№ 17971
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110166922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца В. А. Ц. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца
сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по
което му било повдигнато обвинение с правна квалификация чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № ....... от 05.10.2020 г. по
НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, потвърдена с Решение № 260066 от
04.02.2021 г. по ВНОХД № 44 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав, ведно със
законна лихва от 05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата в
размер на 966,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
размера на законната лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в
наказателното производството, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г., както и за сумата
в размер на 4 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение в представителство по НЧД № 8429/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, по НОХД №
1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав и по
ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14
въззивен състав, включващо: 2200 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А №
...... от 15.05.2016 г. по ДП № 63/2018 г. по описа на 8 РУ - СДВР, пр. пр, 5679/2014 г. по
описа на Софийска районна прокуратура, 1000 лв. по Анекс към Договор за правна защита и
1
съдействие от 24.02.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение 1 състав и 1000 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А
№ ......... от 17.01.2021 г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 14 състав, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на плащането на всяко от адвокатските възнаграждения до окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП било образувано ДП №
63/2015 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на Софийска районна
прокуратура (обединено с ДП № 116/2015 г. на 08 РУ-СДВР). Сочи, че на 13.04.2016 г. му
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Било образувано НЧД № 8429/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и съдът е постановил постоянна
мярка „Задържане под стража“, като постановеното определение е отменено от Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав по ВНЧД № 2320/2016 г. и на
19.05.2016 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2
000 лв. С вх. № 59249 от 26.07.2016 г. на Софийски районен съд е внесен Обвинителен акт
от Софийска районна прокуратура по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от НК и е образувано НОХД № 13467/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 1 състав, като с Разпореждане на съда от 14.10.2016 г.
производството по делото е прекратено, а делото върнато на Софийска районна прокуратура
за отстраняване на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на
обвиняемото лице. Било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 1 състав, по което били проведени 15 съдебни заседания. На
05.10.2020 г. била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда на 12.10.2020 г.
бил подаден протест, предвид което било образувано ВНОХД № 44/2021 г. по описа на СГС,
НО, 14 въззивен състав, в което била потвърдена оправдателната присъда на
първоинстанционния съд и същата влязла в сила на 04.02.2021 г. Ищецът поддържа, че в
хода на цялото производство бил стресиран. Твърди се, че изпитвал чувство за несигурност в
продължение на дълго време, страх от незаконно осъждане и попадане в затвора,
преживявал душевни болки и страдания, стрес и депресия и имал проблеми психическото му
здраве. Сочи, че било засегнато достойнството и доброто му име в обществото. Твърди, че
не успял да започне работа, тъй като многократно е призоваван за различни процесуално-
следствени действия и съдебни заседания, което обстоятелство е довело до допълнителни
притеснения и душевни терзания, чувствал се унизен пред близки, познати и приятели,
много от които се отдръпнали от него. Твърди, че претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от заплащането на законна лихва върху сумата внесена на 19.06.2016
г. „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., както и разноски по наказателното
производство - адвокатско възнаграждение в производството по взимане на постоянна мярка
за неотклонение и адвокатско възнаграждение по ДП, първоинстанционно и въззивно
производство. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в настоящото производство.
2
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че липсват доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства, че действително
претърпените вреди са пряк и непосредствен резултат - именно от процесното обвинение.
