РЕШЕНИЕ
№ 2498
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Денистрой инженеринг“ ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
35-37, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Благой Иванов Хаджиев
срещу Наказателно постановление № 23-2200078/22.03.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на
дружеството - жалбоподател на основание чл.416, ал.5 вр.413, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал.1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на
риска „трудова злополука“, ДВ, бр.15/2006 г. (Наредбата).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се твърди, че в процесното наказателно
постановление неправилно е приложена санкционната норма на чл.413, ал.3
от КТ, която определяла наказанията при повторно нарушение.
1
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи за приложение на
разпоредбата на чл.415в от КТ и определяне на нарушението, като маловажно
такова.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено, като в условията на евентуалност се отправя
искане към съда за определяне на минимална имуществена санкция на
основание чл.415в, ал.1 от КТ.
В съдебното заседание проведено по делото жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от пълномощника си –адв.Бойков - САК. В
дадения ход по същество на делото последният предира атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено от съда, а при условията на
евентуалност – размерът на наложената имуществена санкция да бъде
намален по реда на чл.415в, ал.1 КТ.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява
от юрк.Иванов, който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че в обжалваното НП е допусната техническа грешка при изписване на
приложимата санкционна норма, която можело да бъде коригирана от съда.
По въпроса за определяне на нарушението като маловажно представителят на
АНО счита, че нарушенията, които застрашават живота и здравето на
работниците не следва да се квалифицират като маловажни. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2022 г. св.Меглена Маринова Маринова- Василева – главен
инспектор в Дирекция „Испекция по труда“ – Софийска област, заедно с
колегата си Силвия Мулешкова, извършили проверка в строителен обект –
„Жилищен комплекс с подземни паркинги, навеси, подпорни стени, ограда и
пречиствателно съоръжение“, находящ се в гр. София, в.з.“Малинова
долина“, р-н „Витоша“, ж.к.“Морени“.
Проверката продължила по документи на 22.02.2022 г. и на 28.02.2022 г.,
при която се установило, че за лицето Едриз Абди Трамбуцов, заемащ
2
длъжността „технически ръководител строителство“ няма задължителна
застраховка за риска „трудова злополука“. Тази застраховка била
задължителна за всички работници и служители, които извършвали работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по –висок от средния
за страната. За дейността на „Денистрой инженеринг“ ЕООД, с код на
икономическа дейност 41,20 –строителство на сгради, коефициентът за
трудов травматизъм по КИД за прилагане през 2022 г., съгласно Заповед №
РД-01-289-25.10.2021 г., издадена от Министъра на труда и социалната
политика бил 1.48, при среден коефициент за трудов травматизъм за страната
0.64.
В хода на проверката била представена застрахователна полица с дата на
издаване 16.02.2022 г. и начало на застрахователното покритие 00:00 часа на
17.02.2022 г., за която контролните органи приели, че е сключена след
посещението им в строителния обект.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка №ПР2205552/28.02.2022 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на „Денистрой инженеринг“ ЕООД.
За констатираното нарушение св. Василева съставил АУАН № 23 –
2200078/28.02.2022 г. срещу „Денистрой инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********
за извършено административно нарушение по чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал.1 от Наредба
за задължително застраховане на работниците и служителите на риска
„трудова злополука“. АУАН бил предявен на управителя на дружеството –
работодател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал
без възражения.
Писмено възражение срещу така съставения акт било депозирано в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 22018493/07.03.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 23-2200078/22.03.2022 г., с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена
„имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева
3
Копие от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
управителя на „Денистрой инженеринг“ ЕООД на 29.04.2022 г., който в
законоустановения 14-дневен срок подал жалба срещу последното, въз основа
на която е инициирано настоящото съдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител Василева, протокол за
извършена проверка № №ПР2205552/28.02.2022 г., АУАН № 23 –
2200078/28.02.2022 г., възражение вх. № 22018493/07.03.2022 г., Акт за
спиране от 16.02.2022 г., трудов договор № 001/26.08.2021 г. между
Денистрой инженеринг“ ЕООД и Едриз Абди Трамбуцов, застрахователна
полица за застраховка „трудова злополука“, общ списък на служителите на
„Денистрой инженеринг“ ЕООД, квитанция за платена застраховка „трудова
злополука“ от 16.02.2022 г. в 18:21 часа, протокол, рамков договор,
декларация от Едриз Абди Трамбуцов, Заповед № РД-01-289-25.10.2021 г.,
издадена от Министъра на труда и социалната политика за определяне на
коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022 г., Заповед № З-0024/08.01.2019 г. и Заповед № З-0025/08.01.2019
г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. и
Заповед № З-0057/14.01.2022 г., както и Заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. на
изп.директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики, Заповед № ЧР-
1313/04.09.2020 г.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви. От тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля Василева представляват пряк източник
на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и се подкрепят и от
4
изготвения протокол за извършена проверка, поради което съдът постави
същите в основата на фактическите си изводи.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приети по реда на чл. 283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН, доколкото същите са
относими към предмета на доказване по делото. В случая следва да се
отбележи, че не е налице спор относно правнорелевантните факти, налице е
такъв относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, в
конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, със съответната му правна квалификация. С факта на издаване на
процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено
5
е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
дружеството-работодател. Действително, както се твърди и в жалбата,
неправилно е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се
определя размерът на наложената имуществена санкция, което обаче не
представлява нарушение по чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН. В този смисъл, не е
засегнато правото на защита на жалбоподателя с оглед възможността да
разбере фактическите и правни параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза. В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението не е описано като
извършено в условията на повторност и същото е правилно квалифицирано.
