Р Е
Ш Е Н
И Е
АРДИНО 16.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Райнен съд- Ардино, в публично заседание
проведено на 22.08.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ,
При секретар Неше И., като разгледа
докладваното от съдия Петров Гражданско дело № 19/2019 по описа на РС- Ардино
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 50 от ЗЗД от Д.Ю.Ю., ЕГН: **********
***, действащ със съгласието на своите родители и законни представители- Ю.Ш.Ю.,
ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на увреждането- 20.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, против Ю.С.И., Председател на Читалище
„Родопска искра- 1921 г.“- Ардино, регистрационен номер като ЮЛНсЦ- 1862 и БУЛСТАТ: *********, УЛ. „Родопи“ № 1- Ардино,
община Ардино, област Кърджали.
В исковата молба
се сочи, че ищецът е ученик в СУ „Васил Левски"- гр. Ардино и през
учебната 2018/2019 г. е бил записан в 10 „а" клас.
В исковата молба
се излагат доводи, че сградата на Читалище „Родопска искра-1921"- гр. Ардино, се намирало в централната част на
града,в началото на общински парк, като от лявата страна на централният му вход
имало пешеходна алея, като от същата лява страна на сградата на читалището, на
приземния му етаж се намирал авариен изход.
Молителят
твърди, че на този изход е било изградено ограждение,
което излизало на пешеходната алея, както и козирка от плексиглас на височина
от земята 1. 50 м. - 1. 60 м.
Навежда доводи,
че тази предпазна козирка над този изход
в широката си част навлизала в алеята и заемала част от нея. Нейното изграждане
и монтиране на фасадата на читалището е било през лятото на 2018 г., когато се
е предприело саниране на самото читалище и е било повдигнало обществено
недоволство в социалните мрежи /конкретно във Фейсбук,
„Групата на Ардино"/, тъй като изграждането й застрашавало живота и
здравето на преминаващите по алеята
граждани. Твърди се в исковата молба, че независимо от негативния
обществен резонанс, ръководството на Читалището в лицето на неговия
председател- ответника Ю. Сабриев Исмаилов, не се е съобразил с основателните
възражения и предупреждения за опасността, която създавала изградената козирка
на аварийния вход на читалището и не е предприел никакви адекватни действия за
нейното премахване.
Посочва се, че
на 20.12.2018 г. около 19.00 ч.- 20.00 ч. ищецът преминавал по алеята, намираща
се от ляво на главния вход на читалището. Същият е бил с приятели - Емре Ю. и
Елица Карамитева. Движели са се в посока от главния вход на читалището към
изхода на парка. Тримата са се движили един до друг, като ищеца се е намирал
най- отдясно, до сградата на читалището. Мястото, през което преминавали, а
именно алеята до аварийния изход на читалището не е било осветено. Ищецът не е
бил видял застрашаващият го навес и преминавайки покрай него и на него раздрал
дясната си буза и дясната страна на шията си. Почувствал е изключително силна болка. Приклекнал и се е
хванал за нараненото място. Приятелите му са разбрали, че се случило нещо лошо
с него и след като осветили с фенерче на мобилен телефон главата му, са видели
нараняванията, които му са били причинени от козирката на навеса. На следващия
ден ищеца е посетил личния лекар, а на 02.01.2019 г. е отишъл в МБАЛ
„Д-р Ат. Дафовски"- гр. Кърджали, където е бил
прегледан от д-р Н.М. - съдебен лекар от същата болница, който му е издал
Съдебномедицинско удостоверение № 1/2019 г. Видно от същото в резултат на
съприкосновението на тялото па ищеца в областта на главата и шията с ниско
поставения навес на аварийния изход на читалището са му били причинени
охлузвания на кожата на лицето и шията, които са довели до причиняване на болки
истрадания.
Ищецът твърди,
че козирката върху аварийния изход на читалището, причинила му лицевите и шийни наранявания, е собственост на Читалище „Родопска
искра-1921 г."- гр. Ардино, представлявано
от ответника Ю.С.И.. Сериозността на уврежданията му, причинени от козирката на
аварийния изход на читалището, наложили лечение в домашна обстановка, което
продължавало и към настоящия момент. С уврежданията, причинени му от козирката
върху аварийния изход, собственост на Читалище „Родопска искра-1921 г."- гр.
Ардино, представлявано от ответника Ю.С.И., му са били нанесени неимуществени
вреди- за причинените болки и страдания, които оценява на сумата в размер на 5
000.00 лева.
Ето защо моли
съда, да призовете на съд страните и след като се убеди в основателността и истинността на твърденията му да
постанови решение, с което да осъди ответника
Ю. Сабриев Исмаилов, в
качеството му на Председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г."- Ардино,
да го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5 000.00
лева, представляващи претърпени болки, страдания, душевни и психически травми,
стрес, както и страх за живота си и телесната си неприкосновеност, ведно със
законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането
- 20.12.2018 г. до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
В ОСЗ ищецът се
явява лично и се представлява от адвокат И.Б. от КАК. В ход по същество ИМ се
намира за допустима, основателна и напълно доказана със събраните писмени и
гласни доказателства. Излагат се подробни доводи в тази насока. Тезата на
ответника за недопустимост на иска, а от друга страна за неговата
неоснователност и недоказаност, се оспорват изцяло, като и в тази насока се
излагат доводи и се сочи съдебна практика.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответната страна- Ю.С.И., Председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г.“-
Ардино, регистрационен номер като ЮЛНсЦ- 1862 и
БУЛСТАТ: *********, УЛ. „Родопи“ № 1- Ардино, община Ардино, област Кърджали,
чрез процесуален представител адвокат С.У. от КАК е представил писмен отговор.
С писменият отговор страната намира предявения иск за недопустим и
неоснователен. Оспорват се изцяло твърдените от ищеца обстоятелства относно
причинените травматични увреждания, при наличие на безвиновното
поведение на ответника за тяхното причиняване. Навеждат се доводи, че ответника
по делото няма правната легитимация срещу когото да бъде заведен настоящия
граждански иск от ищеца. Сочат се съответни писмени доказателства в тази
насока, които са приети от съда. Правят се доказателствени
искания за допускане на двама свидетели, които са уважени от съда.
В ОСЗ ответника се
явява лично и се представлява. В ход по същество при проведените устни
състезания се поддържа становището на страната за недопустимост от една страна,
а от друга страна, за неоснователност и недоказаност на заведения иск, предявен
на това правно основание и се моли съдът да го отхвърли изцяло. Претендират се
деловодните разноски.
Районен
съд- Ардино, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, прие за установеното следното от фактическа страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 50 от ЗЗД от Д.Ю.Ю., ЕГН: **********
***, действащ със съгласието на своите родители и законни представители- Ю.Ш.Ю.,
ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на увреждането- 20.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, против Ю.С.И.,
Председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино, регистрационен номер
като ЮЛНсЦ- 1862 и БУЛСТАТ: *********, ул. „Родопи“ №
1- Ардино, община Ардино, област Кърджали.
От представеното от
ищеца и прието по делото писмено доказателство- СМУ № 1/2019 г., както и от
назначената по делото и приета в СЗ СМЕ № 54/2019 г. на съдебен лекар при МБАЛ
„Атанас Дафовски“- Кърджали, а също така и от
изслушването на ВЛ, се установява, обстоятелство неспорно между страните, че на
20.12.2018 г. ищецът в настоящото производство е получил установените
травматични увреждания, съставляващи леки телесни повреди, довели до
разстройство на здравето му, по начин, по който твърди пострадалия.
От приложеното по
делото писмено доказателство представено от ответника- АКТ за Публична общинска
собственост № 76/21.07.1998 г. на МРРБ се установява че, община Ардино е
собственик на двуетажна сграда за културно- просветни нужди, находяща се в централен парк на населеното място, кв. 12,
пл. № 201 по регулационния план на град Ардино с площ 981 кв.м., на която е
било извършено саниране през 2018 г. и е била поставена козирка над стълбище, находящо се на източната фасада на сградата на читалището,
водещо към подземни помещения на сградата, за която козирка ищецът твърди, че
на 20.12.2018 г. му е причинила получените травматични увреждания.
От представеното от
ответната страна и прието писмено доказателство- Протокол № 33 от проведеното
заседание на Общински съвет- Ардино на 06.11.1998 г. (Решение № 228 от
заседанието) се установява, че на основание параграф 3 от ПРЗ на ЗЧ, Общински
съвет- Ардино безвъзмездно отстъпва на
читалище „Родопска искра“- Ардино, право на ползване върху сграда с АКТ №
76 от същата година, публична общинска собственост.
От представеното по
делото писмено доказателство от ответника по делото- Споразумение РД 09-
67/25.06.2018 г. на МРРБ по проект „Красива България“ се установява, че на Община
Ардино, представлявана от кмета на общината Ресми
Мурад и главния счетоводител, като БЕНЕФИЦИЕНТ, е бил одобрен проект за външно
саниране на сградата на читалището в централния градски парк на град Ардино, с
дейности по СМР и СРР, подробно описани в споразумението. От същото това
доказателство се установява, че единствен
бенефициент по сключеното споразумение е община Ардино, т. е. собственикът
на сградата.
