О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на пети април две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3105 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Х.М” ООД – в
несъстоятелност е представила пред съда по несъстоятелността списък на неприетите
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е обявен в търговския
регистър на 20.02.2023 г.
На 27.02.2023 г. от кредитора „М.ф.п.”
ЕООД е подадено възражение срещу списъка на неприетите от синдика вземания. Кредиторът
посочва, че в негова полза е възникнало вземане към „Х.М” ООД – в
несъстоятелност за получаване на сумата от 366 656, 14 лв., с която това
дружество неоснователно се е обогатило, защото към момента на получаване не е
било кредитор на „Е.Б.“ АД, с ново наименование „Е. 1895“ АД, а такова качество
е имал „М.ф.п.” ЕООД по силата на издадено на 23.08.2016 г. постановление по
чл. 510 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора „М.ф.п.”
ЕООД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 20.02.2023 г. - дата на обявяване в търговския
регистър на съставения по реда на чл. 686 ТЗ списък на неприети вземания, и
изтича на 27.02.2023 г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което
има право да направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от
него в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва
да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Кредиторът „М.ф.п.“ ЕООД твърди,
че има вземане към длъжника „Х.М” ООД – в несъстоятелност за получаване на
сумата от 366 656, 14 лв. Той основава това свое вземане на следните факти: 1) че
длъжникът е получил сумата от 366 656, 14 лв. в изпълнение на задължението на
трето лице - „Е.Б.“ АД, с ново наименование „Е. 1895“ АД, към него; 2) че към момента
на получаване на сумата длъжникът не е титуляр на това вземане, поради което не
е налице правно основание за нейното получаване; 3) че към момента на
получаване на сумата титуляр на вземането, което е изпълнено, е „М.ф.п.“ ЕООД,
на което дружество това вземане е възложено вместо плащане по ред на чл. 510 ГПК с акт на съдебен изпълнител, поради което и за него е налице обедняване с
тази сума. Тези факти се покриват с фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, поради
което съдът приема, че предявеното от кредитора вземане срещу несъстоятелния
длъжник има извъндоговорен характер и представлява
вземане за възстановяване на допуснато неоснователно обогатяване съгласно чл.
59 ЗЗД. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от събраните в
производството по чл. 692 ТЗ доказателства се установява, че такова вземане е възникнало.
За да се приеме, че за кредитора „М.ф.п.“
ЕООД е възникнало вземане по чл. 59 ЗЗД срещу длъжника „Х.М” ООД – в
несъстоятелност, в производството трябва да бъде установено настъпването на
следните факти: 1) наличие на обогатяване за „Х.М” ООД – в несъстоятелност със
сума в размер на 366 656, 14 лв.; 2) липса на правно основание за настъпилото
обогатяване; 3 ) наличие на обедняване за „М.ф.п.“ ЕООД със сума в размер на 366
656, 14 лв.; 4) наличие на връзка между
обедняването на „М.ф.п.“ ЕООД и обогатяването на „Х.М” ООД – в несъстоятелност
от един или от няколко общи факта.
От доказателствата, събрани в
хода на производството по несъстоятелност на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, се
установява, че това дружество е получило парична сума в размер на 366 656, 14
лв., която е постъпила по негова сметка в резултат на превод, извършен от
съдебен изпълнител по и.д. № 926/ 2020 г. по описа
на ЧСИ И.И.. След като в патримониума на „Х.М”
ООД – в несъстоятелност са постъпили парични средства в размер на 366 656, 14
лв., то за това дружество е настъпило обогатяване.
На следващо място съдът трябва да
отговори на въпроса дали това обогатяване е без валидно правно основание за
това, както твърди възразилият кредитор.
От събраните в хода на настоящото
производство по несъстоятелност доказателства се установява, че паричната сума
в размер на 366 656, 14 лв.
е получена в резултат на предприети действия по изпълнение срещу имущество,
притежавано от дружеството „Е.Б.“ АД, с ново наименование „Е. 1895“ АД, които
са извършени в хода на образувано принудително изпълнение за събиране на
вземания, които „Х.М” ООД – в несъстоятелност има към посоченото юридическо
лице. Това изпълнително производство е и.д. № 926/ 2020 г. по описа на ЧСИ И.И.. То е образувано въз основа на
изпълнителен лист, който е издаден на 23.12.2019 г. от Окръжен съд – гр.
