Определение по дело №3204/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3632
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503204
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 363205.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503204 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 267852 от
24.09.2020 г., подписана от адв. Й.Ч, като пълномощик на И. Р. Р. срещу решение № 260262
от 09.09.2020 г. по гр.д. № 21115 по опис на Варненски районен съд за 2019 г.- 26 – ти
състав, в частта, в която, първоинстанционния съд е осъдил И. Р. Р. , ЕГН **********, с.
каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 да на В. Г. Г. , ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32

сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултата на
настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания,
изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво
по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно –
контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош,
причинени от И.Р, осъден с влязла в законна сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД №
5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД, и

сумата от 183, 20 лв. /сто осемдесет и три лева и двадесет ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, от която 160 лв.,
представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област, платен на 16.01.2017г. и
23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода от
08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, сторени в резултат на извършено от И.Р
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, установено с влязла в законна сила присъда №
242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.
1




В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Жалбоподателят акцентира,
на обстоятелството, че съдът е отказал да събере доказателства, които се намират в държане
на трето лице, като е мотивирал отказът с разпоредбата на чл. 300 от ГПК, поред която,
присъдата е задължителна за гражданския съд в частта, в която установява вида и характера
на травматичните увреждания. Счита, че в нарушени на процесуалните правила,
първоинстанционният съд с решението си, не е отговорил на въпроса от къде произтича
различията между уврежданията в медицинската документация и диспозитива на влязата в
законна сила присъда. Твърди, се че съдът в нарушение на процесуалните правила е отказал
присъединяване на наказателното производство.
Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск от
И. Р. Р. , ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 срещу В. Г. Г. , ЕГН
**********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 иск за заплащане на
сумата от
5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични
изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан
Маламир“ увреждания, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по
двете мишници при удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на
лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. Р. Р. , ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Г. , ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап.
32 сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В тази част се твърди, че решението е необосновано, тъй като от една страна съдът е
приел, че медицинското удостоверение е официален свидетелстващ документ, а от друга, че
не се ползва с обвързваща доказателствена сила. След като медицинските документи
представени за нуждите на допусната СМЕ са изчезнали, но са представени повторно, съдът
е отказал да изготвянето на такава експертиза. Жалбоподателят счита, че тези процесуалн
действия на първоинстанционния съд са в нарушение на процесуалните правила и
формулира искане за връщане на делото за събиране на допуснатото доказателство. При
евентуалното неуважаване на това искане, въззивният жалбоподотел е поискал да бъдат
събрани следните доказателства:
1. Да бъде задължен въззиваемия Васил Георгиев да представи цялата медицинска
документация от Спешен медицински център Варна, МБАЛ „Света Анна“,
2
Сити Клиник и МЦ Брегалница или съдът слежубно да я изиска;
2. Възоснова на тази медицинска документация съдът да назначи СМЕ със задачи
поставени в първоинстанционното производство.
3. Да се изиска НОХД № 5540 /2017 г. по опис на ВРС, Първи състав.

Решението се обжалва и в частта за разноските, като се претендират такива и във
въззивното производство.

В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения срещу фактическите твърдения изложени в жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. По
доказателствените искания на въззивният жалбоподател, съдът намира, че ако се иска
събиране на писмени доказателства, които се намират в държане на трето лице, то това
искане следва да бъде направено в предвидената от ГПК форма, съобразно разпоредбата на
чл. 192 от ГПК. В молбата следва да бъдат посочени кои документи се изискват или поне
индиции за тяхното съдържание и време на издаване. В конкретният случай са изписани
инициали на медицински заведения, по начин, по който са известни с неформалните си
граждански наименования. Такова искане за служебно изискване от съда, не следва да бъде
уважавано поради това, че не е спазена формата, а отделно от това искането не е конкретно,
както по отношение на адресатите, така и по отношение на изискващото се съдържание.
По искането за назначаване на СМЕ, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, ако
искането бъде навирано с прилагане на документи, които са били представени пред
първоинстанционния съд, но не са били приети като доказателство.
Искането за прилагане на наказателното дело следва до бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2020 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателстени искания на въззивния жалбоподател
за служебно изискване на медицински документи от изброените във въззивната жалба
медицински заведения.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на СМЕ.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 5540 /2017 г. по опис на ВРС, Първи състав.

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или
медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до
бързо и ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът връща
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4