На следващо място, АУАН и НП са подписани от съответните
длъжностни лица и свидетели, като са връчени за запознаване със
съдържанието им лично на управителя на дружеството.
Освен това, по делото е установено по безспорен начин, че на 16.02.2022
г. на строителен обект – Жилищен комплекс с подземни паркинги, навеси,
подпорни стени, ограда и пречиствателно съоръжение“, находящ се в гр.
София, в.з.“Малинова долина“, р-н „Витоша“, ж.к.“Морени“ е било заварено
лицето Едриз Абди Трамбуцов, заемащ длъжността „технически ръководител
строителство“. За същото дружеството-работодател „Денистрой инженеринг“
ЕООД не е било сключило и не е представило на контролните органи
задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Такава
застрахователна полица е била представена впоследствие при извършване на
проверка по документи, като същата е била сключена на 16.02.2022 г. в 18:21
часа, т.е. след извършване на проверката на строителния обект.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 от
ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа, при която
съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително
за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред,
6
определени с акт на Министерския съвет.
Основната дейност на дружеството-жалбоподател е строителство на
сгради, като видно от Заповед РД-01-289/25.10.2021 г. за определяне на
коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022 г. от МТСП, която е общодостъпна, е че през 2022 г. е определен
среден коефициент за трудов травматизъм за страната от 0.64, а този,
предвиден за икономическа дейност "строителство на сгради", е 1.48.
От доказателствата по делото се установява, че дължимата застраховка
„трудова злополука“ е била сключена след проверката на място, като е била с
начало на покритието от 00.00 ч. на 17.02.2022 г., поради което съдът намира,
че е осъществен от обективна страна състава на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател в качеството му на работодател.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективната му съставомерност се презумира и не подлежи на изследване.
Не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 415в КТ,
регламентираща маловажните случаи на административни нарушения,
доколкото процесното нарушение касае неосигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, в който смисъл в конкретното си проявление е
общественоопасно до степен, която изключва маловажността на случая. Това
е така, тъй като неизпълнението на задължението на работодателя да осигури
изисканите от законодателя мерки, касаещи безопасността на труда на
работниците на строителни обекти, винаги застрашава техния живот и здраве
до отстраняването му.
Същевременно и независимо от гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление, предмет на
въззивна проверка подлежи на отмяна, доколкото е издадено от материално,
но не и териториално компетентен орган.
По силата на чл. 16, ал. 2 от УП на ИА "ГИТ", Дирекциите "Инспекция
по труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област,
като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
7
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата.
По силата на чл. 16, ал. 4 от УП на ИА "ГИТ", Директорите на дирекции
"Инспекция по труда" ръководят, координират и контролират дейността на
дирекциите "Инспекция по труда" при осъществяване на дейността им,
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН; представляват дирекциите "Инспекция по труда" пред
съда, прокуратурата, следствените органи и други държавни органи; възлагат
на юрисконсултите и на други лица с юридическо образование
осъществяването на представителство пред органите по т. 3 с изрично
пълномощно; подписват споразумения по чл. 415г от Кодекса на труда,
издават решения за разсрочване на задължения с размер до 5000 лв. съгласно
чл. 415д, ал. 6, т. 1 от Кодекса на труда; осъществяват и други правомощия,
възложени им с нормативен акт, заповед или пълномощно от изпълнителния
директор на Агенцията.
С визирания подзаконов акт се уреждат дейността, съставът,
структурата, функциите и организацията на работа на ИА "ГИТ", в това число
и на Главна дирекция "Инспектиране на труда" с 28 териториални поделения -
дирекции "Инспекции по труда", разположени в административните центрове
на областите.
В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на ИА "ГИТ",
респективно и на директорите на дирекции, е императивно определена в чл.
16 от Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо изрично нормативно овластяване, каквото в настоящия случай не
е налице.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
8
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена
като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те
могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност. Нито в
ЗЗБУТ, нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично възложено правомощие на
изпълнителния директор да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда, поради което и съставеният от
Меглена Василева – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Софийска област АУАН срещу „Денистрой инженеринг“ ЕООД, е
незаконосъобразен, като съставен от териториално некомпетентен орган,
действал извън териториалния обхват по чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник (в този смисъл Решение № 3624 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 11698/2021 г., VI о.). Действително, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5
от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на
дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на
проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове, но
както вече беше посочено по отношение изменение на териториалната им
компетентност е необходимо изрично нормативно овластяване, каквото в
настоящия случай няма.
Предвид всичко горепосочено съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление № 23-2200078/28.02.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, следва да се отмени
изцяло, поради наличната негова незаконосъобразност.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който
обаче до приключване на съдебните прения, не е поискал присъждането на
такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, като
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200078/22.03.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област,
9
с което на „Денистрой инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***** на основание чл.416,
ал.5 вр.413, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ),
вр. чл. 2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите на риска „трудова злополука“, ДВ, бр.15/2006 г. (Наредбата).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10