Габрово въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. по описа на Арбитражен съд
при Българската търговско-промишлена палата – София / АС при БТПП/, с което „Е.Б.“
АД е осъдено да заплати на „Х.М” ООД – в несъстоятелност сума в размер на 249
523, 30 лв., представляваща неплатено възнаграждение за изработка на 5 776 броя
изделия по договор № 141001/ 06.10.2014 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 15.10.2015 г. до пълното ѝ изплащане, както и сума в размер
на 26 014, 76 лв., представляващи разноски в арбитражното производство. Сумата
от 366
656, 14 лв.,
събраната в хода на и.д. № 926/ 2020 г. по описа
на ЧСИ И.И., е постъпила по сметка на съдебния изпълнител на
30.11.2020 г. за погасяване на вземанията, за чието принудително изпълнение е
образувано производството, като тя е преведена от сметката на съдебния
изпълнител по сметка на взискателя „Х.М” ООД – в
несъстоятелност на 30.11.2020 г.
От така установените факти се
налага изводът, че основанието, на което сумата от 366 656, 14 лв., е събрана в хода на изпълнителното
производство и е преведена в полза на несъстоятелния длъжник, представлява
арбитражно осъдително решение, с което е признато, че „Х.М” ООД – в
несъстоятелност има парични вземания към „Е.Б.“ АД, с ново наименование „Е. 1895“
АД, и издаден въз основа на това решение изпълнителен лист. За да се отговори
на въпроса дали това основание представлява годно правно основание за
обогатяването на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, съдът трябва да се произнесе първо
относно това какво действие има влязлото в сила арбитражно решение.
В чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА е
предвидено, че с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става
задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. При тълкуване на
тази правна норма съдът намира, че с нея са уредени правните последици, които
поражда арбитражното решение, по същия начин, по който са регламентирани и правните
последици, които поражда влязлото в сила съдебно решение, постановено в хода на
исковото производство, проведено пред съда по реда на ГПК. Те се състоят в сила
на пресъдено нещо и изпълнителна сила на арбитражното
решението, както и конститутивно действие на
арбитражното решение тогава, когато с него е разгледан предявен конститутивен иск. Силата на пресъдено
нещо на арбитражното решение от своя страна има същото съдържание като силата
на пресъдено нещо на съдебното решение, същите субективни
и обективни предели и подлежи на задължително зачитане от държавните съдилища и
другите държавни органи. В тази насока се е произнесъл и ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 60081 от 26.07.2021 г., постановено по т.д. № 95/2020 г. по
описа на ВКС, I т.о. и Решение
№ 50158 от 12.12.2022 г., постановено по т.д. №
1133/2021 г. по описа на ВКС, I т.о.
Съдът намира, че арбитражното решение
от 12.12.2018 г., постановено по ВАД № 284/2015 г. по
описа на АС при БТПП, въз основа на което сумата от 366 656, 14 лв. е преминала в патримониума на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, е връчено на
страните по арбитражното дело и е влязло в сила. Този извод следва от
обстоятелството, че въз основа на него от съда по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМТА е
издаден изпълнителен лист, а съгласно цитираната правна норма това е възможно
само, когато съдът установи от представените доказателства, че арбитражното
решение е влязло в сила, който факт настъпва от момента на връчването му на
страните. Ето защо и това арбитражно решение на основание чл. 41, ал. 3 ЗМТА се
ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между
„Х.М” ООД – в несъстоятелност и „Е.Б.“ АД, която следва да бъде зачетена освен
от тези страни, които са обхванати от субективните ѝ предели, но също
така и от всички държавни органи, включително от съда и от всеки един съдебен
изпълнител. Тя обхваща факта на възникване на вземане за „Х.М” ООД – в
несъстоятелност за получаване от „Е.Б.“ АД на сума в размер на 249 523, 30 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка № 141001/
06.10.2014 г. Доколкото с това арбитражно решение е уважен предявен осъдителен
иск, то се ползва и с изпълнителна сила и въз основа на него може да бъде
издаден изпълнителен лист, който от своя страна представлява годно изпълнително
основание, въз основа на което могат да бъдат предприети действия по
принудително събиране на присъдените в полза на „Х.М” ООД – в несъстоятелност суми
от осъденото да ги заплати лице, което е „Е.Б.“ АД. Изпълнителната сила на
арбитражното решение задължава съдебният изпълнител при отправено искане за
това от кредитора да образува изпълнително дело и да извърши действия по
принудително събиране на сумите, посочени в изпълнителния лист. Именно в
изпълнение на тези свои задължения и при зачитане на силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила на арбитражното
решение съдебният изпълнител И.И. е насочил
принудителното изпълнение към имущество на длъжника „Е.Б.“ АД и въз основа на
предприети от него изпълнителни действия върху това имущество е събрал сума в
размер на 366 656, 14 лв.,
която е предал на взискателя „Х.М” ООД – в
несъстоятелност за погасяване на неговите вземания. Следователно посочената
парична сума е получена от това дружество на валидно правно основание за това,
а именно въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 12.12.2018 г., постановено по ВАД № 284/2015 г. по описа на АС
при БТПП и издадения въз основа на него изпълнителен лист, с които се
установява съществуването на парично вземане за дружеството „Х.М” ООД – в
несъстоятелност срещу „Е.Б.“ АД.
Силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила арбитражно решение важи в отношенията между страните по
него, както и по отношение на техните правоприемници, които са придобили
спорното право след предявяване на иска. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото, като тя се разпростира по отношение на всички елементи от
фактическия състав на това материално право, както и върху всички факти, които
са възникнали към момента на приключване на съдебното дирене, след което е
постановено влязлото в сила арбитражно решение и въз основа на които факти
ответникът би могъл да предяви възражения срещу иска. Това означава, че в
случая силата на пресъдено нещо на арбитражното
решение от 12.12.2018 г., постановено по ВАД №
284/2015 г. по описа на АС при БТПП, важи между дружествата „Х.М” ООД – в
несъстоятелност и „Е.Б.“ АД и в техните отношения е установено по задължителен
начин, че към 18.06.2018 г. – датата, на която са приключили устните състезания
в арбитражното производство, „Х.М” ООД – в несъстоятелност е титуляр на вземане
към „Е.Б.“ АД за получаване на сума в размер на 249 523, 30 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за изработка № 141001/ 06.10.2014 г. Ето
защо и дружеството „Е.Б.“ АД е длъжно да зачете това решение и за него не
съществува основание да откаже да изпълни описаното вземане към „Х.М” ООД – в несъстоятелност,
а напротив – той е длъжен да изпълни това вземане на посочения в решението
правен субект, като не може да прави възражения за това, че то не съществува за
него, основавайки се на факти, които са настъпили до 18.06.2018 г., защото тези
негови възражения са преклудирани и обхванати от
силата на пресъдено нещо на решението. След като
длъжникът по силата на влязлото в сила арбитражно решение е длъжен да престира присъдените суми на „Х.М” ООД – в несъстоятелност,
то във всички случаи, в които той направи това, без значение дали в резултат на
доброволно или принудително изпълнение, ще е налице валидно правно основание за
получаване на сумата от посоченото дружество.
Възразилият кредитор „М.ф.п.“ ЕООД
твърди, че към датата, на която в хода на изпълнителното производство е
извършено погасяване на вземането, установено с влязлото в сила арбитражно
решение, той, а не „Х.М” ООД – в несъстоятелност, има качеството на титуляр на
това вземане, което е придобил по реда на чл. 510 ГПК въз основа на издадено от
съдебен изпълнител на 23.08.2016 г. постановление, с което това вземане му е
възложено вместо плащане. В тази връзка трябва да се посочи първо, че
действието на постановлението по чл. 510 ГПК, с което едно вземане се възлага вместо
плащане, като способ за принудително удовлетворяване на взискателя,
е такова на една принудителна цесия, т.е. то се ползва с прехвърлително
действие, което се изразява в това, че носител на вземането става взискателят, който може да се разпорежда с него, включително
и да предприема действия за събирането на това вземане от длъжника.
От събраните по делото
доказателства обаче се установява, че към момента на извършване от „Е.Б.“ АД на
плащане на задълженията, установени с цитираното арбитражно решение, което е
станало на 30.11.2020 г. в хода на образуваното изпълнително дело за
принудителното им изпълнение, „М.ф.п.“ ЕООД изобщо не е уведомил длъжника за
това, че е придобил присъдените с арбитражното решение вземания по силата на
постановление на съдебния изпълнител, с което то му е възложено вместо плащане.
Длъжникът „Е.Б.“ АД не е страна в изпълнителното производство, в което е
издадено постановлението по чл. 510 ГПК, поради което няма как да знае за
съществуването на този акт, имащ за последица промяна на титуляря на
вземанията, които са предмет на ВАД № 284/2015 г. по описа на АС при БТПП и които
той е осъден да заплати с постановеното по това дело арбитражно решение. Ето
защо и за да изпълни своите парични задължения на лице, различно от
първоначалния кредитор „Х.М” ООД – в несъстоятелност, длъжникът трябва да бъде
уведомен за това. Дружеството „М.ф.п.“ ЕООД обаче не е съобщил на длъжника „Е.Б.“
АД за придобиване на вземанията веднага след издаване на постановлението по чл.
510 ГПК от 23.08.2016 г., нито пък след това до датата на извършване на
плащането в хода на образуваното изпълнително производство. Надлежно
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане не е отправено до „Е.Б.“ АД
през 2016 г., защото от представените по делото доказателства е видно, че към
този момент до длъжника е изпратено само запорно
съобщение за наложения запор върху вземането на „Х.М” ООД – в несъстоятелност
към него, който предхожда издаването на постановление по чл. 510 ГПК, но до
длъжника през 2016 г. няма изпращано съобщение за издаденото постановлението по
чл. 510 ГПК нито по изпълнителното дело, нито от стария или новия кредитор. До
датата, на която са погасени присъдените с влязлото в сила арбитражно решение
вземания в хода на образуваното изпълнително производство, „М.ф.п.“ ЕООД не е
предприело и действия за събиране на придобитото от него вземане от длъжника „Е.Б.“
АД. Длъжникът е уведомен за това, че „М.ф.п.“ ЕООД претендира, че е негов нов
кредитор на вземанията, за които е издадено арбитражното решение, едва на
20.05.2021 г., когато се установява, че е получил уведомление от 19.05.2021 г.,
което е единственото такова, в чието съдържание има посочване на настъпилия факт,
който се твърди, че е произвел действие по прехвърляне на вземанията. Към този
момент обаче присъдените с арбитражното решение вземания вече са погасени. Това
означава, че към момента на плащането длъжникът по вземането изобщо не е
уведомен за това, че дружеството „М.ф.п.“ ЕООД претендира да е новият титуляр
на това вземане и че претендира, че то трябва да бъде изпълнено в негова полза.
Ето защо и изпълнението на това вземане на посоченото в арбитражното решение
юридическо лице, което е „Х.М” ООД – в несъстоятелност, е такова, което е
направено на валидно правно основание за това.
До датата, на която са погасени
присъдените с влязлото в сила арбитражно решение вземания в хода на
образуваното изпълнително производство, „М.ф.п.“ ЕООД не е предприело и никакви
действия за установяване по съдебен ред на качеството си кредитор на длъжника „Е.Б.“
АД, както спрямо това лице, така и спрямо „Х.М” ООД – в несъстоятелност, който
също претендира, че има качеството кредитор. След като две лица претендират да
имат качеството кредитор по отношение на вземане към едно лице, то се касае до
спор между кредитори. При наличие на спор между кредитори в ГПК са предвидени
специални процесуални правила, по които той може да бъде разрешен в хода на образувано
исково производство, по което страни са един от кредиторите и длъжника. Те се
съдържат в чл. 224 ГПК, в която норма е уредено право, което може да бъде
упражнено от длъжника и чл. 225 ГПК, в която норма е уредено едно процесуално
право, предоставено на разположение на единия от спорещите кредитори.
В чл. 225, ал. 1 ГПК е
предвидено, че третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на
спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. В
резултат на упражняване на това процесуално право единият от спорещите
кредитори може да встъпи главно във вече образуван между другия от спорещите
кредитори и длъжника процес, в резултат на което всички тези правни субекти ще
бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на
решението, което ще бъде постановено по всички предявени искове – първоначалния
и последващо предявените от главно встъпилото лице
спрямо кредитора и длъжника искове. В резултат на това с решението си по това
дело съдът ще е длъжен да разреши както въпроса за съществуване на правото,
така и спора между кредиторите, като се произнесе кой е титуляр на правото на
парично вземане.
От възразилия кредитор „М.ф.п.“ ЕООД
не се твърди и не се представят доказателства, че той е упражнил процесуалното
право по чл. 225 ГПК да встъпи главно в производството, образувано пред
арбитражния съд, по което страни са „Х.М” ООД – в несъстоятелност и „Е.Б.“ АД,
с ново наименование „Е. 1895“ АД. Съдът намира, че този правен субект е можел
да упражни това свое право, доколкото твърди, че е станал титуляр на вземането,
което е предмет на арбитражното дело, преди края на устните състезания по него
и предвид това, че се установява, че при полагане на дължимата грижа той е
можел да разбере за образуваното арбитражно производство, тъй като от длъжника
„Е.Б.“ АД на 19.07.2016 г. е подадено уведомление по изпълнителното дело, по
което от съдебния изпълнител е издадено постановлението, легитимиращо го като
кредитор, в което са предоставени данни за завеждането и за номера на това арбитражно
дело.
Предвид изложеното трябва да се
заключи, че дружеството „М.ф.п.“ ЕООД не е участвало в образуваното арбитражно
производство, по което страни са „Х.М” ООД – в несъстоятелност и „Е.Б.“ АД, и
спорът между него и „Х.М” ООД – в несъстоятелност, което е другото лице, което
претендира да е титуляр на спорното парично вземане, не е разрешен по
задължителен начин в отношенията между двамата спорещи кредитори и длъжника.
Липсата на разрешаване на спора на кредиторите по задължителен за тези лица
начин към датата, на която сумата от 366 656, 14 лв. е принудително събрана от „Е.Б.“ АД и преведена по
сметка на „Х.М” ООД – в несъстоятелност, означава, че правното основание, на
което е извършено разместването на благата, което е арбитражното решение от 12.12.2018 г., постановено по ВАД № 284/2015 г. по описа на АС
при БТПП, не е съборено. Следователно към момента на извършване на погасяване
на присъдените с арбитражното решение суми за длъжника е съществувало само едно
влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено
нещо, която го задължава да приеме, че „Х.М” ООД – в несъстоятелност, а не друг
правен субект, е титуляр на вземането към него за получаване на възнаграждение
по договора за изработка от 06.10.2014 г. Ето защо и изпълнението на това
вземане от длъжника „Е.Б.“ АД на посоченото в арбитражното решение юридическо
лице, което е „Х.М” ООД – в несъстоятелност, е такова, което е направено на
валидно правно основание за това.
След като в производството се
доказа, че настъпилото за „Х.М” ООД – в несъстоятелност обогатяване със сумата
от 366
656, 14 лв. е
осъществено на валидно правно основание за това, то трябва да се приеме, че не
е налице един от елелментите от фактическия състав на
чл. 59 ЗЗД и за възразилия кредитор няма как да възникне вземане към
несъстоятелното дружество за възмездяване на неоснователното обогатяване. Следователно предявеното от „М.ф.п.“ ЕООД вземане за получаване на сума в размер на 366 656, 14 лв. не се установява да е възникнало, поради което и не следва да бъде
включено в изготвения от синдика списък на приети вземания на кредитора „Х.М”
ООД – в несъстоятелност. Това прави
подаденото възражение неоснователно и като такова трябва да се остави без
уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 27.02.2023 г., подадено от кредитора „М.ф.п.” ЕООД срещу списъка на
неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688,
ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 20.02.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: