Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 17.03.2020 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело №383/
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на З.Ш.Б. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу РА № Р-16001619000055-091-001/ 15.07.2019 г.,
издаден от З. Д. В. – началник-сектор при ТД на НАП – Пловдив, ***, възложила
ревизията и В. И. К. – *** при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Кърджали, потвърден с
Решение № 564/ 01.10.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което са установени
задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва;
II. Вноски за ДОО за: 2016 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва;; III. Вноски за ДЗПО-УПФ
за 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV.
Вноски за ЗО за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на оспорения РА като постановен при неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Твърди се, че фактическите констатации и правните изводи, до
които е достигнал ревизиращият орган не се подкрепят и са в противоречие със
събраните доказателства, повечето от които, въпреки изричните указания на
директора на ДОДОП – Пловдив в Решение № 725/ 18.12.2018 г., с което е отменен
РА № Р-16000918001822-091-001/ 28.09.2018 г., изобщо не са били предмет на
проверка и анализ при изготвянето на констатациите и формирането на изводите,
както по време на извършване на ревизията и издаване на РА, така и от горестоящия административен орган. Изразява се становище,
че ревизията неправилно е била извършена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК,
конкретно – неправилно е прието наличието на условията по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/ или получени приходи/ доходи, източници на финансиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност,
не съответстват на имущественото и финансовото състояние на РЛ. Оспорва се и
определения размер на началното салдо, като се сочи, че неправилно не е взето
предвид дарение в размер на *** лв., направено от Д. Р. Р. на А. Р. Б. – *** на
жалбоподателя. Твърди се също, че е следвало да се признае и полученото, като
дарение в общ размер на *** лв., от родителите на жалбоподателя. Неправилно не
била включена сума в размер на *** лв. от *** Р. Б. и съпругата на *** – Д. Т. Б.
– в размер на *** лв. Както и от А. М. Б. и С. Х. М. от по *** лв. и Т. И. – в
размер на *** лв.
Със същите доводи РА се оспорва като
незаконосъобразен и в частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО. Искането
е да се отмени РА и решението на директора на ДОДОП – Пловдив, с което същият е
потвърден. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. В представена писмена защита развива подробни доводи за
неоснователност на жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Ревизията на З.Б. е втора по ред, след
постановяване на Решение № 725/ 18.12.2018 г. на директора на ДОДОП – Пловдив,
с което е отменен РА № Р-16000918001822-091-001/ 28.09.2018 г.и преписката е
върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619000055-092-001/ 25.06.2019 г., констатациите на
който са послужили като основание на ревизиращите да издадат оспорения в
настоящото производство ревизионен акт.
Всички
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1
от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и
приложения № 1 и № 2 към нея.
Установено
е, че З. Б. е регистриран като ЕТ „Е. – З.Ш.” до 11.07.2016 г., като едноличен
собственик на „***” ЕООД от 25.03.2016 г. и като земеделски производител (ЗП)
от 25.03.2015 г. с дейност отглеждане на едър рогат добитък, има пререгистрация
за 2016г., 2017 г. и 2018 г. Регистриран е по ЗДДС (по избор) от 29.07.2016 г.
С
Протокол № ***/ *** г. към ревизионното производство са присъединени всички
документи, доказателства, справки, декларации, писмени обяснения, приложени към
предходно ревизионно производство, приключило с РА № Р-16000918001822-091-001/
28.09.2018 г., отменен с Решение № 725/ 18.12.2018 г. на директора на ДОДОП –
Пловдив.
За изясняване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на ревизията са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства, имащи отношение
към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното
лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с
които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение
към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени
документи и обяснения.
На лицето е изпратено
ИДПОЗЛ № ***/ *** г., като е изискано да представи какви са били наличните му
средства към 01.01.2016 г. Да декларира с какви
парични средства в брой е разполагал към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. В отговор,
вх.№***/ *** г. З. Б. обяснява с какви средства е разполагало за периода, както
и техния произход. Изготвено е второ
ИДПОЗЛ № ***/ *** г., на което е изпратено обяснение, вх.№ ***/ *** г.
При анализ на получените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансово
състояние е установено, че за 2016 г. има нарастване на имущественото състояние
на РЛ, за което не са декларирани доходите/ приходите и внесени дължимите данъци.
Прието е, че съществува основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. На основание
чл.124, ал.1 от ДОПК до РЛ е изготвено уведомление № ***/ *** г., че данъчната
основа по чл.17 от ЗДДФЛ и ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122-124а от ДОПК. Представена е декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК.
В резултат на
събраната информация от предодходни проверки и в
настоящата ревизия, ревизиращият екип е приел, че към 01.01.2016
г. З. Б. е разполагал с налични парибни средства в размер
на *** лв. Извършил е съпоставка между доходи и разходи за 2016 г. на РЛ и е
установил превишение на разходите над приходите в
размер на *** лв.
Органът
по приходите е определил основата за облагане с данъци, като е взел предвид
всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за проверената отчетна година.
По
делото е приета първоначална и допълнителна ССчЕ.
Също
така са изслушани свидетелски показания на Е. Б., А. Б., Д. Р., Д. Б., С. М.,
предоставили парични средства под формата на дарение и заем, непризнат от
данъчните органи като приход, на жалбоподателя.
При
така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса,
включително посредством заключението по назначената съдебно - счетоводна
експертиза.
Описаните в обстоятелствената част на
настоящото решение факти и обстоятелства са приети за достатъчни като
обуславящи извод за наличие предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК ревизията
да бъде извършена по особения ред е наложило необходимостта да се приложи
особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Горните
обстоятелства са приети за достатъчни от органа по приходите по реда на чл.
122, ал. 2 да установи допълнително и задължения за ДОО, ЗОВ и ДЗПО.
Установеното противоправно
развитие на данъчните правоотношения – последица от проявлението на някой от
фактите, въведени в чл. 122, ал. 1 ДОПК, обосновало прилагане на особения ред
за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят
и анализират, онези от изброените в закона обстоятелства, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при действително
развитие на правоотношението.
В производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е
да установи, при условията на пълно доказване, твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно
събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.
АС – Кърджали не споделя изложеното в
жалбата, че неправилно е определено началното салдо на жалбоподателя в размер
на *** лв., а не е взета предвид посочената от него сума от *** лв., за които
се твърди, че са предоставени на съпругата му – А. Б. съгласно договор за
дарение от 31.12.2014 г., сключен между нея и *** – Д. Р. Р. При преценка на
представените доказателства РЕ правилно е преценил, че не е доказана
възможността посочените парични средства да са предоставени на А. Б. от нейния ***.
От приетите в настоящия процес преведени на български език, заверени копия от
данъчни документи, се установява, че Д.Р. е реализирал приходи за 2010 г.,
2011, 2012 г., 2015 и 2016 г. Липсват данни за получени доходи от работа в ***
за 2013 г. и 2014 г. Съгласно медицинско удостоверение от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД, както и нотариално заверен договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Опел Зафира”, Д.Р.
е безспорно, че от 12.02. до 21.02.2014 г. и на 22.10.2014 г. Приетата извадка
от обработка на подадена декларация по чл.57 от ЗМДТ с дата 21.11.2014 г. на
МДТ, *** не доказва, че Д.Р. на 21.11.2014 г. се е намирал в Р България. От
тази справка не става ясно дали декларацията не е била подадена чрез пълномощник.
