Определение по дело №10674/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13408
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110110674
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13408
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110110674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на И.В.И.. срещу З.П.Х..
Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК, както и искане за спиране,
на принудителното изпълнение на заповед от 15.03.2022 г., постановена по
реда на чл. 417 от ГПК по делото. Посочва се, че съдът следвало да постанови
спиране на незабавното изпълнение, тъй като от представените писмени
доказателства се установявало, че вземането не се дължало и вземането се
установявало на неравноправна клауза в договора , като потребител.
Посочва, че процесния договор за наем е бил прекратен на 22.10.2021 г. с
четиримесечно предизвестие от 11.06.2021 г., с уведомително писмо от
22.06.221 г., като с констативен протокол от 29.09.2021г., акт № 115, том IV,
рег. № 9819/2021г. на нотариус № 701 в регистъра на НК, с район на действие,
районна на СРС- И.И.-Ж. било удостоверено напускането и освобождаването
на процесния имот. Посочва се, че нямало просрочени и неизпълнени
падежирали задължения по посочения договор. Излага твърдения, че
процесния имот бил офис, в който изпълнявала дейността си по занятие и
сделката била търговска. Твърди наличието на неравноправна клауза във
връзка с развалянето на процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
1
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или искането за спиране да бъде
подкрепено с убедителни писмени, че: вземането не се дължи, вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за
изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, поради
което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на
издадената заповед. В случая длъжникът не е представил надлежно
обезпечение в полза на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В случая длъжника обосновава своето искане на предвидените хипотези
в чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК. Настоящият състав намира, че искането за
спиране не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, от които да се
направи извод за наличието на предпоставките предвидени по т. 1, т. 2 в чл.
420, ал. 2 от ГПК. Договорът на наем е сключен не 08.09.2020 г. със срок до
31.10.2022 г., като е предвидена месечна наемна цена в размер на 1150 евро,
платими в срок до 25-то число на текущия месец. В случая от представеното
споразумение към договор за наем на недвижим имот от 10.09.2020 г., както и
от представените четири броя платежни нареждания не се установява
плащане на процесното задължение за наем за м. март 2022 г. По отношение
на обстоятелството дали процесния договор за наем е бил прекратен, то
същото няма как да бъде изследван в настоящото производство още повече,
че ще бъде предмет на изследване в производството по чл. 422 от ГПК, с
оглед на постъпилото от длъжника възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Не
са налице предпоставките за спиране на изпълнението и на основание чл. 420,
ал. 2, т. 2 от ГПК, доколкото в искането за спиране изрично са изложени
твърдения че процесния имот бил офис, в който длъжникът изпълнявал
дейността си по занятие и сделката по своя характер била търговска, поради
което на този етап в производството и с оглед на твърденията на самия
длъжник може да се приеме, че същата няма качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
С оглед на изложеното, искането на длъжника за спиране на
принудителното изпълнение на издадената заповед е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника З.П.Х. за спиране на основание чл.
420 от ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 15.03.2022 г. по ч. гр.д. №
10674/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3