РЕШЕНИЕ
№ 385 09.03.2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти състав, в
открито заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, като разгледа докладваното
от съдия Ч.Димитров административно
дело номер 127 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на П.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адвокатско
дружество „Добрев и Ко“ против решение № 1040-02-173/20.12.2019г. на директора
на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила уведомително писмо с изх.№5512-02-776/31.07.2019г.
на началник на отдел „Осигурителен архив“ на ТП на НОИ – Бургас, с което на
жалбоподателя е отказано издаване на удостоверения обр. УП-13 и УП-15 за
периода 09.2000г. – 06.2009г., когато лицето е работило в ЕТ „Тонго - Тодор
Димитров“ гр.Бургас, тъй като разплащателните ведомости на същия,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход не са предадени в ТП на НОИ – Бургас.
В жалбата са
релевирани възражения, че постановения отказ е незаконосъобразен. Иска се
отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като се разпореди
да бъдат издадени исканите от жалбоподателя удостоверение обр.УП-13 и обр.
УП-15 за периода от 09.2000г. до 06.2009г., като бъдат дадени задължителни
указания на административния орган за правилно приложение на закона. Към
жалбата са представени копия от трудов договор, десет броя допълнителни
споразумения към него, копие на съдебно решение № 1637/08.11.2016г. на Районен
съд – Бургас, споразумение от 22.07.2010г. и ксеро-копия на трудова книжка
(л.7-28).
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. М., която
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Бургас, редовно
уведомен, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и претендира
разноски по делото.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Със
заявление вх.№ 5506-02-887/01.07.2019г. жалбоподателката Б. е поискала от ТП на
НОИ – Бургас да й бъдат издадени удостоверение за осигурителен стаж и доход за
периода от 09.2000г. до 06.2009г. /обр.УП-13 и обр. УП-15/, които да й послужат
за установяване на осигурителен стаж и
доход по съдебен ред (л.40-41).
Във връзка с
подаденото заявление началника на отдел „Осигурителен архив“ на ТП на НОИ – Бургас
е издал до Б. уведомително писмо с изх.№
5512-02-776/31.07.2019г., според което органът не може да издаде исканите
удостоверения, тъй като не са предадени разплащателни ведомости на ЕТ „Тонго –
Тодор Димитров“, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в ТП на НОИ (отдел ОА
или ООА) (л.36). По делото е налично и удостоверение обр.УП-17а №4/01.08.2019г.
от ТП на НОИ – Бургас, издадено на П.Б. да послужи пред Районен съд – Бургас за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в уверение на това,
че разплащателните ведомости и трудовите документи на ЕТ „Тонго – Тодор
Димитров“ гр.Бургас, не са приети в ТП на НОИ (отдел ОА), гр.Бургас (л.38).
Жалбоподателката
недоволна от постановения отказ за издаване на удостоверенията е оспорила
уведомителното писмо пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който с решение №
1040-02-173/20.12.2019г. го е оставил в сила (л.30-31). Решението е връчено на Б.
на 27.12.2019г., видно от наличното по делото известие за доставяне – л.32.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от легитимирано лице, което има правен
интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното
решение № 1040-02-173/20.12.2019г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е валиден
акт, издаден от административен орган в кръга на компетенциите му, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.
Съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с приложимия материален закон и
административнопроизводствените правила, съдът намира същия за правилен и законосъобразен
по следните съображения:
За да
постанови отказ да издаде заявените от жалбоподателката удостоверения за
осигурителен стаж и доход, административният орган е посочил липсата на
представени от ЕТ „Тонго – Тодор Димитров“ гр.Бургас разплащателни ведомости,
които да ги удостоверят. За да потвърди отказа за издаване на
удостоверенията, директорът на ТП на НОИ – Бургас се е позовал на разпоредбата
на чл.5, ал.10 от КСО (в приложимата към
този момент редакция).
Според чл. 5, ал. 10 (редакция ДВ,
бр.22 от 2015г., в сила от 01.01.2017г.) при прекратяване на дейността на
осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават
в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт,
освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и
трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване,
заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване
на трудови или служебни правоотношения.
Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със
съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския
регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително
условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския
регистър.
По така представената преписка обаче, липсват каквито и да са
доказателства, че осигурителя на Б. за периода 09.2000г. – 06.2009г. – ЕТ
„Тонго – Тодор Димитров“ е прекратил дейността си. Напротив при проверка в
Търговския регистър както към момента на провеждане на о.с.з., така и към
момента на постановяване на съдебното решение се установява, че едноличният
търговец е действащ такъв и не е прекратено правното му съществуване.
В този случай, действително липсва задължение за ТП на НОИ, както да
получи ведомостите на търговеца, така и да ги съхранява, съответно липсва
задължение за същия да издава удостоверения относно осигурителния стаж и доход
на непрекратен търговец.
В тази хипотеза към момента на заявяване на административната услуга е
приложима „новата“ разпоредбата на чл.
5, ал. 7 от КСО според която осигурителят е длъжен да издава безплатно
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход по искане на осигуряваното
лице или негов представител в 14-дневен срок от искането, но единствено за периоди преди 01.01.2000г. Извън тази хипотеза
длъжностно лице на НОИ може да изисква служебно информация за осигурителния
стаж, доход и категория труд от осигурителя, само в изричноописаните хипотези
на чл.5, ал.7, т.3 КСО, според която „по
искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да
издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да
удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;“, т.е.
единствено по повод на производства касаещи отпускане и изчисляване на
пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Доколкото заявителката не излага
твърдения, че се намира в една от тези три хипотези, а като основание за
исканата информация в заявлението си за издаване на удостоверенията сочи, че
информацията й е необходима за представянето й пред български работодател за
доказване на трудов стаж, правилно дл. лице при ТП на НОИ практически е
отказало да изиска по служебен път сочената информация.
В този смисъл, установяването на процесните факти може и ще следва
да бъде сторено например в рамките на предприета по реда на чл. 108, ал. 1, т.
1 от КСО проверка, каквато на настоящия етап липсва основание да бъде извършена.
При положение, че тази проверка бе осъществена, при условията на чл.108, ал. 2
от КСО, би било възможно да се изискат документи и да се установят данни по
отношение на самия осигурител.
Извън така споменатите хипотези на служебно събиране, респ.
удостоверяване на осигурителна информация, дл. лица при НОИ са задължени да
издават удостоверения по образец - УП - 13 и УП - 15 единствено и само след прекратяване
на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник. В тези случаи
документите по чл.5, ал. 7, т. 1 КСО, както и неполучените от осигурените лица
трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и
осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на
които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или
категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в
закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред,
определен с инструкцията по чл.5, ал. 13 КСО. Когато прекратяването на дейността
на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването
подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на
ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за
вписването в търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по
реда на чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон.
Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
В ал.2 на чл.40 е посочено, че осигурителният доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден
образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение
от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
Съответно, според чл. 40, ал. 3 от НПОС, документите по ал. 1 и
ал. 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори
за възлагане на труд, а според чл. 40, ал. 5 от същата, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите
или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Според чл.40, ал.9 от НПОС до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО
териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях
разплащателни ведомости и други документи. Когато за определени периоди
тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за
осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи
изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6.
В случая административният орган, установявайки че не се намира в
някоя от хипотезите, при които е задължен служебно да установи и удостовери
заявените от жалбоподателя обстоятелства, правилно и законосъобразно е отказал
да стори това.
Както се посочи по-горе, жалбоподателката е представила пред съда
трудов договор № 4 от 01.04.2003г. сключен между нея и ЕТ „Тонго – Тодор
Димитров“, допълнителни споразумения към трудовов договор № 1 от 01.09.2000г. и
ксеро-копия от трудова книжка. От така представените доказателства се установя,
че е било налице трудово правоотношение между Б. и едноличния търговец. Според
представента извадка от трудовата книжка серия В, № 856863, П.Б. е била
назначена като продавач-консултант в магазин, с работодател ЕТ „Тонго – Тодор
Димитров“ на 01.09.2000г., а трудовото правоотношение е било прекратено на
02.06.2009г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда (КТ). Удостоверителното волеизявление е
скрепено със съответния печат и подпис на работодателя, като е удостоверено
прослуженото време от 01.09.2000г. до 02.06.2009г., т.е. 8г., 9м. и 1 ден.
Задължение да удостоверят обаче в нарочен документ по образец, одобрен от
Управителя на НОИ, тези обстоятелства към настоящия момент липсва за дл. лица
при НОИ и продължава да е в тежест на бившия й работодател. В случай, че
представеното копие на удостоверителното изявление на осигурителя е с невярно
съдържание, редът за установяване на действителния осигурителен стаж е по
Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.5 от
същия закон: „ал.1 Стаж по чл. 1, ал. 1
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който
е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени.
Ал.2
Когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
Т.е. и хипотезата на това спорно по характера
производство от гражданскоправен характер законодателят отново акцентира на
обстоятелството, че удостоверението следва да бъде издадено от осигурителя, а
от НОИ, единствено когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник или когато книжата му са били иззети от НОИ по реда на инструкция
на управителя на НОИ.
В
конкретния случай не се твърди ни една от двете хипотези, нито са налице данни
за подобна хипотеза.
Въз основа на изложеното до тук от
фактическа и правна страна, оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Бургас и потвърденото с него уведомително писмо се явяват правилни и
законосъобразни, поради което жалбата против тях следва да бъде отхвърлена.
В
този случай, предвид изхода на спора, присъдени в полза на ответния орган
следва да бъдат и поисканите разноски - възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер от 100,00 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното, Административен съд
Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адвокатско дружество „Добрев и Ко“ против решение №
1040-02-173/20.12.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено
в сила уведомително писмо с изх.№ 5512-02-776/31.07.2019г. на началник на отдел
„Осигурителен архив“ на ТП на НОИ – Бургас, с което на жалбоподателя е отказано
издаване на удостоверения обр. УП-13 и УП-15 за периода 09.2000г. – 06.2009г., с
осигурител ЕТ „Тонго - Тодор Димитров“ гр.Бургас, тъй като разплащателните
ведомости на същия, удостоверяващи осигурителен стаж и доход не са предадени в
ТП на НОИ – Бургас.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
С Ъ Д И Я :