Всички тези доказателства, съпоставени с обясненията на А. Б., че ***, на
посочената в договора за дарение дата, й е предоставил сумата от *** лв., както
и обясненията на Д.Р., че си е идвал в България осем пъти, като при всяко
идване е внасял сума от *** щатски долара, сочат че на 31.12.2014 г. сумата не
е била предоставена. На следващо място, както е приел и РЕ, представените приемо-предавтелни протоколи за получаване на определена
сума пари по този договор, не съответстват на клаузите му, както и на
обясненията на двете лица относно начина на предаване на парите.
Твърдението в жалбата, че при определяне на
разходите е следвало да се вземат предвид само извършените в брой плащания от З.
Б., за които има събрана информация в хода на ревизията, както и внесените в
брой суми по банковите му сметки не се споделя тъй като проверката за
имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в
брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с
разходите и наличните парични средства в
брой и банкови сметки в края на периода.
Поради изложеното не може да се вземе предвид
и изготвената ССчЕ, тъй като при определяне на
разходите на жалбоподателя е използвала именно този критерий – извършените в брой плащания от З. Б., за които има
събрана информация в хода на ревизията, както и внесените в брой суми по
банковите му сметки.
Настоящият състав на съда приема, че
ревизиращият екип неправилно не е взел предвид посочени от жалбоподателя като
приход суми, предоставени като дарение от Е. Б. (***); като заем от: неговия ***
– Р. Ш.Б., Д. Т. Б., А. М. Б., С. Х. М. и Т. Д. И.
В РД е посочено, че предадената сума като
дарение от родителите на З. Б. не се признава, защото не е доказано че са
разполагали с необходимите средства, както и поради обстоятелството, че от
банковите сметки на тези лица са извършвани тегления през годините. Относно Е.
Б. е прието, че е получавала доходи от трудови правоотношения и пенсия за
периода: 2013 г. – 2016 г. Съгласно получен отговор от лицето паричната сума по
банковата й сметка е в размер на *** лв. Тъй като РЕ е установил, че периодично
е теглила от тази сума, а също и поради покупки, за периода 2013 г.-2016 г., в
размер на *** лв., прието, че не може да предостави като дарение сумата от ***
лв.
За Ш. Б. е констатирано, че е получавал
доходи от пенсии, като за периода: 01.01.2012
г.-21.08.2017 г. кредитният оборот е *** лв. Установени са разходи за покупка
на автомобил в размер на *** лв. по фактура с дата 21.09.2015 г. Поради посоченото
съдът приема, че в РД правилно е констатирана невъзможност на това лице да
направи дарение на своя *** за сумата от *** лева.
При така установеното АС – Кърджали приема,
че Е. Б. е разполагала с парични средства, които да може да дари на сина си.
Посоченото от РЕ, че са извършвани тегления от банковата й сметка, без дори да
е посочено какъв е техния размер, не може да обоснове извод, че не разполага с
възможност да преведе сумата от *** лв. Предвид обяснението на лицето, че за
2013 г.-2016 г. е разполагало с *** лв., липсата на други установявания от
ревизиращия екип за наличните спестявания, както и неконкретизирането какви
суми е теглила за посочения период, съдът приема, че е разполагала с достатъчно
средства, за да дари сума в размер на *** лв. чрез превод, на 08.09.2016 г., от
банковата си сметка по банковата сметка на ***.
Сумата в размер на *** лв., за която РЛ е
посочило, че е предоставена от *** Р. Б. като дарение, правилно не е била взета
предвид от РЕ, защото от събраните доказателства не се установява лицето да е
разполагало с такава сума към датата на превеждането й. Също така и
несъответствие в посоченото основание за банковия превод – заем и представения
договор за дарение.
Сумите от по *** лв., предоставени от Д. Т. Б.,
А. М. Б., С. Х. М. на сключени със З. Б. договори за заем, неправилно не са
били приети от РЕ като приходи. В договорите за заем е посочен периода на
връщане на сумата. Приложени са и разписки към всеки от трите договора,
съгласно които (разписки) заетата сума е получена от З. Б. на датата на
сключване на договорите и изготвяне на разписките. И по трите договора заетите
пари са върнати съответно на 22.12.2017 г., 20.12.2017 г. и 21.12.2017 г., за
което са издадени РКО.
