№ 1013
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100109131 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. Б., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С., бул. „*******, срещу ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС"АД,
с ЕИК:********* и адрес:гр.С., ул. "Шар Планина" № 35, с която е предявен иск с правно
основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
60 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на пътно - транспортно произшествие от 13.03.2023г.,
причинено виновно от водача на л.а.„Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Ц. В. П.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 13.03.2023г. около 14:50 е бил пътник в тролейбус „Шкода” с
инв.№ ТВ 1650, управляван от В. Р. А., който се движил по локалното платно на бул.
„България“ в посока от бул. „Ив.Евст.Гешов“ към ул. „Кюстендил“. На кръстовището,
заключено между локалното платно на бул. „България“, ул. „Кюстендил“ и ул. „Отечество“,
тролейбусът бил засечен от лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от
Ц. В. П., която се движила по ул. „Отечество“ в посока от ул. „Юнак“ към ул. „Булаир“ и на
кръстовището с ул. „Кюстендил“. Последната отнела предимството на тролейбуса, при което
настъпило ПТП.
Виновна за настъпване на ГТТП е водачът на лекия автомобил - Ц. П., която с
действията си е нарушила правилата за движение по пътищата и не е пропуснала
тролейбуса, който е с предимство.
В резултат на ПТП ищецът получил изключително тежки травматични увреждания,
изразяващи се в петрохантерно счупване на лява бедрена кост; контузия, хематом и рана в
дясна зигоматична област, луксация в областта на колянна става. Бил приет в УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ“ в изключително тежко състояние с болки и ограничени движения на ляв долен
крайник. На 17.03.2023г. бил опериран. Извършено е открито наместване на фрактурата на
лява бедрена кост с вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон.
На 20.03.2023г. бил повторно опериран по повод луксацията на ляво коляно, като
под локална анестезия под действието на тракция е осъществена репозиция на луксацията и
1
имобилизация с гипсова шина.
Левият крак на ищеца бил напълно обездвижен. Изпитвал изключително силни
болки, които продължават и към момента. Все още имал непрекъсната нужда от чужда
помощ в ежедневието си. Не можел да стъпва на увредения крайник. Състоянието му било
тежко. Към момента не е налице подобрение. Болките продължават. Все още не може да се
обслужва самостоятелно и има нужда от чужда помощ в ежедневието си. Продължава да
изпитва болки и се налага да приема непрекъснато обезболяващи.
В законоустановения срок ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето му като неоснователен. Не оспорва следните обстоятелства: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в полица № BG/33/122003195610, досежно лек автомобил
„Опел Зафира", рег. № *******, и обстоятелството, че ищецът е предявил доброволна
претенция пред застрахователя на 19.04.2023г., по която към момента не е платено
застрахователно обезщетение.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача Ц. В. П.,
управлявала лек автомобил „Опел Зафира“ за настъпване на процесното произшествие.
Твърди, че причина за настъпване на произшествието е виновното и противоправно
поведение на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „27ТР Соларис", инв. № ТВ1650 -
В. Р. А., който е управлявал тролейбуса с несъобразена с пътните условия скорост,
задействал е рязко спирачната система на тролейбуса и е предизвикал падането на
пътниците в тролейбуса, които превозва.
В условията на евентуалност твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП
е поведението и на двамата водачи (съизвършителство) т.е. поведението и на двамата е
виновно и противоправно, тъй като и двамата водачи за извършили нарушения на ЗДвП,
които са довели до настъпване на процесното ПТП. При това положение двамата водачи на
участващите в произшествието МПС-та отговорят солидарно, съответно по същия начин
отговарят и техните застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите (чл. 499, ал. 7, изр. 2-ро от КЗ).
Оспорва вида, тежестта, продължителността и размера на твърдените като
причинени на ищеца неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба
неблагоприятни последици за здравословното му състояние.
Оспорва началния момент, от който се претендира присъждане на законна лихва -
13.03.2023г.
С определение от 26.10.2023 г. на основание чл. 219 от ГПК в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
вписано в Търговския регистър, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. *******.
Със становището си третото лице е оспорило иска като неоснователен. ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД не е оспорил, че е страна по застраховка „Гражданска отговорност“
сключена със собственика на тролей марка „Шкода“, с рег. № ТВ 1650. Не е оспорил и, че на
посочената дата е настъпило ПТП между тези участници. Твърди, че не е налице виновно
противоправно поведение на водача В. А., управлявал тролей марка „Шкода“. Според него
вина за настъпването на произшествието има единствено водача на л.а. Опел, който е отнел
предимството на тролейбуса. На следващо място смята, че водачът на тролейбуса не е имало
как да предположи, че лекия автомобил няма да спре и ще му отнеме предимството и затова
той не е имал възможността да предотврати удара, т.е. за него събитието е било случайно по
смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че дори и водачът на тролея да е предприел рязко спиране, то
същото е резултат от поведението на другия участник в движението, а не представлява
неправомерно поведение. Смята, че водачът е реагирал своевременно и е задействал
спирачната уредба, за да бъдат избегнати по-сериозни вреди. По отношение на уврежданията
на ищеца твърди, че той не е положил необходимите грижи за получените от него
2
травматични увреждания, вследствие на което се е стигнало и до по-дълъг възстановителен
период. Освен това смята, че преди настъпване на пътния инцидент ищецът е страдал от
множество придружаващи заболявания, които са спомогнали за получаване на процесните
травми и сочения в исковата молба дълъг период на възстановяване. Оспорва размера на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Оспорва и иска за
присъждане на лихва предвид неоснователността на главния иск. Оспорва и началния
момент на дължимостта на лихвата.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 19.04.2023г. (л. 8) се установява, че ищецът е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен
срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните (вж. определението, л. 25), а и е видно от приетите
доказателства, че е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № *******,
сключен с ответното ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД с покритие към деня на процесното
ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските
показания на свидетелите З. Д. И., В. Р. А. и Ц. В. П., механизмът на процесното ПТП е
следният:
На 13.03.2023г. около 14.50 ч. тролейбус „Шкода Соларис“ се движи по
спомагателното платно на бул. „България“ под контактната мрежа в посока от бул. „Иван Ев.
Гешов“ към ул. „Дойран“ със скорост от порядъка на 35 км/ч. По посоката му на движение е
поставен знак „БЗ“ (път с предимство). В района на кръстовището с ул. „Кюстендил“, от ул.
„Отечество“ към ул. „Дойран“ се е движел лек автомобил „Опел“ със скорост от порядъка на
37 км/ч. По посоката на движение на автомобила е бил поставен пътен знак „Б1“ (пропусни
движещите се по пътя с предимство). Навлизайки в района на кръстовището лекият
автомобил започва да пресича траекторията на движение на тролея, който е следвал
контактната мрежа, насочвайки се към спирката намираща се след ул. „Булаир“. На
разстояние от 16,65 метра до мястото на удара водачът на тролея предприема аварийно
спиране. Вследствие на появилата се инерционна сила при рязкото спиране в салона на
тролейбуса е паднал ищеца. При продължилото движение напред на тролея достигайки
скорост от около 32 км/ч настъпва съприкосновение между предната му дясна част и лявото
странично огледало на лекия автомобил. В момента, в който тролеят се е намирал на 44,01
метра до мястото на удара, лекият автомобил „Опел“ се е намирал на разстояние 46,00 метра
до мястото на удара. От този момент водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати произшествието като спре и пропусне движещият се от лявата му страна по път
с предимство тролейбус. Ако в този момент водачът на тролея е задействал плавно
спирачната система, той би пропуснал движещият се по път без предимство лек автомобил и
при предприетото плавно спиране от негова страна не би настъпило падане на пътници в
салона.
От заключението се установява, че като причина за настъпването на произшествието
може да се посочи субективното действие на водача на автомобила, който не се съобразил с
3
разпоредбите на пътен знак „Б1“ (пропусни движещите се по пътя с предимство). Същият е
имал възможност чрез предприемане на спиране да пропусне пред себе си движещият се по
път с предимство тролей, но не го е сторил.
Видно от заключението по КСМАТЕ на вещото лице Б. К., ортопед- травматолог,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания: фрактура в проксималния (горен) край на лявата
бедрена кост; контузия, хематом и рана в дясна зигоматична област (скула), както и контузия
на лявата коленна става, без клинични и рентгенови данни за луксация (изкълчване) на
същата. От заключението, както и от показанията на свидетеля Д. Б., се установява, че
луксация на колянната става не е получена при произшествието и съответно оперативно
лечение на такава травма не е извършвано.
Фрактурата на ищеца се определя като прясна, закрита, трифрагментна
пертрохантерна фрактура, със значително раздробяване на задния кортекс. Тя е получена по
индиректен механизъм при внезапното и рязко спиране на тролейбуса, в резултат на което
пострадалият е бил изведен от устойчивото му равновесно положение и под действие на
инерционните сили е политнал напред от последния ред седалки, след което е паднал на
стълбите пред последната врата на превозното средство. При това падане горният край на
бедрената кост е понесъл цялата маса на телесното тегло на пострадалия в комбинация с
действието на ротационни (усукващи) сили, концентрирани в зоната на трохантерния масив.
Проведеното лечение на получената от ищеца фрактура е било оперативно, каквото
и е следвало да бъде.
Получената фрактура на лявата бедрена кост е довела до трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник, а останалите мекотъканни травми – до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Към момента е налице пълно зарастване на счупването с остатъчно скъсяване на
левия долен крайник и частично ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена
ставата. При проведения на 16.09.2024г. преглед от вещото лице е констатирана разлика в
дължините на двата долни крайника от порядъка на 2,0 см в полза на десния (десен долен
крайник - 92 см; ляв долен крайник - 90 см). Освен това е установена обемна разлика от 1,0
см в полза на дясното бедро, която говори за лека хипотрофия (отслабване) на лявата
бедрена мускулатура. Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са
безболезнени, но в следните ограничени обеми спрямо нормата, а именно:
- флексия (сгъване) - 110° (при норма 120-135°);
- екстензия (разгъване) - 5° (при норма 20-30°);
- абдукция (отвеждане) - 35° (при норма 40-50°);
- аддукция (привеждане) - 25° (при норма 20-30°);
- вътрешна ротация - 15° (при норма 30°);
- външна ротация - 5° (при норма 50°).
Освен това са констатирани и три белега на лявото бедро със следните дължини:
проксимален 4,5см; среден 7,0см и дистален - 2,0см.
От СМЕ е видно още, че възстановяването на левия долен крайник до нормата е
невъзможно. Освен това е много вероятно с времето да настъпи развитие на
посттравматична артроза на лявата тазобедрена става, т.нар. коксартроза.
По принцип, при нормално протичащи възстановителни процеси пълното зарастване
на фрактура като тази на ищеца, лекувана оперативно, приключва в рамките на три до шест
месеца, в зависимост от възрастта, придружаващите заболявания, качеството на костта и
други важни фактори. През целия постоперативен период (ранен и късен), до завършване
процеса на костното срастване, е необходимо пациентът да провежда пасивна и активна
рехабилитация и лечебна физкултура под надзора на кинезитерапевт.
4
Периодът за възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани
по принцип е в рамките на 14 до 21 дни при нормално протичане на оздравителните процеси
и липса на усложнения.
По делото не са налице данни за това как е протекъл следоперативния период, дали
са настъпили някакви усложнения или не и дали ищецът е провеждал изобщо рехабилитация
с цел по-бързо и адекватно възстановяване на общото му и локално състояние. При
проведената на 10.07.2024г. контролна рентгенография на лявата тазобедрена става, вещото
лице не е констатирало рентгенови данни за наличието на усложнения.
В постоперативния период, обхващащ първите един-два месеца, пострадалият е
могъл да се придвижва самостоятелно с помощта на проходилка, макар и трудно, в рамките
на дома си. Същият е имал необходимост от чужда помощ при извършване на следните
ежедневни нужди: обличане и събличане на долната половина от тялото, къпане (след
четиринадесетия ден, когато се отстраняват конците от оперативните рани), приготвяне на
храна, както и на дейности, свързани с напускане на дома: пазаруване, транспортиране до
друг адрес и други.
Със сигурност може да се твърди, че болките и страданията на ищеца са били най-
силни в периода между настъпването на описаните по-горе травматични увреждания и
предприетата оперативна интервенция, както и в ранния постоперативен период след нея,
като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на
оздравителните процеси в организма
От допълнителното заключение на вещото лице д-р Б.К. се установява, че при ищеца
са налице множество придружаващи заболявания. Нито едно от тях обаче не е допринесло
по какъвто и да било начин за настъпване на фрактурата на лявата бедрена кост. Наличните
и преди настъпване на процесното ПТП коксартроза и гонартроза са една от причините за
непълното възстановяване на ищеца и частичното ограничение в обема на движенията на
лявата тазобедрена става, което се наблюдава при пострадалия към датата на извършване на
клиничния преглед от вещото лице, а именно 16.09.2024г.
Видно от показанията на св. Д. М. Б. – син на ищеца, след процесното ПТП – когато
М. Б. е бил вече в Пирогов, той е бил изключително стресиран и изплашен. Няколко дни след
като е бил приет е извършена операция, а три дни след това е бил изписан. След
прибирането си вкъщи ищецът е имал нужда от помощ за обслужването си и при
извършването на ежедневните си дейности, особено през първия месец и половина. През
първите три месеца след изписването му изпитвал силни болки. Дори една година по-късно
ищецът продължава да изпитва болки. Произшествието се е отразило на ищеца и
психически като той е изпитвал страх да ползва градския транспорт за периода от около
година след инцидента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено,
че в резултат на процесното ПТП, причинено от поведението на застрахования при
ответника водач, на ищеца са причинени неимуществени вреди.
5
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетата по делото експертиза, както и от показанията на св. Д. М. Б., се
установяват болките и страданията на ищеца, както в периода на лечението му, така и
впоследствие – повече от година и половина след произшествието.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (76 г. ),
вида и характера на претърпените телесни повреди – трифрагментна пертрохантерна
фрактура на бедрената кост в горния край (в областта на ставата) и останалите
мекотъканни травми: контузия, хематом и рана в дясната зигоматична област, както и
контузията на лявата коленна става.
В началото на своето лечение – през първите един-два месеца, пострадалият е могъл
да се придвижва самостоятелно единствено с помощта на проходилка. В този период той е
имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. Общо
възстановителният период от продължил от 3 до 6 месеца като болките и страданията на
ищеца са били най-силни в периода между настъпването на описаните по-горе травматични
увреждания и предприетата оперативна интервенция, както и в ранния постоперативен
период след нея, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет. Съдът
съобрази и трайните последици от увреждането, които са необратими (скъсяване на левия
долен крайник и частично ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена
ставата). Съобрази също и това, че наличните и преди настъпване на процесното ПТП
коксартроза и гонартроза са една от причините за непълното му възстановяване и
частичното ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена ставата.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към м.март 2023г. и към настоящият момент, съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева.
Размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката
относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като
претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното от съда по
справедливост. С оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди
обезщетение до размера на исковата претенция, в случай че същото надхвърля по размер
претендираното (Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК
на ВКС).
По възражението на ответника за независимо съизвършителство на процесното
ПТП от двамата водачи:
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. В настоящият случай ответникът твърди, че поведението на трето лице е
допринесло за настъпването на ПТП. Това обаче няма отношение към отговорността на
ответника в настоящото производство, тъй като дори и да е така, то застрахователят би
отговарял солидарно с това трето лице за целия размер на вредите (арг. от чл. 122, ал. 1 и 2
6
от ЗЗД). Поради това така заявеното възражение не следва да се обсъжда при постановяване
на решението и респ. така посочения размер на обезщетението не следва да се намалява.
По възражението на третото лице-помагач, че здравословното състояние на
ищеца е допринесло за получаване на процесните травми и сочения в исковата молба
дълъг период на възстановяване:
По същество това възражение представлява твърдение, че част от вредите не са в
причинна връзка с произшествието, а се дължат на други фактори. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за
вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем (така: Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. дело № 1144/2017 г. на ВКС,III ГО).
По делото се установи, че получените от ищеца травми са в резултат на настъпилото
ПТП. Съгласно заключението по допълнителната СМЕ наличието на двете
заболявания:коксартроза и гонартроза се явяват една от причините за непълното
възстановяване на пострадалия и частичното ограничение в обема на движенията на лявата
тазобедрена става, което се наблюдава при същия при извършването на клиничен преглед от
вещото лице на 16.09.2024г. поради това и съдът намира, че частичното ограничение в обема
на движенията на лявата тазобедрена става е в резултат и на други фактори, а именно на
наличните и преди настъпване на процесното ПТП коксартроза и гонартроза. Ето защо този
фактор, който е допринесъл за посочените усложнения, следва да се съобрази при
определяне на обезщетението, което трябва да се намали с този каузален принос. Това не е
съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а причинен процес
извън такова поведение за последиците, за които ответникът – застраховател не следва да
отговаря. Затова, съдът приема, че след определяне размера на сумите, предназначени за
репариране на неимуществените вреди, същите следва да се коригират като се приспадне
приноса на собственото състояние на пострадалия - коксартроза и гонартроза, което съдът
определя на 25 %.
С оглед на гореизложеното дължимото обезщетение от 80 000,00 лева следва да се
намали с посочения проценту а именно 25 %. Така на ищеца се дължат 60 000,00 лева за
причинените му неимуществени вреди – колкото е и търсеното обезщетение. Затова съдът
уважава изцяло предявеният иск.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(19.04.2023 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата. За периода от 13.03.2023 г. до 19.04.2023г. искането за присъждане на лихва
не е основателно и следва да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски. С оглед
изхода от спора, право на разноски има единствено ищеца. Той е бил освободен от
заплащането на държавна такса за производството и е заплатил 800 лева за депозити за вещи
7
лица (л. 102-103). С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на М. Б. се
дължат направените разноски за производството изцяло, т.е. сумата от 800 лева.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. С. Н. на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
въз основа на договор за правна помощ от 05.04.2023 г. (л. 11). С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 5950 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Н. сумата от 5000 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в
четири съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо 2400,00 лева за държавна такса съразмерно с
уважената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на М. М. Б., с ЕГН:********** и
съдебен адрес: гр.С., бул. „*******, на основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 60 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на пътно - транспортно произшествие от 13.03.2023г., причинено виновно от
водача на л.а. марка „Опел Зафира“, с рег. № *******, управляван от водач, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.04.2023г. до окончателното плащане на сумата КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията за лихва за забава за периода от
13.03.2023 г. до 18.04.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на М. М. Б., с ЕГН:********** и
съдебен адрес: гр.С., бул. „*******, 800,00 лева разноски за производството на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на адв. С. Н. сумата от 5000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2400,00 лева за държавна такса съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, като трето лице - помагач на страната
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.С. в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9