РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Добрич, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230100705 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. В. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Д., ул. *** чрез адв. Д. М. /надлежно
упълномощен/ , с която срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица" бул. Витоша №
81, ет. 3, ан. 10, представлявано от Р. Н. Т., са предявени следните
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор №
ОL00078314/24.04.2023г., сключен между страните, като нищожна на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
2. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка, предвидена в договор № ОL00078314/24.04.2023г.,
сключен между страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 3ПК вр. чл. 143, ал.1 от ЗПК.
3. За заплащане на сумата в размер на 665,21 лева, представляваща
подлежаща на връщане сума по договор за кредит №
ОL00078314/24.04.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху пея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
/28.02.2024г./ до окончателното й изплащане - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
1
На 24.04.2023г. между ищеца, като заемополучател, и ответника, като
заемодател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
0L00078314. Страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
1000 лева, при срок за погасяване - 14 месеца и размер на погасителна вноска -
199,00 лв. ГПР е в размер на 48,36%, а договорната лихва е в размер на 40,10
% (или 268,41 лв.). В договора е уговорено, че ищецът дължи такса бързо
разглеждане в размер на 455,28 лв. и неустойка в размер на 1062,31 лв., като
общото задължение на заемополучателя възлиза на 2786,00лв.
С. В. е погасил изцяло сумата по процесния договор.
Според ищеца клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в
размер на 455,28 лв. за експресно разглеждане, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 отЗПК вр. чл. 22 вр.
чл. 143, ал.1 от 3ЗП, по следните съображения: съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита; клаузата е нищожно и поради
накърняване на добрите нрави. Отделно клаузата, предвиждаща неустойка за
неспазване на задължения по договора, също е нищожна, като излизаща извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наред с
това е и неравноправна. Разходите за неустойка е следвало да бъдат включени
в ГПР, което не е сторено. Изразява се и становище за нищожност на целия
договор на осн. чл. 22 от ЗПК, а не само на отделни негови клаузи.
Надплатените по договора суми подлежат на връщане.
По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Признава
сключването на процесния договор за кредит при следните параметри: 1000
лв. - главница; договорна лихва - 40,10%; ГПР 48,36 %; такса експресно
разглеждане на кредита - 455,28 лв.; неустойка : 1062,31 лева; 14 бр.
погасителни вноски; размер на погасителна вноска : 199,00 лв. Договорът е
сключен на 24.04.2023г., а заетата сума е върната на 17.07.2023г. преди
настъпване на падежа на третата вноска. Ищецът е внесъл сума в размер на
1753,18 лева, от която: 1000 лв. главница; 87,97 лева договорна лихва; 455,28
лева такса за експресно разглеждане и 209,93 лева - неустойка от първа до
трета вноска частично.
Ответникът разяснява, че на 21.02.2024г. превел по сметка на ищеца
сума от 3076,21 лв. - надвнесени суми по 5 броя кредити, вкл. и по процесния
кредит, по който са възстановени следните суми: 55,28 лева такса за експресно
разглеждане и 209,93 лева - неустойка .
Ответникът не претендира суми по кредита, поради което счита
предявените искове за недопустими. Ако съдът приеме исковете за допустими,
то настоява за отхвърлянето им. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД за установяване на нищожност на отделни неравноправни клаузи от
договор за потребителски кредит, съединен с иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
По исковете с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е в
тежест на ищеца да установи, че клаузите от договора, предвиждащи плащане
на неустойка и такса за експресно разглеждане, противоречат на добрите
нрави (уговорени са в противоречие на общо установените нравствено-етични
правила на морала).
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, изр.1 , предл. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса
на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната
действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното
дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.
Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява
такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и
последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за
защита на потребителите.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключен между страните
на 24.04.2023г. договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца,
като заемополучател, е предоставена в заем сума от 1000 лева, която
последният се задължил да върне на 14 вноски съгласно погасителен план,
ведно с възнаградителна лихва в размер на 40,10 % лв., при ГПР - 48,36 %, при
уговорена такса за експресно разглеждане 455,28 лева и неустойка 1062,31 лв.
