Р Е Ш Е
Н И Е № 124
гр.Пловдив, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Красимира Кутрянска,
като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНЧХД №817/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв.В.И. срещу Присъда №42/07.02.2020г., постановена по НЧХД № 2614/2019г. по
описа на ПРС, ХХ –ти н.с.
С присъда № 42/07.02.2020г. постановена по НЧХД
№ 2614/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ–ти наказателен състав, е
признал подсъдимия: Д.Я.Т. за невиновен
в това на 28.01.2019 г. в село К., чрез електронна медия - в сайта на
Trafficnews.bg /трафиканти на новини/ да е приписал на Р.И.С. *** с ЕГН **********
в качеството й на *** престъплението кражба – престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
Със същата присъда, гражданския иск на частния
тъжител Р.И.С. за причинени й неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
На
осн. чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител
е осъден да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 700лева на подсъдимия Д.Я.Т..
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба
от повереника на частния тъжител
адв. В.И., с която присъдата се атакува като неправилна и необоснована. Иска се
присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да
бъде осъдена за извършено престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и да се
уважи предявения граждански иск и да се
присъдят направените по делото разноски. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е
постъпило и допълнително становище от адв.В.И., в което са подробно развити
аргументите във връзка, с които се поддържа искането за отмяна на присъдата
като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция адв.В.И. и частната тъжителка – Р.С. поддържат жалбата. Твърдят, че
неправилно са интерпретирани доказателствата от страна на РС-Пловдив, доколкото
смисъла на интервюто е бил, че средствата най- вероятно ще се откраднат от
тъжителката. Сочи се, че репортажът е бил гледан от над 6000 души и че той
подронва авторитета й като *** за трети мандат.
Частната тъжителка твърди, че не
е разполагала с бюджетни средства като кмет на населеното място и не е сключвала договори за обществени поръчки.
Излага съображения, че подсъдимият има
право да изразява своята гражданска позиция, но не по начин, засягащ длъжностно
лице.
Защитникът на подсъдимия –адв.Т. моли
присъдата на първоинстнционния съд да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Сочи, че е установено от показанията на свид. Л. и свид.А., че
репортажът е бил обработван и съкращаван. Твърди се, че думите се вадят от
контекста и че доколкото изказаното от подсъдимия съдържа съмнения и степен на
вероятност и е израз на гражданската му позиция, липсва умисъл за извършване на
престъпление.
Подсъдимият моли да бъде потвърдена
присъдата на РС-Пловдив.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и
категоричен начин следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Р.И.С.
е родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, с висше
образование, неосъждана, ***, живуща ***.
Подсъдимият Д.Я.Т.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно
специално образование, женен, работещ като ***, живущ ***, ЕГН **********.
На изборите проведени на 30.10.2011г. частната тъжителка Р.И.С. била
избрана за ***, Община „Р.“. Същата била преизбрана за *** на с. К. и на ***,
проведени на ***.
В края на месец януари 2019г. в електронната медия „Т.Н.“ бил получен
сигнал от жител ***, че пътната инфраструктура в селото била в лошо състояние.
Настоявало се *** да отидат на място и да направят репортаж. Във връзка с подадения
сигнал в с.К. отишли свид. Д. И. Л*** в „Т.Н.“, както и свид. М. П. А.- *** в
същата електронна медия. Двамата свидетели
се отправили да търсят улицата, посочена от подателя на сигнала, а
именно- „Г. Т“. Същата се оказала доста
далече от мястото, където се намирали свидетелите и затова те заснели и други
улици от селото. На място били направени
снимки и бил проведен разговор с местните жители. Свид. Л и свид. А. седнали да обядват в
заведение в центъра на селото, където се запознали с подсъдимия, който бил заедно с друг жител на селото. Виждайки ги с
камери, подс. Т. попитал двамата свидетели дали са *** и по какъв повод са дошли в с. К.. От
проведения разговор подсъдимият разбрал, че причината за идването на журналисти
в селото било състоянието на улиците в с. К., за което бил подаден сигнал от
местен жител и че двамата свидетели
търсят хора, които да застанат пред камера, за да могат да направят репортаж. Подсъдимият продължил
да говори с журналистите, като първоначално отказал да даде интервю, но
впоследствие се съгласил. Записът от репортажа бил направен в двора на
заведението, след което подсъдимият решил да покаже и някои от улиците от
селото. По време на репортажа на въпроса на журналистите какво било мнението на
подсъдимия за състоянието на улиците в с. К., същият отговорил, че е плачевно.
Подсъдимият посочил също, че откакто частната тъжителка се преместила на друга
улица, в центъра на селото, състоянието на предишната улица, на която в момента
живеел и подсъдимият, както и на голяма част от улиците в селото било лошо. В
проведеното интервю частният тъжител посочил, че идеята за подаване на сигнала
най-вероятно е била да се откраднат едни пари от тази община и най-вече от
кмета на селото. Според подсъдимият жителите на селото били абсолютно отчаяни и
не смятали, че нещо ще се промени. По време на двата мандата, през които
тъжителката заемала длъжността кмет на селото според подсъдимия не било
направено нищо за подобрението му. Напротив, по нейно нареждане бил бутнат
тото-пункт, а на мястото му било построено заведение, в което работело свързано
с *** на селото лице. В интервюто подсъдимият отново посочил, че
най-вероятно пак ще се отпуснат пари,
които ще се откраднат, както се случвало до момента. В подкрепа на заявеното
посочил, че голяма част от обществените поръчки на Общината били възлагани на фирма „П.“ ЕООД, чийто собственик бил
съпругът на частната тъжителка.
Репортажът бил публикуван на сайта на Тrafficnews.bg на *** г. със заглавие
„****“.
След като тъжителката узнала за него се почувствала подтисната. Притеснила се, че
хората ще се отнасят с недоверие към нея, мислейки я за крадец, поради което и подала тъжба пред
съда.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно техническа
експертиза, от чието заключение се установява, че в сайта на „Трафикнюз“ –
www.trafficnews.bg, на ***. е публикувана статия с наименование „***“, както и
че към статията има вградена препратка към сайта www.youtube.com, съдържаща
видеоматериал с подсъдимия. Вещото лице е посочило, че няма
данни записаният на диска файл да е манипулиран, но е налице постобработка на
суровия материал, изразяваща се в изрязване на част от въпросите на
интервюиращия, заснемане на околната среда и др.
Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като
съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои
не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства кредитира и въз
основа на какви съображения, както и изградената от тях фактическа обстановка
се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал
гласните доказателства- показанията
на свидетелите – Д. Л, М. А., И. Т.И.,
М. И., Х. В.И. и Д. С., обясненията на
подсъдимия и приложените писмени доказателства – справка от Търговския регистър, че управител на дружеството „П.“ ЕООД е К.
И.С., удостоверение за семейно положение на частната тъжителка, Договор №** от
22.04.2014г. на Община Р., копия на платежни нареждания, удостоверяващи
извършени плащания от „В.“ ООД на „П.“ ЕООД във връзка с възложената от „В.“
ООД на „П.“ ЕООД работа, удостоверение за избор на ***№ 1378/30.10.2011 г. на ***
г., удостоверение № ***/03.11.2015г. *** г., че частната тъжителка е заемала
дължността ***на с. К. към инкриминираната дата. Същите са последователни, логични и допълващи се
помежду си, изграждащи приетата фактическа обстановка.
Обосновано първостепенния съд е
кредитирал с доверие показанията на свид. Л и А., като е направил обстоен
анализ на същите. Правилно са
кредитирани с доверие показанията на свид. И. Т.И., свид.М. И. И. и свид. С., от които се установява, че същите са
гледали видеоматериали и че частната тъжителка е била разстроена от него.
Обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие потвърждават напълно описаната
фактическа обстановка, предвид което и се кредитират с доверие и от въззивната
инстанция. В тях подс.Т. е изложил своите виждания за управлението на селото и
случващото се в него, посочил е че е проведено интервю с него, в което е
изразил предположение във връзка с евентуално отпускане на средства, поради
което и е употребил израза „ най- вероятно“.
При така възприетата и от
въззивния съд фактическа обстановка се налага правния извод, че правилно е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е
приел, че подс. Д.Я.Т. не е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1 т.2 и 3, вр.чл.147, ал.1 от НК,
а именно, че на 28.01.2019 г.
в село К., чрез електронна медия - в сайта на Trafficnews.bg /трафиканти на
новини/ да е приписал на Р.И.С. *** с ЕГН ********** в качеството й на *** престъплението кражба.
Правилно първоинстанционния съд е
приел, че, за да е осъществен състава на престъплението, визирано в чл.148 ал.2
вр. с ал.1 т.2 и т.3 от НК, следва подсъдимия с действията си да е приписал на Р.С. престъпление, като това
приписване трябва да е ясно изразено и да не буди съмнение. Съобразно трайната
съдебна практика приписаното престъпление следва да е достатъчно описано по
време, място, начин и обща
характеристика на извършеното, без да е необходимо да е напълно конкретизирано.
Необходимо е изложените твърдения да са с конкретно съдържание, те трябва да са
конкретно съобщени, изложени, а не да се извеждат чрез предположения,
асоциации, интерпретации или други форми на психична дейност- Решение №452/12.10.2010г. по н.д. № 411/2010г. на
3-то н.о на ВКС и Решение № 75/12.03.2012г. по н.д № 3142/2011г. ІІ-ро н.о. на
ВКС.
В настоящия случай, предвид от
една страна обстоятелството, че оригиналния запис на проведеното интервю не е
запазен, а публикавания такъв е обработен, като са изрязани част от въпросите на
интервюиращия, а от друга подсъдимия Т. е използвал израза „най- вероятно“, следва
да приеме, че не са налице конкретно изложени твърдения от подсъдимия, че
тъжителката е извършила престъпление кражба.
Правилно първоинстанционния съд е
приел, че липсва умисъл от страна на подсъдимия за извършване на престъпление с
оглед използвания от същия израз „най- вероятно“, т.е изложеното от него не
може да се приеме като реално съществуващ факт с конкретно съдържание.
Обоснован и правилен е извода на
първоинстанционния съд, че предявения от тъжителката Р.С. граждански иск срещу
подсъдимия е неоснователен, поради което и е отхвърлен изцяло.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно
разпоредбата на чл.190 от НПК, относно направените по делото разноски.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна
на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна
и изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Пред настоящата инстанция са
направени разноски от подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв,
които съобразно разпоредбата на чл.190 от НПК следва да бъдат възложени в
тежест на частния тъжител, поради което и следва същата да се осъди да ги
заплати.
Следва частната тъжителка да
заплати и сумата от 6лв. държавна такса за образуване на делото.
С оглед на изложеното и на основание чл.334
т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№42/07.02.2020г., постановена по НЧХД № 2614/2019г. по описа на ПРС, ХХ –ти н.с.
ОСЪЖДА Р.И.С. да
заплати на Д.Я.Т. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА Р.И.С. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив, държавна
такса в размер на 6лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят
страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.