Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък, 20.08.2018г.
Казанлъшки
районен съд, наказателно отделение, четвърти наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
председател: Михаил
Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, постави
за разглеждане докладваното от съдия Михайлов АНД №716/ 2018г. по описа на същия
съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №2170/ 10.04.2018 г., издадено от секретаря на Община-Казанлък. Въззивникът
в с.з. поддържа жалбата си и сочи
аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, чрез
свой процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административно-наказващият
орган приел за установено, че на 20.03.2018г. при направена проверка от
служител на Община-Казанлък- М.М.М. на обект- хотел „Р.“, намиращ се в с.К., Я.
с. в Община-К., било констатирано, че „М.“ООД не е поставило временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийна символика
на туристически обект по чл.3,ал.2, т.1, букви „а“ и „б“, на видно място и
липсвала като цяло на територията на обекта, съгласно чл.214 от Закона за
туризма. Издаденото удостоверение за категория на обекта не било поставено на
видно място и липсвало като цяло на територията на обекта, поради факта, че се
е намирало при счетоводителката на
фирмата по обяснение на г-жа И. И. Х.- съпруга на управителя на „М.“ООД.
Управителят на фирмата не бил спазил
изискването на чл.214 от Закона за туризма, с което нарушение по този член е че
се заблуждавали потребителите при посещението им в туристическия обект- хотел
„Роза“. Не ставало ясно дали фирмата, предлагаща туристически услуги на
потребителите отговаря на изискванията по смисъла на Закона за туризма.
Проверката приключила със съставяне на АУАН №2170/
23.03.2018г., като управителят е заявил, че няма възражение по акта и такова не
е постъпвало в Община-Казанлък.
По време на проверката
на 20.03.2018г. в хотел и бунгала „Р.за“, намиращи се в с.К., Я. с. в Община-К.,
било установено още и че търговеца „М.“ООД не е поставил на видно място в
близост до рецепцията на обекта ценоразпис на предлаганите стаи и
бунгала/ценоразпис на нощувките/ и на други, предлагани от тях услуги, съгласно
чл.115,т.1 от Закона за туризма. Проверката приключила на 23.03.2018г. със
съставяне на Акт №2170/ 23.03.2018г. за административни нарушения по чл.214 и по
чл.115,т.1 от ЗТ и направено предписание по чл.8,ал.1 от Закона за защита на
потребителите- за това, че нямало поставена табела с информация за фирма и
адрес на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за
обекта, работно време на търговския обект.
При наличието на така
установената фактическа обстановка и на основание чл.175, във връзка с чл.214 и
чл.210 от Закона за туризма, чл.53 и чл.18 от ЗАНН секретарят на
Община-Казанлък наложил на дружеството- нарушител имуществена санкция в размер общо
на 5000/пет хиляди/ лева.
Жалбата е подадена в
срок и от лице, имащо право на такава, съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2
от ЗАНН.
Визираната
фактическа обстановка се потвърди след извършен съвкупен анализ на всички,
основно гласни доказателства по делото, които анализирани в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи. В с.з. бяха изслушани актосъставителката
и И. И. Х.- съпруга на управителя на „М.“ООД, приобщени са към доказателствения
материал по делото и всички относими към случая писмени доказателства. За
допуснатите от въззивника административни нарушения се предвиждат
административни наказания за онова лице, което не постави временното
удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната
символика за туристическия обект по чл.3,ал.2,т.2 на видно място в, съответно
на територията на обекта. В случая общинските служители са осъществили своята
проверка по време, в което заведението е било в работен режим. Същите са
поискали удостоверението, но такова не е било представено. Действително е било
издадено временно удостоверение за категоризиране на заведението. Същото обаче
не е било поставено на видно място.
Актосъставителката
М.М. в с.з. категорично потвърди отразената от нея в АУАН обстановка. От друга
страна- със същата категоричност свидетелят-очевидец на нарушението И. Х. в
с.з. описа малко по-различна такава. Различията
обаче не касаят основни факти по делото, а несъществени такива, като например
къде се е намирало удостоверението за открита процедура по категоризиране или
категорийна символика на туристически обект по чл.3,ал.2,т.1,б. „а“ и б.„б“ от
ЗТ и било ли е представено същото на проверяващите впоследствие. По отношение
на основните, подлежащи на доказване факти, а именно- имало ли е валидно
издадено удостоверение за категоризация на обекта и ценоразпис и били ли са
същите поставени на видно място в обекта спор по делото не съществува. Имайки
предвид изложеното дотук настоящият съд кредитира показанията на актосъставителката,
предвид факта, че твърденията свидетелката Х. не са подкрепени с други
доказателства, а за тези на М.М. в АУАН са се подписали двама свидетели- Р. Д.
и Д. Х.. Съдът намира още, че показанията на свидетелката на жалбоподателя са
неубедителни, за да послужат като основа за формиране на несъмнен извод за
липса на осъществени състави на вменените на въззивника административни нарушения. Ето защо съдът
намира, че в хода на административно- наказателното производство бе доказано по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил вменените му с
обжалваното наказателно постановление нарушения на чл.214 и чл.115,т.1 от
Закона за туризма. Всички налични по делото доказателства установяват по безспорен
и категоричен начин, че към момента на проверката в обекта не е било поставено
на видно място валидно удостоверение за утвърдена категория на обекта, каквото
търговеца притежава. Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1 от ЗТ категорийната
символика се състои от две части- удостоверение и табела. Непоставянето им на видно място в
категоризирания обект е нарушение, което
се санкционира от нормата на чл.214 от ЗТ.С оглед на това безспорно следва да
се приеме, че дружеството- въззивник е осъществило състава на вмененото
административно нарушение по посочения по-горе текст. Това то е сторило и по
отношение на ценоразписа на предлаганите стаи и бунгала и на други, предлагани
от него услуги, съгласно чл.115,т.1 от ЗТ.
От
извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление обаче
се установи, че АНО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
Първо: В
конкретния случай са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, тъй като наложеното наказание не съответства на тежестта и
обществената опасност на конкретно извършеното нарушение и на дееца, с оглед
постигане целите по чл.12 от ЗАНН. Съгласно чл.28 от ЗАНН административният
орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя,
че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН
не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението
подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна
проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на административно нарушение е
този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или наличието на незначителни
вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага
за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случая е маловажен
или не. Необходимо е да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В настоящия случай
безспорно е установено, че при извършената проверка, макар и след нейното
приключване процесното удостоверение за категория е било представено на
проверяващите. В съставения от тях констативен протокол е отразено, че на видно място в обекта е
поставена табелата, част от категорийната символика. Целта на изискването по
чл.132,ал.1 от ЗТ е всички потребители на туристически услуги да бъдат
уведомени за категорията на съответния обект, а оттам- за качеството на
предлаганата услуга и нейната цена. При наличието на видно място на табелата,
съдържаща същата информация като удостоверението, неговото непоставяне на видно
място разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност и може да се
определи като маловажно. Не са налице
данни по преписката да са произтекли някакви негативни последици, в т.ч.
потребители на услугата да са били въведени в заблуждение относно
действителната категоризация. Няма данни и за други налагани санкции на
въззивника за подобни или други административни нарушения, поради което
деянието може и следва да се определи като маловажно.
Съгласно разпоредбата на
чл.28,б.„а“ от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Настоящият съдебен състав счита, че административно-наказващия
орган е следвало да приложи цитираната норма на ЗАНН, тъй като са налице всички
законови предпоставки да го стори. С оглед на това, че наказващия орган не е
приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени като издадено в противоречие със закона. В този смисъл са и разясненията,
дадени с Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на тълк. н.д. №1/2005 г., НК на
ВКС на РБългария.
Второ: Заповедта, упълномощаваща М.М. да съставя актове и
да осъществява контрол по спазване на изискванията на Закона за туризма, по №434
е издадена на 30.03.2018г. и действа занапред, т.е. актосъставителката не е имала представителна
власт да състави АУАН №2170 на 23.03. 2018г. По този начин са били нарушени
императивната разпоредба на член 37 от ЗАНН и правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Трето: Административно-наказателната отговорност
по чл.214 от ЗТ, предвижда като отговорни субекти две категории лица: виновното
лице и юридическото лице, като се налага и съответния вид административно
наказание-глоба или имуществена санкция. В конкретния случай е налице
разминаване между фактическото описание на нарушението и наказаното лице. В
АУАН не е конкретизирано срещу кого е отправено фактическото обвинение за
допуснатите нарушения по чл.214 и чл.115,т.1 от ЗТ- дали срещу длъжностното
лице- управителят на стопанисващото заведението юридическо лице, който „не е
поставил на видно място в обекта временното удостоверение за открита процедура
по категоризиране или категорийна символика за туристическия обект по
чл.3,ал.2,т.2 от Закона за туризма“, или срещу самото ООД, тъй като в акта
твърде неясно за нарушител е посочен „търговецът/управителят/ на фирма „М.“ООД“,
а самото наказание е наложено на юридическото лице, макар и в НП нееднозначно да
се споменават „управителят на фирмата“ и „търговецът“. За да е налице правилно
приложение на материалния закон е задължително да е налице съответствие между
фактите, установени по делото и отправеното административно обвинение. Такова съвпадение
в случая няма, доколкото с АУАН в случая са отправени две обвинения към неконкретизирано
лице и е налице неправилно приложение на материалния закон/Решение №230 от
26.06.2017 год. по КАН дело №195 по описа на Административен съд-Стара Загора
за 2017 год./.
Горепосочените нарушения
са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на
административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което и на
основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление №2170/ 23.03.2018г., издадено от секретаря на
Община-Казанлък, с което на „Мена“ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Язовирно селище Копринка, ресторант „Стената“, представлявано от
управителя му М.И.М., с ЕГН **********,***, е наложена имуществена санкция общо
в размер на 5000/пет хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия :