РЕШЕНИЕ№
гр... София, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести октомври …………………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …
Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова..........
...... ........
при секретаря... Гергана Цветкова……………………….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Томи Наков................................................като разгледа докладваното от
………………….... съдия Любомиров.....................въззивно нак.частно дело № 4394 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба
срещу определение от 19.09.2018г. постановено по НЧД№12659/2018г. по описа на
СРС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П.Ф.С. за групиране на
наложени с отделни присъди наказания.
В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
определение. Иска се отмяната му и
постановяване на ново с което да бъде извършено групирането.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отказал
групиране на наказанията.
Прокурорът
счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което определението на СРС като
правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Осъденият моли съдът да
уважи жалбата.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Въззивният съд, след като провери
изцяло правилността на обжалваното определение констатира следното.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената справка
за съдимост лицето П.Ф.С. е осъждано дванадесет пъти за извършени
престъпления от общ характер. С определение от 17.09.20018г. постановено по
НЧД№6715/2009г. по описа на СРС са групирани наказанията наложени на осъдения в хода на НОХД №7260/2008 по описа на
СРС, НОХД №8635/2008 по описа на СРС и НОХД № 3519/2008 по описа на СРС, като е
определено общо, най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
увеличено на основание чл.24 от НК с 4 месеца, на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ
"лишаване от свобода". С определение от 16.03.2012г. по
НЧД№23561/2011г. по описа на СРС е определено едно общо най - тежко наказание
ЛОС за срок от 10 МЕСЕЦА измежду наказанията наложени на осъденото лице по НОХД
№ 14039/2010 г. по описа на СРС, по НОХД № 7859/2011 г. по описа на СРС, и по НОХД № 21460/2011 г. описа на СРС,
увеличено на основание чл.24 от НК с три месеца на 13 месеца лишаване от свобода. С определение
от 01.03.2018г. постановено по НОХД№17945/2016г.по описа на СРС, съдът е
групирал наказанията наложени на осъдения П.Ф.С. по НОХД 7481/2014 г. и НОХД
20072/2015 г. - и двете по описа на CPC, като е определил общо такова ЛОС за срок от 7 месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване . Определил е едно общо наказание за престъпленията,
за които е признат за виновен и по НОХД 16364/2016 г. и НОХД 17945/2016 г. -
двете по описа на СРС- ЛОС за срок от 1 г. при първоначален строг режим на
изтърпяване.
По този начин десет от осъжданията са били
обособени в четири групи, извън които остават осъжданията по НОХД№9400/06г. по
описа на СРС и по НОХД№10625/2018г. по описа на СРС. За първото осъждане не са
налице материално-правни предпоставки за групиране на наложеното наказание с
кое да е от останалите, тъй като присъдата е влязла в сила на 20.07.2006г., т.е
преди да бъдат извършени всички останали деяния. Относно наказанието наложено в
хода на НОХД№10625/18г. по описа на СРС от формална страна са налице
предпоставки за групиране единствено с това по НОХД№17945/2016г. по описа на
СРС, което вече е групирано с наказанието наложено по НОХД 16364/2016г. по
описа на СРС.
При тези данни за съдимостта на осъдения С. въззивният съд приема, че частната жалба е
неоснователна. Въпреки, че не е обсъдил всички осъждания, първоинстанционния
съд е направил вярна, макар и лаконична констатация, че положението на осъдения
няма да се промени, ако се извърши исканото групиране. При определената между НОХД№17945/2016г.
по описа на СРС и НОХД 16364/2016г. по описа на СРС съвкупност от наказания,
общото такова е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ако се извърши групиране между
наказанията на НОХД№10625/18г. по описа на СРС и по НОХД№17945/2016г., от вече
формираната съвкупност следва да се изключи наказанието наложено по НОХД
16364/2016г. по описа на СРС, което също е ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание ще следва да се изтърпи отделно, тъй като не може да се групира с
наказанието по НОХД№10625/18г . С оглед на това в правното положение на
осъдения няма да настъпи никаква промяна, тъй като продължителността на
наказанията лишаване от свобода които ще следва да търпи е една и съща, защото
в единия случай ще се търпят едно общо наказание от една година лишаване от
свобода и отделно наказание една година два месеца и двадесет и осем дни
лишаване от свобода, а в другия, едно общо от една година два месеца и двадесет
и осем дни лишаване от свобода и отделно едно наказание от една година лишаване
от свобода.
По изложените съображения
въззивния съд в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. Районният
съд е постановил правилен от гледна точка на крайния резултат акт, с оглед на
това, атакуваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.09.2018г. постановено по
НЧД№12659/2018г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения П.Ф.С. за групиране на наложени с отделни съдебни актове наказания.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.