Тъй като се отнася до предоставяне на
пари в заем, приложение намира
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, уреждащ договора за заем като реален договор.
От представените разписки се установява, че сумите са били предадени на заемателя, а впоследстиве върнати
от него на заемодателите, който са разполагали с парични средства за
предоставяне на заемите.
Заемът в размер на *** лв. от Т. И. също
неправилно не е признат като приход на З. Б. Единственото основание за това е,
че тази сума не е декларирана от РЛ в ГДД. АС – Кърджали, с оглед обясненията
на Т. И. и обстоятелството, че сумата е преведена на 29.11.2016 г. от банковата
сметка на заемодателя по банковата сметка на заемателя
в ДСК и връщане на същата сума отново по банков път на 28.12.2017 г., приема,
че Т.И. е разполагала с парични средства да даде заем в посочения размер.
Сумата от *** щатски долара, получена като
превод от „MoneyGram” не следва да се включва към прихода на З.
Б., тъй като не е била посочена по време на ревизията. На следващо място – и
защото не става ясно основанието на превода.
При така установените факти АС – Кърджали
приема, че към сумите, образуващи прихода на жалбоподателя Б. следва да се
включат и следните суми: *** лв. – дарение от Е. Б.; *** лв. – суми,
предоставени по сключени договори за заем с А. М. Б., Д. Т. Б. и С. Х. М.; ***
лв. – предоставена сума съгласно договор за заем, сключен с Т. Д. И., или общо
в размер на *** лв. По този начин се формира приход на лицето в размер на ***
лв. ( установен с РД приход от *** лв. + *** лв.). Сумите, представляващи
разход са в размер на *** лв. (стр.45 от РД, л.70 д.). Превишението
е в размер на *** лв. От тази сума следва да се извади окончателния размер на
осигурителните вноски от *** лв., описани на стр.45 от РД и така се получава
данъчната основа – *** лв. Данъкът върху годината данъча
основа е определен в чл.48 от ЗДДФЛ – 10%, или в размер на *** лв. От него
следва да се приспадне внесения данък в размер на *** лв. и се получава дължим
данък за довнасяне – *** лв. Съгласно чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ данъкът по чл.48 от
същия закон се внася до 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на
дохода. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ поради неспазване на
определения срок за внасяне на данъка се дължи лихва към 15.07.2019 г. –
издаване на РА – в размер на *** лв. Следователно дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
Дължимите осигурителни вноски за КСО, за
периода: 01.01.2016г.-31.12.2016 г., са в размерите,
определени с РД на стр.51 от него (л.74 от делото). Жалбоподателят подлежи на
задължително осигуряване съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Минималният месечен
осигурителен доход е определен в ЗБДОО за 2016 г. и е като следва: до *** лв.
облагаем доход – *** лв.; от *** лв. – до *** лв. облагаем доход – *** лв.; от ***
лв. до *** лв. – *** лв. и над над *** лв. облагаем доход – *** лв. За този период РЛ е
следвало да внесе 16.3% ОВ върху месечен осигурителен доход от *** лв., тъй
като е декларирало облагаем доход за 2014 г. като самоосигуряващо
се лице в подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на 11.04.2015 г. в размер на *** лв.
Част от ОВ не са внесени в законния срок, поради което на основание чл.113 от КСО се дължи лихва в размер на *** лв.
Размерът на окончателния годишен осигурителен
доход на З. Б. като самоосигуряващо се лице –
собственик на ЕТ „Е. – З.Ш.”, като земеделски производител и управител на „***”
ЕООД, определен по реда на чл.122, ал.2 – чл.124а, във вр.
с чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за 2016 г., върху който следва да довнесата ОВ е равен на установения доход от трудова
дейност, определен с РД, но не по-голям от максималния ОД и е в размер на ***
лв. ( *** – *** лв.). РЛ дължи ЗОВ за ДОО върху този размер в размер на ***
лв., от които са внесени частично в размер на *** лв. За невнесените ОВ, на
основание чл.113 от КСО, се дължи лихва в размер на *** лв. Правилно са
изчислени и дължимите вноски за ДЗПО и
ЗЗО. Жалбоподателят дължи ОВ за ЗЗО, на основание чл.33, ал.1, т.1 от ЗЗО. Като
ЕТ „Е. – З.Ш.” е упражнявал трудова дейност до 01.04.2016 г., като ЗП от
01.04.2016 г. до 05.04.2016 г. и подлежи на задължително здравно осигуряване
през 2016 г. Съгласно подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с дата 09.07.2018 г., е е декларирал придобит облагаем доход като ЕТ в размер на ***
лв. и е декларирал придобит облагаем доход от дейност, подлежаща на олагане с патентен данък
( търговия на дребно до 100 кв. м. нетна търговска площ) в размер на ***
лв. Определеният окончателен размер на осигурителния доход за 2016 г. е в
размер на *** лв. тъй като не може да бъде по-голям от миксималния
месечен осигурителен доход през 12-месеца на годината съгласно чл.6, ал.9 от КСО. Като ЕТ „Е. – З.Ш.”, като ЗП и управител на „***” ЕООД жалбоподателят е
внасял авансови ОВ за 2016 г. върху минималния осигурителен доход в общ размер
на *** лв. Тъй като осигурителният доход, върху който се правят ОВ не може да
бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2016 г. през 12-те месеца на годината и по-голям от
максималния месечен ОД през 12-те месеца на годината съгласно чл.40, ал.1, т.2
от ЗЗО, то окончателният размер на ОД, върху който следва да се довнесат ОВ е ***
лв. ( *** – *** лв.).
По изложените съображения жалбата следва да
се уважи, като се измени оспорения ревизионен акт в частта за определения данък
по чл.48 от ЗДДФЛ, като данъкът се намали. В останалата част, жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор в полза на
жалбоподателя, съобразно с уважената част на жалбата, се дължат деловодни
разноски в размер на 1583.99 лв.
В полза на ответника също се дължат деловодни
разноски в размер на 407.01 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС –
Кърджали
РЕШИ:
Изменя РА № Р-16001619000055-091-001/
15.07.2019 г., издаден от З. Д. В. – началник-сектор при ТД на НАП – Пловдив, ***,
възложила ревизията и В. И. К. – *** при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Кърджали,
потвърден с Решение № 564/ 01.10.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени
задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2016
г. в размер на 12 638.10 лв. – главница и 3 207.07 лв., като намалява размера на данъка върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ по следния начин: 6504.10 лв. –
главница и 1456.19 лв. – лихва.
Отхвърля жалбата на З.Ш.Б. от
*** срещу РА № Р-16001619000055-091-001/ 15.07.2019 г., издаден от З. Д. В. –
началник-сектор при ТД на НАП – Пловдив, ***, възложила ревизията и В. И. К. – ***
при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Кърджали, потвърден с Решение № 564/ 01.10.2019
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
гр.Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която са определени задължения за: Вноски
за ДОО за: 2016 г. в размер на 3 891.57 лв. – главница и 931.69 лв. –
лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 1 193.76 лв. – главница и
285.76 лв. – лихва; Вноски за ЗО за 2016 г. – в размер на 1 910.01 лв. –
главница и 457.20 лв. – лихва.
Осъжда Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на З.Ш.Б. с ЕГН ********** и адрес: *** деловодни разноски в размер на
1583.99 лв. (хиляда петстотин и
осемдесет и три лева и 99 стотинки).
Осъжда З.Ш.Б. с ЕГН **********
и адрес: *** заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 407.01 лв. (четиристотин и седем
лева и 1 стотинки)
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: