№ 161
гр. Свищов, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100843 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Ищцата Е. Е. Л., чрез майката и законен представител В. В. В.,твърди, че ответника е
неин баща, като родителите и били трайно разделени – тя живеела с майка си и брат си В в
гр. Свищов, а ответникът не участвал в издръжката на детето. Посочва, че единствено
майката полага грижи за отглеждането и възпитанието и, като малолетната Е. била ученик в
СУ Николай Катранов . Майката получавала минимална работна заплата и нямала други
доходи, а отглеждала и издържала и сина си В на 17 години, също учащ. Посочва, че майка
и често била подпомагана финансово от близки, а същевременно баща й бил в
трудоспособна възраст и нямало обективни причини той да не полага труд. Счита, че
ответникът е в състояние да заплаща за детето си Е. месечна издръжка в размер на 270 лева.
Поради това, че същият не полага никакви грижи за детето и не заплаща издръжка счита, че
същия следвало да заплати издръжка за минало време в размер на 240 лева месечно или
общо 2840 лева за период от една година преди завеждане на делото. Моли да бъде
постановено решение, с което ответника да бъде осъден да и заплаща, чрез нейната
майка и законен представител В. В. В. ежемесечна издръжка в размер на 270,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие, както и да
бъде осъден ответника да и заплати, чрез майката и законен представител сумата от 2840,00
лева представляваща равностойността на дължимата от него издръжка за дванадесет месеца
1
отпреди датата на завеждане на иска / 12 месеца х240 лева/, ведно със законната лихва за
забава от влизане в сила на решението да заплащане на присъдената издръжка. Претендира
разноски. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител
моли да бъде осъден ответникът да заплаща претендираните размери на издръжката, тъй
като ответникът като неин баща има абсолютно задължение да заплаща издръжка, а не
заплаща такава за детето си. Установено било по делото, че доходите на майката се явяват
недостатъчни, тъй като същата полага грижи и осигурява издръжка и на сина си В, също
ученик. Моли да бъде постановено решение, съобразно петитума на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът Е. Л. Н., в законоустановения срок не е подал отговор на исковата
молба, връчена му на адреса по месторабота. В хода на делото, поради невъзможност да
бъде призован на адреса по делото, липса на данни за трудово правоотношение, му е
назначени особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, който в съдебно заседание
взема становище, че няма възражения по исковата молба и не прави доказателствени
искания. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника взема
становище, че доколкото претендираната издръжка е в минималния установен от закона
размер, включително и претенцията за издръжка за минал период, всякакви възражения от
страна на ответника биха се явили в противоречие с установени законови правила,
доколкото същия е родител на детето и по смисъла на СК е задължен да заплаща издръжка
за детето до навършване на определена възраст. Предвид това, исковете следвало да се
уважат в претендираните с исковата молба размер. Взема становище, че не възразява и
срещу размера на претендираните разноски, тъй като адвокатското възнаграждение било в
предвидения в наредбата минимум.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 19/29.03.2012г. на Община Свищов е, че детето Е. Е. Л. е родено на
22.03.2012г.. От същото удостоверение за раждане се установи, че майка на детето е В. В.
В., а ответникът Е. Л. Н. е негов баща.
Съгласно удостоверение за раждане по акт за раждане № 0084 от 11.05.2007г. на
Община Свищов, В. В. има и още едно дете – В Х Вов, роден на 09.05.2007г. , баща на което
дете е Х Вов Ц.
Според уверение изх. № 43/8.10.2024г. на СУ „Николай Катранов“ гр. Свищов,
детето Е. Е. Л. е редовен ученик в училището през учебната 2024/2025г.
Съгласно уверение изх. № 45/09.10.2024г. на СУ „Николай Катранов“ гр.
Свищов, детето В Х Вов е записан в училището за учебната 2024/2025г. .
Видно от трудов договор от 15.10.2025г., майката на детето Е., считано от
2
16.10.2024г. е започнала работа при месечно възнаграждение 933 лева лева. Според
удостоверение изх. № 19 /22.10.2024г. на ЕТ „Д Н.а“ гр. Свищов, В. В. работи като продавач
консултант по договор от 15.10.2024г..
С приложената Заповед № 289/12.09.2024г. на А АМ ООД, било
прекратено трудовото правоотношение с В. В., на длъжност продавач-консултант, считано от
13.09.2024г..
В приложената декларация от 08.11.2024г., В. В. декларирала, че в течение на
трудовия и договор с А АМ, прекратен със заповед от 12.09.2024г. е получавала трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.
Видно от приложените две удостоверения за адрес, ответникът има постоянен
и настоящ адрес в гр. Свищов.
В служебна бележка изх. № 408 от 24.10.2024г. на ОФК „Академик“ – Свищов
е отразено, че детето Е. посещава редовно тренировъчни занимания по футбол към клуба
срещу заплатена месечна такса от 50 лева.
Приложен по делото е социален доклад от отдел “Закрила на детето “ при
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Свищов. Видно от доклада е, че детето Е. е дете на
ответника, като в семейството на майката на детето се отглежда и другото и дете – В, а
двете деца са ученици. Посочено е, че по данни на майката на детето, с ответника се
разделили през 2015 година и от тогава грижите за детето Е. се полагат само от нея, а детето
не поддържа отношения с бащата. Констатирано в доклада е, че се касае за
тринадесетгодишно момиче, за което се полагат качествени грижи от майката, а
потребностите на детето в битов, образователен, здравен и емоционален аспект са
задоволени по адекватен начин, не са нарушени правата на малолетното дете и не
съществува риск за здравето и. Дадено е становище, че в интерес на детето Е., е бащата ,
като лице, което не полага грижи за него, да заплаща издръжка за детето, без да се посочва
размера на издръжката.
Разпитана по делото беше св. Н.П.. Същата изнесе, че познава детето Е., както и
майка му, а бащата никога не го била виждала. Поясни, че с майката на детето са колежки и
приятелки, децата им отраснали заедно, виждали се постоянно, като Е. била връстница на
нейните деца. Според показанията й, майката на Е. получава минимална работна заплата и
отглежда двете си деца, които са ученици. Тази свидетелка изнесе, че деца на възрастта на
Е. са подрастващи, искат да имат хубави дрехи, обувки, а майката и да иска не може да
задоволи тези и нужди „и да иска не може да го угоди на тези нужди“. Допълни, че тя самата
давала на В. дрехи и обувки, останали от нейната дъщеря. Според показанията й, пред нея В.
споделяла, че бащата на Е. не контактува с дъщеря си, не и дава издръжка, дори и бил
заявил, „че нито издръжка ще види, нито ще види край на делото“, че делото нямало да
свърши. Св. П изнесе, че доколкото знаела ответникът живеел в гр. София, но не поддържал
отношения с дъщеря си, никога не и бил пращал подаръци за празници, а и самото дете не
говорело за него и избягвало тази тема.
3
Искът с правно основание чл. 143, вр. с чл. 139, ал.1 от СК е процесуално допустим,
а по същество е основателен в претендирания размер.
Безспорно се установи по делото, че детето на страните - Е. е на 13 години.
Установи се, че детето е родено от съжителството на родителите си В. В. В. и Е. Л. Н. на
семейни начала. Установи се, че майката на детето има още едно дете – В, роден на
09.05.2007г. . Установи се от показанията на св. Н.П., че родителите на Е. не живеят заедно,
като детето не контактува с баща си, не говорело за него, а бащата не плащал издръжка за
детето, нито подаръци за празници. Според показанията й, от раздялата на родителите на Е.
и към момента грижите за отглеждането и възпитанието на детето били поети от майката,
а бащата не участвал в издръжката му, констатации в тази насока се съдържат и в социалния
доклад, изготвен по информация на В. В.. Детето има право на издръжка съгласно чл. 139,
ал.1 от СК, а ответникът има задължение да го издържа като негов баща предвид
разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК, без значение дали е работоспособен и може да се
издържа от имуществото си, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Искът е
основателен и следва да се уважи в претендирания размер. Според разпоредбата на чл.
142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на същата
разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Задължението
за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка –
в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията, предпоставките,
при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с
личността на задължения и оправомощения. Претендира се присъждане на издръжка в
размер на 270 лева ежемесечно, платима чрез майката и законен представител В. В., който
размер съответства на минимално предвидения от закона размер от ¼ от минималната
работна заплата установена за страната. Както се посочи детето Е. е на възраст 13 години,
през 2024/2025 година е посещавало учебно заведение в гр. Свищов. Във възрастта, в която
е детето се увеличават неговите потребности от храна, облекло и обувки, както и от
учебни пособия. Установи се отразяването в социалния доклад, че майката на детето
работи при минималто месечно възнаграждение, установено и от писмените доказателства
по делото – трудов договор и декларация, както и че същата получава издръжка за по-
голямото си дете В. Не се събраха доказателства дали ответника работи, а при изготвената
справка за месторабота, с оглед действията по призоваването му, се установи, че последното
му трудово правоотношение е прекратено през август 2025 година. Изводът от показанията
на разпитаната свидетелка, както и констатациите в социалния доклад по делото е, че
4
грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Е. , след раздялата на
страните, са поети от майката В. В.. От социалния доклад на ДСП Свищов е видно, че по
данни на майката на детето, ответникът не общува с детето, не праща средства за
издръжката им, не се интересува от детето, което кореспондира и с показанията на св. Н.П..
Следва да се отчете, че майката полага ежедневните грижи за малолетното дете Е.. Морално
укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо
дали същата има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си
получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за детето си, да му
осигури условия да отрасне и да се образова. Към момента детето е ученик, отглежда се
единствено от майката, според констатациите в социалния доклад. Не се събраха
доказателства за получавани доходи от бащата на детето. С оглед липса на данни за доходите
на ответника, но същевременно обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст,
същият следва да поеме по –голям дял от издръжката на детето, тъй като върху майката
на детето ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание на
малолетното дете, които имат съответен материален еквивалент, а така също и да посреща
негови непредвидими разходи, включително и тези свързани със здравословното му
състояние. Тези непредвидими разходи се съобразяват от съда при определяне размера на
издръжката, дължима от родителя, който не упражнява ежедневните грижи за детето и
намират отражение в по-високия процент на участието на този родител в издръжката му,
при отчитане, че майката на детето полага грижи за още едно ненавършило пълнолетие
дете.
Ответникът е в трудоспособна възраст, поради което следва да бъде осъден да
заплаща на детето Е. Е. Л., чрез майката и законен представител В. В. В. ежемесечна
издръжка в размер на 270,00 лева, считано от датата на завеждане на делото – 08.11.2024 г. ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до
окончателното плащане. Искът следва да бъде уважен в този размер, който размер е към
минималния размер на издръжка към момента.
По иска с правно основание чл. 149 от СК - същият се явява основателен в
претендирания размер. Установи се по делото от показанията на св. Н.П., социалният
доклад, че ответникът след раздялата с майката на детето Е, не е предоставял средства за
издръжка на детето. Ответникът не оспорва периода на раздялата с майката на детето, както
и обстоятелството, че след тази дата, грижите по отглеждането и възпитанието на детето са
поети от майката. Установи се, че последните години ответникът и детето не контактуват,
същият по данни на майката, удостоверено в социалния доклад, не се интересува от детето,
както и се установи, че последната една година преди завеждане на делото, той не е
заплащал издръжка за дъщеря си. Същевременно ищцата претендира издръжка за минало
време за периода от 08.11.2023г. до 08.11.2024г. , за който период се установи, че ответникът
не е заплащал издръжка за малолетното дете. Претендираната издръжка за минало време е в
минималния месечен размер на издръжка съобразно периода за който се претендира и
5
претенцията следва да бъде уважена, като съдът приема, че се претендира 2880 лева вместо
изписаното 2840,00 лева, предвид изричното посочване, че представлява месечна издръжка
от 240 лева за 12 месеца, което представлява именно сумата 2880 лева. Следва да се
присъди определената издръжка в размер на 2880,00 лева – 12 месеца по 240,00 лева за за
минал период, считано от 08.11.2023г. до 08.11.2024г., чрез майката и законен представител
В. В., ведно със законната лихва за забава от влизане в сила на решението до заплащане на
присъдената издръжка.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на определената издръжка.
При този изход на делото, ответникът ще следва да заплати ДТ върху размера
на дължимата издръжка – 388,80 лева върху издръжката, ДТ върху издръжката за минал
период – 115,20 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист. При този
изход на делото ответникът следва да заплати на РС Свищов сумата 300,00 лева – заплатено
възнаграждение на особения представител
При този изход на делото ответникът следва да заплати на В. В. направените
по делото разноски в размер на 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Л. Н. с ЕГН ********** от гр. * да заплаща на Е. Е. Л., родена на 22.03.2012г.
с ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен представител В. В. В. с ЕГН **********,
двете от гр. ** ежемесечна издръжка в размер на 270,00 лева/двеста и седемдесет лева/ ,
считано от 08.11.2024 г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със лихвата върху всяка просрочена вноска от датата на
изпадане в забава до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Л. Н. с ЕГН ********** от гр. * да заплати на Е. Е. Л., родена на
22.03.2012г. с ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен представител В. В. В. с ЕГН
**********, двете от гр. **, присъдената ежемесечна издръжка в размер на 2880,00 лева/две
хиляди осемстотин и осемдесет лева/ за детето Е. за минал период, считано от
08.11.2023г. до 08.11.2024г./съответно 12 месеца по 240 лева/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното плащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
6
ОСЪЖДА Е. Л. Н. с ЕГН ********** от гр. * да заплати на РС Свищов ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 388,80 лева, ДТ върху издръжката за минал
период – 115,20 лева, 300,00 лева – възнаграждение на особения представител на ответника,
платено от бюджетните суми на съда, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Е. Л. Н. с ЕГН ********** от гр. * да заплати на В. В. В. с ЕГН
********** от гр. ** сумата 500,00 лева - направени по делото разноски, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването в регистъра на съдебните решения на 6.10.2025 г.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7