От приложеното от
ответната страна и прието писмено доказателство- Договор за СМР № 49/16.082019
г. се установява, че на същата дата община Ардино, собственик на процесната сграда на Народно Читалище „Родопска искра 1921“-
Ардино, представлявана от кмета на общината Ресми
Мурад и главният счетоводител на общината, в качеството си на възложител по
договора, възлагат извършването на посочените в този договор СМР и СРР на „Инвестстрой“ ЕООД- Смолян, ЕИК: *********.
От приложеното по
делото писмено доказателство, което е прието от съда- „Протокол за установяване
годността на обект“, от 28.11.2018 г. се установява, че след извършените СМР и
СРР, по процесната сграда, ремонтните дейности, така
както са били заложени в Договор № 49/14.08.2018 г. от възложителя- община
Ардино, са били изпълнени качествено и в срок, без забележки от изпълнителя, и
са били приети от комисия, в която не е участвал нито Ю.С.И. като физическо
лице или като председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино.
От приетото по делото
Заключение на назначената по искане на ищцовата
страна СТЕ се установява, че процесната козирка, от
която ищецът е получил сочените от него травматични увреждания на 20.12.2018 г.
е била изградена неправилно (с оглед височината й в най- ниската част) и
липсата на разрешение за поставянето й в този й вид на ОбС-
Ардино, но по начина, по който е била разположена към момента на получаване на
травматичните увреждания от ищеца, не е пречила на преминаващите пешеходци по
парковата алея.
От представеното по
делото писмено доказателство от ответника, прието по делото- Ценово
предложение- Приложение (съгласно КСС оферта)- т. 37 и т.41, се установява, че процесната козирка, за която се твърди, че е причинила
травматичните увреждания на ищеца, е била заложена както в проекта, така и в
КСС на фирмата изпълнител и е била изпълнена съобразно заложените изисквания.
Съдът кредитира изцяло
събраните по делото гласни доказателства, обективирани
в показанията на разпитаните по делото свидетели- Леман Кочева и Хайрие Халидова, като обективни последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите по делото- Емре Юмерови Елица Карамитева
частично, единствено в частта им относно датата, мястото и начинът на
получаване на травматичните увреждания от ищеца. В останалата им част
показанията на тези свидетели се намират като противоречиви с останалия доказателствен материал по делото или неотносими
към предмета на доказването, с оглед въпросте на
страните поделото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
Искът с правно
основание чл. 50 от ЗЗД предявен от Д.Ю.Ю., ЕГН: **********
***, действащ със съгласието на своите родители и законни представители- Ю.Ш.Ю.,
ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на увреждането- 20.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, против Ю.С.И.,
Председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино, регистрационен номер
като ЮЛНсЦ- 1862 и БУЛСТАТ: *********, ул. „Родопи“ №
1- Ардино, община Ардино, област Кърджали, се намира за допустим, но
неоснователен и недоказан.
Основанието за
завеждане на настоящият иск (чл. 50 от ЗЗД) е претърпени от ищеца вреди,
причинени от каквито и да са вещи, за които солидарно отговарят както собственикът
на тези вещи, така и ЛИЦЕТО ПОД ЧИЙТО НАДЗОР те се намират (Безвиновна
отговорност).
Разглежданият правен
спор е за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени
от елемент (част) от вещ – козирка над стълбище за подземия на източната фасада
на Народно читалище „Родопска искра 1921 г.“, двуетажна сграда за културно-
просветни нужди, находяща се в централен парк на
населеното място, кв. 12, пл. № 201 по регулационния план на град Ардино с площ
981 кв.м., публична собственост на община Ардино, за която вещ не се установиха
по делото вменени задължения за нейния надзор от страна на собственика на
вещта, нито на физическото лице, срещу
което в този му вид е бил предявен иска- Ю.С.И., нито към ЮЛНсЦ,
което ползва безвъзмездно само вътрешните помещения от първи и втори етажи на
обекта- Народно читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино.
Тъй като не се твърди
човешко виновно поведение, а възникнали травматични увреждания вследствие на
техническа неизправност на вещта и вреди, вследствие неосъществен ефективен
надзор, то квалификацията на претенцията е по чл. 50 ЗЗД.
Тя съответства на т. 3
на Постановление № 4 от 30.X.1975 г.,
Пленум на ВС: „Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по
чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли
вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Дължи се обезщетение,
когато вредите са произлезли от машини, машинни уредби, инструменти и други
вещи и тогава, когато те са предадени от производителя им като обезопасени и
когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността
от вреди”.
Съобразно т. 2 на
ПП17/1963 : „..ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са
настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за
този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са
резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата
е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще
не възниква отговорност за непозволено увреждане.”. Доколкото в исковата молба
не се твърди виновно поведение, искът следва да се квалифицира по чл. 50 ЗЗД.
За да бъде уважен иск
по чл. 50 от ЗЗД следва да се докаже:
1.
Твърдяната
вреда;
2.
Вредата
да е произлязла от вътрешните свойства на вещта или неупражняван надзор при
експлоатацията й от субекта, по отношение на който е бил предявен иска по чл.
50 от ЗЗД;
3.
Вещта
да е собственост или под надзора на
лицето, от което се търси отговорност, бездействие
от страна на собственика или лицето, осъществяващо надзор;
4.
Причинна
връзка между бездействието и настъпването на вредите;
Отговорността по този текст от ЗЗД-
чл. 50 е безвиновна.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на 20.12.2018 г. вследствие на
съприкосновение на ищеца с козирка над стълбище за подземия на източната фасада
на Народно читалище „Родопска искра 1921 г.“, двуетажна сграда за културно-
просветни нужди, находяща се в централен парк на населеното
място, кв. 12, пл. № 201 по регулационния план на град Ардино с площ 981 кв.м.,
публична собственост на община Ардино, същият е получил леки травматични
увреждания, по лицето и шията, които са довели до болка и страдание, което
обстоятелство не е спорно между страните.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна деликтна отговорност за разлика от отговорността по
фактическите състави по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Когато при използването на една
вещ е допуснато нарушение на определени правила и норми или на обичайни правила
за безопасност е налице основание за отговорност по чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД.
За да е налице отговорност за вреда причинена от вещ е необходимо вещта
да се вмества в самото деликтно действие като негов
необходим елемент, при който без нея нито би настъпил деликтът,
нито би имало увреждане само от самата вещ, ако не е вкарана в общия причинен
процес на самото увреждане. Във всички случаи при отговорността по чл. 50 от ЗЗД, за вреди причинени от вещи е необходимо самата вещ да представлява
самостоятелен източник на увреждането поради свойства на самата вещ, но без да
се касае за човешко поведение.
Когато спрямо вещта не е налице човешка намеса или когато вещта нанася
вреди без да е под прекия контрол на човек- поради свои вътрешни качества,
сили, недостатъци и т.н. е налице отговорност по чл. 50 от ЗЗД. Когато има
човешка намеса, както е в случая, а именно изграждане на козирката, приемане от
комисия при (щом е била приета) преценка
за нейната безопастност, липса на доказателства за
своевременно сигнализиране на собственика за сградата за нейното обезопасяване
или премахване като опасна, като по този начин би се стигнало до предотвратяване
на възможността за увреждането на ищеца, съдът намира, че е налице основание за
ангажиране на отговорност по чл. 49 от ЗЗД спрямо собственика на вещта, за
виновните и противоправни действия на лицата, на
които е била възложена дейността по санирането на сградата и изграждането на процесната козирка. В случая иск по чл. 49 от ЗЗД не е
предявен и не е направено изменение на основанието по съответния ред в хода на
процеса, поради което съдът дължи произнасяне само по претенцията с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Но от събраните в хода
на процеса доказателства не се установи по един категоричен и безспорен начин,
че причинената на ищеца вреда е произлязла от безвиновното
поведение на ответника по делото- Ю.С.И., в качеството му на лице, под чийто
надзор се намира вещ, която е собственост на друг.
Следователно въпреки,
че са налице доказателства за причинени неимуществени вреди на ищеца, че
увреждането е причинено от вещ собственост на другиго, не събраха категорични
доказателства, че ответника Ю.С.И., в качеството му на физическо лице (по
начина, по който е предявен иска), е този, който е упражняващ надзора по
експлоатацията на процесната козирка. Искът с правно основание чл. 50 от ЗЗД не може да
бъде проведен успешно при вреди, резултат от случайно събитие, съобразно
разясненията в цитираната т. 2 на ПП17/1963 г. на ВС на РБ, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът Ю.С.И. не е пасивно легитимиран
да отговаря в материалното правоотношение по обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди в чужд имот, тъй като отговорността за непозволеното
увреждане се носи от друго лице.
