№ 51
гр. гр. Димитровград, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101438 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за потребителски кредит.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №941099 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „**“ЕООД.
Съгласно договора тя трябвало да върне сумата по кредита в размер на 840,96 лева, при
ГПР 49,93% и ГЛП 41,35%, в срок от 45 дни. Във връзка с горепосочения договор бил
сключен Договор за гаранция с посочен от кредитора гарант „“Фератум Банк“ЕАД с цел да
бъде обезпечен сключения Договор №941099 за предоставяне на финансови услуги /заеми/
от разстояние. Според чл.5 от първия Договор и съгласно Договора за гаранция, ищеца
трябвало да заплати такса „гарант/поръчител“ в размер на 343,04 лева. Счита, че Договор
№941099 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11
т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при
условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от Договора, сключен с ответника е нищожна
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от
ЗЗП. На първо място, Договорът бил нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала за гарант в размер на 343,04 лева не
била включена в ГПР и ГЛП. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави при обслужването на кредита.
Предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към възнаградителната лихва и
като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП и ГПР. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения. Реално в случая се калкулирала допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Така посочения чл.5 от Договора предвиждал, че за да
бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо тя да сключи договор за гарант и то с
предварително посочено дружество „Фератум Банк“ЕАД. Целта на включване в
правоотношението на третото свързано с ответника лице била заобикаляне на изискванията
на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.10а ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на
кредитора, а на трето лице поръчител, като кредита се предоставял само при поръчителство
1
на точно това определено трето свързано лице. Твърди, че в случая налице било
накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Предвидената
клауза, с която се уговаряло сключване на договор за поръчителство, както и самия договор
за поръчителство били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Предвид изложеното
иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор №941099 за предоставяне
на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с „**“ЕООД е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, като бъде
прогласена неговата невалидност, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от
същия Договор е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по
чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът „**“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е неоснователен. Не било вярно твърдението, че предоставянето на
поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че при сключването
на договора кредитополучателя можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант
/поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да
посочи поръчител, избран от него. Сключването на договор за гаранция не било
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало
възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и
при предлаганите от кредитора условия. Избраната възможност залягала в чл.5 на Договора
за кредит, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е
направил при подаването на заявка за кредит, т.е. същата уговорка се явявала индивидуално
договорена по избор на потребителя. В настоящият случай, ищецът сама избрала в
електронния формуляр като обезпечение поръчителство на „Фератум Банк“ и се е запознала
с дължимите такси по Договора за гаранция, след което е подала заявлението за сключване
на договора за кредит. След като първо сама е посочила Фератум Банк като поръчител и е
получила информация, съответно проектите на договорите, ищеца е потвърдила изрично с
СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.
Поради изложеното, не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68е от ЗЗП. Напълно неоснователни били и твърденията, че е налице
нарушение на клаузата на чл.143 от ЗЗП. С оглед изложеното, ответникът иска съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор №941099 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, на 28.10.2020г. „**“ЕООД и Г. СТ. Л. са се договорили
ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 800 лева, който тя трябвало
да върне в срок от 45 дни, ведно с лихва от 5,12“ или 40,96 лева. В Договора е посочено, че
ГПР по заема е в размер на 49,93, както и че заема се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ЕАД в полза на кредитора. Договорът за поръчителство
трябвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договора за
заем. Одобряването на обезпечението от „**“ЕООД се извършвало чрез одобряването на
заема.
Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна
информация, в която били описани параметрите по бъдещия договор. Посочено било, че
общо дължимата сума по кредита от 840,96 лева ще бъде платена на 19.12.2020г. От тази
2
сума 800 лева била главница, а 40,96 лева –лихва. Изрично е посочено, че за сключване на
договора за кредит е необходимо да се представи и договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция. Кредитополучателят можел да избере да сключи договор за
гаранция с гарант, предложен от Кредитора за да обезпечи задълженията си по кредита.
Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключването на
договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на
кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.Договорът за
гаранция била дорълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитора. При сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора,
очакваните разходи за кредитополучателя щели да бъдат в размер на 343,04 лева. Тези
разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали в общия разход по кредита,
съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не е задължително
условие за предоставянето на кредита. На следващо място е посочено, че ГПР е 49,93%. При
изчислението му се вземали предвид следните условия : Договорът за кредит ще остане
валиден през договорения период и кредитора и заемополучателя ще изпълнят
задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в Договора; Лихвения процент
е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Съгласно представения с исковата молба Договор за гаранция /поръчителство/ от
29.10.2020г., „Фератум Банк“ЕАД и Г. СТ. Л. се договорили, гарантът да предостави
гаранция, като се задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора за заем. Определена била и такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а
именно сумата от 343,04 лева, която била дължима от клиента. Тази такса трябвало да бъде
заплатена от клиента на гаранта по негова банкова сметка.
Видно от представената с отговора на исковата молба от ответника Справка за
получени плащания по Договор за кредит 941099/28.10.2020г., по същия е била платена
единствено сумата от 80 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 28.10.2020г. ищецът е сключила с „**“ЕООД
Договор №941099 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, като й е бил
предоставен кредит в размер на 800 лева, който е трябвало да върне на една вноска за срок
от 45 дни, ведно с лихва от 40,96 лева /5,12%/. Няма спор и относно това, че съгласно
изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по
кредита, изразяващо се в Поръчителство от „Фератум Банк“ЕАД в полза на ответното
дружество, като за това Г.Л. трябвало да заплати такса от 343,04 лева. Не се спори между
страните и относно това, че на 29.10.2020г. ищецът е сключила с „Фератум Банк“ЕАД
Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с нея
пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем.
Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесните два договора, като
преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на Л. не се оспорва и
обстоятелството, че е получила договорения заем от 800 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор №941099
за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.10.2020г. на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК-
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, след
които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
3
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР
на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 840,96 лева, която включва отпуснатия кредит 800 лева,
и 40,96 лева- лихва, при лихвен процент- 5,12%. Посочено е, че ГПР е 49.93%, но не
е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено
допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 343,04 лева. Според
чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса
в горепосочения размер от 343,04 лева, която сума не е включена в ГПР. Тази сума
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. В този случай обаче, с включването на
възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне на гарант/поръчителство към
ГПР от 49,93%, действителния такъв би нараснал многократно над допустимата стойност,
която е пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ
+ 10 пункта х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да
прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на
заетата сума. С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор №941099 за
4
предоставяне на финансови услуги от разстояние от 28.10.2020г. е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което
предявения иск се явява основателен и доказан.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.Д.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от 50
лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор №941099 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние от 28.10.2020г., сключен между „**“ЕООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.**, представлявано от **, и Г. СТ. Л., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.**, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „**“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.**, представлявано от **, да заплати на адв.Д.В. М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л.,
сумата в размер на 350 лева /триста и петдесет/– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5