Относно клаузата „такса за експресно разглеждане“ :
В договора е посочено, че таксата се дължи „за експресно разглеждане от
кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна
3
обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 минути от
постъпването му при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден от 09,
00 часа до 18 часа. Ако искането е постъпило след този срок, искането за
кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.“
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е
нищожна. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива
волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите,
дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на
кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Услугата „експресно
разглеждане“ поставя потребителя в привилегировано положение, като
документите му се разглеждат експресно. Същата не спада към групата на
допълнителните услуги, за които е разрешено събирането на такси и
комисионни. Това е така, защото допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към съществените престации, които при договора за кредит
са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от
банката, включително заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане,
срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не
попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително
присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето
им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при
калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. Коментираната услуга има пряко отношение
към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка не
може да бъде опредЕ. като допълнителна услуга. Освен това експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. Поради
тази причина уговарянето на такса за експресно разглеждане е извършено в
нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Относно клаузата за неустойка:
В чл. 26, ал. 1 от договора е уговорено следното: „Страните се
споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три
календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да
предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица -
4
солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 2000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус
редовен. Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг,
който става неразделна част от настоящия договор. Договорът за встъпване в
дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на Кредитора или в
офис на партньор на кредитора.“
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от договора предвижда заплащане на
неустойка в размер на 1062,31 лева от кредитополучателя, в случай че не
представи обезпечението по ал. 1. Изключително високият размер на
уговорената неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП.
Релевантни са и въпросите за нейните характер и цел. В Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК е посочено
много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното
задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на
обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението
му и санкция за поведението на длъжника.
Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не
обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне
на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между
неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение
на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде
санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите,
тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде
преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси
вземането си), за да подлежат на обезщетяване. Освен всичко изложено,
предвиденият тридневен срок за намиране на поръчители, които да отговарят
на всички изброени условия, прави самото задължение неизпълнимо.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза
единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за
5
постигане на присъщите цели. Ето защо, клаузата предвиждаща заплащане на
неустойка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26 от ЗЗД.
Следователно, исковете за прогласяване нищожността на клаузите от
процесния договор за потребителски кредит , предвиждащи плащане на
неустойка и такса за експресно разглеждане, следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД :
По делото не е спорно, че ищецът е извършил плащания по процесния
договор за кредит в общ размер 1753,18 лева, при предоставена в заем сума от
1000 лева.
От приложените към писмения отговор доказателства и от представената от
ответното дружество счетоводна справка /л. 113 от делото/, е видно, че
ответникът е възстановил на ищеца сумата от 665,21 лв. на 21.02.2024 г.
(преди подаване на исковата молба с вх. рег. № 4407/29.02.2024г. по описа на
ДРС/. За възстановяване на сумите ищецът е бил уведомен с електронно
съобщение и смс .
Поради възстановяване на сумата от 665,21 лева на ищеца преди
подаване на исковата молба, осъдителният иск подлежи на отхвърляне .
Относно отговорността за разноски:
В тежест на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски,
съобразно изхода от спора.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира плащане
на разноски в размер на 1110, 00 лева (150, 00 лева държавна такса и 960, 00
лева адвокатско възнаграждение - по 480, 00 лева за защита и процесуално
представителство по два от исковете, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА).
Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА може
да бъде под минималното по НМРАВ. В подкрепа на този извод е Решение на
Съдът на Европейският съюз по дело C-438/22 (втори състав) от 25 януари
2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко обстоятелства:
пред Районен съд Добрич са образувани множество дела с идентични страни и
предмет; същите са без фактическа и правна сложност; адвокатът не се е
явявал по делото и евентуално определяне на адвокатско възнаграждение
съгласно НМРАВ би довело до злоупотреба и би се превърнало в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящ материалния интерес по делото.
По всеки от уважените искове ответникът следва да заплати сумата от по 200
лева за адвокатско възнаграждение или общо 400 лева . Наред с това е
дължима и ДТ в заплатения размер от 100 лева.
6
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъде възложено заплащането на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника за отхвърлената претенция в размер
на 133, 33 лева.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние
№ОL00078314/24.04.2023г., сключен между С. В. и „Кредито“ЕООД,
предвиждаща заплащане на „такса за експресно разглеждане“, по предявения
иск от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. ****срещу „Кредито“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние
№ОL00078314/24.04.2023г., сключен между С. В. и „Кредито“ ЕООД,
предвиждаща заплащане на неустойка, дължима поради непредставяне в срок
на обезпечение по чл. 26, ал. 1 от договора, по предявения иск от С. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. **** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
*** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10 за
заплащане на сумата в размер на 665,21 лева, представляваща подлежаща на
връщане сума по договор за кредит № ОL00078314/24.04.2023г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху пея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба /28.02.2024г./ до окончателното й
изплащане .
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10 да
заплати на С. С. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Добрич, ул. Суха
река 20, вх. В, ет. 3, ап. 6 сторени по делото разноски, както следва: 100 лева -
7
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10 да
заплати на адвокат Д. М. М., сумата от 400, 00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 705 по описа на Районен съд Добрич за
2024 г., дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. *** да заплати на
„Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10, сумата от 133, 33
лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8