№ 3967
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110105518 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК К. Д. И. срещу „Енерго
Про Продажби“ ООД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 793.89 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода
29.02.2021г. до 08.10.2012г. за обект с аб.№**, клиентски №*-**; сумата от
201.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на
падежа на съответната фактура до 13.11.***г. и сумата от 325 лева,
представляваща разноски, по издаден изпълнителен лист по гр.д.
№16036/***г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано ИД
№1054/**. по описа на ЧСИ №712-Илиана Станчева, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение по давност.
Твърди се, че в полза на ищеца е изтекла погасителна давност за
процесните суми.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска.
Излага се, че с образуването на изпълнителното е било възложено на
съдебния изпълнител да извърши справки за имущественото състояние на
длъжника, като е наложен запор на банковите сметки на 25.01.**. , който е
прекъснал давността, която към настоящия момент не е изтекла. От тази дата
започнала да тече нова погасителна давност. Отделно от това се твърди, че
давността е била прекъсната с депозирането искане от длъжника на
19.02.2018г., с което отправил молба задължението му да бъде разсрочено. По
този начин той признал съществуването на дълга .
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
1
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изискано е и е приложено по делото препис от ИД №**********, от
който е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист по заповед за изпълнение №8311/19.12.***г. по ч.гр.д. №16036/***г. по
описа на ВРС по молба на взискателя „Енерго Про Продажби“АД от
17.07.**. от отбелязването в ИЛ се установява,че заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила на 15.02.**.
В молбата за образуване на изпълнително дело е отправено искане за
извършване на справка за запор на сметки, работна заплата и други вземания,
както и опис и възбрана върху имущество на длъжника.
По ИД са извършени следните изпълнителни действия :
-Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника в
„Юробанк“АД, съгласно запорно съобщение , връчено на банката на **.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да
оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението,
че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г.,
постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение
№325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/**. по описа на ВКС, IIIг.о. за
прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от
2
значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №16036/***г. по описа на ВРС въз
основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От данните по приложеното
изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила на 15.02.**. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът
на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата
съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/**.,
постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Първото и последно извършено изпълнително действие е налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк “АД е от **.
Наложеният запор е проявил своето действие и е прекъснал давността като в
този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/**. по описа на ВКС,
IV г.о., съобразно което дори и да е настъпила перемпция съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, като същият
следва да образува искането в ново дело, като новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, което с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. В цитираното
съдебно решение е посочено,че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
3
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
След налагането на запор върху банковите сметки на длъжника от **.
е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата
на предявяване на иска 03.05.2022г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения ИЛ за присъдената главница не е погасено по давност, поради и
което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл.78,ал.3 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева, на основание чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. И., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“** „№105 срещу „Енерго Про Продажби“АД, ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.‘***“№258, Варна * Г иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 793.89 лева,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода
29.02.2021г. до 08.10.2012г. за обект с аб.№**, клиентски №*-**; сумата от
201.48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на
4
падежа на съответната фактура до 13.11.***г. и сумата от 325 лева,
представляваща разноски, по издаден изпълнителен лист по гр.д.
№16036/***г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано ИД
№1054/**. по описа на ЧСИ №712-Илиана Станчева, поради погасяване на
правото на принудително изпълнение по давност.
ОСЪЖДА К. Д. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“** „№105
да заплати на „Енерго Про Продажби“АД, ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.‘***“№258, Варна * Г сумата от 100/сто/лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 вр.
ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5