Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. Габрово, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря КРАСИМИРА
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2526 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по
искова молба на „САВОВИ - СМР 2"
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Добромирка, община Севлиево, ул.
"Добри и Мирка" № 5, предявена срещу „ДИМАС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Габрово, бул." Трети март" №
53, с предмет осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 15993.60 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изпълнен договор за изработка, за
което възнаграждение е издадена фактура **********
от 02.04.2019 г..
Ищецът твърди, че
след сключен на 23.04.2019 г. договор с ответника, между страните възникнали
отношения, изразяващи се във възлагане извършването на определена работа срещу
възнаграждение. Така ответникът възложил на ищеца извършването на СМР, подробно
и детайлно описани в договора, на обект „СМР Реконструкция на пътно кръстовище
и предгаров площад в град Габрово", за което били издавани съответните
фактури и протоколи за приемане на извършените СМР. Ищецът сочи, че по една от
издадените фактури, а именно фактура № **********
от 02.04.2019 г. на стойност 15993.60 лева с вкл. ДДС възложителят не извършил
плащане. Затова ищецът претендира осъждане на ответника да заплати дължимото
възнаграждение за изпълнената и приета работа, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Ответникът „ДИМАС" АД е депозирало отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като сочи, че протоколът за
приемане на извършените СМР № 4 – обр. 19, без дата, за извършени към
28.02.2019 г. видове СМР не е подписан от упълномощено от изпълнителния
директор лице, поради което не е налице приемане на работата от възложителя,
съответно твърди, че част от удостоверените работи не отговаряли да
действително извършените. Представената от ищеца фактура не била приета и осчетоводена
от ответното дружество. При условията на евентуалност прави възражение за
прихващане с вземане в размер на 5000 лева, представляващо извършено от
ответника авансово плащане съгласно фактура № ********** от 14.05.2018 г. по
договор от 23.04.2018 г. с предмет извършване на СМР от „САВОВИ - СМР 2" ЕООД на обект
на „ДИМАС" АД „СМР на ул. Индустриална, Северна зона, гр.
Габрово”. Излага, че ищецът дължи връщане на сумата, тъй като не е приспаднал
авансово платената сума нито от сумата по издадената данъчна фактура № 0000000081/20.06.2018 г., нито от
която и да било от другите фактури издадени за периода 01.01.2018 г. –
10.02.2020 г..
В хода на съдебното
производство ищецът счита направеното от ответника възражение за прихващане
за основателно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от представения договор от 23.04.2018 г. за обект „СМР Реконструкция на
пътно кръстовище и предгаров площад в град Габрово", се установява, че страните постигнали съгласие, ищецът „САВОВИ - СМР 2" ЕООД да извърши посочените в чл.1 от договора СМР
в срок до 31.12.2018 г. срещу възнаграждение съобразно цените на договорените
работи посочени в чл. 3 от договора. Съгласно чл. 4 от договора работата се
отчита от представители на изпълнителя и възложителя в срок от 15 работни дни
след извършването им, след което изпълнителя издава фактура, която се разплаща
от възложителя в пет дневен срок от получаването й. Количествата на изпълнените
работи са доказват с подробна ведомост по действително извършени видове и
количества СМР, изготвена от изпълнителя и приети без забележки от възложителя.
Съгласно чл. 11 от договора възложителят не разплаща некачествено изпълнени СМР
в случай, че инвеститорът на обекта не приема тези СМР. В чл. 21 от договора е
посочено, че страните упълномощават свои представители за отчитане и контрол на
извършваните работи, и оформяне на документите, касаещи отчитането на обекта, а
именно: от страна на възложителя – инж. А.М.; от страна на изпълнителя - М.С..
Представен е подписан протокол за приемане на извършените СМР № 4 – обр. 19, в който като възложител е
посочен дружеството-ответник „ДИМАС" АД, а като изпълнител е посочен дружеството – ищец „САВОВИ - СМР 2" ЕООД. Протоколът е подписан при означаване на
автора на положения подпис – инж. К.С. за възложителя, съответно - М. С. за изпълнителя. В
протокола са описани установените към 28.02.2019 г. на място извършени и
подлежащи на заплащане въз основа на протокола видове СМР на обект
„Реконструкция на пътно кръстовище и предгаров площад в гр. Габрово” подредени
в табличен вид и на обща стойност 15993,60 лева с вкл. ДДС.
