Решение по дело №404/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 739
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20214110100404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100404 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът "ЮБЦ" ЕООД, гр.София представляван от адв.Г. от САК
твърди, че на основание сключен Договор за предоставяне на мобилни
услуги с индивидуален кл.номер 2091028 от 19.09.2017 г. между "БТК"АД и
ответника на последния са предоставяни услуги, за което са издавани фактури
за период на потребление 15.09.2017 г. - 15.01.2018 г. на стойност 49,30 лева.
Поради неплащането им договора е прекратен едностранно от оператора и е
издадена крайна фактура от 15.02.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
Претендира да се приеме за установено между страните дължимост на сумата
от 49,13 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени услуги по
договор сключен с оператора и мораторна лихва в размер на 13,42 лева
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 2588/20 г. на ВТРС. Заявява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018
г. сключен между "С.Г.Груп" ЕООД и "БТК" АД последният е продал
вземания, вкл. това срещу ответника. Впоследствие с договор за цесия от
1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е продал вземанията на "ЮБЦ" ЕООД. Твърди,
че ответникът е уведомен за цесиите, вкл. чрез връчване на приложенията
1
към исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител.С писмено становище поддържа предявения иск .
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ХР. АТ. АТ. не е депозирал
писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по иска. В съдебно
заседание отрича да е имал договорни отношения с «БТК» АД. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
От приложения по ч.гр.д.№ 2588/2020 г. на ВТРС договор от 19.09.2017
г. се установява, че между „ БТК“ ЕАД и ХР. АТ. АТ. са били налице
облигационни правоотношения, по силата на които операторът на мобилни
услуги е предоставял такива на клиента при стандартни условия на
визирания тарифен план с месечен абонамент 23,99 лева. Срокът на договора
е 24 месеца. Услугите са фактурирани по кл.№ 2091028 за ползвания
мобилен номер **********. Приложени са месечни сметки №
**********/15.11.2017 г. на стойност 72,48 лева с включен баланс от
предходни периоди 48,49 лева съгласно сметка № **********/15.10.2017 г. ;
№ **********/15.02.2018 г. на стойност 139,88 лева с включен баланс от
предходни периоди от 79,30 лева съгласно сметка № **********/16.01.2018 г.
и № **********/15.12.2017 г. на стойност 96,37 лева с баланс от предходни
периоди 72,48 лева . Месечните сметки са издавани за периоди на отчитане
според договора от м. 09.2017 г. до м. февруари 2018 г. Крайната
фактура според изложеното в исковата молба е на обща стойност 139,88 лева
с падеж на плащане -4.03.2018 г. Приложени са Общи условия на договора
между " БТК" АД и абонатите на услуги предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, с които
подписвайки индивидуалния си договор абонатът е декларирал, че е
запознат. Според чл. 29 от Раздел седми на ОУ дължимите суми по месечните
сметки следва да се заплащат в 15-дневен срок от издаване на фактурата ,
като крайната дата не може да е по-късно от 29-то число на месеца. Приети
като доказателства са договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г. сключен между "БТК" ЕАД, гр.София и " С.Г.Груп" ООД,
гр.Монтана според който цедентът прехвърля на цесионера вземания срещу
2
длъжници посочени в Приложение № 1, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности. От своя страна страна
"С.Г.Груп" ООД е продало придобитите по този договор вземания на "
ЮБЦ" ЕООД, гр.София по силата на договор за прехвърляне на вземания/
/цесия/ от 1.10.2019 г. В чл. 3 от него е посочено , че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 - "Списък на вземанията", неразделна
част от договора. При първата цесия цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил
цесионера "С.Г.Груп" ООД да изпрати уведомления от негово име до
длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД, за което е прието пълномощно.
Приложено е уведомление до ответника за двете цесии, за което няма
доказателства да е получено от него преди подаване на исковата молба.
Приети като доказателства са Потвърждение за прехвърляне на вземания
изходящо от "БТК" АД относно договор за цесия от 16.10.2018 г. и
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г. от "
С.Г.Груп" ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описаните договори за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. Приобщените по
делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между ответника и " БТК " АД
относно предоставяни от оператора на мобилната мрежа услуги на клиента,
фактурирани по клиентски номер 2091028. В този аспект възражението на
ответника, че не е имал договорни отношения с „БТК“ АД са неоснователни,
тъй като е налице договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.09.2017
г. за мобилен номер ********** с месечен абонамент от 23,99 лева и
ответникът не е оспорил подписа си, положен върху него. Приложените
месечни сметки сочат вземания срещу ответника на обща стойност 139,88
лева според сметка № **********/15.02.2018 г. , визирана от ищеца като
3
издадена крайна фактура с падеж на плащане 4.03.2018 г. Следва да се
отбележи, че ищецът не е заявил, че претендира сумата от 49,30 лева като
част от задължението по крайната фактура, нито е признал да е правено
частично погасяване по приложените месечни сметки. Така не става ясно как
точно е формирана исковата претенция за сумата от 49,30 лева , което
поставя съда в невъзможност да провери нейната дължимост в този размер.
Това съображение на съда е допълнително към основните му доводи за
неоснователност на иска, които са следните: ищецът основа качеството си на
кредитор по силата на договор за цесия от 1.10.2019 г. сключен между него и
"С.Г.Груп" ООД , съгласно който цедентът / именуван навсякъде в договора
ЦЕСИОНЕР/ е прехвърлил на цесионера закупени вземания от физически и
юридически лица , придобити съгласно чл. 2 от договора по силата на
договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, първият от които е
договорът за цесия сключен между "БТК" АД и "С.Г.Груп" ООД от
16.10.2018 г. Процесните договори за цесия съдържат условията , при които
вземанията са продадени , като в договора за цесия от 16.10.2018 г. е
посочено, че вземанията предмет на прехвърляне са посочени в Приложение
№ 1, а в договора за цесия от 1.10.2019 г. е посочено, че вземанията са
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1-
"Списък на вземанията", неразделна част от договора. По делото няма
доказателства нито относно изпращането, нито относно получаването на
приложеното по делото уведомление по чл. 99,ал.3 от ЗЗД досежно
прехвърлянето на вземането по двата договора за цесия. Въпреки това
длъжникът следва да се счита за уведомен за извършените цесии с
получаване на исковата молба и приложенията към нея, едно от които е
именно уведомлението до длъжника за извършените цесии. Съдебната
практика категорично допуска уведомяването да се извършва и от цесионера
, ако е упълномощен за това от цедента. Освен това длъжникът се смята за
уведомен за цесията с получаване на исковата молба и може да
противопостави възражение относно липсата на знание само ако е изпълнил
задълженията си на стария кредитор, каквото в случая не се релевира от
длъжника. Неоснователността на претенцията произтича от това, че ищецът
не е приложил и към доказателствата по делото не са приобщени извлечения
от съответните Приложения № 1 към двата договора за цесия, които да
установят, първо, че "С.Г.Груп" ООД е придобил вземането срещу ответника
4
от "БТК " АД и второ, че "ЮБЦ" ЕООД от своя страна е придобил това
вземане от "С.Г.Груп" ООД. За удостоверяване на това обстоятелство ищецът
е приложил документ, именуван "Потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл. 99,ал.3 от ЗЗД", с което "БТК" АД потвърждава, че цесионерът има
правата на кредитор по вземане в общ размер от 49,3 лева срещу ХР. АТ. АТ.
по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. Приложено е още извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г. издадено от
"С.Г.Груп" ООД във връзка с искане на „ЮБЦ“ ЕООД, с което същия
удостоверява, че вземането в размер на 49,3 лева произтичащо от договори за
мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях
подписани преди датата на сключената цесия от 1.10.2019 година срещу
ХР. АТ. АТ. е прехвърлено на ищцовото дружество. Настоящият състав на
съда намира, че с тези документи ищецът не може да докаже, че конкретното
вземане произтичащо от облигационното правоотношение между ответника
и "БТК" АД е продадено първо на „С.Г.Груп ООД , после на "ЮБЦ" ЕООД.
Те не могат да заместят съдържанието на приложенията , неразделна част към
двата договора за цесия, доколкото не съдържат подробна информация
относно индивидуализацията на вземането по основание и по размер. Не
може да се установи по кои договори, сключени между оператора и клиента
вземанията са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са
прехвърлени именно тези по описаните в исковата молба фактури, тъй като не
се твърди категорично, че между цедента и конкретния длъжник няма и други
правоотношения /в чл. 5.3 от договора от 16.10.2018 г. е употребен израза
“доколкото му е известно..“/. Съдът не споделя и тезата на ищеца, че при тази
декларация от страна на цедента представянето на Приложението в цялост би
нарушило разпоредби от ЗЗЛД. Тези доводи са неоснователни, тъй като при
наличие на приложенията , неразделна част от договорите, ищецът би могъл
да ги приложи с обезличени лични данни на лицата, извън тези на ответника,
или да се представи заверен препис -извлечение от приложенията относно
конкретния длъжник. Мотивиран от изложеното съдът намира, че иска с
правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е
неоснователен, тъй като не се проведе пълно и главно доказване относно
качеството на ищеца като кредитор, придобил процесното вземане срещу
ответника след двукратното му цедиране. Иска следва да се отхвърли , както
по отношение претенцията за главница в размер на 49,30 лева, така и за
5
акцесорната претенция за лихва за забава от 13,42 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2588/20 г. на ВТРС.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал.1, вр. с чл. 86 от ЗЗД за приемане на установено, че ХР. АТ. АТ. с ЕГН
********** от ***** дължи на " ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.София, бул. "България" № 81,вх.В, ет.8
сумата от 49,30 /четиридесет и девет лева и 30 ст./ главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор, сключен между
ответника и "БТК" АД и сумата от 13,42 / тринадесет лева и 42 ст./ лихва за
забава, за което е издадена заповед за изпълнение № 1062/30.10.2020 г. по
ч.гр.д.№ 2588/2020 г. по описа на ВТРС , като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.

След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от
същото да се приложи по ч.гр.д.№2588/2020 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6