От
друга страна, искът се намира също за неоснователен, ако се приеме, че
ползвателят на вътрешните помещения на Народно читалище „Родопска искра 1921
г.“- ЮЛНсЦ „Народно читалище Родопска искра 1921 г.“-
Ардино в лицето (както и посочено в ИМ) на неговия председател Ю.С.И., който е
имал ръководни функции на това ЮЛНсЦ, е лицето под
чийто надзор се е намирала вещта, към момента на получените от ищеца
неимуществени вреди.
На
първо място, съобразно приетото по делото писмено доказателство- Устав на
„Народно читалище Радопска искра 1921 г.“- Ардино, се
установява, че ръководен орган на това ЮЛНсЦ е
неговото настоятелство, което се състои най- малко от петима членове на
сдружението. Председателят на това ЮЛНсЦ (в случая
ответника Ю.С.И.), има единствено и само организационни функции във връзка с
осъществяване целите на сдружението и представителство на същото пред трети
лица.
На
второ място, съобразно посоченото по- горе, прието от съда писмено
доказателство- Протокол
№ 33 от проведеното заседание на Общински съвет- Ардино на 06.11.1998 г.
(Решение № 228 от заседанието) се установява, че на основание параграф 3 от ПРЗ
на ЗЧ, Общински съвет- Ардино безвъзмездно
отстъпва на читалище „Родопска искра“- Ардино, право на ползване върху
сграда с АКТ № 76 от същата година, публична общинска собственост.
Правото на ползване на
вещ (вещни права върху чужда вещ) съобразно чл.
56 и сл. От ЗС, включва единствено право на ползвателя да използва вещта
съгласно нейното предназначение и право да получава добиви от нея, без да
променя вещта съществено.
Т. е., съобразно
начинът на предоставянето на вещта от собственика й на друго лице – само
БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПОЛЗВАНЕ, без да са отразени клаузи или условия за грижи, опазване
или отговорности, както с Решението за предоставяне за веща за ползването й или
с друг последващ контракт между собственика и
ползвателя, няма как да е налице пасивната легимация
от една страна на Ю.С.И., по начинът по който е предявен иска с депозиране на
ИМ или на ЮЛНсЦ „Народно Читалище родопска искра 1921
г.“- Ардино, като лица под чийто надзор се е намирала вещта към момента на
увреждане на ищеца.
Предвид тези правни
изводи, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество намира
депозираният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД от Д.Ю.Ю.,
ЕГН: ********** ***, действащ със съгласието на своите родители и законни
представители- Ю.Ш.Ю., ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, за заплащане
на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането- 20.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, против Ю.С.И.,
Председател на Читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино, регистрационен номер
като ЮЛНсЦ- 1862 и БУЛСТАТ: *********, УЛ. „Родопи“ №
1- Ардино, община Ардино, област Кърджали, за неоснователен и недоказан, и като
такъв ще следва да го отхвърли изцяло.
При този изход на
делото, съобразно направеното искане от ответника както в отговора по
депозираната ИМ, така и ход по същество на делото за заплащане на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, за заплащане на направените от него деловодни разноски за
процесуално представителство в размер на 250.00 лева, същото да бъде уважено
изцяло, а ищецът да бъде осъден да му ги заплати.
Пак при този изход на
делото, съобразно обстоятелството, че по делото по инициатива на съда е била
назначена СМЕ, за която от бюджета наРС- Ардино е
било заплатено възнаграждение на ВЛ в размер на 241.92 лева, ще следва ищецът
да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Ардино тази сума.
Мотивиран от горните
съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Ю.Ю., ЕГН: ********** ***, действащ със съгласието на своите
родители и законни представители- Ю.Ш.Ю., ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********,
за заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането- 20.12.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, против Ю.С.И., Председател на
Читалище „Родопска искра- 1921 г.“- Ардино, регистрационен номер като ЮЛНсЦ- 1862 и БУЛСТАТ: *********, УЛ. „Родопи“ № 1- Ардино,
община Ардино, област Кърджали, като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Д.Ю.Ю.,
ЕГН: ********** ***, действащ със съгласието на своите родители и законни
представители- Ю.Ш.Ю., ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на Ю.С.И. ***, сумата в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева,
явяваща се направени от страната деловодни разноски в настоящото производство;
ОСЪЖДА Д.Ю.Ю.,
ЕГН: ********** ***, действащ със съгласието на своите родители и законни
представители- Ю.Ш.Ю., ЕГН: ********** и Н.С.Ю., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС- Ардино
сумата в размер на 241.92 (двеста четиридесет и един лева и 92 ст.) лева,
явяваща се платено от съда възнаграждение на ВЛ за изготвяне на СМЕ по делото;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: