Р Е Ш Е Н И Е
261955/14.6.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 - ти състав, гражданско отделение в публично съдебно
заседание, проведено на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8262 по опис на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
И.И.Я. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес: чрез адвокат Е.И. *** със
служебен адрес: гр. Варна -9000, бул. „****"
10, ет.1, офис 5 срещу „Н.Н.И С." СД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Йордан "Колев Нарлиев за
заплащане на следните суми: 1585.00
(хиляда петстотин осемдесет и пет) лева
главница ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателно заплащане на сумата; 472.86 (четиристотин седемдесет и два лева и 86 ст.) лева мораторна лихва за периода от 09.08.2017 г. до 12.07.2020
г. /датата на подаване на исковата молба/; всички сторени разноски в
производството.
Твърденията в молбата се следните:
На 13.03.2012 година между страните И.И.Я., ЕГН ********** и фирма „Н.Н.И
С." СД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Йордан Колев Нарлиев,
ЕГН ********** е сключен Договор за
сътрудничество и съвместна дейност в областта на проектирането, декоративно
приложните изкуства и дизайна. Договорът е със срок три години, като същият се
счита за подновен с една година, ако страните не поискат неговото прекратяване
с едномесечно предизвестие, преди изтичането на този срок. След изтичане на
срока от една година, горният договор може да се прекрати само при хипотезите,
посочени в чл.6 от него. Съгласно чл. 5 от Договора за сътрудничество и
съвместна дейност от 13.03.2012г., страните се споразумяват да участват по
равно в придобиването на електрическа пещ VTR - 100, произведена в Италия, като
всяка една от тях участва със сумата от 3080.00 (три хиляди и осемдесет) лева,
необходима за закупуване на вещта, нейното транспортиране, монтаж и всички
допълнителни разходи до пускането й в употреба.
В изпълнение на
своето задължение И.И.Я. внася на 14.03.2012г. сумата
от 3080.00 (три хиляди и осемдесет) лева в касата на сдружението, която се
получава от Йордан Колев Нарлиев, като представляващ
на „Н.Н.И С." СД, срещу което е издадена
квитанция към приходен касов ордер от 14.03.2012 г.
За установяване
технологичният режим, при който ел. пещ трябва да работи, необходим рализирането на висококачествени декоративни дизайнерски
изделия от стъкло се е налагало да се
внесат специални материали от чужбина за първоначално нейно тестване. Когато се
проучили ценовите офертите на тези материали се установило, че сумата
е сравнително висока. Тогава г-н Йордан Нарлиев
отказал представляваното от него дружество да участва с финасови
средства за да се реализират горните описани действия, свързани със съвместната
дейност. По тази причина, първоначалните намерания да
се ползва пеща по съвместни проекти съгласно чл.2 от
Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 13.03.2012г. станали
невъзможни. За периода на действието на договора между страните, ищецът по
делото И.Я. не е имал никаква фактическа власт до пеща,
нито я ползвал за съвместни или свои лични цели. Това обосновава необходимостта
от едностранното прекратяване на договора между страните.
С Нотариална покана
№ 20, том III, per. № 4416/04.07.2017г. на Нотариус
Илияна Маджунова, per. №
195 на Нотариална камара, с Район на действие, PC - Варна, ищецът е уведомил ответника
на основание чл. 6, т.З във вр. с чл.7 от Договор за сътрудничестно и съвместна дейност от 13.03.2012 г.,
че прекратява договора като писменото уведомление започва да чете от
дата на получаване на поканата.
Със същата покана Янев
е поканил „Н.Н.И С." СД на основание чл. 5 от договора да му изплати в петдневен срок от
влизането в сила на прекратяването сумата от 2700.00 (две хиляди и седемстотин)
лева, представляваща 50% от пазарната стойност на ел. пещ към датата на
прекратяване на договора. Чрез нотариалната покана предоставил възможност на
представляващия „Н.Н.И С." СД страните да се
споразумеят за да избегнат решаването на спора по съдебен ред.
Нотариална покана е
връчена на Йордан Колев Нарлиев на 04.07.2017 г. и с
изтичането на 30 дневния срок, действието на Договора за сътрудничество и съвместна дейност
от 13.03.2012 г. е прекратено на 04.08.2017 г. От последната дата тече
петдневният срок, в който същият е следвало да заплати на ищеца сумата 2700.00 лева. Срокът е изтекъл на
09.08.2017 г.
Ищецът заявява, че
за периода от връчване на нотариалната покана до внасянето на исковата молба в
Районен съд - Варна не е получавал никакви суми от длъжника, нито е
постигнато споразумение с него, свързано
с прекратяването на договора от 13.03.2012 г. и настъпване на правните
последици от възникването на правопораждащ факт в
облигационните ни отношения. С оглед изложеното, подкрепено с писмени
доказателства и тези събраните по делото, ценени самостоятелно и в тяхната
съвкупност, ищецът И.Я. моли за
решение с което:
1. Да се ОСЪДИ „Н.Н.И
С." СД, БИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Йордан Колев Нарлиев,
да заплати на И.И.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1585.00 лева, представляваща договорено парично доплащане,
дължимо при прекратен по чл. 5 от Договор за сътрудничество и съвместна дейност
от 13.03.2012г.
2. Да се ОСЪДИ „Н.Н.И С." СД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Йордан Колев Нарлиев, да заплати на И.И.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 472.86 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата 1585.00 лева за
периода от 09.08.2017г. до датата на входиране на
исковата молба, както и законната лихва върху същата сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно заплащане на
всички присъдени суми.
3. Да се присъдят
на И.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, направените
разноски в настоящето съдебно производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Н.Н.И С." СД, ЕИК *** е подал отговор на молбата. Счита
предявения иск за допустим, но неоснователен
по размер.
Относно
обстоятелствата, на които се основава искът:
От представените от
ищеца като доказателства по делото Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 13.03.2012г. и квитанция към приходен ордер от 14.03.2012г. е видно,
че предмет на исковата претенция е договорно парично плащане, дължимо по
прекратен по чл. 5 Договор в размер на 2700 лв.
Прави следните
възражения срещу иска:
Оспорва исковата
претенция по размер.
Не оспорва
твърдението, че на 13.03.2012г. между страните е сключен Договор за
сътрудничество и съвместна дейност в областта на проектирането, декоративно
приложните изкуства и дизайн. За осъществяване на тази дейност, всяка от
страните е участвала със сумата от 3080 лв., или общо 6160 лв., с които е
закупена електрическа пещ модел VTR-100, производство в Италия, на стойност
2300 евро, равностойни на 4498.41 лв., а с останалата част от общата сума са
заплатени разходите по транспорта и монтажа на пещта, съгласно договореното
между страните в чл.5 от Договора, че всички разходи, свързани със закупуване
на пещта, транспорт, монтаж и всички други разходи, се поемат от страните
поравно.
За времето от закупуването на пещта до едностранното
прекратяване на Договора от ищеца, страните съвместно са я ползвали за
извършване на проби от различно по вид стъкло.
Оспорва
твърденията, че е отказал
представляваното от него Дружество да
участва с финансови средства за закупуване на материали, необходими за
функционирането на пещта. През периода на действие на Договора всички материали
и суровини, необходими за работата на пещта при извършваните от същото опити и
проби са закупени от Дружеството, без ищецът да е участвал с никакви финансови
средства за закупуването, въпреки поетото задължение по чл. 5 от Договора.
Оспорва
твърденията, че ищецът не е имал никаква
фактическа власт върху вещта и не я е ползвал за съвместни и лични цели, също
на отговаря на действителността. Същият редовно и съвместно с мен е ползвал
вещта, никога не му е отказано и никога не е бил възпрепятстван да ползва
вещта.
След едностранното
прекратяване на Договора от страна на ищеца, го уведомил, че има задължения по
Договора, свързани с направените от Дружеството разходи за закупуване на
материали и суровини, необходими за работата на пещта, но до настоящия момент
не е изпълнил задължението си за плащане.
В тази връзка
твърди, че ищецът И.И.Я. от своя страна има
неизплатено задължение към „Н.Н.И С." СД в
размер общо на 671.78 лв. /шестстотин седемдесет и един лев и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща половината от стойността на закупени от дружеството
материали- стъкло и др. суровини, общо в размер на 1343.57 лв. /хиляда триста
четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, необходими за фунциониране на пещта, съобразно целта на Договора. За задължението
на ищеца в посочения размер е извършил
прихващане с претендираните с исковата молба
суми за главница и лихва.
Прието за
разглеждане е възражението на ответника срещу ищеца с пр.осн.чл.104,
вр.чл.103 ЗЗД в условие на евентуалност, ако съдът приеме
предявения иск за основателен, ответникът заявява възражение за прихващане на осн.чл.103 и
сл.ЗЗД за задължението на ищеца И.И.Я. към „Н.Н.И С." СД на осн.чл.5 от Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 13.03.2012 г. в размер общо
на 671.78 /шестстотин седемдесет и един лев и седемдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща половината от стойността на закупени от дружеството материали -
стъкло и др. суровини, общо в размер на 1343.57 лева /хиляда триста четиридесет
и три лева и петдесет и седем стотинки/, необходими за фунциониране
на пещта, съобразно целта на Договора.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа предявените
искове и моли да се уважат.
Ответникът чрез
процесуалния си представител поддържа отговора и моли да се уважи.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представения с исковата молба договор за сътрудничество и съвместна дейност от 13.03.2012 г., страните по делото са декларирали намерението си за сътрудничество и съвместна дейност в областта на проектирането, декоративно приложните изкуства и дизайн в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок. Договорът е сключен за срок от три години и влиза в сила от деня на подписването му. Съгласно чл.5 на договора страните са се договорили за съвместната дейност да инвестират в закупуването на електрическа пещ за съвместна експлоатация /ползване/, модел VTR – 100, производство Италия за сумата от 6160.00лв., като всяка страна ще заплати 50% от цената или 3080.00 лв. И.Я. и 3080.00 лв. „Н.Н.и С.“ СД. Разходите по транспорт, монтаж и всички допълнителни разходи се поделят по равно между съдружниците.
- При прекратяване на съвместната дейност едната страна доплаща 50% от пазарната стойност към момента и техническото състояние към момента на другата, или се споразумяват помежду си.
- При непредвидени ситуации смърт, заболяване или други което прави невъзможно изпълнението на договора, близките или наследници и правоимащите предявяват претенции към другата страна за дела си от моментната пазарна цена или стойност или ако не се споразумеят се прибягва до външен оценител.
От квитанция към приходен касов ордер от 14.03.2012 г., издадена от „Н.Н.и с.“ СД се установява, че Йордан Колев Нарлиев е приел сумата 3080.00 лева за закупуване на ел.пещ VTR – 100.
От нотариална покана № 20, том III, рег. № 4416/ 04.07.2017 год. на нотариус Ил.Маджунова с район на действие района на РС Варна ведно с удостоверение за връчване на получателя СД „Н.Н.и с.“ на 04.07.2017 г. се установява, че И.Я. е уведомил представляващия на „Н.Н.и с.“ СД, че едностранно прекратява сключения договор за съвместна дейност от 13.3.2012 г., на осн.чл.6, т.3, вр.чл.7 от същия, считано от датата на получаване на поканата. В 5-дневен срок от прекратяването ищецът е поканил ответника да му изплати сумата 2700 лева, представляваща 50 % от пазарната стойност към момента на закупената за съвместната дейнотст с общи средства ел.пещ VTR – 100, произведена в Италия и закупена за 6160 лева. Подателят на поканата е посочил банкова сметка ***. Същата е получена лично от представляващия дружеството на 04.7.2017 г.
В подкрепа на възражението си относно размера на исковата претенция ответното дружество е представило възражение за прихващане на стойност 671.78 лева, която сума представлява половината от стойността на закупени от дружеството материали - стъкло и др. суровини в размер на 1343.57 лева, необходими за фунциониране на пещта, съобразно целта на Договора.
Не оспорва, че страните са подписали договора от 13.03.2012 г. за съвместна дейност, че е закупена ел.пещ с посочените характеристики на стойност 2300 евро с левова равностойност 4498.41 лева с общи средства като всяка страна по договора е заплатила 50% от нейната стойност или 3080.00 лева. С останалата част от събраната сума са заплатени разходите за транспорт и монтаж на пещта. Договореното от страните е, че всички разходи, които са свързани със закупуването на пещта, транспорт, монтаж и други ще се поемат от страните поравно. Не се оспорва твърдението, че договора е прекратен. Оспорва останалите твърдения в молбата – че ищецът не е имал фактическа власт върху вещта и не бил допускан да я ползва пещта като твърди, че до прекратяване на договора същата се е ползвала съвместно от двамата и че ответникът е отказал да предостави средства за закупуване на материали и суровини, които са необходими за нейното функциониране, като твърди, че именно ищецът не е участвал със средства за закупуване на необходимите материали и суровини за работа при извършване на проби. След едностранното прекратяване на договора, дружеството е уведомило ищеца, че има задължения по договора, които са свързани с разходи за материали и суровини в размер на 671.78 лева. Сумата представлява половината от стойността на закупени материали и суровини, необходими за функциониране на пещта на стойност 1343.57 лева.
Ищецът е оспорил възражението за прихващане на ответника, като оспорва твърдението в отговора, че за периода 11.09.2015 г. – 03.08.2017 г. по време на действието на договора са извършвани съвместни дейности от страните по него, налагащи закупуване на посочените във фактурите материали, не са извършвани опити и проби с такива материали, не са сключвани договори с трети лица – възложители на конкретни дейности по смисъла на чл.2 от договора, които да изискват и налагат извършването на опити и проби с конкретни материали и суровини за получаване на краен продукт. Съгласно същата клауза на договора за извършените дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между страните, като се определят възложителя и изпълнителя и се уточняват конкретните задължения на страните, срокове, плащания и др.
Представена е фактура 208/14.03.2014 г. на стойност 2300 евро за закупуване на ел.пещ в превод на български език от италиански и от английски езици за което няма спор между страните. Представени са фактури на обща стойност 1332.77 лева, както и разходен документ за „такса доставка Еконт/товарителница № *********/18.5.2017 г. на стойност 10.80 лева. Приетите разходни документи са на обща стойност 1343.57 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че към 04.08.2017 г. пазарната стойност на процесната вещ – ел.пещ пещ VTR – 100 е 3170 лева съгласно изготвена таблица към заключението по т.1 на задачата. За ½ част стойността е 1585 лева. Мораторната лихва върху главница 1585 лева за периода 09.8.2017 г. – 17.07.2020 г. е 472.86 лева.
От приетите за установени обстоятелства и закона, при спазване изискването на чл.235 ГПК, след преценка на всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение на осн.чл.12 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:
За дружеството по ЗЗД, съдружници в което са били страните по делото са приложими
разпоредбите на чл. 357 - 364 от ЗЗД, регламентиращи неговите характеристики и правна форма. Съгласно същите гражданското
дружество не е персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов
правен субект. То не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна
структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и
задълженията са самите съдружници. Във
взаимоотношенията с третите лица, които са насочени към реализирането на общата
стопанска дейност, участват отделните съдружници, а
не самото дружество. Вътрешните отношения между съдружниците
се уреждат с клаузите на договора за дружество, предвид на преобладаващите диспозитивни правни норми, регламентиращи тази материя, но
винаги са насочени към постигане на общата стопанска цел. От друга страна,
свободата за уреждане на отношенията е ограничена от императивните разпоредби,
залегнали в правната уредба, за които задължително следва да има уговорки,
съобразени със закона и съдружниците не могат да се
отклоняват от установените от законодателя правила. При гражданското дружество
сделките с третите лица се сключват от съдружниците,
а не от дружеството и всичко, което е придобито за дружеството е обща
собственост на съдружниците - чл. 359, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. На основание чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съгласно чл. 358, ал. 2, ЗЗД
внесените пари, заместими вещи и вещите, които се
унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците.
Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност или
придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане
на имуществените отношения между съдружниците след
прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД
и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна
дейност.
Съдът намира, че искът е предявен на посоченото основание и съгласно
разпоредбата на чл.361, ал.1 ЗЗД ако не
е уговорено друго, печалбите и загубите са разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Съгласно чл.5 на
договора за сътрудничество и съвместна дейност
двамата съдружници имат равни дялове. Между
тях няма спор, че договора е прекратен едностранно от ищеца И.Я. на осн.чл.чл.363г ЗЗД, във връзка с
чл.6, т.3 и чл.7 от договора, считано от
датата на получаване на поканата. Същата е получена лично от представляващия ответното
дружеството на 04.7.2017 г. и договорът следва да се счита за прекратен с
изтичане на 30 дни след изпращане на писмено уведомление – чл.7 от договора.
Съгласно договора това задължение не е обвързано със срок, поради което за
настъпване на неговата изискуемост е необходимо
същият да е поканен да изпълни. В поканата е посочено, че в 5-дневен
срок от прекратяването ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2700 лева,
представляваща 50 % от пазарната стойност към момента на закупената за
съвместната дейност с общи средства ел.пещ
VTR – 100, произведена в Италия и закупена за 6160 лева, като е
посочил банкова сметка. ***ава, поради което дължи обезщетение на осн.чл.86,
ал.1, вр.чл.84, ал.2 ЗЗД от падежа до окончателното
изплащане на задължението.
В настоящия случай закупената с
общи средства при равни дялове вещ е останала във владение и се ползва
еднолично само от ответника, доколкото същата се намира в негова сграда в която
има и други машини, които са негова собственост, което обстоятелство е
установено от обясненията на страните. Както
се установи от приетото заключение на вещото лице в деня на прекратяване на договора - 04.08.2017 г.
пазарната стойност на процесната вещ, представляваща ел.пещ
VTR – 100 е 3170 лева като за ½ част стойността е 1585 лева. Мораторната лихва върху главницата 1585 лева за периода
09.8.2017 г. – 17.07.2020 г. /от падежа до подаване на исковата молба/ е 472.86
лева.
Считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2020 г. ответникът е в забава и дължи законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.
По възражението за прихващане на ответника:
От събраните в производството
доказателства съдът намира, че ответното дружество не е доказало твърденията си
за дължимост от страна на ищеца на заявената по реда
на чл.103, ал.1 ЗЗД осъдителна претенция в размер на 671.78 лева, представляваща половината от стойността
на закупени от дружеството материали - стъкло и др. суровини, общо в размер на
1343.57 лева, необходими за фунциониране на пещта,
съобразно целта на Договора. Не са
представени доказателства съобразно направеното оспорване от страна на ищеца И.
Янев, че посочените суми във фактурите, които са представени от ответното
дружество са за закупуване на материали именно за осъществяването на съвместната дейност, конкретно за извършване
на проби във връзка със сключването на договори
с трети лица – възложители на конкретни дейности по смисъла на чл.2 от
договора, които договори да изискват и налагат извършването на опити и проби с
конкретни материали и суровини за получаване на краен продукт. Съгласно същата
клауза за извършените дейности във всеки
конкретен случай се сключва договор между страните, като се определят
възложителя и изпълнителя и се уточняват конкретните задължения на страните,
срокове, плащания и други условия. От представените фактури от ответното
дружество, не може да се направи категоричен
извод, че описаните в тях материали са използвани именно за постигане на
общата цел на съдружниците
съгласно уговореното в договора от 13.03.2012 г. Възражението е неоснователно и
следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
По този изход на спора и направено искане за присъждане на разноски от ищеца, на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да му заплати такива.
По възражението на ответника на осн.чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира следното:
Цената на главния иск е 1585 лева и на акцесорния иск 472.86 лева. Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., изм. и доп. ДВ бр.84 от 25.10.2016 г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са както следва: при интерес до 1000 лв. - 300 лв.; при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Изчислено по този начин за главния иск с цена 1585 лева минималното възнаграждение е 340.95 лева, а за акцесорния иск с цена 472.86 лева минималното възнаграждение е 300 лева. Общо за двете съединени искови претенции възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в минимален размер е 640.95 лева. Заплатеното такова е в размер на 720 лева, като превишението над минималния размер е 79.05 лева.
Настоящият състав намира, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК законодателят е дал правомощия на преценка на съда при приложение на същата норма. Същата предвижда възможност решаващият съд по искане на страна да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Разпоредбата не задължава съда автоматично да присъжда по-нисък размер на адв.възнаграждение и такова в минимален размер.
Преценката за прекомерност на възнаграждението се съобразява не само с квалификацията и вида на предявеният иск, но и с брой проведени съдебни заседания /открити и закрити/ по които процесуалния представител извършва процесуални действия, изразяващи се искания, възражения, становища по исканията на насрещната страна, действия за проучване на делото и запознаване с материалите, издирване на съдебна практика, приложима към казуса, подготвяне на защита и други. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в процесуалния закон не се съдържа задължение за съда винаги да намали възнаграждението на адвоката или юрисконсулта при всички случаи до предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.04г., дори и да е налице основание за това.
Съдът се произнася след като обективно съобрази положения от адвоката необходим труд за защита на правата и законните интереси на страната при отчитане както на фактическата и правна сложност на делото, така и на извършените процесуални действия - в този смисъл определение ч.т.д.№ 44/16 г. на ВОС и др. В настоящият случай съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и положения от процесуалния представител на ищеца труд и с оглед уважаване изцяло на исковите претенеции, то ответникът следва да заплати на ищеца разноски именно в претендирания размер съгласно представените доказателства по делото. Настоящият състав намира, че не са налице основания за намаляване на възнаграждението на адвоката на ищеца, от което следва, че възражението на ответното дружество е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.Н.И С."
СД, БИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Йордан Колев Нарлиев да заплати на И.И.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 1585.00 /хиляда петстотин осемдесет и
пет/ лева, представляваща пазарната стойността на придобита
на основание Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 13.03.2012 г. обща
вещ - електрическа пещ VTR - 100,
произведена в Италия, която сума съответства на дружествения дял на ищеца в размер на 50 % и дължима след
прекратяване на договора на 04.08.2017 г. на осн.чл.361,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.6, ал.2, вр.чл.7,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.07.2020 г.
до окончателно заплащане на сумата; сумата 472.86 /четиристотин седемдесет и два
лева и 86 ст./ лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата 1585.00 лева
за периода от падежа - 09.08.2017 г. до подаване на молбата - 17.07.2020 г., на
осн.чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в
размер на 1278 /хиляда двеста
седемдесет и осем/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на
осн.чл.104, вр.чл.103 ЗЗД на
ответника „Н.Н.И С." СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Йордан Колев Нарлиев срещу И.И.Я., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 671.78 /шестстотин седемдесет и един лев и
седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща половината от стойността на
закупени от дружеството материали - стъкло и др. суровини, общо в размер на
1343.57 лева /хиляда триста четиридесет и три лева и петдесет и седем
стотинки/, необходими за фунциониране на обща вещ - електрическа
пещ VTR - 100, произведена в Италия, съобразно целта на Договора, дължима на осн.чл.5 от Договор за сътрудничество и съвместна
дейност от 13.03.2012 г., както и възражението
за намаляване на дължимото в полза
на ищеца възнаграждение на процесуалния
му представител, на чл.78, ал.5 ГПК
Решението може да
се обжалва с пред ВОС в двуседмичен срок
от връчване на съобщенията до страните.
Районен съдия: