установи какви са ид.ч. за всеки един самостоятелен обект в процесната ЕС. Цитираната
от първоинстанционния съд разпоредба на чл.23 ал.1 т.11 ЗУЕС за определяне на
ид.ч. от управителя на ЕС е приложима единствено при налични данни за ид.ч. въз основа на представените данни от собствениците
и/или информацията от Агенцията по геодезия, картография и кадастър
или от съответната община, каквито данни не са налице в процесния случай.
При това положение, процедурата по провеждане на събранието
се явява опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.12 ал.2 ЗУЕС, изискваща ОС да е свикано по писмено искане на собственици, които имат
най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, което води като резултат до незаконосъобразност на
проведеното на 25.11.2015 г. общо събрание, респ. взетите на него решения не
пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно основание за
отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС и е ненужно обсъждането на
останалите твърдени от ищеца нарушения при провеждането му и при вземане на
решенията. Редовното свикване на ОС по реда на чл.12 ЗУЕС не се предполага, а
следва на общо основание да бъде доказано от ответника, щом исковата молба се
основава на нередовност на процедурата по свикване на общото събрание. В конкретния
случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, установяващи по
безспорен начин спазването на предвидения в закона ред за свикване на общото
събрание.
С оглед изложеното, обжалваното решение се явява неправилно,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което взетите на 25.11.2015 г. решения на общото събрание на етажната
собственост и обективирани в протокол от същата дата, да бъдат отменени по
предявения иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 80,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 40,00 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, и във въззивното производство в
размер на сумата от 40,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 500,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №494114/25.09.2018
г., постановено по гр.д. №77269/2015 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС, предявен от Х.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу етажните собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в гр. София, жк. „*****, решения по т.4 и т.5, взети
на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 25.11.2015 г., и
обективирани в протокол от същата дата.
ОСЪЖДА етажните
собственици
на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, жк. „******, да заплатят на Х.С.М., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 420,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 540,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.