Решение по дело №4263/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 83
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20191100604263
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:              НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Рени Атанасова и прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.ч.д. № 4263 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С разпореждане от 19.09.2019 г. по н.ч.д. № 14795 по описа за 2019 година, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че по молбата на осъдения по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК вече е налице произнасяне с определение от 22.07.2019 г., постановено по н.ч.д. № 4887/2019 г., по описа на СРС, 112-ти състав, с което съдът е решил въпроса за кумулиране на наказанията на лицето и няма нови осъждания след последното групиране, които следва да бъдат взети предвид от съда.

Срещу определението на районния съд е постъпила въззивна жалба на осъдения З.П.Г., в която е поискал постановеният съдебен акт да бъде отменен и да се приложи чл. 306, ал. 1 от НПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице завява, че не желае да му бъде назначен определения от САК служебен защитник, както и да упълномощава такъв, тъй като може и държи да се защитава сам. По същество поддържа жалбата срещу разпореждането за прекратяване на производството и в допълнение сочи, че незаконосъобразно първостепенният съд му е определил общо наказание, което е увеличил по реда на чл. 24, ал. 1 от НК на 6 години. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на СРС за ново разглеждане.

Представителят на СГП поддържа, че разпореждането за прекратяване на делото е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В последната си дума осъденото лице З.П.Г. моли искането му да бъде уважено и наказанието, наложено по н.о.х.д. № 20934/2013 г. на СРС, НО, 110 състав да бъде кумулирано с наказанията по последните му две осъждания.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, прие за установено следното:

В открито съдебно заседание, проведено на 22.07.2019 г., по н.ч.д. № 4887 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав е разгледал предходна молба на осъденото лице З.П.Г. с искане по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за кумулиране на присъдите му, като е постановил определение от същата дата, с което е извършил групиране на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца, наложено на осъдения по н.о.х.д. № 20757/2015 г. по описа на СРС, НО и наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, наложено на осъдения по н.о.х.д. № 10722/2016 г., по описа на СРС, НО, като е определил едно общо най-тежко измежду тях в размер на 4 години. На основание чл. 24 от НК е увеличил общото най-тежко наказание с 2 години и е определил общо наказание по съвкупността „лишаване от свобода“ за срок от 6 години.

Определението от 22.07.2019 г. е обжалвано от защитника на осъдения в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като по жалбата е образувано в.н.ч.д. № 3257 по описа за 2019 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.10.2019 г.

С молба с вх. № 17851/2019 г. заведена в СГП на 02.09.2019 г., осъденото лице З.П.Г. е направило повторно искане за определяне на общо наказание по присъдите му, въз основа на която молба е образувано н.ч.д. № 14795 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав.

С разпореждане от 19.09.2019 г. по това дело съдът, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е прекратил наказателното производство, тъй като е приел, че по молбата на осъдения вече е налице произнасяне с определение от 22.07.2019 г. по н.ч.д. № 4887/2019 г., по описа на СРС, 112-ти състав, с което въпросът за кумулиране на наказанията му вече е решен, същевременно няма нови осъждания след последното групиране, които следва да бъдат взети предвид.

С решение № 941 от 13.11.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 3257 по описа за 2019 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав е извършил цялостна проверка съобразно изискванията на чл. 314 от НПК на обстоятелството за кои от тринадесетте осъждания на З.П.Г. е допустимо извършване на актуално групиране на наказанията. В решението съдът е приел, че за наказанието, наложено на З.П.Г. с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 20934/2013 г. на СРС и за което последният настоява и пред настоящия състав да бъде извършена кумулация, не съществува основание по чл. 25 вр. чл. 23 от НК да бъда групирано с наказанията по н.о.х.д. № 20757/2015 г. на СРС и н.о.х.д. № 10722/2016 г. на СРС, защото деянията по тези присъди са извършени след влизане в сила на съдебния акт по н.о.х.д. № 20934/2013 г. на СРС. По тази причина въззивният съд е приел, че правилно районният съд е групирал единствено наказанията по н.о.х.д. № 20757/2015 г. на СРС и н.о.х.д. № 10722/2016 г. на СРС, като е определил общо най-тежко наказание измежду тях в размер на 4 години „лишаване от свобода“ и е изложил съображения защо са налице условия за приложение на чл. 24 НК. Приел е обаче, че при определяне на допустимото увеличени районният съд е допуснал грешка, поради което е изменил обжалваното определение в частта, с която общото наказание е увеличено по реда на чл. 24 от НК, като е намалил срока на увеличението от 2 години на 6 месеца и е определил общ срок на увеличеното общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 20757/2015 г. на СРС и н.о.х.д. № 10722/2016 г. на СРС от 4 години и 6 месеца. Решението на СГС, НО, III-ти въззивен състав е влязло в законна сила на 13.11.2019 г.

От изисканата и приета по настоящото дело актуална справка за съдимост ведно с бюлетини към нея, приложени на лист 12 до 73 се установява, че последното осъждане на З.П.Г. е по н.о.х.д. № 10722/2016 г. на СРС, НО, 112-ти състав (под номер 13 в справката), което е било обсъдено в производството по н.ч.д. № 14795 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав, съответно в решение № 941 от 13.11.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 3257 по описа за 2019 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав.

С оглед изложеното, съобразявайки от една страна установените от изисканата актуална справка за съдимост ведно с бюлетините за съдимост дати на влизане в сила на съдебните актове по всички наказателни производства, по които са постановени осъдителни присъди по отношение на осъдения, и от друга – влязло в законна сила решение № 941 от 13.11.2019 г., по в.н.ч.д. № 3257 по описа за 2019 г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав, след което липсват доказателства за други, неизвестни за съда предишни осъждания на лицето, които се намират в отношение на съвкупност поне с едно от останалите наказани деяния, въззивният съд счита, че правилно първостепенният такъв е приел в обжалваното разпореждане, че въпросът за кумулиране на наказанията на осъденото лице З.П.Г. вече е решен. Тъй като при предходното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23-25 от НК, а именно определението от 22.07.2019 г. по н.ч.д. № 4887/2019 г. на СРС, НО, 112-ти състав, всички известни осъждания на лицето са били обсъдени, не е допустимо ново произнасяне по въпроса (т. 2 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС), поради което повторната молба на З.П.Г. от 02.09.2019 г. с вх. № 17851/2019 г. заведена в СГП, правилно е оставена от СРС без разглеждане.

По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.09.2019 г., постановено по н.ч.д. № 14795 по описа за 2019 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.