В производството е представена и данъчна фактура ********** на стойност
15993.60 лева, издадена на 02.04.2019 г. от „САВОВИ - СМР 2" ЕООД, в качеството на доставчик, с посочен
получател - „ДИМАС" АД,
която е подписана от представител на дружеството - издател /М. Славов/.
Процесната фактура не носи подпис, положен от представител на получателя. Във
фактура е отразено, че плащането следва да се извърши чрез платежно нареждане,
като основание за плащане е посочено „извършване на СМР”.
С писмо, изх. № 60/04.04.2019 г. ответникът е върнал на ищеца
издадената фактура на стойност 15993.60
лева поради факта, че протоколът за извършените СМР не бил подписан от
представляващия „ДИМАС" АД Изп. Директор Г-жа Григорова-Николова.
Между страните не е спорен и факта, че възложителят не изплатил
възнаграждение по договора по процесната фактура №********** от 02.04.2019 г..
Не е спорно и от представения договор от 23.04.2018 г. за обект на „ДИМАС" АД „СМР на ул.
Индустриална, Северна зона, гр. Габрово”,
се установява, че страните постигнали съгласие, ищецът „САВОВИ - СМР 2" ЕООД да извърши посочените в чл.1 от договора СМР
в срок до 31.12.2018 г. срещу възнаграждение съобразно цените на договорените
работи посочени в чл. 3 от договора.
В производството е представена и фактура № ********* от 14.05.2018 г. на
стойност 5000 лева – авансово плащане, издадена от ищеца „САВОВИ - СМР 2" ЕООД с посочен получател „ДИМАС" АД, която е подписана от представител на
дружеството - издател /М. Славов/. Въпросната фактура не носи подпис, положен
от представител на получателя. Представен е подписан протокол от 20.06.2018 г.
за приемане на извършените СМР № 4 – обр. 19, в който като възложител е посочен
дружеството-ответник „ДИМАС" АД, а като изпълнител е посочен дружеството –
ищец „САВОВИ - СМР 2" ЕООД. Протоколът е подписан при означаване на автора
на положения подпис – Б.С. за възложителя, съответно - М.С. за изпълнителя. В
протокола са описани установените на място извършени и подлежащи на заплащане
въз основа на протокола видове СМР на обект „Реконструкция на част от ул.
„Индустриална” и изграждане на нейно продължение, завършващо с тупиково
обръщало” подредени в табличен вид и на обща стойност 16066.18 лева без ДДС. В
производството е представена и данъчна фактура ********** на стойност 19279.42
лева с вкл. ДДС, издадена на 20.06.2018 г. от „САВОВИ - СМР 2" ЕООД,
в качеството на доставчик, с посочен получател - „ДИМАС" АД, която е подписана от представител на
дружеството - издател /М. Славов/ и от представител на получателя /Б.С. /. Във
фактура е отразено, че плащането следва да се извърши чрез платежно нареждане,
като основание за плащане е посочено „извършване на СМР”.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо
лице С., което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че по
договор от 23.04.2018 г.
за извършване на СМР на обект
„СМР Реконструкция на пътно кръстовище и предгаров площад в град Габрово",
са подписани протоколи за извършените СМР – обр 19 и издадени четири броя
данъчни фактури. Вещото лице е установило от страна на „ДИМАС" АД в полза на „
САВОВИ - СМР 2" ЕООД да са платени суми в
общ размер от 51036.52 лева, с които са погасени задължения по три фактури,
които не включват
фактура ********** от 02.04.2019
г. на стойност 15993.60 лева с вкл. ДДС.
Процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като същата е
отразена на ред 1 от Дневника за продажби и с подадената Справка декларация по
ЗДДС за отчетен период м. 04.2019 г. е деклариран и внесен дължимия ДДС. Всички
протоколи за извършени СМР са подписани при
означаване на автора на положения подпис – К.С. за възложителя, съответно – М.С. за изпълнителя.
От друга страна по договор от 23.04.2018 г. за извършване на СМР на обект „СМР на ул. Индустриална, Северна
зона, гр. Габрово” е издадена данъчна фактура № 0000000070/14.05.2018 за извършено авансово плащане в размер на
5000 лв.. В счетоводството на ответното дружество фактурата е осчетоводена по
Д-т сметка 402 „Доставчици по аванси” и е изплатена по банков път на 03.05.2018
г.. В счетоводните регистри на ищеца извършеното плащане е осчетоводено по Д-т
503 „Разплащателна” и заверена сметка 411 „Клиенти”. По същия договор е
подписан протокол за извършените СМР – обр 19 и издадена данъчна фактура № 0000000081/20.06.2018 г. на стойност
19279.42 лева с вкл. ДДС, изплатена изцяло от възложителя.
В производството са събрани гласни доказателствени чрез разпит на
свидетеля К.Г.С., показанията на който са
основани на непосредствените му впечатления и не са налице основания,
поради които съдът да не им даде вяра в частта в която са допустими, ето защо
въз основа на същите се установява, че същият в качеството си на технически
ръководител в „Савови - СМР 2" ЕООД е подписвал на място протоколите за
приемане на извършените СМР по договор за обект „СМР Реконструкция на пътно кръстовище и предгаров площад в град
Габрово". Свидетелят сочи, че е подписал и протокола за приемане на
извършените СМР № 4 – обр. 19
въз основа на който е издадена процесната фактура. Съдът не кредитира
показанията в частта, в която свидетелят излага, че е подписал процесния
протокол без да е свършена цялата работа, както и че в протокола са били посочени повече количества от реално
извършените, тъй като свидетелските показания в тази част са недопустими,
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които не изясняват
обстоятелства от предмета на доказване, поради което и като неотносими, съдът
не ги обсъжда.
По отношение осъдителния иск с правна квалификация чл.266, ал.1 вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична
сума срещу изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата
на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
изпълнение, предвидена в чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума (възнаграждение за извършена работа), е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая,
ответникът не твърди и не доказва да е заплатил претендираното възнаграждание.
Сключеният на 23.04.2018 г. договор, е формална (по волята на страните
съгласието е обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна
сделка, с предметно съдържание на уредения в р.VІІІ от Особената част на ЗЗД
договор за изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща
характерната престация - изпълнителя, е извършване на конкретни действия за
постигане на определен резултат – извършване на СМР. Сключеният в писмена форма
договор е юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със
съдържание задължението на изпълнителя да осъществява посочените в чл.1 от
договора действия и съответстващото задължение на възложителя да престира
възнаграждение съобразно цените на договорените работи посочени в чл. 3 от
договора, при условията на чл.4 и 5 от договора – въз основа на подробна
ведомост изготвена от изпълнителя и приета без забележки от представител на
възложителя.
Ищецът „САВОВИ - СМР 2" ЕООД следва да докаже, че е изпълнил точно
задължението си да осъществи възложените му с договора СМР, включително като
представи подробна ведомост за действително извършените видове и количества СМР
приета без забележки от представител на възложителя. Такъв протокол за приемане
на извършените СМР № 4 – обр. 19
за извършени СМР, подписан без възражения от представител на възложителя е
представен, поради което и е възникнало задължение на ответника да заплати
уговореното възнаграждение в размер на 15993,60 лева до 5 дни от получаване на
фактурата, което задължение е изискуемо. С оглед обстоятелството, че за
извършената от изпълнителя работа е подписан от представител на възложителя
протокол за приемане на извършени СМР, то е налице признание на извършената от
ищеца материална престация и съответствието й с възложеното. В този смисъл неоснователи са доводите на
ответника, че фактурата не установява породени задължения, тъй като не била
подписана от представляващия дружеството. В протокола от името на получателя на извършените СМР подпис е положен,
като документите се ползват с формална доказателствена сила и съдът е длъжен да
счита, че изявлението за приел е направено от соченото за негов автор лице.
Всички останали протоколи за извършените СМР по договора, въз основа на които
са издадени фактури за дължимото възнаграждение, изплатено от възложителя, са
били подписани от същото лице – инж. К.С.,
с оглед на което възражението на ответника за липса на представителна власт на
лицето подписало протокола е неоснователно. Също така, съгласно чл. 301 ТЗ,
счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име
без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им.
С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи
уеднаквена практика, а именно решение № 30/08.04.11 г. по т. д. № 416/10 г. на
ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 18 от
04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и други, е прието, че чл.
301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената
без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след
узнаването й. В процесния случай, безспорно e, че представляващият „ДИМАС" АД е узнал за приемане на изработеното - в случая знанието не се презумира,
а се установява по несъмнен начин от доброволното изплащане на останалите
фактури по договора, издадени въз основа на протоколи за приемане на
извършените СМР, подписани от същото лице /инж. К.С./, като липсват твърдения и
доказателства за извършено от търговеца своевременно противопоставяне. Съгласно
чл.264, ал.2 ЗЗД, при приемането възложителят трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. В случая, направените възражения за липсващо
изпълнение са извлечени единствено от съдържанието на представения протокол,
поради което и е следвало да бъдат направени при съгласуването му. Като не са
направени към този момент, прилага се презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД и
работата се счита приета.
Предвид доказаното изпълнение на възложената работа, която е приета като
съответна на договора, за ответното дружество е възникнало задължение за
заплащане на фактурираното възнаграждение, възлизащо на сума в размер на 15993.60 лева, което задължение е с настъпила
изискуемост. При липсата на ангажирани доказателства за плащане на това
изискуемо задължение, предявеният иск за реално изпълнение на задължението за
престиране на възнаграждение за извършени ремонтни услуги, е основателен и
следва да бъде уважен, като върху главницата се присъди и законната лихва от
предявяването на исковата молба – 19.12.2019 г. до окончателното й погасяване.
При извод за основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа
предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на
претендираното възнаграждение с насрещно вземане на ответника до размера на
по-малкото от тях.
В хода на производството ищецът „САВОВИ - СМР 2" ЕООД изрично
признава направеното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане в
размер на 5000 лева, като счита същото за основателно. Служебното начало по чл.
7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в
хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни.
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед направеното признание и липсата събрани
доказателства в противен смисъл, то в правната сфера на ищеца е възникнало
задължение да възстанови платения от „ДИМАС" АД аванс в размер на 5000 лева.
При извод за основателност на възражението за прихващане, вземането на
ищеца за престиране на главница в размер на 15993.60 лева следва да бъде прихванато с вземането на ответника в размер на 5000
лева и искът на „САВОВИ - СМР 2" ЕООД - уважен за разликата от 10993.60 лева (15993.60 лева - 5000 лева).
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлена част от иска. Ищецът доказва извършени разноски в общ размер
от 1949,75 лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 639.75 лева,
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице от 300 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1010 лева, от която сума следва да му се
присъдят 1340.21 лева. Ответникът доказва извършени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1010 лева, от която обаче следва да му се
присъди сумата 315.75 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДИМАС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Габрово, бул." Трети март" № 53, да заплати на „САВОВИ - СМР 2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Добромирка, община Севлиево, ул. "Добри и Мирка" №
5, на основание чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1, сумата 10993.60 лева
(десет хиляди деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) –
представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи в рамките
на договор за обект „СМР Реконструкция на пътно кръстовище и предгаров площад в
град Габрово", сключен на 23.04.2018 г., за което е издадена фактура **********/02.04.2019 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 19.12.2019 г. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1340.21 лева (хиляда триста и
четиридесет лева и двадесет и една стотинки) – разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10993.60
лева до предявения размер от 15993.60 лева, като ПОГАСЕН чрез прихващане
с насрещно вземане на „ДИМАС"
АД, ЕИК *********, за сума в
размер от 5000 лева, представляваща авансово плащане по договор от 23.04.2018 г.
за обект „СМР на ул. Индустриална, Северна зона, гр. Габрово”, за което е
издадена фактура № **********/14.05.2018
г..
ОСЪЖДА „САВОВИ - СМР 2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Добромирка, община Севлиево, ул. "Добри и Мирка" №
5, да заплати на „ДИМАС"
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Габрово, бул." Трети март" № 53, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 315.75
лева (триста и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски
за производството, пропорционално на отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.