РЕШЕНИЕ
№ 1316 гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15161 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по
предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против А.Г.Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 6473/15.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11623/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена за периода от 23.11.2018 г. до 22.03.2019 г. електрическа енергия в
размер на сумата от 476, 55 лв., както и за установяване на изтекла мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 11.01.2019 г. до
11.07.2019 г. в размер на сумата от 22, 49 лв., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 12.07.2019 г., до окончателното й заплащане.
Съдът констатира, че при издаване
на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 11623/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХII граждански състав, заповедният съд е допуснал очевидна
фактическа грешка при посочване на началната дата, от която следва да се
присъди законна лихва върху главницата. В заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, депозирано на 12.07.2019 г., кредиторът е претендирал присъждане
на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането. В заповедта
за изпълнение е посочена датата 10.07.2019 г., вместо тази на подаване на
заявлението – 12.07.2019 г., която фактическа грешка може да бъде поправена от
заповедния съд по реда на чл. 247 ГПК. След влизане в сила на решението и при
изпращане на препис от последното на заповедния съд, последния следва да
прецени дали са налице основанията по чл. 247 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата
на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи
условия, е доставил до обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ****, електрическа
енергия за периода 23.11.2018 г. до 22.03.2019 г. Ответникът имал качеството на
потребител по отношение на процесния имот. Последният бил клиент на
електроснабдителното предприятие с открит кл. № ****. Поради забава в
заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава по всяка издадена
фактура - отделно. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът
уточнява, че електроснабдения имот се води по партида на ул. ****, която към
настоящия момент е ул. ****, като това обстоятелство се установявала от
приложеното по делото заявление за възстановяване на достъп до електроенергия,
депозирано от страна на ищеца, в което е посочено, че обектът е на ул. **** с
уточнение, поставено в сгоби и посочване на ул. ****.
Ответникът А.Г.Г., не е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил
препис от исковата молба на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по
служебната справка, направена на основание Наредба № 14/18.11.2009 г. от съда в
хода на производството – а именно гр. П., ул. ****. Исковата молба, ведно с
приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 44, ал. 1,
предл. последно ГПК при отказ на адресата да получи съобщението, удостоверен от
връчителя. Това обстоятелство е видно от върнатия по делото отрязък от
призовка, приложен на л. 25 по делото. В съобщението се съдържа изрично
позоваване на разпоредбата на чл. 238 ГПК, като с последното на ответника са указани и
последиците, установени в тази правна норма.
Ответникът е бил
редовно призован за съдебното заседание, проведено на 11.03.2020 г., тъй като е
открит на установения по делото адрес – гр. П., ул. ****, но е отказал да
получи съобщението, което обстоятелство е удостоверено от длъжностното лице,
направило опит за връчване на книжата.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, а именно – установява се, че
ответникът има качеството на потребител на електроческа енергия по силата на
договор за доставка на електрическа енергия при Общи условия.
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 11623/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на
сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ размер от 175
лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.Г.Г., ЕГН **********,***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е
носител на парично притезание в размер на сумата от 476, 55 лв., представляваща претендирана продажна цена за доставена
за периода от 23.11.2018 г. до 22.03.2019 г. електрическа енергия, както и
сумата от 22, 49 лв. - мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 11.01.2019 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 12.07.2019 г., до окончателното й заплащане, обективирани в
Заповед № 6473/15.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11623/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХII граждански състав.
ОСЪЖДА А.Г.Г. да заплати
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата
от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 11623/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХII граждански състав, и сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 15161/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му
от страната, срещу която е постановено.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ на делото на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав,
заповедният съд следва да прецени дали е
допуснал очевидна
фактическа грешка в заповедта за изпълнение
досежно началната дата, от която е присъдена законна лихва върху главницата.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинла!
РЦ