О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-14
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.01.2020 г.
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в закрито заседание на ............................................. две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове:1.С. С.
2.Г. Й.
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. ч.гр. дело №17
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по частната жалба на М.П.Т. с ЕГН********** ***, ж.к".. срещу Определение на Районен съд-В. от 09.12. .2019г по грдело№ 1822/2018г по
описа на Районен съд-В. .Поддържа се ,че
основанието за неправилност е , че с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о., т ВАС отменил увеличението от 2016г на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно съдът в Л. решил, че наредбата противоречи на
правилата за конкуренция.
Преди първото по делото заседание ответникът Т. Н. бил
депозирал молба , с която заявявал, че не желае да се ползва от назначения
особен представител по делото .
Действията , които особеният представител е извършил,
се изразявали само подаване на отговор
на ИМ, което било 300 лева по наредбата
.
Същевременно дори по увеличението от 2016г съгласно чл
7, ал.4 ) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза.
Съдът бил определил разноските за особен представител
върху материалния интерес по делото, а не върху материалния интерес на
страната, която представлява ,така, както повелява нормата на чл.7, ал.1 от
наредбата, което било съществено
нарушение.
Недопустимо било без да се полага труд за предвиденото по
наредбата действие, да се взима възнаграждение в размер на цялата първа фаза по
делбеното дело , поради което и неправилно съдът бил оставил без разглеждане
искането , още повече , че тогава направеното искане било за намаляване на разноските
.
Иска се да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени
Определение на ВРС от 09.12. .2019 г. по
гр. дело № 1822/ 2018 г. по описа на ВРС, с което ВРС е оставил без
разглеждане искането за връщане на част
от платеното от жалбоподателя възнаграждение
за особен представител на ответника , цялото в размер на 1200 лева , като
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалните
и процесуални правила и норми и да разпоредите връщане на 900 лева, а при
условията на евентуалност на 600 лева от платеното възнаграждение за особен представител.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства ,Окръжен съд-В. намира от фактическа страна следното :
Делото е спряно по взаимно съгласие в
съдебно заседание,проведено на 04.07.2019 г.
С нарочни молби с вх.№ 12845 и 12846 от 04.11.2019 г.
страните по делбеното дело,което е в първа фаза,желаят прекратяването му,тъй
като са постигнали съгласие за това.
Указанията на съда до ищцовата страна за изричното
посочване на основанието за десезиране не са изпълнени,при което положение и с
оглед по-благоприятните законови последици съдът е приел,че искането е по чл.232 ГПК /оттегляне на
исковата молба/ .Съдът приел,че в случая няма пречка волята на страните да бъде
уважена и делото да бъде прекратено,като за целта същото,с оглед
обстоятелството,че е спряно, следва да се възобнови.
В молбата на ищцата с вх.№ 12845 от 04.11.2019 г.
освен искането за прекратяване на производството са направени и такива за
заличаване на назначения на ответника особен представител и за връщане на част
от внесения за възнаграждението му депозит.
Районният съд констатирал,че още в проведеното съдебно
заседание на 04.07.2019 г.,видно от изготвения протокол, съдът е взел отношение
както по искане за заличаване на особения представител, като е заличил същия,така
и по отношение възнаграждението му,като е определил изплащане на такова от 1200
лв.,представляващ целия размер на внесения депозит,поради което,както и
съобразявайки обстоятелството досежно искането за разноски,че срокът по чл.248 ГПК е изтекъл, е приел ,че посочените по-горе искания следва да се оставят без
разглеждане.Водим от горното Съдът
възобновил спряното по взаимно съгласие
на страните производство по гр.д. № 1822/2018 г. по описа на Районен съд-В. и
прекратил производството по гр.дело № 1822/2018г. по описа на Видински районен
съд.Съдът оставил без разглеждане
направените от ищцата искания за заличаване на назначения на ответника особен
представител,както и за връщане на част от внесения за възнаграждението му
депозит.
Ищцата е внесла
депозит на възнаграждение на особения представител на ответника в размер на
1200 лв. съгласно указание на районния съд.В хода на производството ответникът е научил за воденото дело и е подал молба за
прекратяване на представителната власт на особения представител ,след което по
искане на страните производството по делото е прекратено .В с.з.на 04.07.2019
г. /л.101 от делото/ съдът е приел ,че с оглед осъществената защита от страна на особения представителна
ответника,включваща изготвянето на писмен отговор и поредица от процесуални
действия на особения представител адв.М. да се изплати като възнаграждение
сумата от 1200 лв.от внесения депозит за възнаграждение на особения
представител .Определението е постановено в присъствието на пълномощник на
ищцата –адв.Л. С. .Съдът е указал ,че определението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-В. в едноседмичен срок .С молба вх.№12846/04.11.2019 г. /л. 103 от
делото/ищцата е поискала съдът да се разпореди да и бъдат удържани само 300 лв.
за подадения отговор на исковата молба и да и се върне разликата от внесения
депозит за особен представител .Сочи ,че особеният представител бил подал само
отговор на исковата молба и че не бил
извършил процесуално представителство .С
обжалваното определение съдът оставил без разглеждане искането .
Въззивната инстанция намира ,че обжалваното
определение е правилно поради следното :
Протоколното определение от 4 юли 2019 г.представлява
решение /определение/в частта за разноските по смисъла на Чл.248 ал.1 ГПК и
подлежи на обжалване в указания от съда едноседмичен срок ,изтекъл на 11 юли
2019 г. Искането ,направено с молба вх.№12846/04.11.2019 г. /л. 103 от делото/относно
това съдът да се разпореди да бъдат
удържани само 300 лв. от внесения депозит за възнаграждение на особен
представител е направено чак през ноември месец,т.е. много след изтичането на
едноседмичния срок за обжалване,поради което въззивната инстанция споделя
напълно извода на първоинстанционния съд ,че частната жалба е просрочена.
Водим от горното Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение на Районен съд-В. от 09.12. .2019г по грдело№ 1822/2018г по
описа на Районен съд-В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :