Решение по дело №63843/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3604
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110163843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3604
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110163843 по описа за 2021 година


Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „фирма“ АД срещу
„фирма“ АД за заплащане на сумата 522,62 лева, представляваща застрахователно
обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при
ищеца, назована „щета №470420202060697“, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.10.2020 г. в гр. София е реализирано пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС „Ф.Г.“, с рег. № №, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената
дата, с МПС Х. И30, с рег. №№, който към датата на ПТП е застрахован по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца. Поддържа се, че по силата на договора за
застраховка „Каско“ ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил
срещу ответника с оглед заплатено застрахователно обезщетение от 497,62лв. и
ликвидационни разноски от 25лв., във връзка с извършен ремонт за отстраняване на
причинените щети. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че произшествието е
настъпило по вина на водача на л.а. „Х. И30“. Намира, че искът е предявен в завишен размер
и платеното обезщетение не съответства на действително настъпилите увреждания по
автомобила.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно, че на 17.10.2020г. в
гр. София е реализирано пътно-транспортното произшествие, към която дата ответникът е
1
обезпечавал деликтната отговорност на сочения за делинквент водач на МПС чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е заплатил
посоченото застрахователно обезщетение в изпълнение на договор за застраховка „Каско“
на МПС.
От събраните писмени и гласни доказателства се изяснява, че на 17.10.2020 г. в гр.
София, ж.к. „М.“ до бл.468 е настъпило пътно-траноспортното произшествие между л.а.
„Ф.Г.“, с рег. № №, и л.а. „Х. И30“, с рег. №№, последният управляван от св. Д. И., като
ударът между двете превозни средства е настъпил след предприета от водача на л.а. „Ф.Г.“, с
рег. № № маневра „движение назад” вследствие на слаб контрол върху управляваното
превозно средство. Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като
преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични,
кореспондират с писмените доказателства и заключение на съдебна техническа експертиза
за начина и условията, при които е настъпило произшествието. Предвид събраните гласни
доказателства съдът намира, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а.
„Ф.Г.“. Той е предприел маневра на заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, с което е нарушил чл. 40 от ЗДвП -преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
От допусната САТЕ, неоспорена от страните, ценена от Съда при условията на чл.
202 от ГПК, се установява, че стойността на щетите по л.а. „Х. И30“, с рег. №№, по средни
пазарни цени към датата на събитието възлизат на сумата 645,47лв., а те са настъпили като
пряк резултат от процесното ПТП, чийто механизъм съответства на посоченото свидетеля. С
оглед на заключението, заявеното регресно вземане и изложените съображения на
ответника, с които оспорва иска, размерът ма обезщетението, за който следва да се ангажира
отговорността на ответното дружество е сумата 522,62 лв., вкл. ликвидационни разноски.
Предявеният иск се явява изцяло основателен, а противопоставените от ответника
възражения останаха недоказани предвид процесуалното бездействие на страната.
Ответникът не твърди и не представя доказателства за плащане на паричното вземане в
срока по чл. 412 КЗ, за което е поканен, вкл. до края на съдебно дирене. Търсеното парично
задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 820 лв. за платени държавна
такса, възнаграждение на вещо лице, свидетел и адвокат. Възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като платеното на адвокат, кореспондира с
минималния размер по чл.7, ал.2, т. 1, във вр.пар.2а от НМРАВ, материалният интерес,
фактическа и правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени.
Мотивиран от изложеното, съдът



РЕШИ:

2
ОСЪЖДА „фирма“ АД, с ЕИК: ......., да заплати на „фирма“ АД, с ЕИК: ......, на
основание чл. 411 от КЗ и чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 522,62 лева за главница,
представляваща застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по
застрахователна преписка, образувана при „фирма“ АД, назована „щета
№470420202060697/2020г.“, ведно със законна лихва върху тази сума от 09.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 820,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „фирма“ АД по банкова сметка на
„фирма“ АД № IBAN ....., BIC ......, при „банка“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3