Р
Е Ш Е Н И Е
№
840/11.11.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, І състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело №
994 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Производството е по реда на Дял
ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по Жалба на Р.Ч.Г. - Д.,
ЕГН:**********,***, срещу Решение № Ц 1040-09-19 от 03.08.2020г. на Директора
на Териториално поделение Кюстендил на Националния осигурителен институт, с
което е отхвърлена жалбата на Р.Ч.Г. – Д. срещу отказ за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж Обр. УП-15, обективиран в Уведомително писмо
с изх. № 5506-09-4172#3 от 18.10.2019г., издадено от Началник отдел „ООА“, с.
Невестино към ТП на НОИ Кюстендил.
Жалбоподателят релевира
доводи за незаконосъобразност на административния акт поради липса на
фактическите основания за постановяването му и в частност наличие на
основанието, визирано в разпоредбата на чл. 146, т.4 от АПК. В жалбата са
изложени аргументи, че незаконосъобразно административният орган е отказал да
издаде удостоверение за осигурителен доход за периода 1994г. – 1996г.,положен в
„Търговска и спестовна банка“АД гр.София – клон Велинград, на длъжност
„Счетоводител – контрол, валута“ и „Счетоводител – лева и валута“ въз основа на
представената от оспорващия трудова книжка.На това основание моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №ц 1040-09-19 от 03-08-2020г.
на Директора на Териториално поделение Кюстендил на Националния осигурителен
институт, както и да се произнесе по съществото на спора.
Ответната страна
Директорът на РУ"СО" град Кюстендил , чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт А., оспорва жалбата и излага становище за
правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. Релевира
доводи в писмено становище,че поради обстоятелството,че липсват ведомости за
процесния период правилно му е отказано издаването на удостоверение за
осигурителен доход, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отхвърли жалбата срещу решението на Директора на РУ"СО" град
Кюстендил .
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със заявление с вх. №
5506-12-660/19.07.2019г . подадено в ТП на НОИ -Пазарджик и препратено по
компетентност в ТП на НОИ -Кюстендил, жалбоподателката Р.Г.-Д. е поискала да й
бъде издадено удостоверение Обр. УП-15 за осигурителен доход от осигурителя
„Търговска и спестовна банка“ АД гр. София - клон Велинград за периода 1994 г.
- 1996 г. на длъжност „Счетоводител-контрол, валута“ и „Счетоводител - лева и
валута“ необходимо за пенсиониране. След като била извършена проверка от
длъжностните лица на отдел “ООА“ - с. Невестино с уведомително писмо с изх. №
5506-09-4172# 1/23.08.2019 г. от началник на отдел „ООА“ е отказано издаване на
удостоверение обр. УП-15, тъй като липсвало предадена разплащателна и
трудово-правна документация от осигурителя за периода посочен от
жалбоподателката за клон Велинград. Недоволна от така направеният отказ Р.Г.-Д.
е подала жалба срещу уведомителното писмо с вх. № 1012-21-1632/16.09.2019 г. в
ТП на НОИ София град, която е препратена по компетентност в ТП на НОИ
Кюстендил.
На основание чл. 5, ал.
10 Кодекса за социално осигуряване (КСО) в Архивохранилище - с. Невестино към
ТП на НОИ гр. Кюстендил с Приемателно- предавателен протокол № 275/26.07.2007
г. е приета разплащателна и трудово-правна документация на „Търговска и
спестовна банка“ АД гр. София, отнасяща се за 19 клона с начална дата на
предадената документация 01.01.1998 г. В предадената документация липсвали
данни за клон гр. Велинград. С последващ Приемателно-предавателен протокол №
5178 от 16.06.2015 г. са предадени допълнително документи от осигурителя
„Търговска и спестовна банка“ АД, които се отнасят до клон Добрич и клон
Пампорово. В същите отново липсвала информация за клон Велинград.
Съгласно
чл. 5, ал. 12 от КСО (предишна ал. 11 - ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от
01.01.2015г.) данните от информационната система за предадените разплащателни
ведомости се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните
обезщетения, а такива данни в Архивохранилище - с. Невестино за жалбоподателката
липсват. Архивохранилището не разполага с информация относно това, дали
разплащателна документация е предадена в пълен обем от осигурителя за периода
на упражняване на дейност.
По
делото са събрани доказателства от ТП на НОИ Кюстендил, от ТП на НОИ –
Пазарджик от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, изготвена е
съдебно-счетоводна експертиза, разпитан е св.Д..
От
показанията на св.Д., които не се
подкрепиха с писмени доказателства, не може да се направи извод относно
получаваното възнаграждение от жалбоподателката. Само въз основа на неговите
показания, съдът не може да задължи
административният орган да издаде образец УП -15, който документ е за
осигурителен доход.От показанията на св.Д. се установява само, че всичко което
е изплащане е подавано на Декларации обр.№1 и № 6. Такива декларации обаче не
се установиха, липсват и данни в ТД на НАП-Пловдив. Липсва каквато и да е друга
автентична документация за установяване на осигурителен доход за периода
01.01.1994г. до 3112.1996г.- това обстоятелство се потвърди и от приетата по
делото експертиза.
Цитираното Решение на
Директора на ТП на НОИ град Кюстендил е връчено на 06.08.2021г. на
жалбоподателката, която го е оспорила пред Административен съд град Пазарджик с
жалба, депозирана чрез ТП на НОИ гр.Кюстендил на 20.08.2021 г., т.е. в рамките
на регламентирания в чл. 118, ал.1 от КСО преклузивен 14-дневен срок, поради
което жалбата е процесуално допустима и е подадена от надлежна страна, имаща
правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът, в кръга на
правомощията си по чл. 168 ал.1 от АПК по проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК констатира,
че обжалваното в настоящото производство решение е издадено от компетентен
административен орган,при спазване на процесуалните правила при постановяването
му.Решението е постановено от ръководителя на ТП на НОИ-Кюстендил-Директорът на
ТП на НОИ, в кръга на предоставените му по смисъла на чл. 117 от КСО
компетенции да разглежда и се произнася с решения по повод подадени жалби срещу
актове /разпореждания/ на други органи в системата на НОИ-в случая-срещу
постановен отказ от Началника на сектор "Осигурителен
архив"-Кюстендил за издаване на удостоверение, образец
УП-15,удостоверяващо осигурителен доход на жалбоподателя за периода 1994-1996
г.Решението е постановено в предвидената в закона писмена форма и е
мотивирано-съдържа фактическите и правни основания за постановяването му.
Съдът, в настоящия
съдебен състав, не споделя релевираните от жалбоподателя доводи досежно
противоречие на обжалваното решение с материалния закон,поради следното:
Документът, който е
необходим за изчисляване на размера на пенсията за работещите по трудови
правоотношения, е удостоверението обр. УП-2. В него се посочва брутното трудово
възнаграждение, върху което са правени осигурителните вноски за посочените от
лицето 3 последователни години до 01.01.1997 г. и същото за осигурителния доход
след тази дата. При изготвянето му следва да се спазват изискванията на чл. 40
и сл. от НПОС. Удостоверенията обр. УП-2 се издават от учрежденията,
предприятията и организациите, в които е придобит осигурителния стаж. Такъв
документ могат да издават и териториалните поделения на НОИ, които съхраняват
разплащателните ведомости за придобития трудов стаж и осигурителен доход
какъвто е настоящият случай.Иска се издаване именно от архивохранилище –
Удостоверение УП-15, което е идентично на УП -2 – за осигурителен доход, а не
за осигурителен стаж.
В чл. 1 от НПОС е
установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа
на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния
осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални
документи, а за случаите, при които се прилагат разпоредбите на международен
договор в областта на социалната сигурност - заверени от съответната
компетентна институция копия на такива документи. В чл. 40, ал. 2 от НПОС е разписано,
че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна
книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за
времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено
осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с
данни от информационната система на НОИ.
Съгласно ал. 3 на чл.
40 от НПОС документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, намира приложение ал. 5 на чл.
40 от НПОС, която дава възможност на осигурителите или техните правоприемници
по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово
възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за
осигурителния доход.
Трудовата
книжка е документ за установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния
доход. Приложената трудова книжка не представлява
документ, който по изключение на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС може да служи
като доказателство за установяване на осигурителен доход. С трудовите договори
(заповеди за назначаване) и споразуменията към тези договори може да са доказва
заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на
труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. С такива документи
може да удостоверяват само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не
може да се установява осигурителен доход, защото удостоверение обр. УП-15 няма
да отговаря на разплащателните ведомости. Освен това, ответникът не може да
издаде удостоверение обр. УП-15 след като не е получил за съхранение
разплащателните ведомости от прекратилия дейността осигурител (решение №
12559/26.10.2009 г. по адм. дело № 6610/2009 г. по описа на ВАС, VI отделение,
решение № 5781/07.05.2009 г., постановено по адм. дело № 172/2009 г. по описа
на ВАС, VI отделение).
Разпоредбата на чл. 40,
ал. 5 от НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е
издал удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на
други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход
(решение № 5111/11.04.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. по описа на ВАС, VI
отделение).
Правилно административният орган е отказал
издаване на Удостоверение УП-15, тъй като както се посочи липсват каквито и да
са автентични документи за осигурителен доход.
Предвид изложените
мотиви жалбата срещу решението на Директора на РУ"СО"-Кюстендил,с което
е потвърден отказа за издаване на удостоверение Обр.УП-15 е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Р.Ч.Г. - Д., ЕГН:**********,***, срещу Решение № Ц 1040-09-19 от 03.08.2020 г.
на Директора на Териториално поделение Кюстендил на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата на Р.Ч.Г. – Д. срещу отказ за издаване
на удостоверение за осигурителен стаж Обр. УП-15, обективиран в Уведомително
писмо с изх. № 5506-09-4172#3 от 18.10.2019г., издадено от Началник отдел
„ООА“, с. Невестино към ТП на НОИ Кюстендил.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария град София
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 във вр. с чл. 138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/
Решение от 11.7.2022г. по Административно дело
1494/2022 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ
№ 6952 ОТ 11.07.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ ШЕСТО ОТД. ПО АД № 1494/2022 Г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 840 от 11.11.2021 г., постановено по адм. д. № 994 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2101 от 30.12.2021 г., постановено по адм. д. № 994
по описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.