Сочи, че спрямо ищеца имало данни да е изпълнявана и МНО„Задържане под стража“ за
срок от 72 часа от прокуратурата, но не било приложено писмено доказателство от ищеца за
поставено от съда решение. Не били представени доказателства органи на ответника по
досъдебното производство да са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва иска по основание и по
размер. Недоказани били твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние и
преживян непрекъснат стрес като пряк резултат от обвинението. Възразява срещу размера
на претендираните обезщетения от 15 000 лв. за неимуществени вреди като прекомерно
завишен. Счита същия за недоказан. Алтернативно, ако се приеме, че исковата претенция е
основателна и доказана, то моли да се присъди обезщетение в размер, по-нисък от
претендирания. Възразява относно присъждането на разноски, включително сумата за
адвокатски хонорар. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, респективно и за сумата от 4200 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляваща
обезщетение равняващо се на заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство; както и притезанието за обезщетяване на претърпените имуществени вреди
в размер на на 966,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - заплатена
законна лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в производството по
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за периода от 19.05.2016 г. до
20.02.2021 г.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е уточнил, че претендира заплащането
на мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди, формирана в периода от
постановяване на оправдателната присъда – 05.02.2021 г. до предявяването на иска
06.12.2023 г., както и законната мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди
от предявяването на иска до окончателното погасяване на вземането.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните материални предпоставки: 1) че спрямо него е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2) че наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда; 3) че е претърпял твърдените неимуществени и
имуществени вреди, както и какъв е размерът на тези вреди и 4) наличието на причинно
3
следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и неблагоприятните
последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица - чл. 4 от ЗОДОВ.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелствата, които водят до основателност на въведените правоизключващи
възражения.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните релевантни факти и обстоятелства; 1) че срещу ищеца В. А. Ц. с постановление на
СРП е образувано ДП № 63/2015 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по
описа на Софийска районна прокуратура; 2) че на 13.04.2016 г. му било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК; 3) че било образувано НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, по което е
постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, която е влязла в сила след
потвърждаването й от Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав, където било
образувано ВНОХД № 44/2021 г.
Настоящият състав приема за установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем
на 13.06.2016 г. с Постановление на СРП с твърдения за извършено противозаконно
отнемане на владението с намерение за присвояване на автомобилни гуми в общ размер на
23 026,25 лева, в качеството му на длъжностно лице, възползвало се от служебното си
положение, т.е. квалифицирана кражба, представляваща тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК. Наказателното преследване е завършило окончателно след Решение №
260066 от 04.02.2021г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 14 въззивен състав, с което е потвърдена оправдателната присъда по
НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав,
следователно продължителността на наказателното производство възлиза на 4 години и
8 месеца. За изясняването на делото от фактическа страна пред СРС са проведени 12
заседания, а пред СГС – 1 заседание. Освен това по НЧД № 8429/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, са проведени общо 2
заседания или общо 15 заседания за цялото наказателно преследване. Ищецът е
присъствал на всички тях, давал е и обяснения по свое усмотрение, като не е създал
процесуални пречки за отлагане на делото.
Първоначално наложената МНО е била заменена с парична гаранция в размер на 2
000 лева, а продължителността на мярката „задържане под стража“ е била 10 дни, т.е. от
09.05.2016 г. до отмяната на 19.05.2016 г. Други процесуални действия, накърняващи
личната сфера на пострадалия, не се установява да са предприети от представителите на
държавното обвинение. Към датата на привличането му като обвиняем, ищецът е 35
годишен, условно осъждан 2 пъти в условията на съвкупност и реабилитиран.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 Г., ОСГК НА
ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б
4
ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично
да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Настоящата
инстанция счита, че не е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок.
Съгласно константната практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005
г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК; Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о.,
Решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г.о., Решение № 60/13.04.2018 г. по
гр. д. № 2611/2017 г., ІV г.о. на ВКС и др.), при опред.е размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита
общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения, както и всички други факти, които имат
значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се
основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или
акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението
следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в
страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Ищецът твърди, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда,
е накърнило доброто му име, засегнало е честта и достойнството му, създало е и е
поддържало чувство за несигурност в продължение на дълго време, възбудило е страх от
незаконно осъждане, попадане в затвора, стрес и депресия, душевни болки и страдания,
както и засегнало психическото му здраве. По делото не е приложена медицинска
документация и не са събирани гласни доказателства, както и такива, че на производството
му е дадена медийна гласност, поради което всякакви неимуществени вреди, над
обичайните, които съдебната практика фингира за претърпени, се явяват недоказани и не
подлежат на обезщетяване.
В Решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
5
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. В
случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да
са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
възникване на отговорността. В този смисъл е и Решение № 55/11.03.2013 година,
постановено по гр. д. № 1 107/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о; Решение № 50 ОТ
22.06.2016 Г. ПО ГР. Д. № 4675/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за
репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 4
500 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при опред.е размера
на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна
преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при
опред.ето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и
тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото
лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968
г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о. Обуславящи
размера на дължимото обезщетение са обстоятелството, че производството е продължило 4
г. и 8 м, както и тежестта на наказанието, за което е повдигнато обвинение пред съда.
Ищецът излага доводи за претърпени имуществени вреди в размер на 4 200 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по наказателно преследване, от
които 2 200 лева по ДП № 63/2018 г., пр. пр, 5679/2014 г. (производствата са ДП № 63/2015 г.
по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на СРП, но съдът приема, че
разминаването в номерата представлява явна фактическа грешка), 1 000 лева по НОХД №
1096/2017 г., и 1 000 лева по ВНОХД № 44/2021г. В Наказателно-процесуалния кодекс не е
уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е
прекратено. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
6
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство. Поради това тези разноски могат да се претендират като
имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно
обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл виж мотивите по Тълкувателно
решение № 1 от 11.12.2018 Г. по тълк.д. № 1/2017 Г., ОСГК НА ВКС.
От предоставените доказателствени материали се установява, че ищецът е заплатил
500 лева по Договор за защита и съдействие с-я А № ...... (с. 175, том 2, ДП №63/2015 г. по
описа на 08 РУ-СДВР и с.5 НЧД № 8429/2016 г. по описа на СРС, НО, 112 състав), 2 000
лева по Анекс към Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020г. (с. 205 от НОХД
№ 1096/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав) и 1 000 лева по Договор за правна помощ и
съдействие с-я А № ......... от 17.01.2021 г. (с. 11 от ВНОХД № 44/2021 г. по описа на СГС,
НО, 14 въззивен състав).
Претенциите за сумите от 1 000 лева по НОХД № 1096/2017 г. и 1 000 лева по
ВНОХД № 44/2021г. за извършени разноски, респективно претърпени имуществени вреди от
наказателното преследване, са доказани изцяло.
Претенцията за имуществени вреди в размер на 2 200 лева по ДП № 63/2015 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 56079/2014 г. по описа на СРП, е частично доказана в
размер на 500 лева. Изложените твърдения за заплащане на остатъчно дължимата сума от 1
700 лева по банков път не се установяват пълно и главно, поради липсата на представени
писмени доказателства, поради което настоящата инстанция не може да направи обосновано
заключение, че сумата действително е излязла от патримониума на ищеца, т.е. че е налице
имуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване. Съгласно гореизложеното, съдът
намира, че претърпените имуществени вреди под формата на разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер на 2 500 лева, в която си част искът следва да бъде уважен, а в
останалата част отхвърлен.
Ищецът излага твърдения за претърпени имуществени вреди по формата на
пропуснати ползи в размер на 966,13 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв., внесена като парична гаранция
с оглед наложената МНО, за периода от 19.05.2016 г. до 20.02.2021 г. Претендираното
представлява акцесорно по своя характер вземане, тъй като е обусловено от внасянето на
паричната гаранция, която подлежи на връщане на лицето, което я е заплатило. Преди да се
изследва въпросът представлява ли това пропусната полза, различна от мораторната лихва в
законен размер за неизпълнение на парично задължение след настъпила изискуемост, е
необходимо да се изследва заплатил ли е паричната гаранция ищеца, като правопораждаща
вземането материална предпоставка. От платежно нареждане, с. 176, том 2 ДП №63/15 по
описа на 08РУ-СДВР, се установява, че сумата е наредена от Д. Демиев Ц., като връщането
на същата е била поискана с Молба вх. № 21009022 от 11.02.2021 г. по НОХД 1096/2017 от
Д. Д. Ц.. С Молба вх. № 21017019 от 21.03.2021 г. по НОХД 1096/2017 ищецът в настоящето
производство е изразил положително становище, че молбата е основателна и сумата се
дължи на Д. Д. Ц.. В настоящето производство липсват доказателства, че титуляр на
7
вземането е ищеца, поради което съдът приема, че ищецът не е материално легитимиран да
претендира заплащане на свързаните с главното вземане акцесорни права. Следователно
след като сумата от 2 000 лева никога не е излиза от патримониума на ищеца, то същият
няма как да търпи пропуснати ползи. Допълнително подобна претенция, дори и гаранцията
да беше платена лична от ищеца, би била неоснователна, тъй като 1) не се установява
сигурно увеличение на имуществения актив, ако деликта не беше осъществен; 2) характера
и целта на мярката за неотклонение – парична гаранция, не предполага възникването на
насрещна претенция за размера на законната лихва върху внесената в гаранция сума, арг. чл.
57 НПК вр. чл. 61, ал. 8 НПК. Поради което, искът за имуществени вреди, претендирани под
формата на пропусната полза, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е за двете страни. На основание
чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ платената от ищеца ДТ в размер на 10 лева е изцяло в тежест на
ответната страна. Ищецът е представил списък с направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 750 лева. С оглед възражението за прекомерност на ответника,
съдът определя справедлив размер на адвокатския хонорар, като намалява същия до сумата
от 1 500 лева, съобразено с правната и фактическа сложност на делото, процесуалните
действия и броят на откритите заседания. Съобразно уважената част от иска ищецът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 557,87 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В. А. Ц., ЕГН ............,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата в размер на 4 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца
наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № ....... от
05.10.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, потвърдена с Решение
№ 260066 от 04.02.2021 г. по ВНОХД № 44 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен
състав, ведно със законна лихва от 05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както
и сумата в размер на 2 500 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по НЧД № 8429/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г. по описа на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, по НОХД № 1096/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав и по ВНОХД № 44/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 въззивен състав, включващо: 500 лв.
по Договор за правна защита и съдействие с-я А № ...... от 15.05.2016 г. по ДП № 63/2015 г.
по описа на 8 РУ - СДВР, пр. пр, 56079/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура, 1
8
000 лв. по Анекс към Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. по НОХД №
1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение 1 състав и 1 000 лв.
по Договор за правна защита и съдействие с-я А № ......... от 17.01.2021 г. по ВНОХД №
44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14 състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ от В. А. Ц., ЕГН ............ срещу Прокуратура на Република България за разликата
над 4 500 лева до предявения размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно
производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда № ....... от 05.10.2020 г. по
НОХД № 1096/2017 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, потвърдена с Решение № 260066 от
04.02.2021 г. по ВНОХД № 44 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 14 въззивен състав, ведно със
законна лихва от 05.02.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и за разликата
над уважения размер от 2 500 лева до предявения размер от 4 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по НЧД № 8429/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав и ВНЧД № 2320/2016 г.
по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 въззивен състав, по НОХД №
1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав и по
ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 14
въззивен състав, включващо: 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А № ......
от 15.05.2016 г. по ДП № 63/2015 г. по описа на 8 РУ - СДВР, пр. пр, 56079/2014 г. по описа
на Софийска районна прокуратура, 1 000 лв. по Анекс към Договор за правна защита и
съдействие от 24.02.2020 г. по НОХД № 1096/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение 1 състав и 1 000 лв. по Договор за правна защита и съдействие с-я А
№ ......... от 17.01.2021 г. по ВНОХД № 44/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 14 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 966,13 лева,
представляваща имуществена вреда, под формата на обезщетение за пропуснати ползи, в
размер на законна лихва върху сумата от 2000 лв., внесена като парична гаранция в
производството по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за периода от
19.05.2016 г. до 20.02.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Прокуратура на Република България, да
заплати на В. А. Ц., ЕГН ............, сумата от 567,87 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в рамките на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10